Това решение беше взето много трудно. Миналото лято европейските лидери се затвориха за четири дни в Брюксел, преди да могат да вземат решението за европейския фонд за възстановяване и за още два дни през декември, за да избегнат ветото на непокорните Полша и Унгария. Но накрая всичко приключи неочаквано добре и европейските държави се договориха да добавят почти 750 млрд. евро към общите си разходи, за да се отърват по-бързо от последиците от пандемията от COVID-19.
ЕС никога не е имал толкова големи планове за преобразяване, нито си е позволявал да задлъжнява с такава гигантска сума, но поне по това спор нямаше - ако иска да остане на икономическата карта, Европа трябва да се модернизира, и то бързо. Но тъй като ЕС няма толкова собствени свободни пари, а бюджетът му не може да прави дефицити, беше решено за спасението да се разчита на облигационни заеми, набирани от световните борси. Свежи пари, които ще трябва да се връщат. Но чак след 2057 г. Европейската комисия вече събра поч... Още
Облигациите за общо 2.5 млрд. евро, които правителството пласира на международните пазари в средата на септември, очаквано оказаха съществено влияние както на държавния дълг, така и на Брутния външен дълг на България, в който влизат и задълженията на частния сектор към чужбина. Според статистиката на БНБ в края на септември 2020-а е 37 903 млн. евро (66.8% от БВП2), което е с 2724.8 млн. евро (7.7%) повече в сравнение с края на 2019 г. (35 178.2 млн. евро, 57.4% от БВП).
Отчетеното увеличение е резултат от нарастването на брутните външни задължения на държавата с 2.09 млрд. евро и на вътрешнофирмения дълг на български компании към техните чуждестранни собственици с 1.19 млрд. евро. В същото време има известна компенсация от страна на банките, чиито външни задължения намаляват с 366.2 млн. лева и по линия на задълженията на фирмите към външни кредитори, които не са техни собственици - със 195.3 млн. лева.
Прави впечатление, че данните на БНБ за външния държавен дълг се различават... Още