Фоа гра (на френски: foie gras; букв. – „дебел черен дроб“) е специално приготвен черен дроб от угоена гъска или патица. Счита се за популярен деликатес във френската кухня. Вкусът му е описван като богат, маслен и деликатен, за разлика от обикновения гъши или патешки дроб. Фоа гра се продава цял или под формата на мус, парфе или пастет и може да бъде сервиран като гарнитура, примерно към пържола. Френският закон определя, че „фоа гра принадлежи на културното и гастрономическо наследство на Франция“.
Техниката на угояване датира от поне 25 век пр.н.е., когато древните египтяни да стопанисват птици за храна и нарочно ги угояват, като ги карат да ядат насила. В днешно време, Франция е най-големият производител и потребител на фоа гра, въпреки че той се произвежда и консумира по цял свят, най-вече в останалите европейски държави, САЩ и Китай.
Началото на производство на горнооряховски суджук е далеч във времето, от което ни делят повече от две столетия. Тогава, както и днес, той се е правил само от говеждо месо. Трябвало е да бъде от здрави и добре охранени животни. Затова са спомагали соватите на горнооряховските колбасари край Горна Оряховица, Свищов, Търговище и Омуртаг. Там се отглеждали от наети пастири необходимите животни, сред които основно са били биволи, волове и крави.
Местността „Совата“ се намираше на мястото на днешното летище. Когато се откри Летището през 1925 година, соватът се премести по-нагоре и достигна до Захарна фабрика. В началото „Совата“ беше разположен близо до река Янтра. Това даваше отражение и на подпочвената земя. Тя беше влажна и напоена, отличен терен за растеж на трева. Тя винаги беше висока, буйна, сочна и най-важното екологично чиста. Затова там пасяха добитъците на производителите на месо и колбаси. Те ги угояваха няколко месеца и когато настъпваше определено време, обикновено около ...
Луканката е вид сух колбас, характерен за българската кухня. Тя представлява плосък, сурово сушен пресован месен продукт, с червено-кафяв цвят, равномерно покрит с бяла благородна плесен отвън. Във вътрешността луканката има характерна мозаeчна структура, образувана от отделни малки късчета сланина и месо.
Традиционно, луканката се приготвя от смес от свинско и говеждо месо и подправки (черен пипер, кимион, сол), които се натъпкват в говежди черва. При производството на промишлена основа се използват и изкуствени колбасни обвивки. Съществуват варианти само от свинско или телешко месо. Сушенето и зреенето на луканката отнема от 20 до не повече от 30 дни, при строго контролирани температура, влажност и скорост на въздуха. В процеса на сушене, луканката се пресова от 2 до 5 пъти, като първото пресоване се извършва между 6-я и 8-мия ден и продължава между 12 и 24 часа. Целта на многократното пресоване е добиване на характерната сплескана форма.
Вкусовите свойства на луканката завися ...
За производството на колбаси се използва месо от едър рогат добитък, свинско месо, сланина, месо от глави на едър рогат добитък и свине, субпродукти, кръв и добавъчни продукти - брашно, нишесте, млечни произведения, яйца, подправки, сол, захар и др. Месото от дребния рогат добитък и птици се употребява за ограничен брой колбасни изделия. Предназначеното за колбаси месо може да бъде в неохладено, охладено и замразено състояние. Прибавената сланина повишава пластичността и хранителната стойност на пълнежната маса.
Колбасите се пълнят в: естествени обвивки (говежди, свински и овчи черва, в хранопроводи, пикочни мехури и др.), или в изкуствени (полиетиленови, целулозни и белтъчни).
В зависимост от употребените суровини за производство колбасните изделия се делят на екстра, I, II и III качество. Качеството се определя от съотношението на говеждото и свинското месо, вида на сланината, съдържанието на субпродукти и количеството на отпадъчни меса, богати на съединителна тъкан.
Агнето е малкото на овцата, бозайник е и е преживно животно. В месодобивната промишленост под овнешко месо се разбира месото на кастрираното мъжко животно, както и на некастрираното (овен), а също и на възрастното женско животно (овца). В различните държави съществуват различни възрастови норми за месото, което се предлага като "агнешко".
Млечното агнешко е на животно, хранено само с майчино мляко в продължение на около два месеца. Месото му е изключително крехко и деликатно.
Голямото агне се отглежда в кошари. Храната му е съставена от зърна и фураж. Коли се между третия и десетия месец. Месото му е крехко и по-ароматно в сравнение с това на млечното агне.
Съществува и средна категория - агне-сукалче, което има осреднени характеристики между горните два вида агнешко.
Различни са начините за подправяне на агнешко, като то се съчетава много добре с чесън, горчица, босилек, джоджен, розмарин, салвия и кора от лимон или портокал.
Агнешкото чеверме, което се приготвя от цял ...