Ресурсбук България. Данни за избран сайт

В Република Татарстан живеят българи

Една от най-големите лъжи е , че в република Татарстан със столица Казан живеят татари. Всъщност там живеят милиони българи.

Те не са преселници, а потомци на Котраг - брата на кан Аспарух - създателят на Дунавска България. От Х век са приели исляма, но това не ги прави небългари. Те са създателите на втората българска империя в Средновековието по река Волга. Това е била велика държава, с богата култура, която е съперничала на Източната Римска империя и Арабския халифат.

От 1552г., когато руският цар Иван Грозни превзема и разрушава Казан местните българи са под руско робство. Репресират ги и руските царе, и руските болшевики, които жестоко смазват опита им да създадат своя държава през 1918-1920г. През 1920г. Ленин с декрет създава ,,татарска'' нация.

Векове наред волжките българи водят борба за признание, което Русия им отказва. Тя ги управлява чрез своите поставени лица русофилите, наречени още татаристи. Въпреки това волжките българи пазят старите си традиции и обичаи. Не са сепаратисти, нито фундаменталисти, но искат да имат права и най-вече да бъдат признати с тяхното народностно славно име ,,българи'', а Татарстан да стане ,,Булгария'', защото да си българин е въпрос на гордост, чест и слава, а татарин е обидно и подигравателно обръщение, наложено чрез лъжи и насилие.

Волжките българи, които днес гласно заявяват:,,Мы болгары, а не татары!'' търсят подкрепа в справедливата си борба от своите братя в Дунавска България.

НА 28.02.2018г. ДЕН СЕ НАВЪРШИХА ТОЧНО 100Г. ОТ УБИЙСТВОТО НА ЛЕГЕНДАРНИЯ САРДАР ВАИСОВ (ГИНАНУДИН ВАЙСЗАДЕ АЛ БУЛГАРИ).

Главен предводител на волжките българи, смятан за основоположник на българското освободително движение във Волжка България. Бил е председател на партията "Съвет на волжските български мюсюлмани". Произхожда от една от династиите на българските владетели до ХVI век, но той не се наричал престолонаследник и не изказвал никакви претенции за монархическо управление.

На 28 февруари 1918г. се предвижда общонародно тържество по повод създаването на щата "Идел-Урал". Сутринта на същия ден тълпа мюсюлмански есери организирана и с участието на Султан Галиев (татаристки активист) убива опиталия се да разговаря с тълпата Сардар Ваисов.

Първата форма на държавност на българите в Поволжието (официално прекръстени от уродливата Царска Русия на глупавото "татари"), след падането на руската династия Романови, е била Българска република. След повече от 4 века борба, българското национално-освободително движение, макар и за кратко, успява да извоюва своя държава през 1918г., но тя скоро отново е повалена.



В началото на руската гражданска война, в столицата на волжките българи Казан (Казанска губерния) се събира авангарда на българското национално-освободително движение - партията "Съвет на волжските български мюсюлмани". Нейн предводител (сардар) е превърналия се в национален герой Гинанудин Вайсзаде Ал Булгари (Сардар Ваисов). Делегатите обявили създаването на Българска държава - във формата на република - на историческите земи на българския народ. Тогава смятали, че след като царя вече го няма, отделните народи на бившата Руска империя ще могат най-сетне да създадат свои федеративни държави със собствени правителства.

Терминът "Ханзаде" в името на новата република символизирал въстановяване на изгубената през ХVI век държавност на българската нация на Волга. Всички българи се смятали за законни наследници на независимата Българска държава - Болгар Иле и на нейната слава и могъщество. А в очите на руската общественост думата "ханзаделеге" в названието на новата държава представлявало легитимност - по силата на падането на руския цар, който дотогава се считал временен суверен на българските земи, завладяни през втората половина на ХVI век от Московското княжество, след десетилетия на ожесточена българска съпротива. Любопитно е, че руския цар Иван Грозни, след като поробил българите в Поволжието, той включва в титула си израза ”Цар болгарский”.

В "Кратка програма" от 1917г. делегатите определили, че висшите органи на властта в бъдещата държава ще се избират от народа. През ноември 1917г. болшевиките издали Декларация за права на народите в бившата Руска империя за свобода на самоопределение. От нея се възползвали с различен успех Финландия, Полша, Украина, прибалтийските и задкавказките народи. Наивно било да се очаква, че водещото още от 1862г. борба за самостоятелна държава българско национално-освободително движение няма да се възползва от уникалната ситуация - падането на царизма и обявената (макар и само на думи) от новата власт свобода на самоопределение. От по-рано привържениците на Ваисов се придържали към принципа на независимост и не се подчинявали на царските власти, отказвали да служат в царската армия и да плащат други данъци освен поземлен данък.

Българската република била провъзгласена през януари 1918г. Печатът й на документ, подписан от Сардар Ваисов, свидетелства за това по неопровержим начин. Документът е информационно писмо от 24 януари и в него се съобщава за разпращането по цяла Русия на указ, с който се известяват мюсюлманите за създадената република. (И до днес българите са център на исляма за бившите съветски републики, а духовния им глава, председателя на Духовното управление на мюсюлманите в Русия е шейх Талгат Таджудин - изявен български националист.)

Съобщава се и за подготвян официален печатен орган на новата държава - "Сада-и-Болгар" ("Гласът на България") и за въоръжаването на Зелената гвардия - армията на републиката - с винтовки. Българската република не била призната от болшевиките, а на практика съществувала в продължение на месец и половина. Тя имала всички атрибути на една държава: функциониращи още от 1862г. структури, съдебни органи, военни формирования - Зелената гвардия. (Досега знаехме само кои са белите и червените в руската гражданска война, а за зелените тук не се казваше нищо). Планирало се създаването на официални средства за масова информация.

В Централния съвет на българските мюсюлмани били представени всички региони, населени с компактно българско население. Българската национална партия провъзгласила републиката без да изчаква решенията на новата комунистическа власт - акт на решимост в стремежа за възстановяване на Волжска България. Оказва се, че провъзгласяването на тази Българска република предшества с няколко месеца тържествено огласения указ за учредяването на Щати Идел-Урал - автономна република, която се смяташе за първата българска република в Поволжието, след временното освобождение. Идел е името на древна българска държава по онези земи, известна от средновековните хроники на волжките българи.

Планът за тази държава е разработен от други крила на националистическата интелигенция. Въпреки разногласията, партията на Сардар поддържала контакти с тях, за да се постигне компромис. Но тук изиграла фатална роля антибългарската дейност на татаристите, която довела националната кауза до катастрофа.

Партията на татарчещите се се появила в края на ХIXв. и е подобна на силното гъркоманско движение у нас през Възраждането - партията на гърчеещите се и още по-подобна на днешните македонисти, защото гръцки народ все пак има, за разлика от "македонци" и "татари". До края на ХIX век в Поволжието няма хора, който да наричат себе си "татари" , въпреки, че това име им е било прикачвано от руснаците, така както преди средата на XX в. на Балканите никой не се е определял за македонец по националност.

Предателските действия на татаристите М. Султангалиев и Г. Ибрахимов за разгрома на националните организации в страната са засвидетелствани в известно писмо на Султангалиев до Ленин, в което той се хвали с успехите си. Фаталният удар, който те нанасят е, че убеждават Ленин да обяви "Татарска република". Въпреки това някои днешни историци в Татарската република са качили Султангалиев на пиедестала на борбата за национална свобода.

Съвета на българските мюсюлмани активно протестирал против създадената от Ленин и Сталин република с обидното название "Татарска" през юни 1920г. За волжските българи татарското (монголско - Златната орда на Чингис хан) робство е същото, каквото за нас е турското робство на Османците. И до днес в Татарската република имат поговорки от сорта на: "Неканения гост е по-лош и от татарин".

Болшевишко-татаристката власт забранила дейността на ваисовците през 1923г ., заради техните продължаващи опити, все пак да образуват на хилядолетната българска земя Българска република.

Република Идел-Урал няма по-голям късмет , въпреки, че името й било компромис с татаристите. Все пак, през кратките години през които управлява, президентът й Максуди (лидер на умерените български националисти) успява поне да заяви пред Лигата на народите в Париж през 1919 г.:

"Намирам за целесъобразно да обърна внимание на факта, че името, представляващо моята нация - "татари", не е нищо друго освен историческа грешка."

Скоро и той е свален от болшевиките. Българския народ в Поволжието се вдига на въстание срещу "нечестивото име татари".

Червената армия успява да разбие Зелената гвардия и да потуши въстанието. За да се справи, тя масово изгаря посевите. На следващата година реколта няма, в Поволжието става невиждан глад и измират десетки хиляди хора (според някои жертвите на глада са стотици хиляди). Така са победени българите и е наложено татарското име.

Но националистите в столицата Казан не се укротяват. През 30-те в Москва, по инициатива на казанските учени, се провежда сесия на Академията на науките на СССР на тема: „Етногенезисът на казанските татари" .

След подробни изследвания академиците заключават: „Съвременните татари нямат общо с монголите...(те са) преки потомци на волжските българи. Името „татари" е историческа грешка."

Патриотите в Казан празнуват. Но на тази победа на историческата наука Сталин отговаря с репресии срещу академиците, някои от които са сред най-уважаваните съветски научни светила.

Вторият тежък удар идва от Сталин - той разделя българите на две области - Татарстан и Башкирия - 1946 г. За всеки случай Сталин допълнително провежда поредни разселвания на волжкото население, заради сътрудничеството му с германската армия през Втората световна война.

След поредица от раздробявания, продължили векове. Днес Татарската република е само центъра на бившата Казанска губерния, която пък е центъра на Велика България на Волга - "Bulgaria magna" от европейските карти от ХIII и XIVв. Броят на волжките българи е над 7 млн ., според Българския национален конгрес (наследник на Ваисовата партия), а населението на Татарстан е около 3,5 млн. души. Партията на татаристите продължава да е на власт и републиката продължава да се нарича Татарска. Там стават интересни неща: гражданите на столицата палят собствения си държавен герб.

Други водят безкрайни съдебни дела срещу Путин и татарското правителство, защото не им разрешават да се запишат в паспортите си с националност "българин", макар че новата руска конституция им гарантира това право. Само единици са тези, които са успели да се преборят с протаканията на съдебната бюрокрация и да се запишат българи. В края на краищата съда няма как да им откаже, затова протака.

Други подобни ресурси
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Знание"
 
 
Линкове към В Република Татарстан живеят българи
 
W15 Информация, култура Стоки Раздел    
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  Интернет
  Телефон  
  E-Mail  -
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Знание  >>>
  Категория: История  >>>
  Група:
 



 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  37       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   13/05/20

Google