Ресурсбук България. Данни за избран сайт

Богомилите и тяхната доктрина

Богомили. Разпостранение (10 - 15 век)

Богомилите са идейните последователи на учението на български свещеник, живял по време на царуването на цар Петър I (927-969), известен като Поп Богомил.

Съвременните учени характеризират богомилството като дуалистично, антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало в лоното на българската църква през Х век и бързо разпространено в българските земи - Мизия, Тракия и Македония, в бурните времена предшестващи византийското нашествие.

Поп Богомил е принадлежал към нисшия клир, т.е към обикновените свещеници, чието имуществено състояние и начин на живот не се различавал от живота на останалото население. Почвата за ереста е била подготвена от редица фактори и няма как Богомил да не се е запознал с павликянското учение и да го е приел. Започнал своята проповед и тя се разпространявала много бързо. Той се наричал първи проповедник и имал претенциите да е единствения учител.

През Х век българските земи обхващали Мизия, Тракия и Македония. Козма свидетелства и за богомили в самата столица Преслав. Югозападните земи през Х век станали център на богомилството и там възникнали и по-късните главни еретически общини.

Главното ядро от последователи са бедни свещеници от нисшия клир, познаващи добре книгите и апокрифите. Те били свързани със селското население, което привличали като ходели по домовете им, използвали социалното положение и разочарованието им от светската и духовна власт. Селяните били основния социален състав на богомилството. Същността на учението било просто и достъпно до обикновения човек.

Богомилите вярвали в единния небесен Отец, който създал огромна вселена и много ангели, но учели, че творец на видимия свят, на материалната природа и на човека е Сатанаил. Той бил помощник на бога Отец, но поради гордостта си се отцепил заедно с множество ангели. Тях ги примамил с обещания за намалени данъци, които ангелите плащали на Бога.

След изгонването му, Сатанаил уредил невидимата още покрита с вода земя, като и дал вид и създал свое собствено царство. След това направил тялото на човека от кал, но когато поискал са му вдъхне душа не успявал. Диханието излизало от него през задния отвор или от големия пръст на крака и се обръщало или в течност, или в първата змия; освен това то осквернило човека, станало извор на нечисти страсти и грехове дори и след като човекът оживял. Душата той получил все пак от небесния бог.

След като Сатанаил се съгласил да властва само над телата на първия човек и потомствата му, а душите били предоставени на бог, за да попълва оределите ангелски чинове.

Но Сатанаил не сдържал на своето обещание, от завист към Отца и прелъстен от красотата на първата жена Ева, той под вид на змия се съединил с нея като от това се родили злите Каин и сестра му Каломена. Каин убил Авел, който бил син на Адам и Ева.

Бог се разгневил тогава за злото и отнел творческата сила на Сатанаил. Оттогава духовните чеда на Сатанаил гонели и изтребвали духовните синове божии, които всъщност не били много, защото човешкият род се намирал по властта на Сатанаил. Той властвал през целия период на Стария завет, като пращал на хората потоп и злини, Закона, непрекъснати войни и др. злини.

Мойсей, св.Йоан Кръстител и пророците били негови помощници. Небесния Отец се смилил над хората и им изпратил синът си - Слово, който излъчил от себе си и бил архангел Михаил, който слязъл от небето и се влял през дясното ухо на дева Мария. Тя не усетила нито кога влязъл, нито кога излязъл, а го намерила направо повит в пелени.

Христос живял и умрял на кръст като видим и телесен човек, макар че всичко свързано с телесността да било само привидно, а не реално съществуване.

Христос победил Сатанаил и му отнел божествената сричка. Той станал Сатана и Словото го затворил в ада, зад яки врати, а на човеците дал възможност да влязат в Небесното царство като се борят със страстите си и съблазните на Сатана. Като извършил мисията си Словото се върнало пак на небето при Отеца и седнало редом с него.

Така Богомилите отричали всичко материално и най-вече собственото си тяло като създание на злото, извор на грях и погибел. Измъчване и бавно унищожение на тялото било техен идеал. Храната им била главно растителна, разрешавало се риба, но месото и вино било забранено. Работели само да се изхранват. Обличали се скромно: с черна, дълга дреха подобна на монасите и закривали лицето си с него.

Богомили се делят на отделни групи: "съвършени", последователи(вярващи) и слушатели.

През тези степени се преминавало чрез подготовка. С всяка степен на еретика са се разкривали нови подробности. Вероятно тогава се запознавал главните вярвания от космологичен и есхатологичен характер. Съвършените трябвало да напуснат жените си.

Богомилите отхвърляли бракът като зло и невъзможност за спасение, мразели децата. Проповядвали аскеза. Този начин на мислене бил месалиянско влияние. Молили само с Господнята молитва като всичко останало смятали за многословие.

Не признавали нито едно от св.Тайнства на църквата. Те я наричали "Ирод", тъй като подобно на този жесток цар тя се опитвала да се справи с тях. Друго име за нея е било "Йерусалим", като вярвали, че в Йерусалим живеел самият Сатанаил. Не признавали решенията на Вселенските събори, светците, отричали храмовете и св.Причастие. Отхвърляли иконопочитанието, кръста и св.мощи, чудесата и празниците, възкресението на мъртвите.

Отношението им към светската власт било пропито с ненавист като творение на Сатанаил. Това било породено от дуалистическия им мироглед и ясно прозира от писанията на изтъкнатия им проповедник Константин Хризомала. Той твърдял, че онзи, който почита и уважава какъвто и да е управник и господар, служи на Сатаната.

Богомилите проповядвали против богатите и богатството, а който го събирал, изпълнявал нарежданията на Мамона.

Като се има предвид, че богомилите са били главно бедни селски хора, можем да съдим колко голям успех е имало точно този пункт на еретическото учение. Това учение се разпространява много бързо на балканите, централна и западна Европа както и Русия.

Самите те съществували по българските земи чак до XIV век.

Същност на богомилската доктрина

Поп Богомил създава стройна система от разбирания за света и живота, за поведението на човека, за устройството на обществото, възприемайки творчески предходните дуалистични учения, на които придава определена социална антифеодална насоченост. В духа на гностическите традиции богомилството се стреми да опознае света и човешката природа и съобразно с това да обоснове поведението на човека в живота.

Трябва да се изтъкне обаче, че в разбирането си за началото на всичко то се отклонява от познатите до тогава религиозни учения. За разлика от възхождащото към персийската религия манихейство, от павликянството и масалианството, които поддържали идеята за двете непримирими начала на добро и зло в света и човека, богомилството издига друга концепция.

То поддържа идеята за първоначално господство само на добрата сила - Бог, срещу нея едва по-късно се противопоставя злото начало, което обаче в крайна сметка ще бъде победено.

Основният възглед на богомилите за освобождаването на човека от властта на дявола се отразил върху тяхната етика и върху обществено-политическите им възгледи. Те са проповядвали пост, въздържание, смирение, кротост и пр. Освен това били против убийството, войната, не унищожавали дори животни, поради което се хранели с постна храна.

Богомилите се делели на различни категории според съвършенството си в зависимост от степента на преодоляване в себе си властта на злата сила, дявола. Най-високо в моралната йерархия стояли съвършените богомили, които чрез дълбоко усвояване на учението, чрез молитви и аскетичен живот се издигали до носителя на Светия Дух и се приготвяли за свещеническа и богослужебна дейност.

След съвършените богомили идвали вярващите и след тях - слушателите. Вярващите били членове на братствата, можели да участват в религиозния им живот, били обвързани с определени аскетични задължения.

Слушателите живеели извън богомилските общества и можели да присъстват на проповедите. От една категория в друга богомилите преминавали след специален обред.

Богомилите имали по-друго отношение към жената в сравнение с православното християнство. Те отделяли еднакво място на мъжа и жената, допускало се и жени да бъдат съвършени, да стават учители и проповедници.

Проповедта на богомилите е придобивала и определена политическа насоченост, изразявала се в призив за неподчинение към представителите на привилегированата класа, които са имали власт над прикрепените към тях селяни.

Приносите на богомилството към общочовешката култура

* Религиозна свобода и толерантност
* Религиозно и свещенодейно равноправие на половете
* Реформация на феодалния социален ред
* Свещено отношение към всички живи същества

Други подобни ресурси
Лица:     Инженер
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Религия"
 
 
Линкове към Богомилите и тяхната доктрина
 
W35961 Богомилите Религия Дамян Попхристов
W82297 Богомилите в “Български хроники” Богомилство Стефан Цанев
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  Интернет
  Телефон  
  E-Mail  -
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Религия  >>>
  Категория: Богомилство  >>>
  Група:
 



 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  38       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   19/05/20

Google