Аудиокнигата, книгата за слушане или говореща книга е звукозапис на текст, който бива прочетен на глас.
Записът на реч е бил достъпен в библиотеките на училищата и в музикалните магазини още от 1930 г. Много от тогавашните записи не били на цели книги, а на поеми и пиеси. Чак през 1980-та година аудиокнигите започнали да привличат вниманието на издателствата на книги, след което започнали да ги приемат на същото ниво като обикновените книги.