Сахих ал-Бухари е най-достоверния сборник с хадиси и е считан за най-достоверния източник относно исляма след Корана. Пълното име на сборника е „Съкратена колекция от автентични хадиси със свързани вериги, отнасящи се до нещата, подобаващи на Пророка, неговите практики и неговото време.”
Сахих ал-Бухари е съставен Мухаммед ибн Исмаил ибн Бухари (810-870) около 200 години след смъртта на Мухаммед (с.а.с.). Буахри пътувал из халифата в продължение на 16 години, събирайки около 300 000 хадиса. Но Бухари искал в сборника му да има само такива хадиси, чиято автентичност е отвъд всякакви съмнения. Затова подложил хадисите на много стриктна критика и едва 2602 предания отговаряли на критериите му. Оригиналният брой на хадисите в книгата му все пак е 7275 заедно с повтарящите се хадиси.... Още
Те са затворена общност и много малко се знае за тях. Не склоняват лесно да се снимат и да дават интервюта. Макар че се смятат за мюсюлмани, алевиите, наричани също алиани, са разглеждани от сунитите като еретици поради култа им към Али ибн абу Талиб и семейството му и особените им обичаи и ритуали. В някои отношения алевиите са по-близки до шиитите, но сравнително изолираното им съществуване в продължение на векове ги е обособило от основните шиитски общности. Алевиите са близки със сектата на алауитите.
Ритуалното измиване, връзването на парцалчета от дрехата по дърветата и други магически по своя характер действия идват от онова прастаро време, когато е била почитана Богинята-майка на всичко живо и символично измивана и обличана на определени празници.
Не се молят по пет пъти на ден, а когато почувстват нуждата да общуват с Бог. Те не посещават джамии и медресета, почитат гробници на алевитски светци (тюрбета), смятат жените за равностойни на мъжете и им позволяват да участва... Още
Сунитите и шиитите са две основни секти в исляма, които имат различни вярвания и интерпретации на религията.
Разцеплението между сунитите и шиитите възниква скоро след смъртта на пророка Мохамед през 632 г. сл. н. е. Сунитите вярват, че първият халиф (лидер) на мюсюлманската общност трябва да бъде избран чрез консенсус от най-влиятелните хора, докато шиитите вярват, че лидерът трябва да бъде избран въз основа на неговата пряка роднинска връзка с пророка Мохамед. Това доведе до избора на Абу Бакр като първи халиф за сунитите, докато шиитите избраха Али, братовчед и зет на Мохамед.
За сунитите авторитетът на религиозните лидери идва от тяхната мъдрост и познаване на ислямските учения. Те признават поредица от халифи или султани като законни лидери на мюсюлманската общност. Шиитите, от друга страна, вярват, че само тези, които са потомци на пророка Мохамед по пряка мъжка линия, могат да бъдат истински водачи.... Още