Ресурсбук България. Данни за избран сайт

Решаваме задачи със сгрешени условия

В българската икономика 25 г. решаваме задачи или със сгрешени условия или просто не ги вземаме под внимание.
Реално не е възможно износът на България да е ключът за излизане от кризата и условие за икономическия ни просперитет.
В основата на растежа стои не износът, а вътрешното потребление.

В най-добрите години на прехода - преди и до 2008 г. той бе около и над 6%.
От този растеж 80% дял имаше именно вътрешното потребление.
Износът достигна високи параметри и на растеж, и на обем преди кризата.

Днес тези нива са възстановени като обем, но това не е достатъчно.
Оценката може да се направи, ако се видят характеристиките на БВП.

В тях вътрешното потребление просто го няма, независимо че сега имаме леко раздвижване.
Изчисленията показват, че при добри външни условия българският износ не може да осигури повече от 2.5% икономически растеж на година.
Това отново ни връща към проблема вътрешно потребление.

Нормално е да се запитаме:
кога една икономика може да разчита на растеж?
Отговорът е:
когато има производства с широка номенклатура от стоки, високотехнологични, с висока добавена стойност,
които осигуряват експорт, както и производства, които така задоволяват вътрешния пазар, че рязко намаляват вноса.

И да са така технологично обезпечени, че да позволят високи заплати, които стимулират потреблението.
По тези параметри, които обобщават какво трябва да се случи България е на другия полюс.

Каква е ситуацията у нас?
Експортната структура е бедна - 60% от нея са полуфабрикати, суровини, материали, с ниска добавена стойност.
А стоките с висока добавена стойност са не повече от 20%.
Технологичният износ към днешна дата е 4-5%.

В сравнение с други европейски страни от нашия калибър и от бившия соцлагер като Чехия, Полша и Унгария,
техният е 4 пъти по-голям от нашия.

Да не говорим за развитите страни, при които технологичният износ е още по-голям.
Не трябва да забравяме също, че ценовата конкурентноспособност на износа ни сега се дължи на ниско платения труд в България.

Това означава, че сме точно в спиралата на бедността - ниска добавена стойност, ниско платен труд, бедна номенклатура от стоки.
Както и голяма зависимост от внос не само на суровини и материали,
но и на стоки за потребление, както и инвестиционни стоки.

Селскостопанската продукция няма защо да я коментираме дори -
всички виждаме, че продуктите на трапезата ни са масово от чужди производители.

Изходът от тази ситуация е много сериозен и комплексен.
Твърдя, че проблемът на България не е политически и не опира до една политическа сила,
нито до един министър-председател.
Който и да дойде на власт влиза в рамки, от които после не може да се измъкне.

България в ограниченията на глобализацията има лимитирани възможности за индивидуално развитие като икономика.
За да сме наясно какво може да се случи е необходима не стратегия, не приоритети, а икономическа доктрина.

Тя трябва да отчете външните и вътрешните условия, както и потенциала на икономиката.
И тогава да кажем при тези условия как се решава задачата.
То е като в математиката - не можеш да решаваш задача с грешни условия или да ги пренебрегнеш.
Направиш ли го - бъркаш.

Бъдещето на света е глобализацията, но не тази в момента.
Трябва дискусия, за да се види на какъв принцип функционира днешната глобализация.
Защото, според мен, световната финансова система е един измислен модел,
който се дирижира, а ние свирим под нечия палка.

Когато разглеждаме макроикономическите показатели трябва да знаем,
че те са следствие от потенциала.
Но в целия свят се работи с тези показатели и обществото се принуждава да вярва на параметри, които са следствие.

На дневен ред е и въпросът:
има ли смисъл в България непрекъснато да обсъждаме икономиката на бедността, с цел да станем по-малко бедни?
Големият проблем е заровен точно тук.
Опитваме се да решим как да бъдем по-малко бедни.
Но никой не поставя истинския въпрос: как да променим модела, за да тръгнем напред?

Членството ни в ЕС е рамка,
а ако влезем в еврозоната, както сме неподготвени сега, това ще бъде катастрофа за нас.
Твърдя го съвсем отговорно.

--------------------------
Проф. д-р Александър Тасев, икономист,
бивш зам.-министър на търговията в правителството на Иван Костов.
Той е член на екипа на Института за икономическо развитие при БАН,
който представи доклада за 2015 г. за икономическото развитие на България.


Други подобни ресурси
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Знание"
 
 
  Линкове (връзки) към Решаваме задачи със сгрешени условия
 
S1931 Високотехнологични Технологии Стоки Виж  ~  
W69581 Раздел ''Знание'' Знание Ресурсбук Виж  ~  
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  Александър Тасев
  Телефон  
  E-Mail  -
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Знание  >>>
  Категория: Икономика и финанси  >>>
  Група:
 



 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
Дал мнение Посещения               Коментар
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  339       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   01/08/16

Google