До края на времето - разходка в необятното с физик
Брайън Грийн (57) е професор по физика и математика в Колумбийския университет и директор на университетския Център по теоретична физика. Известен е със значимите си открития в областта на струнната теория. Автор е на "Елегантната вселена", "Тъканта на Космоса" и "Скритата реалност", бестселъри на "Ню Йорк Таймс", продали над 2 млн. копия из целия свят. Бил е водещ на две документални мини поредици на NOVA (най-гледаната научно-популярна програма в САЩ), създадени въз основа на неговите книги и увенчани с наградите "Пийбоди" и "Еми". Съосновател е на Световния научен фестивал. Живее в Ню Йорк.
На 28 януари 1948 г. вечерта радио Би Би Си излъчило - сгушен между изпълнението на Шубертовия квартет в ла минор и предаването за английски народни песни - дебата между Бъртранд Ръсел, един от най-влиятелните интелектуалци на ХХ век, и Фредерик Копълстън, йезуитски свещеник. Темата ли? "Съществува ли Бог?" Ръсел, чиито новаторски творби по философия и хуманитарни принципи ще му спечелят през 1950 г. Нобеловата награда за литература и чиито иконоборчески политически и социални възгледи ще му заработят уволнение както от университета в Кеймбридж, така и от Сити Колидж на Ню Йорк, представил многобройни доводи, ако не за отхвърлянето, то поне за поставянето под въпрос на съществуването на някакъв създател на света.
Една от мисловните насоки в информираното становище на Ръсел е релевантна на нашето изследване тук. "Доколкото сочат научните доказателства - отбелязал Ръсел, - Вселената бавно и на етапи е допълзяла до плачевния резултат на тази земя и ще продължи да пълзи през още по-плачевни етапи към състоянието на вселенска смърт."
При подобна сурова перспектива, заключил Ръсел, "ако това се приеме като доказателство за намерение, мога да кажа единствено, че целта не ми се вижда привлекателна. Поради това не виждам никаква причина да вярвам в какъвто и да било Бог".
Тук искам да се съсредоточа върху позоваването на Ръсел на научните доказателства за "вселенска смърт". Тя идва от едно откритие от ХІХ век, чиито корени са също толкова хилави, колкото последиците му са всеобхватни.
Към средата на ХІХ век индустриалната революция била в пълен ход и насред пейзажа от фабрики и заводи парната машина се била превърнала в работния кон, задвижващ производството. Въпреки това при критичния скок от ръчен към механизиран труд коефициентът на полезно действие - съотношението между полезната извършена работа и количеството консумирана енергия - на парната машина бил недостатъчен.
Приблизително 95 процента от отделената при изгарянето на въглища или дърва топлина се прахосвали в пространството. Това подтикнало шепа учени дълбоко да се замислят над физичните принципи, на които били изградени парните машини, и да потърсят начини те да изгарят по-малко, а да получават повече. С течение на десетилетията техните изследвания постепенно довели до един култов резултат, който с основание се прославил: втория закон на термодинамиката.
Казано на прост език, законът постановява, че произвеждането на отпадъчна топлина е неизбежно. А това, което направило втория закон жизненоважен, е, че макар парните машини да са послужили като катализатор, законът е с универсално приложение. Вторият закон описва една фундаментална характеристика, която е вътрешно присъща на всичката материя и енергия - без значение от тяхната структура или форма, независимо дали е жива, или мъртва.
Законът разкрива, че всичко във Вселената проявява непреодолима тенденция да се изтощава, да деградира, да чезне.
Казано по същия всекидневен начин, можете да видите откъде е тръгнал Ръсел. Изглежда, че бъдещето съдържа продължаващо износване, неспирно превръщане на производителната енергия в безполезна топлина, равномерно изчерпване, така да се каже, на батериите, които захранват действителността. Но по-прецизното научно разбиране разкрива, че това обобщение накъде се е запътила реалността, скрива от погледа едно богато и нюансирано напредване - напредване, което е в ход още от Големия взрив и ще продължи нататък към далечното бъдеще. Това напредване помага за обяснението на нашето място на космическата времева скала, изяснява как на фона на деградацията и разпада могат отново да се произвеждат красота и ред, а също така предлага възможни начини, колкото и екзотични да биха могли да се окажат те, да се заобиколи мрачният край, предвиждан от Ръсел. И тъй като точно същата тази наука, която включва концепти като ентропия, информация и енергия, ще насочва голяма част от нашето пътуване, си заслужава да отделим малко време, за да я разберем по-добре.
Други подобни ресурси
Фирми: Обучение / курсове
Стоки: Информация, култура
Снимки от сайта или реклама на "Наука и образование" | |||||||||||||||
Линк към сайта | <<<Натисни тук >>> | ||||||||||||||
Фирма | >>>>> | ||||||||||||||
Обект | >>>>> | ||||||||||||||
Лице за контакти: | |||||||||||||||
Телефон | |||||||||||||||
Идентификация | |||||||||||||||
Раздел: | Наука и образование >>> | ||||||||||||||
Категория: | Наука и техника >>> | ||||||||||||||
Група: | |||||||||||||||
|
|||||||||||||||
| |||||||||||||||
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ | |||||||||||||||
Задай въпрос, добави коментар >>> | Отвори формата за текст | ||||||||||||||
Брой посещения: 551 Гласували: 0 Оценка: 0.00 Последна редакция: 06/01/21 | |||||||||||||||
|