Заваряването е процес, чрез който се получава монолитно съединение от заварявани части. Между заваряваните части се получават атомно-молекулни връзки, осигуряващи непрекъснатост на структурата в зоната на заваръчния шев. За да се получи монолитно съединение е необходимо да се активират съединяваните повърхности, т.е. да се приведат техните атоми и молекули в активно състояние. Следователно за да се осъществи връзка между заваряваните части е необходима енергия.
За заваряване се използват всички познати видове енергия. Енергийното въздействие може да се осъществи чрез нагряване (термична активация), чрез еластично-пластична деформация (механична активация), електронно облъчване, както и други видове енергийни въздействия. Именно видът, интензивността на въведената енергия и характерът на нейното преобразуване са главните фактори, определящи заваръчния процес. Според вида на използваната енергия заваръчните процеси се делят на процеси, използващи топлинна енергия, процеси, използващ ...
Желязото е химичен елемент, метал, с атомен номер 26 и символ Fe (на латински: ferrum). Желязото и неговите сплави, най-вече стоманата, са най-масово използваните метали и феромагнити в ежедневния живот.
Повърхността му е блестяща и сребристосива, но изложена на въздух оксидира и се покрива с червен или кафяв железен оксид (ръжда). Отделните кристали чисто желязо са меки (по-меки от алуминия), като добавянето на относително малки примеси значително увеличава твърдостта и якостта. Стоманата представлява сплав на желязото с малко количество въглерод и други метали и може да бъде 1000 пъти по-твърда от чистото желязо.