Ресурсбук България. Данни за избран обект

 

Пантеонът на чеда на Майка България

Пантеонът на безсмъртните чеда на Майка България е монумент на падналите за победата в Сръбско-българската война 1885 г. в битката при с. Гургулят. Издига се в местността Църквище на най-високото място на с. Гургулят.

Пантеонът, наричан неточно и Монумент „Новото гробище над Сливница“, е монументален храмообразен паметник – пантеон в почит от нацията и държавата към загиналите в решителното сражение при Гургулят български войници, подофицери и офицери, както и местни жители и за победата над вероломния сръбски нашественик.

Пантеонът по проект на архитект Георги Стоилов, скулпторите Борис Гондов и Емил Мирчев и художника Тодор Варджиев е изграден от Строителни войски през 1985 г.

Местоположение

Построен е на мястото, където на 7 ноември 1885 г. – третия решителен ден от отбранителното сражение при Сливница, е водена решителната битка при Гургулят, в който отрядът на капитан Христо Попов влиза в кръвопролитен срещен бой със сръбската Моравска дивизия. Срещу сръбската войска се изправят само 3 български пехотни дружини, артилерийска батарея, по-малко от 2 ескадрона и местните хора. С щикова атака българите разгромяват противника. В боя вземат участие местни жители, включително и жени. Убити, ранени и безследно изчезнали са 128 български воини.

Победата в този срещен бой нанася тежки загуби на сръбската войска и я принуждава да спре настъплението си, осигурява левият фланг на българската войска, която се прегрупира за преминаване в контранастъпление.

Така сръбското настъпление е спряно, на нашественика е нанесено поражение, а Българската армия преминава в решително контранастъпление и в крайна сметка довежда до освобождаването на Пирот излизането на подстъпите на Ниш и принуждава Сърбия да капитулира. Диктатът обаче на външните сили осуетява приобщаването към Отечеството на новоосвободените с победата във войната български земи.

Други подобни ресурси
Фирми:   Изкуство и култура
Обекти:  Туристически обекти
Лица:     Инженер


 
  Снимки на обекта
 
 
  Линкове към Пантеонът на чеда на Майка България
 
W17 Изкуство и култура Фирми Раздел    
W44 Туристически обекти Обекти Раздел    
W70 Инженер Лица Раздел    
 
  Контакти
 
  Фирма - собственик  
  Лице за контакти:  
  Телефон   -
  E-Mail  -
 
  Адресни данни
 
  Област: Софийска
  Община: Сливница
  Населено място: Гургулят
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Тип на обекта: Паметник на културата
  Качество: Паметник
  Статус: Туризъм
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Пантеона Майка България    
__ 1 __

08/11/22
02:41:10


Има само 3 конструкции в света, в които е използван полублагородния и много скъп камък кварцит.

Единият е паметника на Майка България в село Гургулят. Вторият е мавзолея на Ленин в Москва, а третия е Триумфалната арка в Париж.

Висококачествения камък – кварцит, за Пантеона Майка България ни е подарен от Русия. Той се добива само на 3 места в света.

Паметникът е изграден от червен бетон и е във формата на пресечена пирамида с площ около 700 кв. метра и височина около 20 метра. В центъра му е издигната статуя от въпросния кварцит на жена, символизираща Майка България, скърбяща за загубените чеда.

Пантеонът е монумент в почит от нацията и държавата към загиналите в решителното сражение при Гургулят български войници, подофицери и офицери, както и местни жители, сред които и жени, влезли в битката, и за победата в Сръбско-българската война 1885 г. в битката при с. Гургулят. Издига се в местността Църквище на най-високото място над с. Гургулят. Избраното място е най-ветровито, за да навява спомена за безстрашните Българи.

Сърбия напада България на 2 ноември 1885 г. и се надява на лесна победа, защото почти цялата българска войска е дислоцирана на турската граница. Сметките й обаче се оказват криви.

Малобройните защитници 3 дни с безпримерен героизъм удържат сръбското настъпление в района на Сливница. С невиждан в историята пеши марш българската войска за тридневен денонощен поход изминава 570 км и влиза в бой със сърбите. Боевете се водят край Сливица и се очертава превес на българите. Тогава сръбското командване преценява, че южният фланг на нашите войски е слабо защитен и там може да се извърши пробив.

Това са българските позиции при с. Гургулят, което се намира в подножието на планина Вискяр. Там се е окопал отрядът на кап. Попов в състав около 2500 души. Той разполага само с 4 оръдия. Срещу него сърбите изпращат най-дееспособната си дивизия – Моравската, която е в състав от 7,2 хил. души и 37 оръдия.

На разсъмване на 7 ноември сърбите започват артилерийски обстрел на българските позиции. Срещу тях са изстреляни над 3000 снаряда. Поради много добре изградените окопи и други защитни укрепления българите дават само 20 убити и ранени.

Противникът обаче смята, че едва ли някой е останал жив след такъв обстрел. Командирът на Моравската дивизия полк. Слабашич се качва на коня си и със сабя в ръка повежда нападението.

Въпреки изключително тежката обстановка кап. Попов запазва хладнокръвие. Той се движи зад окопите, вдъхвайки смелост у войниците и давайки конкретни указания на всеки участък. Заповядва да не се стреля, докато сърбите се доближат на 60-70 м от българските позиции и едва тогава да открият огън. На фланговете изнася по две от оръдията, които трябва да стрелят с картеч, но чак когато врагът приближи до 80-90 м.

Същинската битка се разгаря към 14 ч., когато частите на Моравската дивизия са почти стигнали до българските окопи. Тогава нашите войници откриват унищожителен пушечен огън, а оръдията засипват сърбите с картеч. Полк. Слабашич е ранен и го изнасят от полесражението. Сръбската атака е преустановена.

Към 16,30 ч. започва нов артилерийски обстрел на българските позиции. Веднага след него следва нова масирана атака. Българите се оказват в критично положение, защото са привършили патроните си. Няма и снаряди за оръдията.

В този момент пристигат към 600 селяни, включително и жени от околните села под водачеството на запасния фелдфебел Васил Кертев, който е бил опълченец по време на Руско-турската война през 1877-78 г. Селяните нямат оръжие, но грабват пушките на убитите сръбски и български войници. Не знаят да стрелят, затова използват щиковете и прикладите. Окуражени от пристигналата помощ, войниците излизат от окопите и предприемат мощна контраатака.

Въпреки че сърбите имат числено превъзходство, те са стресирани от устремния български набег и преминават в отстъпление. Командирът на българската батарея подпоручик Чернев насочва пленените сръбски оръдия и започва да стреля с тях по противника. Елитната сръбска Моравска дивизия се включва в започналото всеобщо отстъпление, преминало вече почти в паническо бягство.

А само преди пет дни е нахлула в българска земя с намерение да превзема София.



Източник: MANA.bg
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  179       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   10/03/23