Проф. Ана Кочева: Истината ще освободи Скопие

Проф. д-р Ана Кочева е ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Автор е на многобройни изследвания, свързани с диалектите и историята на българския език. Тя е създател на "Карта на българския език на ново място по света", която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната "Карта на диалектната делитба на българския език". В момента ръководи екипа, който изработва интерактивната "Кулинарна карта на българската езикова територия". Автор е на няколко монографии, сред които първото описание на езика на българска общност зад граница ("Смесеният език на виенските българи"), студии и стотици статии по езикови въпроси.

Проф. Кочева, защо със Скопие не може да решим езиковият спор? В крайна сметка ние не посягаме на тяхното настоящо битие, а искаме признаване на историческите истини. Всъщност на какъв език говорят македонците?

Обикновено казвам, че възприемам термина "езиков спор" условно. Лично аз смятам, че проблемите с т.нар. македонски език са въпрос на дискусия не толкова между Скопие и София, колкото вътре в самото Скопие, което все не успява да открие собствената си идентичност. Въпросът имало ли е или не македонски език преди кодификацията на днешния официален език на Република Северна Македония (РСМ) се поставя от филолозите там още на заседанията на първата филологическа комисия.

Стенографските бележки от нейната работа са издадени и могат да се прочетат. В Скопие при желание също биха могли да се запознаят с тях. Именно поради това, че, когато е била "спусната" задачата от Белград и Москва, да се създаде "нов" език не е имало време да се чака той да се развие по естествен път, се преминава направо към прекодификацията на съществуващия дотогава книжовен език, т.е. до леко видоизменение на книжовния български език, добре познат в Македония.

Повтарям - книжовният български език. Тоест, не е коректно да обявяваме официалния език на РСМ за диалект на българския, защото в областта има доста диалекти и нито един конкретен не е легнал в основата на т.нар. "македонски", какъвто е обичайният, нормален процес.

Технологията, която се прилага, е използването на вътрешнобългарския езиков превод: от български книжовен на западнобългарски регионален. Вардарските прекодификатори, заедно с езиковата, извършват и съдържателна редакция, като преправят оригиналните текстове с унищожаване на части от тях или вмъкване на нови, несъществуващи в оригинала текстове, за да подменят географските характеристики с етнически, при това винаги със стара дата. Така се получава една от шестте регионални форми, създадени въз основа на българския език.

Друг пример за "езиковия спор", който се води оттатък границата, а не помежду ни, е дейността на Кръсте Мисирков, който е основател на лингвистичния македонизъм (със събраните от него няколко статии в малката брошура "За македонцките работи" (1903). Преди няколко години в Скопие Мисирков беше обявен за "най-големия македонец" на 20 в. Името му е фирмено и за Института за македонски език.

По-късно обаче той се отказва от сърбизма (македонизма), сам си признава, че е действал като "импровизиран политик" и пише обемистия "Дневник" на руски, публикуван и в скопска, и в софийска версия. За това в Скопие не обичат да говорят. Там Мисирков се отказва от всичките си македонистични тези, говори за българско национално самосъзнание, български език, български празници, църква и т.н. в Македония.

Или пък вземете дори настоящия министър на външните работи на РСМ Никола Димитров, който е израснал в семейство, в което добре познават фактите и тяхното фалшифициране в Титова Югославия и принадлежащата й СРМ. Той често се изказва неласкаво по адрес на България, докато баща му, Димитър Димитров, също бивш министър през 1999 г. е написал книгата "Името и ума" и в нея е казал "Най-големият грях на македонците беше, че те бяха българи и че Европа, чрез Гърция и Сърбия, не им позволяваше да продължат да бъдат такива..."

Вие сте една от авторите на книгата на БАН за официалния език на РСМакедония, която излезе миналата година и Скопие я заклейми. Кои са най-шокиращите фалшификации, описани в книгата и малко известни на широката публика?

За някои от тях вече стана дума. Ако хвърлим поглед върху учебниците в РСМ и върху издателската дейност, ще установим, че всички български възрожденци от географската област Македония са "македонски".

Йоаким Кърчовски, напр. сам определя, че пише на "простейший язик болгарски", но е обявен за македонски възрожденец.

Братя Миладинови съставят сборника "Български народни песни", но той е издаден в Скопие като "Зборник народни песни- Златна книга на македонската преродба" през 2009 г.

Григор Пърличев, първият преводач на "Илиада" от старогръцки на български език, пише: "ние, българите, сме били ругани и презрени от сите народности, време е да се опомним", но днес той е "македонски предродбеник".

Да не говорим за Ботевото "На прощаване", което е публикувано като македонска народна песен в "Речник на македонската народна поезия" от 1983 г. Примерите са многобройни.

Сега излезе "Бяла книга за езиковия спор", на която сте рецензент. Кой стои зад е нея и какви факти разкрива?

Бялата книга е написана от трима автори от Република Северна Македония, трима от България и по един от Албания и Сърбия. Тя е естествено продължение на изследването, за което говорихме. В нея също е обърнато внимание на езика и ролята на българските възрожденци, родени на територията на днешната Република Северна Македония. Показани са съвременните фалшификации, които се насаждат сред подрастващото поколение чрез актуалните към момента учебници.

Дадени са примери на унищожаване на български културно-исторически паметници. Разкрит е масовият характер на репресиите при налагането на тези фалшификации, като са дадени и конкретни примери от документи на МВР в Скопие, удостоверяващи преследването на българския книжовен език в наши дни.

Прочитът на книгата дава ли добри посоки за развитие на политики за спиране на езика на омразата?

Искрено се надявам това да е така. Начинът, по който говорим тук в България, коренно се различава от езика, който се употребява в РСМ по наш адрес. Да, ние имаме истината на своя страна, но независимо от това не сме изневерили на цивилизования тон. Не сме реагирали на принципа "каквото повикало, това се обадило".

Наслушахме се на всевъзможни манипулации на фактите, на обиди към държавни лица, към учени, нагледахме се на изкривени физиономии, които крещят с езика на омразата или горят българския флаг в РСМ. Продължава и тормозът по отношение на онези българи в РСМ, които не се страхуват да се самоопределят по различен от общоприетия начин. Книгата борави с факти, документи, не с интерпретации, така че, вярвам, ще бъде полезна на тези, които ще я прочетат.

Известният историк проф. Николай Овчаров наскоро призова да не отстъпваме дори с педя пред СРМ, защото това ще означава да късаме от собствената си история, от развитието на българския език. Наскоро той лансира и идеята да бъде организирана кампания в чужбина, в която учени - историци и филолози, да представят истинските факти в прегледа на общото ни минало с СРМакедония. Смятате ли, че неговата идея ще сработи?

Нищо не пречи да се предприеме такава кампания. Ефектът от нея би бил двояк, от една страна ще популяризираме нашето културно-историческо наследство - материално и нематериално - а то е със завидна стойност, такава каквато много европейски страни не притежават, от друга ще представим фактите такива каквито са, неманипулирани и истинни.

В резултат на щедро финансиране години наред Скопие създаваше измисления си образ, редно е нещата да си дойдат по местата, особено след като съседите ни са заявили, вярвам, искреното си желание да станат членове на европейското семейство. В него моралните стандарти са различни от коминтерновските, но пък истината ще ги освободи.

Други подобни ресурси
Фирми:   Администрация
Лица:     Филолог, Литература
Стоки:    Информация, култура