Как прокуратурата ще вземе завоя, като е затънала

Прокуратурата на Република България изпадна в тежка дилема. Проблемът е как хем да докаже колко много е работила, та чак САЩ са наложили санкции на Делян Пеевски и Васил Божков, хем да обясни защо не си е мръднала пръста за същото. Става дума за липсата на разследване по сигналите срещу медийния магнат и кръга около него вече над десетилетие, както и на признанието на лотарийния бос, че е давал подкупи на бившия премиер Бойко Борисов и финансовия му министър Владислав Горанов (той има повдигнати 18 обвинения, но сигналът му за 60 млн. за доскорошните управляващи не е разследван).

След шоковото произнасяне на Вашнигтон главният прокурор Иван Гешев и подчинената му институция трябва спешно да вземат завоя и да се насочат натам, накъдето енергично бяха подбутнати. Трудна задача, като се има предвид, че направо трябва да обърнат движението. А пък в същото време са здраво затънали и маневрата е мъчителна.

Санкциите по закона "Магнитски" свариха неподготвени не само прокуратурата, но и антикорупционната комисия, ДАНС, НАП и регулатори като КФН, КЗК, Банковият надзор. Също и Висшия съдебен съвет и Инспектората му. Местните властови фактори, управлявали до вчера, а и все още държащи солидни позиции чрез своите назначенци във всички нива на институциите и в спецслужбите, са в невъзможност да реагират логично след челния удар, който им се стовари откъм Вашингтон.

Това е така, защото последните десетина и повече години властта се ползваше от тях единствено, за да се крепи моделът с всички средства, а службите "за сигурност" и "обществените" регулатори му осигуряваха безметежност с тенденция за вечност. След толкова продължители действия в тази посока и бездействия в разкриване на реалните престъпни схеми как се действа адекватно след току-що изплющелия шамар?

Най-важният въпрос след санкциите зад океана е дали служебното правителство и прокуратурата ще разкрият кого са подкупвали санкционираните олигарси. В новината, че Вашингтон налага санкции на няколко българи за участието им в корупция в България, начело с Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков - Божков е наречен от САЩ "български бизнесмен и олигарх, подкупвал официални лица от правителството в няколко случая". Сред тях е настоящ политически лидер.

Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) нарича Пеевски "олигарх, който регулярно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество". В доклада й се твърди още, че "през септември 2019 г. Пеевски е работил активно за оказването на отрицателно въздействие върху политическия процес в България по време на местните избори и се е договарял с политици да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на защита от наказателно разследване".

Макар че САЩ се съсредоточават върху подкупващите олигарси и спестяват имената на подкупваните "официални лица от правителството сред тях и настоящ политически лидер", намекът е доста ясен. И сега прокуратурата е на ход. Въпросът е дали и този път ще посмее да си затваря очите, както се случи с разследванията за търговия с влияние като казуса "Мишо Бирата", чекмеджетата с евро и кюлчета злато, използването на държавните контролни органи за разправа с опоненти - все класически примери как нарочно не се търси виновникът.

Ръководството на прокуратурата има два изхода - или да си подава оставката, защото не е в състояние да радследва престъпността по високите етажи на властта заради зависимости, или да запретва ръкави и да "взема завоя" в защита на обществения интерес без симулации и отлагания. Засега представянето й е повече от слабичко. Като съобщение на говорителката на Гешев от края на седмицата, че вече направила разследване, разпитала 11 свидетели и не открила незаконно подслушване на политици.

Още по-умилително е, че е сезирала изключително компрометираното Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства да установява дали е имало незаконно подслушване. Заместник-председателят на това Бюро Илко Желязков е сред санкционираните от САЩ за корупция, защото действал като "подставено лице в корупционните дейности на Пеевски". Сред останалите членове на бюрото има такива, които бяха разобличени от бившия председател на Бюрото - Бойко Рашков, че две години не ходили на работа и саботирали проверките. Да чакаме сега от тях някакви разкрития е наистина абсурдно.

Най-вълнуващото в речта на Сийка Милева беше частта, в която предупреди от името на Гешев, че разгласяването на класифицирана информация е тежко умишлено престъпление и всеки, разполагащ с данни или доказателства за извършено престъпление или нарушение, е обществено задължен съгласно НПК незабавно да уведоми орган на досъдебното производство или друг компетентен държавен орган.

Ще се сезира ли прокуратурата

Което ни подсеща, че главният прокурор Гешев през януари 2020 г. наруши закона, като оповести публично подслушване на президента на републиката по дело, което няма нищо общо нито с него, нито с подслушания разговор. Това е престъпление, записано ясно в Наказателния кодекс. Всичко това беше възможно само в сговор на ДАНС с главния прокурор за синхронизирани нарушения заради простата им убеденост, че няма кой да потърси сметка на главния обвинител, а на ДАНС никой овластен няма да посмее да посегне, защото зад нея стои пак той.

Така че в изпълнение на призива на Милева - сезираме който и да е прокурор да се заеме с разследването на това престъпление. А какво ще направи прокуратурата с късогледството на самия главен прокурор по делото за източването на КТБ, където пропусна да види ролята на Пеевски? И не е ли това конфликт на интереси - дали и антикорупционната комисия ще се поразмърда?

Ето пред какво предизвикателство е изправено служебното правителство - да разгражда модел, изграден и действащ полузаконно, само със законни средства. Службите за сигурност очевидно са завладени от задкулисния кръг. ДАНС - вече е доказано прогнила от изпълнение на поръчки без връзка с националната сигурност. Овладени са и двете разузнавания. Особено забележим беше случаят с шефа на Служба "Военна информация" и предшественика му, които бяха принудени да подадат оставки. Прозираше целта: и военното разузнаване, което най-дълго се съпротивляваше на овладяването, да изпадне в същата зависимост от външния кръг с бизнес интереси, както цивилното разузнаване. Какво стана с делата срещу бившите шефове на "Военна информация" и с разследваните служители на ДАР? Мълчание, и тези дела изпълниха ролята си.

Това обяснява и защо вътрешният министър и вицепремиер Бойко Рашков не е откликнал на поканата на главния прокурор за среща. Мина времето на любезното ръкуване пред камерите, обществото се нуждее от отговори и действия.

А и главният прокурор дължи обяснения за твърде много съмнителни действия на институцията, която ръководи. Включително позволил ли си е да наруши конституцията и да нарича довчерашния премиер "шефе", каквото самопризнание чухме в един от подслушаните разговори.

Петя Владимирова

Други подобни ресурси
Фирми:   Администрация
Лица:     Филолог, Литература
Стоки:    Информация, култура