Ресурсбук България. Данни за избран обект

 

Централен Балкан. Национален парк

Централен Балкан е един от трите национални парка в Република България. Той е разположен в Средна Стара планина. Надморската височина варира между 500 и 2376 м като най-ниската точка е разположена близо до гр. Карлово, а най-високата е връх Ботев – най-високият връх в Стара планина.

На територията на Националния парк са обявени 9 резервата, които покриват обща площ от над 20 000 хектара. Тези резервати са „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Северен Джендем“, „Пеещи скали“, „Соколна“, „Джендема“ и „Стара река“.

Други подобни ресурси
Фирми:   Туризъм
Обекти:  Туристически обекти
Лица:     Външ.търговия


 
  Снимки на обекта
 
 
  Линкове към Централен Балкан. Национален парк
 
W103202 Централен Балкан. Национален парк Източник Dnevnik.bg
 
  Контакти
 
  Фирма - собственик  
  Лице за контакти:  
  Телефон  
  E-Mail  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Община:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Тип на обекта: Природна забележителност
  Качество: Парк
  Статус: Туризъм
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Централен Балкан. Национален парк    
__ 1 __

28/07/22
14:25:12


Светослав Тодоров е новият директор на администрацията на националния парк "Централен Балкан". Той бе назначен след конкурс на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Тодоров има висше образование по горско стопанство и предходен опит като експерт в дирекцията на парка. Има опит и в изготвяне на документация за създаване на нови защитени територии - участвал е като НПО представител в експертния съвет към екоминистерството при уточняване през 1991г. на територията на Национален парк "Централен Балкан", а през 2021г. подпомага изготвянето на документацията за "Гората на Боряна". Тази гора бе част от предложенията за защита на вековни дървета и нови територии от кампания на Асоциацията на парковете през 2020 г. и стана една от първите защитени територии, обявени от екоминистерството миналата година, след като в продължение на десетилетие разширяването на защитените природни територии в България беше замразено.

В първите седмици след назначаването си преустановихте достъпа на туристически автомобили до връх Ботев. Предстоят ли нови мерки както спрямо досегашните позволени за автомобили маршрути, така и спрямо незаконните джипове, мотори и АТВ в парка?

- Повечето пътища в националния парк са със съгласувателен режим, малко са със свободен достъп. При всяко заявление в дирекцията разглеждаме дали дейността е допустима, дали режимът на съответната зона предполага достъп, дали няма забрани и ограничения за конкретното място. Ако няма аргументи за отказ, тогава съгласуваме.

В последните години напливът е в пъти по-голям, отколкото през цялата история на парка. Това е в известно противоречие с идеята на създаването му като среда за пешеходен туризъм и опазване на природата. Затова в най-чувствителните райони опитваме да ограничим поне тези автомобили, които нямат основателни и наложителни причини да влизат.

Виждали сме обяви в интернет, предлагащи организирано посещение с офроуд автомобили в парка. Това допустимо ли е?

- Допустимо е по регламентирани пътища и на определени места. През годините сме съгласували такива посещения, но това са били единични случаи. В момента става въпрос за организиран туризъм. Постоянно, почти през целия сезон едни и същи лица искат съгласуване на по няколко автомобила. Така разрастването на тази дейност, която е била допустима, води до проблеми: първо, количеството автомобили, второ, отражението върху пътя, трето, въздействието върху преживяванията на пешеходните туристи. Този конфликт е съществувал, но никога в сегашния мащаб.

Започнахме с ограничения па пътя до връх Ботев, защото там вредните последици за природата са видими и вече десетилетия инвестираме във възстановяване на щетите, причинени от човека. Сега ще опитаме да преценим дали това се налага и за други пътища. Трябва да се има предвид, че имаме огромен брой други ползватели - стопани на сгради, бази, измервателни станции, специализирани обекти. Около 230 лица са само тези с право да пашуват животни. Това са стотици коли със служебен или наложителен достъп в парка.

Според Плана за управление на национален парк Централен Балкан "определените и обозначени за тази цел пътища и паркинги" със свободен достъп във високата планина са без ограничения за моторни превозни средства. Свободният достъп за МПС включва дори някои участъци на билото на Централен Балкан, сред които и Беклемето-Дерменка, където с евросредства навлезе тежка техника за разширяване на пътя.

Според Плана за управление на национален парк Централен Балкан "определените и обозначени за тази цел пътища и паркинги" със свободен достъп във високата планина са без ограничения за моторни превозни средства. Свободният достъп за МПС включва дори някои участъци на билото на Централен Балкан, сред които и Беклемето-Дерменка, където с евросредства навлезе тежка техника за разширяване на пътя.

В парка има осем пътя с напълно свободен достъп. Трябва ли това да се промени?

- В Плана за управление на Национален парк "Централен Балкан" е записано, че тези пътища могат да се ползват свободно, не преминават през уязвими участъци. В перспектива заради кумулативния ефект - натрупване на необичайно много желаещи туристи с автомобили в комбинация с всички други ползватели на територията, ще бъдем принудени да търсим законови възможности за ограничаване на този тип посещения.

Планът за управление допуска този тип дейности, но по преценка на директора на парка, при застрашаване на природни обекти или при системни оплаквания от останалите туристи, ние сме длъжни да вземем мерки.

Разширяването на пътя от прохода "Беклемето" до хижа "Дерменка" предизвика силни критики сред туристите в национален парк "Централен Балкан".

Разширяването на пътя от прохода "Беклемето" до хижа "Дерменка" предизвика силни критики сред туристите в национален парк "Централен Балкан".

Нека коментираме конкретни казуси. Два от пътищата със свободен за автомобили достъп са на билото на планината до хижите "Дерменка" и "Мазалат". Срещу проекта по оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) за разширяване и улесняване ползването на билния път от прохода Беклемето до "Дерменка" имаше и граждански възражения. Обяснете как с аргумента за мерки за опазване на планински екосистеми се разширява път?

- Този път съществува от времената на ТКЗС и социализма. Не беше толкова лесно проходим в някои участъци, но с лек автомобил се стигаше до "Дерменка". Проектът за разширение е по оперативната програма "Околна среда" и вече е в своя край. Идеята е била да се ограничат автомобилите само в този път и да не излизат по нерегламентирани странични трасета. Да се мотивират хората да оставят автомобилите на пътя, да не се опитват да преминават напряко с джипове и АТВ-та. Защото именно с тези странични нерегламентирани трасета се увреждат местообитанията по билото и се появява допълнителна ерозия. В рамките на строителството на този път са предвидени и съоръжения, които да ограничат преминаването на високопроходима техника напряко през тревните и храстови местообитания.

В момента вече има изградени заграждения и се вижда, че на всички места, където преди традиционно имаше следи извън пътя, сега в голямата си част не се ползват, възстановяват се тревите и храстите - сами или с наша помощ.

Какво може да се направи с моторите, търсещи нарочно нерегламентирани извънпистови преминавания?

- Контролът на моторите е труден: те не ползват регистрационни номера, каските правят трудно идентифицирането на водачите. Трудно е да ги спрем - преминават по стръмното и напряко. Единствено можем да вземем мерки в редките случаи, когато служителите от парковата охрана успеят да преградят и да ги спрат. Санкцията е около 500 лв., а при повторно нарушение и значително повече.

Проблемът е много сериозен. Опитваме се да разговаряме с организациите им и клубовете на офроуд и мотоспортовете, да преговаряме и убеждаваме.

Как стои въпросът с разбирането от местните жители и хижарите? Те познават тези редовни нарушители.

- Хижарите са изключително важни за това как се стопанисва паркът. Те са постоянно на тази територия, те виждат всичко. Разбират много неща преди нас.

В началото, когато се създаваше националният парк, се работеше да ги привлечем на наша страна. Ние да им помагаме да развиват проекти и да се осигуряват ресурси за хижите и поддържането на маршрутите, а те да помагат за опазването на защитената територия, да подават информация за нарушения, да обясняват на посетителите.

В момента ситуацията не е такава. И даже за някои хижи имаме достатъчно данни за установени нарушения. Включително и за сътрудничество със системни нарушители.

Ще опитаме да привлечем хижарите на наша страна - поне да опитат да излъчват послания към нарушителите. Но, разбира се, повече информация ще имаме и с принудителните мерки, както и с новата система за наблюдение, която планираме да изградим на ключови места. Но пълно покритие на всяко място, всеки обект, във всеки момент - това е немислимо.

Кои са нарушенията по места, които се виждат по-често от хижарите, отколкото от рейнджърите? Влиза ли в това число незаконният лов?

- Да, говоря основно за него. За съжаление, бракониерският лов нараства. Все повече хора имат свободно време и пари за джипове и оръжие. До преди няколко години бракониерството беше по-скоро изключение, но сега повече хора влизат в парка и винаги има един постоянен процент, който има друга мисъл - не да се наслаждава на природата. Благодарение и на граждани, създали системи с камери, сме наясно кой и кога влиза и излиза в парка. Но засега не ги обявяваме.

Преди година имаше фрапантен случай на отстрел на диви кози от хеликоптер, като и досега няма резултат от разследването. Как може дирекцията да работи за превенция на такива престъпления?

- Тези, които могат да си позволят да ловуват от хеликоптер в защитена територия, винаги вървят пред нас - и технически, и финансово, и лобистки. Те са подсигурени в пъти повече. Ние сме подсигурени със закон. В случай, че можем да установим извършителя, имаме правомощия и ще действаме според закона.

Вбъдеще ще ползваме повече дронове и камери, бърза комуникация, за да стигаме по-бързо на място.



Разполагате ли с дронове и камери?

- Да, имаме дронове. Разполагаме и засега с една по-стара система от камери. В момента разработваме и новата, за която споменах. Вече сме определили местата и броя камери. Надяваме се тази есен да бъде изградена.

Но спрямо такъв тип лов, за който дори месеци след това не можем да получим данни кой е летял в този хеликоптер, от къде е тръгнал и къде е кацнал, няма какво да направим.

Ако поради други приоритети на някои служби не се осветли информацията за бракониерството, няма как да разрешаваме тези случаи.

Разчитаме на активното съдействие на гражданите включително за въздействие върху институции. Трябва да се подават сигнали с конкретност. Да се предприемат мерки за промени в закони. И да се изисква от отговорните институции да си свършат работата.

Има ли проблем с незаконен дърводобив? Националният парк е известен с обекта на ЮНЕСКО за опазване на букови гори и те са в резервати без никаква сеч, но туристи се оплакват от оголени склонове около "Централен Балкан" ?

- В самия парк дърводобивът е ограничен почти изключително до нуждите на хижите и нямаме особени нарушения. В непосредствена близост до границите му обаче има проблеми с оцелелите стари гори. Тъй като в по-достъпните части на горите не е останало много за сеч, ползването се качва все по-нагоре и навлиза в старите гори. Тази тенденция не е добра.

Подкрепям досегашното разбиране в част от лесовъдската гилдия, че вековните и старите гори трябва да се опазват като "острови на биоразнообразието", "острови на старостта" и в тях да има ограничения за стопанска сеч. И те да показват какво представлява една естествена екосистема - да бъдат като "микрорезерватчета". Напоследък обаче има нагласа тази защита за старите гори да отпада и да се върне старата система, да се сече и в тях.

В границите на парка има частни имоти, придобити по различни начини, например, след преобразуване на общински имоти. Тази частна собственост противоречи на Закона за защитените територии (ЗЗТ) и поражда и конфликти - желания за ново строителство, засилен автомобилен достъп. Смятате ли, че държавата трябва да придобие тези имоти и как?

- Това е умишлено поддържан конфликт още от създаването на парка. Някогашна собственост беше възстановена в противоречие със съществуващи закони. Гражданите, които оспорват това в съда, вероятно ще загубят делата си, въпросът е кога това ще бъде факт. Тези имоти са много на брой, но с отключване на няколкото вече течащи дела, надявам се казусът да се разреши принципно.

Към момента екоминистерството и дирекцията на парка като негов представител имаме документ за държавната собственост на цялата територия на парка. Поединично в кадастъра за отделни имоти са отбелязани едновременно два вида собственост - "публична държавна" и "частна". При първото произнасяне на съда за някой от спорните случаи ще се отвори възможност за решение и за всички останали.

Дотогава дирекцията така или иначе е действащ държавен орган във владение на територията.

По-рано споменахте, че едно от основанията за съгласуван автомобилен достъп е регламентът за паша на стада в националния парк. През последните години има научни доклади, че субсидиите за паша увреждат природата, смятате ли, че те трябва да продължат?

- Убеден съм, че за природата ще е много по-добре, ако вместо стада с крави там има елени и други естествени обитатели. Но исторически се е оформила една вторична безлесна зона, в която опазваме определени тревни местообитания, които сме приели за ценни. Ако ги оставим без паша, тъй като дивите едри тревопасни не са достатъчно, тези тревни съобщества постепенно ще изчезнат и на големи площи ще се възстановят храсти и гори.

От гледна точка на ценността на тези тревни местообитания е правилно, че ги поддържаме с паша на животни. Но концентрацията на животните в националните паркове и броят на животните в някои райони са прекалени. Липсват достатъчно механизми за контрол и има негативни ефекти върху водите и екосистемите.

Единият вреден ефект е това, че домашните животни изземват територии на дивите. Другият е, че засилената концентрация на стадата - макар и само в няколко месеца - замърсява с биогенни материали, появяват се нови нетипични видове и има преизпасване. Замърсяват се и водоизточници и така е поставена на риск питейната вода на няколко десетки хиляди жители на населените места около парка. Говорим за каптирани извори, които дават питейната вода и на някои големи градове. Ако не пазим този ресурс, рискуваме чистотата на питейната вода, което пряко засяга всяко домакинство и туризма в региона.

Отделно присъствието на хора, кучета, на автомобили, шум, светлини, миризми също имат вреден ефект върху дивата природа и туризма.
Вече има организиран контрол. Подготвили сме нова методика за ежегодна оценка на местообитанията. И в следващите 3-4 години се надявам по-точно да определим местата за паша и количествените ограничения. Също така, ясно е, че стада от овце причиняват в пъти по-малка щета от стадата от крави.

новия План за управление ще се опитаме да преструктурираме пасищните територии. И със сигурност по-високите субсидии за националния парк са една от причините за това натоварване.

Какви следващи действия да очакваме?

- Най-спешно към момента е успешното приключване на европроекта, който включва преки консервационни дейности за възстановяване на увредени местообитания - освен че ограничаваме достъпа на хора и животни, укрепваме почвата с прагове, плетчета, на места засяваме с местни видове треви или залесяваме.

Искам да работим повече с хората. Не само с тези, които ни разбират и подкрепят, а и с жителите на населените места около парка, ползвателите на ресурси и хижарите, с постоянните обитателите на сгради в парка. Много е важно да мислим и работим в една посока.

И другото, което е много важно според мен - трябва да преценим как се променят времената, технологиите и в разработването на новия план за управление да мислим по нов начин. Още отсега да се подготвяме, за да бъде новият план приложим, съвременен и ефективен.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  205       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   28/07/22