ХиперИНФО България. Каталог на сайтове  ХиперИНФО България - Каталог на сайтове

Сайт: Индекс на сайтовете за храни и напитки

 
 
Име на сайта   Интернет адрес(URL)   E-Mail
 
 Категория   Подкатегория   Група
 
 
Фирма  Обект Лице за контакти
 
  Адресни данни
  Област   Населено място  
Пощ.код П.Кутия
 
  ЖК     Блок
 Вход  Етаж  Апарт.
  Улица     Номер
 
  Свободен текст
 
  Кратка невидима анотация за Google (description)   До 300 знака
 
    Снимка от сайта 1         Снимка от сайта 2         Снимка от сайта 3    
 
 
 
 
  Телефон   Парола за редакция
Оценка
0.00
Брой
0
 
  Без видими коментари       Видим само от собственика  
 



  Линкове (връзки) към Индекс на сайтовете за храни и напитки
 
W31543 Кетъринг София Дейзи - професионално Кетъринг
W35904 AyurvedaBio - Онлайн магазин за билки Био магазин
W3780 Тандем Попово Месо и месни произведения
W5412 Бенкомерс ООД Безалкохолни напитки
W66965 Ресторантите в България Заведение за общ.хранене -
W409 ЕТ Н.Шишиньов - тестени изделия Тестени изделия Пазарджишка Виж  ~  
W35801 АБВ Стероид Хранителни добавки 0893434650 Виж  ~  
W1223 мляко на прах заместител Мляко и млечни произведения Варненска Виж  ~  
W502 Терснаб Търговище Производство на захарни изделия Търговище Виж  ~  
W487 Капри Плодове, зеленчуци и консерви Раковски Виж  ~  
W4809 Електронни цигари ! Тютюневи изделия София-град Виж  ~  
W5769 vladimir Pehlivanov Онлайн магазин Столник Виж  ~  
W6127 Италиански ресторант thepapaatcity.com Национални кухни София Виж  ~  
W5661 Слънчогледово олио от Русия Хранителни масла Пазарджик Виж  ~  
W36285 Безопасна ли е за пиене домашната ракия Спиртни напитки 0876158040 Виж  ~  
W73731 Шафран - най-скъпата подправка в света Подправки София Виж  ~  
W46102 www.tialo.net Отслабване statiyatialo@abv.bg Виж  ~  
W5030 Чист мед!! Онлайн магазин София-град Виж  ~  
W4770 Растителен продукт за отслабване Хранителни добавки София-град Виж  ~  
W4335 Ribco храна за Варна Кетъринг Варненска Виж  ~  
W74333 Bredas - месо от планината Месо и месни произведения info@bredas.bg Виж  ~  
W3549 Ябълков оцет-натурален Безалкохолни напитки Монтанска Виж  ~  
 
      Оцветяване         Преместване    
 
  Линкове за включване към: Индекс на сайтовете за храни и напитки Отвори шаблоните за линк  
 

Google

НОВИНИ, ИДЕИ И КОМЕНТАРИ

Дал мнениеТипКоментарОпер.
Храните, създадени от български гени, са наше оръжие срещу пандемиите
16/09/21 22:53:03
В условията на пандемия на преден план изниква проблемът: защо българинът не може да се похвали с добро здравословно състояние, в сравнение с жителите на останалите страни в ЕС. "Храним се със 70% храна - растителна и животинска, с "чужд" геном, а трябва да е обратното - да поемаме 70% храна, създадена от български гени, за да имаме по-здрава нация. Причината е във взаимната съвместимост между гените на хората и растенията, расли на земята, на която си се родил", твърди акад. Атанас Атанасов, ръководител на Съвместен геномен център, създаден като обща структура между СУ "Св. Климент Охридски" и Селскостопанска академия. Дейността на центъра включва производство на сортове растения, устойчиви на засушаване и растеж в екстремна среда, причинена от климатичните промени, както и създаване на биоторове и биопестициди за висока конкурентна способност на българското селско стопанство. Геномният център сега работи усилено за създаване на голяма централна банка за ДНК от ценни и редки български видове растения с икономически и екологичен потенциал в национален и международен план. Има вече създадена банка за стари овощни сортове, медицински растения и лоза, но тя е непълна и недовършена. Съществуват и специализирани, но малки банки, пръснати из институтите на Селскостопанска академия, като например тази за генетичен материал от маслодайните ни сортове роза. "Когато България е изпадала в катаклизми, е излизала от тежката ситуация благодарение на продуктите от собственото земеделие", споделя академикът, като прави такова предвиждане и за сегашната ситуация. Той неотдавна издаде книгата си "Живот и наука през моите очи", в която представя постиженията на българската генетична наука и дава препоръките си за съживяване на селското стопанство у нас, използвайки опита на най-напредналите държави. Акад. Атанасов е убеден, че към 2050 г. селското стопанство ще бъде водещ отрасъл в света, а страната ни има всички шансове да е сред първите места, заради богатото ѝ биоразнообразие, и заради специфичните и редки хранителни и медицински продукти. Но за да се случи всичко това, е нужно сега в условията на "инвазията" от вносни храни, които изместват българските, да опазим ДНК и семена на всички наши ценни сортове растения, както и на редките ни видове растения и животни в една централна генна банка. "Тя може да струва и милиони, но намерят ли се средства от радетели на идеята, тя ще е залог за много по-стабилно здраве на българите и на развитието на страната като просперираща в селско стопанското производство", загрижен е академикът. Защото при по-подходящи условия, когато например много от учените ни, пръснати по чужбина, се завърнат тук, те ще намерят непокътнат генетичния материал на нашите български сортове. Като примерно устойчиви на засушаване овошки, уникални маслодайни рози, известните зад граница наши сортове пшеница и слънчоглед, незаменими пчелни продукти, млечни продукти с прочутия ни бацил Bacillus bulgaricus. Благодарение на усилията на нашите генетици през 80-те години на XX-ти век 100% от пшеницата ни е била българска, а сега 30-40% е произведена от наши семена, и единствено 15% от царевицата, която консумираме, е израсла от български семенен материал. Това води и до друг проблем - постепенното заместване на местните видове с вносните и опасността много български сортове и видове напълно да изчезнат. "Българските семена са нашата сигурност и суверенитет", призовава ученият. "Ние трябва да имаме поне на първо време генетична банка за ДНК от всички културни растения, която лесно може по-късно да се допълва с други видове. Освен етерично-маслените медицински билки, с които сме известни, към тях трябва да добавим всички видове лози, създадените от народната селекция ябълки и круши, или устойчиви диворастящи овошки, които не се нападат от болести, защото притежават естествените механизми за защита". Полезността на тези растения се състои в това, че те притежават ензими и вещества с висока антиоксидантна активност, които служат за защита на самите растения, но когато ги консумираме, преминават в нас и помагат на нашите полезни микроорганизми да опазват здравния баланс в организма ни. Ако не поемаме отвън тези съставки, ние започваме да изразходваме нашите ензими и здравето ни лесно се влошава. "Когато приемаме по-голям процент внесени храни, се нарушава равновесието в организма, който има специфични необходимости в зависимост от мястото, на което сме родени. Този въпрос е от особено значение при болести и пандемии, тъй като естествената защита на организма тогава ни е най-нужна", смята акад. Атанасов. При заразяване с коронавирус, например, ние ще имаме по-добра защита, когато сме поемали продукти от засети на наша почва български семена. Големи помощници в случая са пчелните продукти и прочутите ни млечни храни, съдържащи пробиотици от Lactobacillus bulgaricus. С тези свои виждания специалистът генетик не отрича ваксините, напротив, той предвижда създаването им далеч преди да започнат широко да се обсъждат. Но е важно, не само дали сме се ваксинирали, не по-малко съществено е в какво състояние на защита се намира нашият организъм, което е в пряка връзка с приема на повече български плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти. България е известна с постиженията на нашите генетици в създаването на нови видове растения. След 60-те години на миналия век българските учени селекционират сортове памук, слънчоглед и пшеница на световно ниво. През 1988 г. 3 сорта пшеница взимат първите места при сортоизпитване в САЩ. Нашият хибриден слънчоглед "Албена" заема 60% от засетите площи със слънчоглед във Франция, първата страна в света по производство на тази култура. През 1999 г. Агробиоинститут към Селскостопанска академия, София, чийто директор тогава е акад. Атанасов, е определен за център на върхови научни постижения в Европа и избран на първо място от кандидатстващите научни организации от 13-те присъединяващи се страни към ЕС. "За съжаление, в по-голямата си част нашата селскостопанска наука не успя да се кооперира с водещите световни университети и научни звена, повечето от най-добрите ни генетици напуснаха страната и постиженията ни изтекоха във фирмите зад граница", споделя ученият. Въпреки пропуските, академикът е оптимист и според него това може да се поправи и да се постигнат много по-високи достижения, като се влеят частни средства в лабораториите за сортопроизводството, както се прави в други страни, и се създаде се фонд за научни иновации. Това ще създаде условия не само да възстановим нашето селско стопанство, но и да го съчетаем с съвременните научни постижения. "Можем да се похвалим, че сме на 4-то място в света по износ на билки, например от италиански фирми, но ромите ги събират по начин, по който накърнява нашето биоразнообразие", обезпокоен е академикът и добавя: "Ние изнасяме суровите растителни и животински продукти, а внасяме преработени храни, което намалява принадената стойност, която получаваме, т.е. губим икономически". Докато една хранителна промишленост, съчетана със съвременните технологии е в състояние да създаде преработени висококачествени български продукти и хранителни добавки за износ.




Ще си произведем ли храна, или ще чакаме пролетната коприва
26/07/22 14:09:25
Три месеца преди СИАЛ 2022 - световното изложение на храни, след пауза от 4 години анализите са тотално различни от предишни години, когато се акцентираше на иновации и разнообразие. Днес водещата тема е хранителният суверенитет. Още преди пет години Швейцария гласува закон за хранителния си суверенитет и постигна 60% самозадоволяване с храни. Веднага след това президентът Макрон лансира план за хранителната независимост на Франция. Производител №1 на селскостопанска продукция в ЕС подпомогна хранителната си индустрия с няколко милиарда, тръгнаха кооперативни вериги "Прясно от място", "БиоКооп" и др., ресторанти и училища започваха да се снабдяват с местни продукти в радиус 50 км, създадоха се граждански сдружения на производители и консуматори. Свидетели сме на невиждани революционни промени в храненето, производството, дистрибуцията и консумацията. По време на локдауна хората започнаха да приготвят храната си вкъщи и да поръчват по-често по интернет, както и да се хранят по-здравословно. Тези навици се запазва до голяма степен и след локдауна в резултат - 30% по-малко храна в столове и ресторанти. Четири ярки тенденции в търсенето: • Здраве - ръст на здравословни и пресни храни • Етика - търсене на сезонни храни в близост, ограничаване на животинските протеини, на опаковките и др. • Удоволствие - демократизация на луксозни храни като трюфели, гъши дроб - вече могат да се намерят в супермаркетите • Дигитализация - на индивидуалните поръчки, но и на снабдяването. Къде е мястото на България в световните доставки и изхранването на народа ни, предвид, че 84% от консумацията на храни е внос? - За хранителния суверените у нас се говори под сурдинка. Страната ни е петият производител на зърно в ЕС и на първо място по производство на маслодаен слънчоглед. Изнася се суровина, цените на фуражите хвърчат нагоре, фермери колят животни. • В този контекст е трудно да се говори за храна и околна среда - нонсенс, освен ако отново българите не тръгнат да се изхранват от даровете на природата, както през 90-те години на миналия век - когато се ходеше в гората за "дребен рогат добитък" (охлюви), за коприва и горски плодове. • Друга тенденция, която се наблюдава в богатите държави, е търсенето на смисъл в консумацията. "Храната е най-доброто лекарство", хранителният баланс, ограничаване на животинските протеини - 2/3 от хората са започнали да се хранят по-здравословно по време на пандемията, като са намалили захарта, мазнините и солта, а консумацията на продукти с обещание за имунитет като кефир, комбуча и др се е увеличила 8 пъти. 40% вегетаризират храната си, 35% са намалили консумацията на месо. • Нужда да се стабилизират законово цените по веригата в повечето страни на ЕС маржовете са регламентирани, но не и у нас. Големите вериги печелят за сметка на производители и консуматори и така ще е докато им се дава тази възможност. В несигурна обстановка производителите се адаптират, но ситуациите в краткосрочен, както и в дългосрочен план варират много бързо. Сблъсъкът е при бързата смяна на доставките, дефицит на основни храни и нарастващото потребление на държави в хранителна зависимост поради рязко увеличаване на населението, климатични проблеми и бедност.Информацията често е противоречива и неадекватна, така, че тук никой не може да даде прогноза какво очаква света даже и в краткосрочен план. Как можем да вземем оптимално най-добри решения? Следвайки мъдрата българска поговорка "Всяка коза за свой крак" да се опитаме да превърнем кризата във възможности. В действителност този сложен период е прекрасна възможност да преосмислим бъдещето си. Уверихме се, че без семейно фермерство няма да имаме продоволствена независимост - селата се опразниха, младите работят във фермите на Западна Европа. Ако правителството, което и да е то, пристъпи с отговорност, анализира бързо възможностите и се ангажира с конкретни мерки за финансиране на стопанства, кооперации и къси вериги, ако всяко кметство, всяка община поощри местното производство и подпомогне достъпа до пазари на дребните производители, вместо да ги товарят с непосилни такси и да толерират продажбата на вносни борсови стоки по пазарите, предназначени за местни производители, ако организациите на производителите не защитават интересите на един-двама от основателите си и не се занимават основно с усвояване на субсидии, а защитават качество и цени, ако България има прекрасната възможност в тази криза да заеме основни пазарни ниши на традиционно по-евтини доставчици. Можем да отговорим на новите тенденции в потреблението на западноевропейските консуматори, които търсят все повече натурални, здравословни продукти, продукти с местен произход, продукти с вкус, за удоволствие. Няма да изреждам отдавна познатите ни износни продукти, освен зърно - мед, трюфели, гъши дроб, билки, етерични масла. Това са суровини, които могат да се превърнат в луксозни храни с в пъти по-висока принадена стойност. Като пример искам да разкажа за едни швейцарски бонбонки - "Рикола". Организирано ми беше посещение на фабриката им в Швейцария. Отношението ми беше по-скоро акт на любезност към домакините, отколкото действителен интерес. Докато стигнем, изслушах историята за хлебаря, който започнал малък бизнес с карамелени бонбони. През 1940 година измислил рецептата с 13 вида билки, по-късно успял да ги направи без захар, малко по малко направил цех, фабрика и ето, че стигнахме до нещо като АЕЦ. Днес "Рикола" се котира на борсата, с годишен ръст на продажбите 5,5% и оборот 1 898 000 000 Е, 60-те вида бонбонки и билкови чайове се продават в повече от 50 държави. 200 производители на билки доставят бали с хрътка, горянка, бъзак, блатен тъжник, дамска мантия, цвят от бъз, слез, мента, градински чай, бял равнец, иглика, живовляк и мащерка. Билките се складират в огромно помещение от глина, най-голямата сграда от глина в Швейцария, която подържа постоянна температура от 14,5 градуса. Уханието на билки вътре е божествено, имах чувството, че дишам здраве. Попитах дали някой от работниците е боледувал от Ковид или поне от грип - не можаха да ми посочат такъв, но и не са се замисляли по въпроса. От билките се получава екстракт, а рецептата, разбира се е секретна, пази се в сейф. Видях как се точат разноцветни ленти с аромат на вишна за американския пазар, на лимон и портокал, предпочитани в Азия, и хита с 13-те билки срещу гърлобол. Във всеки случай с аромат на роза няма, питах. Пробват рецепта с мед, но нещо не им се получава, защото залепва за индивидуалните хартиени опаковки. Сещам се, че в едно село в Бургундия пчелар продава мед и бонбони с мед край пътя, спестявам им информацията, в лабораторията им работят 20 специалиста, сигурно знаят повече. Съобщавам, че България е най-големият износител на билки и етерични масла в ЕС и петият производител на пчелен мед, проявиха куртоазен интерес. Пускам допълнителна информация - на квадратен метър в България има средно 41 вида билки, срещу 12 средно за Европа и 14 за Франция. Тук вече май не ми повярваха. А е вярно! Историята за бонбонките "Рикола" разказах за да подтикна към размисъл властимащите, че ако насочат субсидии към създаване на краен продукт на базата на уникалните ни суровини, печалбата ще е в пъти по-голяма за всички по веригата. Консерви от гъши дроб, гъби и трюфели, мед в разфасовки с логото на България /не със знамето, че го бъркат с италианското/ луксозни продукти на базата на лактобацилус.. възможностите са много, а пазари има. Няма да можем да нахраним Северна Африка, но можем да изнасяме в ЕС повече и по-скъпо. Това - за възможностите за износ, като подчертавам, че износът на фуражи можеше да се превърне в износ на месо със съответна политика, но, не би. Очаква се дефицит на месо за вътрешно потребление, свинеферми и кравеферми ликвидират животните, инфлацията напомня за 90-те години на миналия век. Покупателната способност на българите е много сериозен въпрос и трябва да намери адекватен отговор. Нуждата от одит и оценка на храната в страната, в плачевно състояние от години, докарана до това състояние от частни интереси и необмислена външнотърговска политика е належаща. Ако искаме да се храним с български храни, ако искаме изобщо да се храним нормално в следващите години, ние имаме нужда от функционираща хранителна верига - фермери, които печелят, производители, които са финансирани и с инвестиционен капацитет, хранителна независимост, да се работи в консенсус и с правителство, което компетентно оценява ситуацията и реагира адекватно. Конкретно - какви мерки на национално и локално ниво могат да се вземат? На национално ниво би могло да се субсидира краен продукт, след като се анализира кой изкупува зърното, коя е крайната дестинация, къде остават маржовете и в крайна сметка - кого субсидира европейският данъкоплатец. Да се направи реална национална и регионална карта на пасищата и да се оптимизира използването им, като се анализира ефектът от експлоатацията и субсидирането им. Да се ревизира програма "Млад фермер" и да се оцени ефективността и да се финансират действителни млади фермери с безлихвен заем. Финансовите помощи за хора в нужда да се трансформират в хранителни помощи от местни производители, да се управляват локално и да се инспектират на национално ниво. Да се увеличи бюджетът на научните институти за да се привлекат млади кадри. Средната възраст на научните работници в селското стопанство е пенсионна. Ами след 5 години какво ще стане? Други предложения могат да дадат всички компетентни работещи в селското стопанство и хранителната промишленост, при условие че не защитават лични интереси и лобита (трудно постижимо). На локално ниво: • Всеки кмет да направи оценка на производството и потенциала на селото и да я представи в общината; • Да се финансират регионални пазари и борси, общините да задължат общинските столове и заведения и да поощрят ресторантите и снаковете да се снабдяват с местни продукти, да се направи комуникационна кампания, която да рекламира локални продукти и да приканва гражданите да купуват от местни производители; • Да се организират годишни общински изложения, за да има достъпна информация за локалното производство до гражданите и собствениците на заведения за хранене • Да се подпомогнат предприемачи с проекти за реализация на местни ресурси в краен експортен продукт . агнешко, билки, етерични масла, трюфели и др. Ако всеки не се ангажира - било като производител, било като консуматор, било като избраник на народа с делегирани компетенции за вземане на конкретни решения, зимата ще бъде тежка, а след нея ще следват още по-тежки сезони.