Ресурсбук България. Данни за избран сайт

 

Външната политика: Още от същото и след изборите

Броени дни преди провеждането на парламентарните избори в България на практика липсва дебат между водещите партии на тема външна политика. На пръв поглед това изглежда нормално в ситуация на пандемия, когато най-обсъжданите въпроси са здравеопазването и държавната подкрепа за икономиката. Ако се вгледаме обаче в позициите на българските партии, разбираме, че причината е друга. Дебат по външнополитически въпроси липсва, защото

огромната част от играчите на политическата сцена у нас следват наложената от двете най-големи партии линия -

и в много малко и много специфични случаи си позволяват да изразят различно мнение. Конформизмът по тази тема е следствие и от острия недостиг на експертен потенциал - нещо, което си проличава в предизборните програми, където липсват конкретни външнополитически цели или ако са изброени такива, те не са последвани от описание на начините за тяхното постигане. Вместо това секциите за външна политика в партийните програми съдържат основно повтаряни от години клишета и изтъркани фрази, групирани в няколко по-големи теми.

Три основни насоки във външната ни политика

"С нас Москва е в мир и в бой"

Разигралият се едва десетина дни преди изборите шпионски скандал, при който бяха задържани няколко лица по подозрение за шпионаж в полза на Русия, показа няколко неща. Първо, че българската държава е "пробита" откъм външни интереси. И второ, че управляващите използват чуждото проникване в държавната система за собствени политически цели. Според бившия военен министър Бойко Ноев българските власти се опитват "да си спасят кожата пред Брюксел и Вашингтон", а тази имитация на борба с руското влияние се налага, защото "Бойко Борисов лично по стратегическите въпроси изцяло защитаваше или провеждаше интересите на Русия в България".

Третият мандат на ГЕРБ (2017-2021) се превърна на практика в изпълнение на вижданията на БСП и други русофилски партии за отношенията на България с Русия. Правителството на Борисов завърши българската отсечка на газопровода "Турски поток" и по този начин бетонира руския енергиен монопол на Балканите, с потенциално разрастване към Централна Европа през Сърбия и Унгария. Всъщност по енергийната тема ГЕРБ се оказаха по-големи русофили дори от БСП. Правителството на БСП и ДПС с премиер Пламен Орешарски все пак под натиск от ЕС и САЩ прекрати строежа на "Южен поток" през 2014 г. Реализирайки енергийната стратегия на БСП, Борисов успя да стопли и личните си отношения с Владимир Путин, след като руският президент бе преминал през период на открити словесни атаки срещу България заради спрения "Южен поток".

Междувременно единствената възможност за реална диверсификация - изграждането на газов конектор с Гърция - се бави вече цели 12 години и изглежда, не е приоритет на управляващите, въпреки многократно по-ниската инвестиционна цена в сравнение с изградения вече "Турски поток". Свързвайки газовата си мрежа с Гърция, България щеше да може да внася и газ от наскоро откритото находище в Източното Средиземноморие, както и от гръцките и турските терминали за втечнен газ. Именно вносът на втечнен газ от САЩ помогна на Литва да сложи край на пълната си енергийна зависимост от Русия.

Според програмата на ГЕРБ тази проруска политика ще бъде приоритет и в евентуален следващ мандат: "Ние сме за прагматичен диалог на ЕС с Руската федерация в областта на научния, образователен и културен обмен, както и активизиране на икономическото сътрудничеството." Тук виждаме пълно съответствие между възгледите в програмите на ГЕРБ и БСП. Социалистите от своя страна пишат: "Нормализирането на отношенията с Руската федерация е стратегически важен аспект от реализацията на националните ни интереси; сътрудничеството с Русия трябва да има за приоритет икономиката и енергетиката"

Македонският пъзел

Освен по посока на отношенията с Русия, съглашението между ГЕРБ, БСП и Румен Радев пролича и по друга ключова тема от външната ни политика. България блокира началото на преговорите за членство на Северна Македония в Европейския съюз, като по този начин саботира собствения си национален интерес, спирайки разширяването на ЕС на Балканите и създавайки нови разделителни линии в региона. Наложеното от правителството на Борисов вето на Скопие получи подкрепата както на социалистите, така и на президента. От друга страна, партията "ВМРО - БНД", която влезе в настоящия парламент чрез коалиция с крайно проруската "Атака", използва разгарянето на този спор, за да вдигне собствения си рейтинг преди изборите.

В предизборната си програма ГЕРБ претупва този въпрос в две изречения:

"настояваме за спазването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 2017 г. и спирането на езика на омразата. Общата ни история трябва да ни обединява, не да ни разделя."

Партията на Корнелия Нинова от своя страна също залага на клишетата по тази тема, като отново не виждаме предложения как именно да се реши спорът. Според социалистите "следва да се търси трайно и устойчиво решение на спорните въпроси като предпоставка за напредък в процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС, при последователно отстояване на националните интереси на страната".

Макар и неочевидно на пръв поглед, съвпадащите становища на ГЕРБ и БСП по тази тема отново са в полза на Русия, както потвърдиха германски и американски анализатори.

В контраст с написаното в програмите на двете най-големи партии, Обединението "Демократична България" отбелязва в платформата си следното:

"Продължаването на сегашния блокаж на преговорите на Република Северна Македония с ЕС не е в интерес на България, която така и не успя да обясни добре своята позиция на своите европейски партньори, камо ли да получи подкрепа за нея. Времето не работи в наша полза. Оставането на Северна Македония трайно вън от ЕС е огромен риск за националния ни интерес."

За да се излезе от безкрайните спорове със Скопие, ДБ описва детайлно и нуждата от "пътна карта за излизане от блокажа", в която се включват и доста смели идеи, като "конкретен график за играждане на обща комуникационна инфраструктура с наш административен ресурс; редовни общи заседания на кабинетите и парламентите, на които да се обсъжда прилагането на договора за приятелство и другите мерки, и особено инвестициите; програма за общи действия в областта на отбраната и службите".

Китай - далеч и встрани

Противопоставянето между САЩ и Китайската народна република достигна връхната си точка през 2020-та. Все повече анализатори описват конфронтацията между двете най-големи световни икономики като "нова Студена война". Европейският съюз еволюира в подхода си спрямо Китай и започна да нарича Пекин "системен съперник", отклонявайки се от дългогодишното ползотворно, изцяло търговско партньорство и доближавайки позицията си до тази на Вашингтон. Промяната в курса на Брюксел си пролича най-силно, когато Съветът по външните работи на ЕС одобри първите от 31 години насам санкции срещу Китай.

На този фон фрапантно изпъква почти пълната липса на темата за отношенията между София и Пекин в предизборните програми.

Единствено ГЕРБ, БСП и "Демократична България" споменават Китай в платформите си, като и на трите места това става само в едно изречение.

Партията на Бойко Борисов говори за "продължаване на сътрудничеството с Китай, включително в инициативата 17+1". Тази позиция на управляващите е странна, след като България не изпрати лидер - премиер или президент, на срещата на китайския държавен глава Си Дзинпин на 9 февруари т.г.

Според БСП е "необходимо да се търсят възможности за задълбочаване на икономическото сътрудничество с Китай чрез реализация на конкретни инвестиционни проекти в инфраструктурата, информационни технологии, земеделие, здравеопазване, култура, образование". Споменавайки инфраструктурни проекти, социалистите явно имат предвид по-широко включване на България в китайската глобална инфраструктурна инициатива "Един пояс, един път".

"Демократична България" единствено споменава нуждата от координиране на отношенията ни с Китай към общата политика на ЕС: "Взаимноизгодно сътрудничество с Китай на основата на общата европейска външна и търговска политика на ЕС и други наши съюзници и партньори към тази голяма страна с бързоразвиваща се икономика."

Това, което нито една партия не е успяла да отбележи, е, че най-голямото предизвикателство пред София с оглед на отношението към Пекин е

съчетаването на икономическия интерес с геополитическа позиция, следваща тази на партньорите ни в ЕС и НАТО.

Две са основните опции пред България като държава със стратегически важно местоположение на Балканите. По тези два възможни пътя поемат северната и южната ни съседка. Румъния наскоро прекрати възможността китайски компании да участват в обществени търгове, а през 2020 г. спря участието на китайска фирма в изграждането на АЕЦ "Черна вода". Изглежда, че блокирайки китайското икономическо навлизане на своя територия, Букурещ иска ясно да покаже, че застава зад Вашингтон в глобалното противопоставяне между САЩ и Китай.

На противоположна позиция e Гърция, която през 2016 г. се съгласи да продаде 51% от пристанище "Пирея" на китайския морски гигант COSCO, с опция компанията да изкупи още 16% през следващите пет години, ако изпълнява записаното в концесионния договор. Ключовото значение на това пристанище като връзка между морските пътища на Азия, Близкия изток и Европа накара китайските собственици в последно време да планират разширяването му и превръщането му в най-голямото пристанище в Европа.

Паралелно с това в Гърция бяха открити клонове на две от най-големите китайски банки. Тази позиция на Атина предизвика негативни реакции от САЩ, но в същото време чрез умела дипломация правителството на Мицотакис успя да договори пълно модернизиране на военната си авиация чрез договор за доставка на американски изтребители. Именно страхът във Вашингтон от нарастващото китайско влияние в Гърция направи тази сделка възможна.

България има пред себе си два избора: да последва Букурещ в създаването на антикитайски фронт на Балканите или да се нареди до Гърция като място за китайски инвестиции и инфраструктура. Единственото, което българските политици не могат да си позволят, е да останат без ясна позиция и действия по темата.

Други подобни ресурси
Фирми:   Администрация
Лица:     Филолог, Литература
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Общество и политика"
 
 
  Линкове към Външната политика: Още от същото и след изборите
 
W90149 Външната политика: Още от същото и след изборите Източник Dnevnik.bg
  Манипулации с линковете
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  
  Телефон  
  E-Mail  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Общество и политика  >>>
  Категория: Международна политика  >>>
  Група:
 



 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  432       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   29/03/21

Google