Ресурсбук България. Данни за избран сайт

 

Индекс на сайтовете за селско и горско стопанство

Зърнени култури. Животновъдство. Птицевъдство. Лозарство. Овощарство. Плодове и зеленчуци. Пчеларство.

Горско стопанство. Семена и посадъчен материал. Декоративни растения. Машини и резервни части. Защитни мрежи.

Фураж. Билки. Каменна сол. Растителна защита. Торове. Опазване на околната среда. Напояване.

Други подобни ресурси
Фирми:   Селско,Горско,Еко
Лица:     Финанси
Стоки:    Селско, Горско
Сайтове: Туризъм, Курорти


 
  Снимки от сайта или реклама на "Селско, Горско, Еко"
 
 
  Линкове към Индекс на сайтовете за селско и горско стопанство
 
W41462 „ЩУРЛЕВ” ЕООД – соев шрот, фураж, цвеклови резанки Фураж
W180 AQUA SYSTEMS - Капково напояване Напояване
W2703 Stihl-plovdiv.com Машини и резервни части
W68 ПОВВИК-ООС ООД Опазване на околната среда
W4333 ППК Кортен Лозарство Сливенска Виж  ~  
W3276 Естел Корект Декоративни растения Варна Виж  ~  
W5925 Young Trading Bulgaria Животновъдство София Виж  ~  
W35879 General Агрохимикали ООД Растителна защита 02 441 22 16 Виж  ~  
W5683 Пчеларство - koshera.com Пчеларство sites@koshera.com Виж  ~  
W4184 Апекс Ф 118 Семена и посадъчен материал Силистренска Виж  ~  
W35687 Ай Джи Нет Защитни мрежи София Виж  ~  
W35830 Овощен разсадник !! Овощарство София-град Виж  ~  
  Манипулации с линковете
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  
  Телефон  
  E-Mail  vasmet@abv.bg
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Селско, Горско, Еко  >>>
  Категория:  >>>
  Група:
 



 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Под 2% от българската земя се обработва био    
__ 1 __

07/04/21
22:17:34

Под 2 на сто от общата земеделска земя са площите, обработвани по биологичен начин в България.

И по този показател страната ни не може да се похвали с добър пример, макар и да не е в дъното на класациите.

Най-малко са биоплощите в Малта - 0,35 на сто, най-много в Австрия - над 25 на сто. Едва 8,5% от земеделската земя на територията на Европейския съюз се обработва по биологичен начин, са данните в Новия план за развитие на биологичното производство, представен от Европейската комисия.

Амбициозната цел на Брюксел е до 2030 г. биологичните площи да достигнат 25 на сто от обработваемата земя в Европа. Това обаче е трудно осъществимо, казват експертите, според които реалистичната прогноза е нарастване до 15-18%.

Комисията насърчава държавите членки да разработят национални планове за биологично действие.

В новия програмен период ще има екосхеми, подкрепени с бюджет от 38-58 млрд. евро за периода 2023-2027 г. Какъв да бъде точният размер все още се дебатира.

14 млрд. лв. се изсипаха в земеделието, а само хлябът и олиото в магазините са български
 Добитата пшеница през 2021 г.    
__ 2 __

26/09/21
14:50:41


Добитата пшеница през 2021 г. е с 52 % повече от предходната година, която беше изпълнена с редица проблеми в зърнопроизводството. През настоящата година производството на пшеница достигна нива от 7,16 млн. тона. Те са добити при реколтирани 1 204 334 ха при среден добив за страната 594 кг/дка.

Добри производствени резултати се отчитат и при ечемика и рапицата. При ечемика се наблюдава ръст в производството от 27,2 %, а при рапицата 36,0 % ,в сравнение с 2020 г. През настоящата година са реколтирани 130 581 ха ечемик, а производството е 698 761 тона при среден добив за страната 535 кг/дка. Произведеното количество рапица е 376 364 тона при реколтирани 133 356 ха и среден добив от 282 кг/дка.

До момента са прибрани 47 % от площите за реколтиране с маслодаен слънчоглед и 17% от площите с царевица. Производството на слънчоглед е 934 853 тона при среден добив за страната 236 кг/дка. Добивът от царевица към днешна дата е 552 226 тона, а средният добив е 551 кг/дка.

В периода на жътвената кампания са взети 1 263 проби от 2 602 276 тона пшеница от зърнопроизводителните райони в 27 области на страната, което представлява 36.5 % от реколтираното количество. Резултатите показват, че 49,40 % от общото производство или 3 536 305 т. са с качество, удовлетворяващо изискванията на мелничарския отрасъл за производство на висококачествени брашна за хляб и хлебни изделия.
 Новата реколта пшеница - малко по-слаба, много по-скъпа    
__ 3 __

06/06/22
23:53:24


Докато част от света се притеснява за достъпа си до основни храни заради войната в Украйна - един от най-големите производители на пшеница, слънчоглед и др., реколтата от пшеница, която в България се очаква да бъде прибрана през юли, ще е съвсем малко по-слаба от миналогодишната. А тогава бе прибрано рекордно количество.

Междувременно обаче хлебното зърно поскъпна в глобален мащаб поне с 50%, но причината за това не е войната. Макар и не безпроблемно Украйна успява да изнася зърно, както и Русия - другият голям производител в тази част на света. Поскъпването идва заради разходите за торове, горива и труд, чиито цени бяха тласнати силно нагоре заради стойността на природния газ.

Анонсите на държавата, че ще се запаси със зърно, от които действия реално не последваха, са създали известен хаос на пазара, от който печеливши са се оказали само търговците.

Всеки сам си преценява

Всеки производител е торил според възможностите си. На едни площи е торено, на други - не достатъчно, но впоследствие това ще се отрази на добива от декар. Тези, които не са торили, ще получат по-малък добиви ще са по-уязвими в тази криза.

Така обобщава ситуацията с новата реколта от пшеница Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Причината е, че заради скока в цената на газа производителите купуват 4-5 пъти по-скъпи торове, препаратите за растителна защита за година също са добавили около 40% към цените си, с толкова са се повишили и заплатите в този сегмент от земеделието, посочва Костадинов.

Всичко това е повишило значително разходите по отглеждането на реколтата. "Цената й се влияе от данните, оповестявани от Световната организация за зърното, от борсовите котировки, но определено цената няма да е като минала година", подчертава Костадинов. Напомня, че купуването на първите количества през миналото лято е започнало при 300 лв. за тон, а сега вече има сделки "на зелено" за 750-780 лв. на тон.

Щрихи към нерадостния пейзаж с цените добавя и сушата. Това важи особено за Северозападна България, където едва преди седмица са първите валежи от последното торене насам. Затова и много посеви с пшеница са вече изсъхнали - в момент, в който влизат във фазата на узряване. "Всичките очаквания за миналогодишния добив няма да се оправдаят", смята Костадинов.

Пшеница ще има за всички

Васил Симов, изп. директор на Софийската стокова борса, пък коментира, че в България има свръхпроизводство не само на пшеница, така че проблем с недостиг на основни храни не може да има. Прогнозата му е за реколта от около 6 млн. т хлебно зърно това лято. За сравнение през миналата година бяха прибрани рекордните 7.1 млн. т, а вътрешното потребление е 1.8-2 млн. т годишно. Оценката му е, че ще останат поне 4 млн. т за износ.

Далеч сме от тези региони, където се очакват затруднения със снабдяването с хранителни стоки и глад. Специално в България има свръхпроизводство на пшеница, царевица и слънчоглед.

Борсовата цена на пшеницата в Черноморския басейн, което включва производството на България, Русия и Украйна, значително се е променила за последната година. Миналата година по това време пшеницата на Русия и Украйна се търгуваше по 265 долара на тон, а българската - 230 долара на тон. Сега майската цена на руското и украинското зърно е 390-395 долара на тон, което е ръст около 50% за година, казва Симов. В България зърното поскъпва със 70% за последната година до около 400 долара на тон.

Между 50 и 70% е поскъпването и на пшеницата на други основни пазари каквито са САЩ, Франция и Германия. "Но радващото е, че от края на февруари досега пшеницата не поскъпва, дори има забележим тренд на поевтиняване", посочва Симов.

Обяснението за това е, че въпреки войната в Украйна и някои засушавания, производството на пшеница в света се очаква да е общо 779 млн. тона, което е повече от предходни реколти, а невъзможността на Украйна да изнесе цялата си реколта от миналото лято не се оказва фатално, обяснява Симов. Посочва, че има държави с много по-добро производство от предходни години - целият ЕС, Канада, Австралия, Аржентина, Русия.

В допълнение самата Украйна има неизнесени от предишната реколта 15-20 млн. т, а по данни на Световния съвет по зърното Украйна очаква реколта около 20 млн. т пшеница при 28 млн. т през миналото лято.

При това положение няма как да се очаква рязко поскъпване на пшеницата, макар че отчитаното вече спрямо миналата година да не е никак малко. То обаче е в резултат на поскъпналите разходи за отглеждането й - торове, горива, труд, а не на по-слаба реколта, допълва Симов. Очаква, когато новата реколта излезе на пазара, достигнатите цени да намалеят с около 10%.

Отбелязва все пак, че много трудно се правят анализи и прогнози в ситуация на война, а все още на пазарите в цените е калкулирана потенциалната опасност от недостиг на суровини. Въпреки че се очакват големи реколти в целия свят.

Държавата щеше да купува хлебно зърно

В началото на март, малко след като Русия нахлу в Украйна, се разбра, че управляващите смятат да натрупат запаси от хлебна пшеница. По-късно за целта бяха заделени 1 млрд. лв. от бюджета като нямаше голяма яснота на какъв принцип, при какви условията и откъде ще се купува зърното, а държавните фирми, натоварени със задачата, се оказаха с по под 10 служители и липса на опит в подобни сделки.

Министерството на земеделието не отговори на въпроси от "Дневник" дали изобщо е купено някакво количество пшеница от заявените 1.5 млн. тона. Но няма данни да е имало подобна сделка, а в четвъртък, 2 юни, се разбра, че Агенцията по вписванията е отказала да впише увеличението на капитала на държавното дружество "Врана" със сумата, отпусната от държавния бюджет за покупка на хлебна пшеница. Наскоро земеделският министър Иван Иванов посочи тъкмо изпълнението на това условие, след което да се започне изкупуването.

Васил Симов коментира, че на Софийската стокова борса, където обичайно минават подобни сделки, включително и когато Държавният резерв обновява запасите си, държавата все още не се е появила като купувач. Според него напразните очаквания за това "малко блокираха пазара". Производители са звънели да питат, били са в очакване на подобни сделки, а само по-предприемчивите зърнотърговци успели да си реализират продукцията зад граница.

"После се появи идеята Държавният резерв да опресни наличностите си, но като че ли въпросът е по-скоро организационен и финансов и до момента не се е реализира идеята", посочва Симов.

Костадин Костадинов пък коментира, че от заявленията на държавата в крайна сметка полза имат търговците на зърно, където вече се намират останалите количества от предната реколта. По негови оценки те са около 1 млн. т. Посочва, че вече няма неформални пречки пред износа, каквито се появиха в началото на войната. Тогава неговите колеги съобщаваха за умишлено бавене на документите при износ, с което се осуетяват сделки по износа.

Просто от неопитност и прекалено много приказки се стигна до ситуация, изгодна за търговците. Създаде се хаос с приказките на правителството.

Обясни, че всички производители, които са имали непродадени количества, са побързали да ги реализират в момента, в който са чули на каква цена иска да ги вземе държавата, която е била под тази на пазара. "А тя трябва да създаде пазарен механизъм, по който да се определя пазарната цена на зърното, а не да ви кажат 475 или 570 лв. за тон при пазарна цена от 600 лв. и нагоре. Никой няма да си даде зърното на такава цена".
 България изпрати на ЕК стратегическия план за земеделието за 8 млрд. евро    
__ 4 __

14/11/22
15:44:38


Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. бе изпратен официално на Европейската комисия снощи. Това се случи след като от Комисията дадоха "зелена светлина" на представения от екипа на Министерството на земеделието документ за последна предварителна оценка в началото на миналата седмица.

Над 8 млрд. евро (8 060 113 677 евро) е бюджетът за всички интервенции, разписани в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) в България за периода до 2027 г. По интервенциите за Директни плащания финансовият ресурс възлиза на 4 400 517 396 евро, а за инвестиции в селските райони са предвидени 3 529 075 550 евро, съобщиха от земеделското министерство. В допълнение на това са предвидени и специални интервенции за лозаро-винарския сектор на стойност 98 935 535 евро и за "Пчеларство" 25 798 563 евро.

Финализирането на СПРЗСР стана възможно след няколкогодишна работа от различни редовни и служебни правителства. Първото законодателно предложение за новия модел на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз беше направено от ЕК през 2018 г. Основното законодателство беше окончателно прието през декември 2021 г., а вторичното такова - в началото на 2022 г.

Министерство на земеделието проведе 24 заседания на тематичната работна група, посветена на плана, в допълнение на това се водиха тематични срещи както с български организации и подсектори, така и с партньорите от ЕК.

 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  1141       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   15/10/19

Google