Политик, посланик на България в Индия.
Доцент в департамент Нова българистика към Нов български университет. Доктор на науките (1985) и доктор на филологическите науки (2009). Носител на наградата за роман на годината на Фонд „Развитие“ (2004) и на голямата награда за SMS-поезия (2005). Работил като научен сътрудник в Институт за литература, БАН. Народен представител в 7-то ВНС, 36-то и 37-то НС, посланик на България в Монголия и Индия. Бил е редактор на самиздатския алманах „Мост“ (1989), един от основателите и главен редактор на седмичника „Литературен вестник“ в периода 1991–1997 и 2002–2010.
Ивайло Дичев е професор по културна антропология в СУ „Св. Климент Охридски“, преподава в САЩ, Франция и др. Работи в сферата на естетиката, социалните науки с фокус върху проблемите на политическата култура, градската антропология, балканските идентичности, миграцията. Носител е на наградите за есеистика „Паница“ (1999), „Черноризец Храбър“ (2002) и „Димитър Пешев“ (2005).
Доктор. Белетрист, културолог, преподавател в Катедра по история и теория на изкуството в Софийския университет. Автор на романа "Идентификация".
Дмитрий Сергеевич Лихачов е руски филолог и културолог, академик и член на Академията на науките на СССР. Изследовател на средновековната руска литература, изобразително изкуство, история и фолклор. Обект на негови проучвания са и византийската и славянска литература и изкуство.
Стоян Ватралски е овчарчето от Вакарел, написало химна на Харвардския университет през юни 1894 година. Сигурно сте чували историята за „първия българин, завършил Харвард и написал химна му”, тя е абсолютно вярна, но животът на този бележит българин не се изчерпва само с този факт. Всъщност, Ватралски е сред най-известните българи у нас до 1944 година и със сигурност е бил най-известният българин в САЩ в края на 19 век.
Житейският му път наистина е невероятен. Започва от махала Семковци на Вакарел, където дълго време малкият Стоян е овчарче. Желанието му за знание го отвежда в Самоков, където попада в средите на развиващите бурна дейност в този край - американски протестантски мисионери. Благодарение на тяхната подкрепа през 1894 г. заминава да продължи образованието си в САЩ. Както сам пише: „Пристигнах без никакви пари и почти никакво знание на английски език”, скоро обаче точно прекрасното усвояване на английския език, ще се превърне в негово основно „оръжие”.
Той става сту ...
