Ресурсбук България. Данни за избран сайт

Спомени за коне - роман от Йордан Радичков

За обществени явления

► Ако читателят живее в града и особено в по-ново време, той ще си спомни за едно червено дървено конче, стъпило в две полудъги и превърнато в удобна люлка - първото му конче за езда. Ако читателят е живял на село, на село първите коне за езда са върбовите пръчки. Ездата на кончето-люлка е удобство, удоволствие и развлечение; ездата на простата пръчка е страст, пренесена по неведоми пътища през стотиците и стотици години.

Паметта на детето още не знае това, но го знае ритъма на неговата кръв, затуй босоногият хлапак препуска със своето конче по най-стремителен начин, пълен с действие и завоевателност.

Две са началата на нацията: едното начало е в лудо препускащото конче, действено и рисковано, другото начало е в кончето-люлка, кончето на удобството и сигурността.

► Добре, подпитва ме дърводелецът, ти проговори, а момичето остана глухонямо. За това ли проговори, за да мърмориш и мънкаш под носа си. Словото ни е дадено за да говорим, а не да говорим неясно под носовете си.

► Една мисъл, която бъде скопена ще наддаде тегло и ще бъде икономически и прочие изгодна, обаче увеличавайки изгодата, тя все повече и повече се отдалечава от първообраза си.

Писателят се оказа човек, който може само да пише, а читателят само да чете. Единствено широките специалисти имат тоз дар божи да могат и да четат, и да пишат.

► Писателят има това предимство пред останалите хора, че ако обществото го ругае - добре, ако го ласкае - пак добре.

За дребния човек и за селската идилия

► Всичко разказано по-долу е предназначено да смути, да обърка и да изплаши онзи незначителен, плах, голобрад и потен човечец, с очи като разграден двор, с две плашливи бръчки върху малокалибреното му чело, задръстено с малокалибрена мисъл, кажи го нула човек, който ще викне по някое време на кучето си: "Тъй ще се търкаляме ние през тоз живот като жироскопи" без да знае какво е това жироскопи.

► И докато той се кокори и пули, спорейки с хипотезата, съдбата го клъвва по темето и човечецът тъй си отива от този свят без да е успял да събере за себе си достатъчно доказателство против хипотезата.

► Тъй капчукът от стряхата ни напомня за преминалия дъжд, тъй се отцеждат и капят в нас звънките капчуци на изживяната радост или сълзите на отминалата скръб.

► Велика гледаше нагоре към небето, без да забележи, че две свраки стояха на оградата и се ослушваха да доловят дали няма да произнесе нещо на глас; а тя много работи произнесе на глас - предимно възклицателни.

► На Заяко те напомняха писмото му пратено до брата на неговата жена в Детройт САЩ. Досущ като неговото писмо, със завъртулки, с черти с букви, само дето препинателните му знаци бяха малко повечко, но той се надяваше, че докато се стъмни и клюводръвците ще успеят да нарисуват още препинателни знаци.

► Докторът проточи едно: "Да-а-а, плюс минус безкрайност, приятели!" Oчите на помощника му бяха като разграден двор, можеш да влезеш в него откъдето си поискаш, бяха нещо като плюс минус безкрайност.

► Куче влачи, помисли, попремига чевръсто, сякаш се мъчеше с клепачите да сплеска и оформи някоя своя идея и щом сметна, че идеята му е вече оформена, попита: "Само не разбрах, докторе, дали..."

► Кокошки, патки, прасе, куче - всичко туй се пръсна и по тайни пътеки и коридори мина в дълбока нелегалност...
Щом разпиля всичко и го натири в бодака, жената се завъртя, влезе отново във вратата и веднага пак излезе от там, защото бе забелязала, че първата й поява не направи никакво впечатление на Куче влачи. Понеже минаваше за нула човек, всички работи от подобен характер му правеха нула впечатление.

► Всичките жени са недоволни от мъжете си, но жената на Куче влачи бе самото въплъщение на недоволството.

► Те, ония искат да ме плашат с вампири и хипотези, а не знаят, че нощем ние спим с вампири и хипотези.

► След влизането в гробището у всеки премина лека тръпка, човек по природа си е малко мистичен и всеки носи у себе си мистика и суеверия колкото едно зърно.

► Чичо Гаврил много смело боравеше с всякакви думи. Не помня дума, която да го е изплашила, колкото и непозната да е тя. Всички останали пред вида на непозната дума се стъписваха или минаваха на пръсти край нея, сякаш това не бе дума, а смок, усойница или пепелянка, свита коварно в тревата. Чичо Гаврил обаче хващаше храбро думата за опашката, плющеше из въздуха с нея и тъй я вместваше в речта си, че тя заставаше там и оставаше за вечни времена.

► Купчината церови дървета се бяха притиснали едно до друго, като че бяха другоселски ергени, дошли да избират мома.

► Подир бързата помощ и пожарната команда на трето място по важност идва бързата телеграма.

► Из долината плъпна всякаква машинария и реката, наситена с дъх на планини, на билки, на самодиви, пълна с пъргава риба, ту напета, ту игрива, ту нежна, изпълнена с нежност и леност, като женска милувка или пък могъща, когато трябва да задвижи водениците, същата тази река пълна с жизнерадостност от зачатието на света изведнъж помръкна и понесе покрай помръкналите си брегове товара на сивите фабрични отпадъци.

► След манастирите, които държат най-хубавите природни кътове на България, второ място държат водениците. Строежът на една воденица е народно дело в най-добрия смисъл на това мъгливо понятие.

► Знам, че преди мене други вече са пристигнали светкавично при събитието и са го осветили светкавично,
а пък моя милост още се мотае и пъшка около своите воденични камъни.

► Лете жени от селото перат на реката. "Няма по-хубави жени от перачките, докторе - въздъхва Куче влачи, а мливарите клечат край тях, съзерцават белите колена и прасци,
защото бог навсякъде е развъдил мераклии по женската част.

► Източните народи твърдят, че три неща радват сърцето на човека. Звън на пари, шум на вода и смях на момиче. Край воденицата винаги имаше женски смях и шум на вода - това стига даже и да нямаш пари.

За жените

► Всъщност основната грижа на жените е още докато ни поемат в младите ни години, да ни поласкаят, че сме мъжествени, и щом се поддадем на ласкателството, започват да ни тласкат безвъзвратно към разумен и полезен живот и тяхната главна не, ами висша грижа е да успеят да ни обуят в топли вълнени чорапи, да ни увият в топли шалове, да ни внушат страх от всякакви сътресения, да ни внушат, че умните хора се приспособяват към околната среда, и да ни обяснят кое е вредно за нас и кое пагубно.

► Е.С. попадна на разкошна жена. Не жена ами Акропол. Жената-Акропол го погледна изненадано, поиска да прикрие античните си изящни колонади, но Е.С. не и даде възможност да стори това, почуства се изведнъж варварин, обхвана го внезапно злия дух на разрушението, втурна се с всичката си сила и страст в Акропола, преобръщайки по пътя си колонадите му. Тогава именно Е.С. усети ръмжене в кръвта си, а в мрачните глъбини на душата му започна да пулсира нов ритъм, който подир години щеше да се излее в ръмжащото тананикане "Реве и стене Днепър широки". По-късно излегнат сред развалините на Акропола, си мислеше, че варварите навсякъде носят със себе си разрушението, но заедно с него те сеят и семето на живота.

► Опръска голото й тяло с пръски от вода. То заискри на слънцето и трябва да призная, че беше прекрасно. Е.С. смяташе, че красотата е създадена за да радва очите и сърцето на човека и затуй помисли,
помисли пък сътвори зад върбатата калугер...

► Желая ви успех - рече той и подкара фиакъра, като облъхна с флуиди съпругата на Петър Г.Величков. Съпругата тутакси обърка плетивото, усети женска слабост и премаля.

Език и остроумие

► С опакото на дланта поправи мустаците си, щръкнали направо нагоре нито много войнствено, нито много миролюбиво; във всеки случай издаваха състоянието на готовност у своя притежател.

► Обърна се към пътничките, показа им голям и лъскав пирон и с един замах го прегъна на две. Очите на пътничките излязоха от орбитите, техникът с един замах изправи пирона и го прибра в дбжоба,
а двете бабачки си прибраха очите в орбитите.

► И за да докаже, че е бунтовен, забарабани с пръсти по ракитовата маса и заръмжа "Реве и стене Днепър широки". Макар и да си даваше вид, че ръмжи свирепо, беше в добро разположение на духа.

► Но онези не дочакаха да намери револверите си, ами подрипнаха тъй високо от земята, сякаш се готвеха да преодолеят земната гравитация и бегом издигаха гащите си, паднали чак до глезените им.

► Но тъй като не умееше да свири с уста, таралежът се задоволяваше да диша шумно през нос, а то бе почти като подсвиркване.

► Ако стадо свирепи глигани бяха преминали през гробището, нямаше да произведат толкова голям шум.

► Тя се видя - рече главният готвач на сватбата на сръбския крал - че този ще изяде овчите ни глави.

► Кучето клечеше до човека, следеше с поглед работата му, поклащаше глава и се подмазваше, че уж разбира и одобрява работата на стопанина си.

► Гледаше го тъжно или пък му се покланяше ниско без раболепие, отдавайки нужното уважение към Е.С. като запазваше своето достойнство.

► Кой където падна, там си и остана да лежи неподвижно за да не го забележи Дявола, защото в природата статичността е най-доброто прикритие.

► Природата у всекиго е турила Ахилесова пета и всичко на този свят е уязвимо, стига само да знаеш, къде е слабото му място.

Други подобни ресурси
Фирми:   Култура, Музика
Лица:     Инженер
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Изкуство и култура"
 
 
Линкове към Спомени за коне - роман от Йордан Радичков
 
W17 Култура, Музика Фирми Раздел    
W70 Инженер Лица Раздел    
W15 Информация, култура Стоки Раздел    
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  Йордан Радичков
  Телефон  
  E-Mail  -
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Изкуство и култура  >>>
  Категория:  >>>
  Група:
 



 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  46       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   05/05/20

Google