Р-л на групата за разработка на проектостратегията за развитие
на информационното общество в България.
Предстои приемането на следните закони:
- Закон за информацията
- Закон защита на гражданските права при работа с персонална
информация.
Завършва Математическата гимназия в Ямбол със златен медал за отличен успех.
Работи в ГАЗСТРОЙМОНТАЖ. През 1991 г. напуска държавната фирма и регистрира ОВЕРГАЗ ООД. От създаването на ТОПЕНЕРДЖИ през май 1995 г. до пролетта на 1998 г. е изпълнителен директор на Дружеството. По същото време заема и длъжността член на Управителния съвет на МУЛТИГРУП.
Броени месеци след първите скандали за ТОПЕНЕРДЖИ създаде смесено дружество ОВЕРГАЗ ИНГ с 50% участие на ГАЗПРОМ.
Политик, посланик на България в Индия.
Доцент в департамент Нова българистика към Нов български университет. Доктор на науките (1985) и доктор на филологическите науки (2009). Носител на наградата за роман на годината на Фонд „Развитие“ (2004) и на голямата награда за SMS-поезия (2005). Работил като научен сътрудник в Институт за литература, БАН. Народен представител в 7-то ВНС, 36-то и 37-то НС, посланик на България в Монголия и Индия. Бил е редактор на самиздатския алманах „Мост“ (1989), един от основателите и главен редактор на седмичника „Литературен вестник“ в периода 1991–1997 и 2002–2010.
Управител на НОИ от 1996 г. Завършил е икономическа кибернетика в Московския институт по национално стопанство.
От 1981 до 1984 г. е бил инспектор и главен специалист в Централния съвет на Българските профсъюзи. В периода 1989-1993 г. е бил началник на Главно управление "Социално осигуряване" в Министерство на труда и социалните грижи. През 1993 г. е зам.-министър в същото министерство.
У нас и в Европа се ползва с авторитета на безспорен капацитет в областта на социалното осигуряване.
Татяна Дончева Тотева е български политик от ПП „Движение 21“ с юридическо образование. Депутат в 38, 39, 40 и 41-вото Народно събрание.
Дончева е заместник-председател на парламентарната група на Коалиция за България и на комисията по правните въпроси в парламента от 24 август 2005 до 25 юли 2009 година. Председател е на Постоянната подкомисия за контрол върху работата на службите за сигурност и на службите за обществен ред от 5.04.2006 до 25.06.2009 година.
В началото на 1990-те работи като прокурор в Софийската градска прокуратура. Главният прокурор Иван Татарчев я освобождава заради партийна пристрастност. Като прокурор в СГП, Татяна Дончева отказва да регистрира ДПС като политическа партия. Предполага се, че това е мотивът, заради който тя е освободена от прокуратурата.
От 21 април 2011 Татяна Дончева председател на Движение 21, което преди това е организация на младите интелектуалци в БСП. Партията се обединява „около каузата на промяната и европейското бъдеще на Бълга ...
Ивайло Дичев е професор по културна антропология в СУ „Св. Климент Охридски“, преподава в САЩ, Франция и др. Работи в сферата на естетиката, социалните науки с фокус върху проблемите на политическата култура, градската антропология, балканските идентичности, миграцията. Носител е на наградите за есеистика „Паница“ (1999), „Черноризец Храбър“ (2002) и „Димитър Пешев“ (2005).
Доктор. Белетрист, културолог, преподавател в Катедра по история и теория на изкуството в Софийския университет. Автор на романа "Идентификация".
Красимир Дончев Каракачанов е български политик и историк. Народен представител е в 38-то, 40-то, 43-то и 44-то Народно събрание. Председател е на „ВМРО – Българско национално движение“ (ВМРО – БНД). Съпредседател на Обединени патриоти.
На 4 май 2017 г. е избран за заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната в третото правителство на Бойко Борисов.
Син е на Дончо Каракачанов – политик от БЗНС (казионен) през социализма.
Красимир Каракачанов е агент на Шесто управление на Държавна сигурност по линия на „промакедонския национализъм“.
Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 г. в град Русе. През 1990 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност история. Доктор по право на Югозападния университет „Неофит Рилски“ с дисертация на тема „Външнополитическата дейност на ВМОРО (1893 – 1918 г.)“ (2014). Женен е, с едно дете. Дядо му е участник в т. нар. Народен съд.
Политическа кариера
Красимир Ка ...
Константин Павлов е роден на 02.04.1933 г. в с. Витошко, Пернишко. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в СУ "Кл. Охридски", но не го завършва. Редактор в Радио София (1957-1959). Редактор в издателство "Български писател" (1961-1962; 1964-1965). Редактор във в. "Литературен фронт" (1963). Редактор в "Мултифилм" (1965-1966).
От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в "Българска кинематография". През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели.
През 1983 г. по повод 50 г. от рождението му е издадена кн. "Стари неща" със стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във в. "Литературен форум".
Носител на голямата поетична награда на "Дневен Труд" "Златният ланец" 95.
Напуска СБП на 03.02.1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии. У ...
Д-р Людмил Бояджиев, Директор на Националната клиника по сърдечна хирургия, е експерт в сферата на сърдечната хирургия както и в здравното управление. Едно от най-значителните му постижение е управленската позиция на Националната клиника по сърдечна хирургия. Специализира при едно от световните светила в сърдечната хирургия – Д-р Кули в Тексаския Сърдечен Институт, Хюстън, САЩ. Признат е от Европейския Борд за Гръдна и Сърдечна Хирургия. Също така е член на Европейската Асоциация за Гръдна и Сърдечна Хирургия, Международно Общество за Сърдечна Трансплантация и Дентън Кули Сърдечносъдово Общество. Завършил е Медицинската Академия в София и е специализирал в редица престижни институции.
Политолог, председател на УС на фондация "Отворено общество".
Майка му е от семейство на активни борци против фашизма и капитализма. Баща му Александър Дайнов завършва икономика в Ленинградския институт, специалист по пропаганда и агитация, кореспондент на "Работническо дело" в Москва и Лондон.
През 1979 г. младият Евгений е бакалавър по нова история и съвременни езици в колежа "Корпус Кристи" на Оксофрдския университет.
Служи в ШЗО Враца, после в Карлово.
Жени се за съветската гражданка Аня Юриевна Майорова - дъщеря на завсек в ЦК на КПСС.
1982 г. е аспирант по "История на комунистическото и работническото движение в Западна Европа след 1945 г.". Четири месеца изучава в Париж Френската компартия. Защитава и дидсертация по проблема и става кандидат на икономическите науки. Става научен сътрудник в Института по история на БКП.
След 10 ноември специализира в САЩ. После заминава за Великобритания.
И до днес често дава примери какви са моделите и практиките в ...
Състезателка по спортна стрелба. Сребърна медалистка от олимпиадите
в Сеул'88 и Барселона'92. Носителка на пет световни, осем европейски
и две титли от Световната купа.
Павел Койчев завършва Художествената гимназия в София и след това Художествената академия със специалност "Скулптура".
Първата му самостоятелна изложба е през 1982 г. в София. През 1984 г. получава Националната награда за скулптура на името на Иван Лазаров, а през 1987 г. получава награда на името на Марко Марков. През 1999 г. взима участие в изложението "Световни художници на хилядолетието" в централата на ООН в Ню Йорк, а няколко години по-късно представя България на Международното биенале във Венеция заедно с други български художници.
През 2019 г. за изложбата си "В градината на тревата" в зала "Райко Алексиев" на СБХ получава Наградата на Столичната община за ярки постижения в областта на културата в раздел "Визуално-пластични изкуства". В градска среда в София са представени три негови произведения: пред сградата на Дом на културата "Красно село", пред американското посолство и в езерото в Южния парк.
Роден на 16 юни 1956 г. в Перник.
Завършил е Национална математическа гимназия в София, а след това – факултета по математика и механика в Харковския държавен университет, Украйна. Доктор по математика.
Работил като програмист в ЗТМ, Радомир.
През 1989-1990 година започва политическата си кариера в Радикалдемократическата партия в България. Участва в дейността на формиращата се опозиция - оратор е на митинга на СДС на площад „Св. Ал. Невски“ на 14 януари в София и водещ на митинга в Перник на 24 март.
1990 - народен представител в 7-ото велико народно събрание.
1990-1994 - депутат в 36-ото народно събрание. Председател на Комисията по национална сигурност.
Редактор във вестника на Радикалдемократическата партия "Век 21". Пише коментари в него, а по-късно и в други издания (между които в. "24 часа").
1994 - специализация по проблемите на гражданския контрол над въоръжените сили ( в Гармиш Партенкирхен, Германия), както и по проблемите на контрола върху разузнаван ...
