Ресурсбук България. Данни за избран сайт

 

Бащите на Търновската конституция

Из книгата "Бащите на българската конституция: мрежата на националната тъкан" на проф. д-р на историческите науки Милко Палангурскии акцентите.

Кои са бащите? Духовници, търговци, учители, творци, вестникари, поборници, представители на малцинствата, описани в седемте глави на книгата, които, с всички слабости и разнородни биографични белези се превръщат в забележителни личности, национални лидери и строители на модерна България.

Преди години определих участниците в Учредителното народно събрание като "един неочакван елит". Изследването на фамилните корени, биографичните лутания, образователното ниво, на реалната обществена и персонална реализация на представителите в събранието показва, че те не са израснали в някаква "парникова" среда, а са плод на процеси и явления, идентични в своята същност независимо от географския ареал, различните сфери на дейност и несинхронното развитие на процесите.

Други подобни ресурси
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Знание"
 
 
  Линкове към Бащите на Търновската конституция
 
W101310 Бащите на Търновската конституция - неочакваният български елит Източник Dnevnik.bg
  Манипулации с линковете
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  
  Телефон  
  E-Mail  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Знание  >>>
  Категория: История  >>>
  Група:
 



 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Бащите на Търновската конституция - неочакваният български елит    
__ 1 __

16/04/22
18:28:39


Българското общество е предимно земеделско - хората, които се препитават със земеделски труд, са повече от 90% преди Освобождението, а част от онези, които наричаме търговци или занаятчии, също не са откъснати изцяло от аграрния свят, който от хилядолетия гарантира преживяването и оцеляването на населението. В Учредителното Народно събрание обаче хората, които можем да наречем типични земеделци, държащи ралото и мотиката в своите ръце като единствени оръдия на труда, са по-малко от пръстите на едната ръка. И пак с обяснението, че и тези селски труженици са своего рода местни икономически двигатели - те имат ханове, кръчми, малки дюкяни или просто играят ролята на посредници между селото и градския пазар.

А българският парламентарен елит, призован в Търново, има друга основа, различна от тази, от която е мнозинството от населението. Трудно могат да се определят точните проценти, тъй като липсват данни за десетки депутати, но поне половината имат семейна биография в икономически, образователен и обществен план - те не са първо поколение хора, тръгнали по пътя на самоусъвършенстването и обществените дела.

Най-голямата група е на търговците

- под това определение се крият както големи и модерни предприемачи, така и хора, които имат само минимално пазарно място в регионален аспект. Типичната биография на българския търговец се определя от семейната среда, която често дава достатъчно в образователен и стопански план за добър старт, мястото на пребиваване - минимум казалийски център или градски център с възможност за стопански връзки по суша, море или с железница, мобилност в бизнеса, която се изразява много често в смяна на резиденцията за дейност.

По-големи мрежи от търговски връзки са онези, които осигуряват износа или захранването на столичния пазар. Включването в този кръг на предприемачи моментално променя статуса на определен търговец, тъй като той трябва да има кредит на доверие и контрагенти сред най-ярките представители на търговските къщи, да има финансово доверие и възможност за достъп до капитал - свой, заемен или в съдружие.

Тази мрежа не е непременно национално оцветена, но някакви елементи на доверие между отделните контрагенти се дължат на родова, земляческа и дори религиозна близост. Въобще не трябва да се подценяват и подминават възможностите, които дава държавната власт, откупуването на данъци, изпълнението на държавни поръчки, където печалбата зависи от имперската власт и тогава няма никакво "национално отговорно" или друго измислено прехвърляне на очаквания от по-късна дата към реалните процеси и връзки. Ако има отговорност към националната идея, това е насочването на част от печалбата към обществено полезна дейност - от строителството на църкви и училища до осигуряването на стипендии за талантливи младежи, които завършват по-висока степен на образование.

Няма как да не споменем, че най-добрите юристи, лекари, учители, а и предприемачи получават общинска или персонална стипендия за своето образование. Малцина са онези, които разчитат изцяло на семейните възможности, но дори и част от тези, които имат подобни средства, не отказват помощ и правят всичко възможно да я заслужат чрез успех и поети ангажименти. От тях произлизат и повечето фигури, които спокойно можем да определим като модерни предприемачи - те навлизат в банковия сектор, производството, строителството на националната инфраструктура и други модернизационни процеси.

Затова и втората по-големина група в парламентарната зала е от личности, които, макар и условно, можем да определим като представители на свободни професии -

юристи, учители, лекари, журналисти, творци

Те разчитат основно на своя интелектуален труд за личната са кариера и трябва да се подчертае, че типичният представител на тази група има едно много характерно отличие - дългогодишното обучение на различни нива и с различна цел.

Не става въпрос само за качеството. Много често то е покъртително ниско. Документите показват, че самите те оценяват слабостите в своята подготовка, защото килийното училище и взаимоучителната метода не са носители на елитно знание. Не може да не се подчертае, че голяма част от тях приема религиозното образование като възможна алтернатива на безпросветността - образование, което особено в руския му вариант е пълна схоластика и средновековно мракобесие, но дълго време е единствената възможност за бедни, а и не толкова бедни младежи. Те се възползват от руската идея да създаде българско свещеничество, което да играе ролята на разпространител на руската идея, но интересното е, че единици остават в руския свят и политически фарватер. Почти никой от тях не надява расото, а се ориентират към учителстването и други интелектуални занятия, а мнозина търсят допълнително самообразование и можем да кажем, че заедно с тези, които са възпитаници на родното образование, съграждат

другата важна мрежа - образователната

Нейната характеристика е значително по близка до онова, което наричаме национална мрежа. Защото тя определя езика, формира представата за общност със собствена история и географско разположение, дава базисни знания чрез идентични учебници и учебни пособия, достига в развитието си до общи учебни програми и, което е най-важно, постепенно модернизира училищната мрежа. Това, разбира се, важи основно за градските центрове, тъй като в селата и махалите килийното образование продължава да доминира, а населението отказва да образова своите деца, което особено важи за момичетата. Битовите условия там са ужасни, а образователните методи не са мръднали и крачка напред и подхождат повече на тези от предходния век.

Тази новоизградена образователна мрежа обаче е достатъчна, за да може по време на Източната криза да бъде основен аргумент на онези, които смятат, че българите имат право на самоуправление, благодарение на това, че сами са създали национална образователна мрежа. Тя се крепи на учителите, които по правило никога не могат да си осигурят заетост само на едно място. Променяйки своята месторабота, те стават носители на добра практика, пренасят различни методики и практики на обучение и общински дейности и най-вече създават мрежа от свои познати и привърженици, защото авторитетът им е неоспорим. Някои от знаковите учители имат практически "собствени" парламентарни групи, а депутатите от много региони понякога са обучавани от един човек. Затова не е учудващ фактът, че учителите имат невидимо влияние сред депутатите и насочват в една или друга посока поведението и решенията на мнозинството.

В залата има повече от 40 души постоянни журналисти и дописници на печата

И това не е случайност. Чрез вестниците те създават единна среда на обществен живот, което обяснява идентичността на процесите от Тулча до Охрид и от Видин до Цариград.

Институционализирането на образователната мрежа върви паралелно с, а впоследствие и

благодарение на формирането на първата национална институция - Екзархията

Родена и създадена в битка с канона, Великите сили, Високата порта и най-вече с Патриаршията, тя има две ключови характеристики - практически обхваща българското землище с възможност за разширяване и като религиозна структура е призната за пълноправен участник в османската административна структура.

Второто легитимира правото на образователната мрежа да съществува и да се самоуправлява чрез механизмите на Екзархията, а това още повече засилва влиянието и самостоятелността на мрежата, придобила белезите на система, която може да си позволи само самостоятелна държава.

Трябва да отчетем, че самата структура на Екзархията има същите черти, тъй като общественото начало в религиозната система е видимо още от началото на дългата борба за национална еманципация чрез самостоятелна църква. Двете мрежи - религиозната и образователната - са достатъчен аргумент за легитимиране на националната идентичност, за признаване на българите като държавнотворчески фактор и тръгването им по пътя на националната еманципация. Божиите служители получават своето естествено признание като водачи на нацията, но скоро ще разберат, че тяхната политическа роля приключва, и ще трябва да преживеят секуларизацията.

Поборниците са от всички среди, те не са плод на системна политика за създаване на национален елит

Онези, които наричаме поборници, в смисъла, разбираем за техните съвременници в края на XIX в., произхождат от всички среди, които имат представители в събранието. Революционният елемент произлиза от интелигенцията и предприемачите и, както и да разглеждаме биографичния път на всеки от тях, преди да застанат начело на революцията, те имат свое минало и разпознаваемост в основните събития и явления в бурните години преди 1879 г.

В парламентарната зала на бившия турски конак влизат хора, които едва ли биха намерили място в Английския или Френския парламент, но те много точно отразяват нивото и състоянието на националната идентичност. Това са личности, които не само водят, но формират и олицетворяват българската нация такава, каквато е - с всичките й силни и слаби черти. В недрата на Османската империя те трудно биха могли да бъдат други. Те не са плод на някаква системна политика за създаване на национален елит, но онова, което произвеждат, остава и до ден-днешен.

За тях Търновската конституция е светиня

Достатъчно е да споменем, че в ковчега на Дядо Цеко войвода до християнския кръст слагат екземпляр от Конституцията.

Търновската конституция не е само най-дълго оцелялата конституция на Балканите. Тя е вечно атакувана, още от първия ден на своето съществуване, суспендирана, отменяна, игнорирана, но винаги е възкръсвала, а демократичният й дух влиза в политическия код на българското виждане за демократично развитие. И не е само това - онези, които слагат подписите си под нея, имат правото да бъдат определяни като бащи на нацията.

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Милко Палангурски

Проф. д-р на историческите науки, заместник-ректор по научната дейност във Великотърновския университет. Има активна заслуга за възстановяването на Деня на Независимостта като официален празник. Изследователските му интереси обхващат политическата история на България, дипломатическите връзки на България с Русия, стопанската история и конституционното устройство на България от ново и най-ново време. Автор на повече от 20 монографии и учебници.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  574       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   16/04/22

Google