Ресурсбук България. Данни за избран обект

София. Столицата на България

Со̀фия е столица на България и неин най-голям град. Тя е 14-ият най-голям град по брой жители в Европейския съюз, с население 1 241 675 души (2019). Според резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591, което представлява 17,5% от населението на България.

София е разположена в централната част на Западна България, в Софийската котловина и е заобиколена от планини: Витоша и Плана от юг, Софийската планина (част от Стара планина) от север, Люлин от запад, и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора) от изток. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и нейните притоци: Перловска и Владайска (Елешница). В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево, има минерални извори. Климатът на София е умерено континентален.

София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.

София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна църква на града „Света София“ (на гръцки Ἁγία Σοφία на латински: Sancta Sophia; или „Светата Премъдрост Божия“ (едно от имената на младия Исус Христос)). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. Чества се на 4 януари, когато през 1878 г. руските войски освобождават града от османска власт.

София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българското етническо землище.

Девизът на столицата е „Расте, но не старее“.


 
  Снимки на обекта
 
 
Линкове към София. Столицата на България
 
 
  Контакти
 
  Фирма - собственик  
  Лице за контакти:  
  Телефон   -
  E-Mail  -
 
  Адресни данни
 
  Област: София-град
  Община: София
  Населено място: София
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Тип на обекта: Населени места
  Качество: Град
  Статус: 100-те тур.обекти
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 София втора най-зелена столица в Европа в международен конкурс  
__ 1 __

12/09/21
13:36:27


В конкурса "Зелена столица на Европа" за 2023 г. София зае второ място, отстъпвайки на естонската столица Талин.

Столичната община продължава работа по проектите за по-чист и зелен град, увери заместник-кметът Десислава Билева.

"София е подобрила екологичните показатели, въздуха, защото там отчитат най-голям напредък, отпадъците са изключително важно нещо, адаптацията към климатичните промени, съответно друго нещо, което е много важно - това са реките и водите. Ние имаме стратегии, действия, план за действие и ще продължим.

Данните показват и това, че транспортът вече не е чак такъв голям източник на замърсяване благодарение на метрото. Почти подменихме изцяло транспорта, който е екологично чист, евро 6, нулеви емисии".
 Геотермален потенциал: Сгради в София ще се отопляват с минерална вода  
__ 2 __

29/05/22
22:37:37


Столичната община е разработила програма за "използването на геотермална енергия за отопление и климатизация на държавни и общински сгради". Според планираното, с топла вода (46 градуса) от извора при Централната минерална баня - сондаж "София-център", могат да се отопляват сградите на Министерския съвет, на социалното министерство, на Народното събрание (бившия Партиен дом) и на общинското Направление "Архитектура и градоустройство".

По този начин вече се отоплява Регионалният исторически музей-София, който е в сградата на централната баня. Там е инсталирана и работи геотермална инсталация. "През зимата отоплението излиза почти четири пъти по-евтино в сравнение с услугата, предоставяна от "Топлофикация-София", като температурата в експозиционните зали се поддържа 20-22 градуса по Целзий", обясниха от музея пред "Дневник" какъв е ефектът от нововъведението.

Да се разработи пилотна система за използването на геотермална енергия за производство на електричество и топлина и да се анализира геотермалният потенциал в страната, предвижда и Планът за възстановяване и устойчивост. Мярката е включена в направление Нисковъгледно икономика и е свързана с целите за увеличаване на енергията от възобновяеми източници. А планираниите инвестиции са 343 млн.лева, които трябва да се използват до 2026 г.

С предвидените средства в плана няма да се финансира употребата на минерална вода за отопление, каза вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов за "Дневник". "Минерална вода може да се ползва само за затопляне на (обикновена) вода, която да се включва в отоплителни инсталации, а минералната после да се ползва по предназначение - за балнеология или пиене", добави той.

Неразумно е прекрасна минерална вода с доказани лечебни качества като тази от сондаж "София-център" при Централна баня да се употребява за отопление на сгради, коментира хидрогеологът Величко Величков, изпълнителен директор на Българската асоциация по подземни води. "Позицията на нашата асоциация е: След като е добра за балнеология, използвайте я за това", заяви той.

Геотермалната енергия (гео - земя и термос - горещ, гръцки) се получава със сондажи в земните недра в търсене на топла вода или скали.

Негово проучване на минералните извори в Софийското поле е установило, че единствено водата от сондажите в Казичене и в Равно поле са подходящи за отопление. Температурата на минералната вода там е висока, 62-64 градуса, а и няма балнеоложките качества на тази при Централна баня, според хидрогеологът.

Столичната община проучва и други находища

Програмата на Столичната община предвижда използване на геотермална енергия от минералната вода и на други находища в София в зависимост от темепературата. Тя варира между 21 и 49 градуса, уточняват от общината.

Предстоят хидрогеоложки изследвания на находището "Баталова воденица", район "Възраждане", където водата е със сходни качества и температура на сондаж "София-център". Идеята е с нея да се отопляват 30-о училище "Братя Миладинови", детска градина "Лилия" и дома за стари хора в Зона Б-5, обясниха от общината.

Подготвят се и проекти за 120-о училище "Геоги Раковски", на Националната финансово-стопанска гимназия, 192-а детска градина "Лозичка" и 123-а ясла "Ралица" чрез използване на минералната вода от находище "София-Лозенец".

Бъдещето на енергетиката се свързва и с този възобновяем източник

До 2030 г. делът на енергията, произведена от възобновяеми източници в България, трябва да нарасне до 27% според Интегрирания национален план "Енергетика-Климат", се подчертава в Плана за възстановяване. За постигането на тази амбициозна цел трябва да се проучи неизползвания досега възобновяем източник - геотермалната енергия. Чрез нея ще може да се произвежда не само топлинна, но и електрическа енергия.

Затова в Плана се акцентира на развитието на тази технология като първо ще се изготви пилотна система за комбинирано производство на 10 мегавата елетричество и 30 мегавата топлина от геотермална енергия. Предвижда се създаването на университетска лаборатория за развиване на специалисти в областта на съвременните технологии за производство на електричество и топлина от геотермална енергия.

"В Плана за възстановяване се има предвид изграждане на сондажи за търсене на топли скали и топла вода от дълбочина 4200-4800 м по метода фракинг. Сега лансират този метод, който преди беше предлаган за добив на шистов газ", обясни Величков. Ако сондажът стигне до горещи скали, до тях се нагнетява вода, която после затоплена се връща с помпи на повърхността. Подобни методи се ползват в селища във Финландия, Швеция и Исландия, каза Величков.
 Нов уред установява опасни за здравето вещества във въздуха на София  
__ 3 __

31/05/22
09:08:16


Какво показа първото ви изследване на източниците на ФПЧ 10 във въздуха на София?

- Изследването се проведе от януари 2019 до февруари 2020 г. и се базира на анализирането на химичния състав на ФПЧ 10. То установи, че 25% от общата маса на ФПЧ 10 се дължи на ресуспензия на почва и прах.

Какво е ресуспензия?

- Вдигането на прах от така наречените кални петна при силен вятър, при движението на превозни средства и при строителни дейности. По-честото миене на улиците би довело до понижаването на приноса на този източник, но това зависи и от доброто състояние на уличната настилка.

Вторият най-голям източник на ФПЧ 10 е изгарянето на биомаса (23%), към която спадат пелетите и дървесината за отопление. Третият са въглищата, четвъртият са външни за града източници и на пето място са транспортните средства.

Значи автомобилният трафик не е основен замърсител на въздуха в София, така ли?

- По-ниският му дял във ФПЧ 10 (9%), от една страна, вероятно се дължи на високия принос на ресуспензията на прах, а от друга, на липсата на информация за концентрацията на съдържащи въглерод съединения като Black carbon. Това е продукт на непълното изгаряне на различни горива. В изследването от 2019-2020 г. нямахме възможност да определяме концентрацията във въздуха на Black carbon.

Това ни насочи към търсенето на възможност за финансиране на научен проект за определяне на съдържащи въглерод съединения в атмосферния въздух в градска среда.

Проектът Carboaerosol, финансиран от Конкурса за финансиране на фундаментални научни изследвания, е първо по рода си в България изследване за съдържанието на Black carbon и полициклични ароматни въглеводороди във ФПЧ 2.5. Той се изпълнява съвместно от Националния институт по метеорология и хидрология и от университета "Асен Златаров" в Бургас. Това изследване ще ни помогне за по-точното определяне на дела на моторните превозни средства и изгарянето на биомаса във ФПЧ 2.5 в София и Бургас.

Защо е важно да се търси Black carbon във въздуха на София?

- Частичките Black carbon във ФПЧ 2.5 идват предимно от двигателите на моторните превозни средства (основно от неизправни камиони и автомобили), а през студените месеци и от изгарянето на различни горива за отопление.

Те са порести частици с голяма активна повърхност, върху която се захващат различни по вид органични вещества, някои доста опасни, дори канцерогенни за хората, като бензо(а)пирен. Бензо(а)пиренът не трябва да превишава един нанограм на година. През зимните месеци средноденонощните му стойности са доста високи в София.

След като тези частици са опасни за здравето, защо не сте ги търсили в изследването през 2019-2020 г.?

- Нямахме апаратурата, с която разполагаме сега. Това изследване през 2019-2020 г. започна по настояване на кмета на Столичната община и с целево финансиране от Министерството на образованието и науката. За уред за откриване на Black carbon трябваше допълнително финансиране и отне време да се сдобием с него заради обществената поръчка.

Има ли и друго обяснение за ниския дял на автомобилния трафик в това изследване освен липсата на уред за Black carbon?

- Уредите, с които вземаме проби от въздуха, са в двора на института ни (НИМХ) в "Младост". Транспортните средства тук допринасят за 9% от ФПЧ 10. На натоварени места като Орлов мост обаче делът им може да достигне 20%.

Дали затова на Орлов мост няма станция за измерване на качеството на въздуха?

- Имаше, но от Изпълнителна агенция "Околна среда" я преместиха тук, при нас, в двора на института, и в момента се води под името станция "Младост". Информация за ФПЧ 10 за територията на София постоянно дават още пет станции на агенцията - в кв. "Павлово", "Хиподрума", "Надежда", "Дружба" и на Копитото.

Кога ще имате обобщени данни за нивата на Black carbon във въздуха на София?

- Проектът е със срок до края на 2023 г. За да бъдат представителни данните за нива на каквито и да е замърсители, е добре изследването да обхваща поне една година, да се определят връзките с метеорологичните условия и с останалите замърсители на атмосферния въздух.

Очакваме присъствието на Black сarbon във ФПЧ 2.5 в София да е по-голямо, което ще се отрази на дела на моторните превозни средства при определянето на основните групи източници. Трябва да се знае, че Black carbon освен риск за здравето на хората е и вторият по негативно влияние след въглеродния диоксид върху климата. Тези частички адсорбират слънчевата светлина и я превръщат в топлина, увеличавайки топенето на ледовете. Те оказват влияние и в образуването на облаците и от там на валежите. Също така, намалявайки слънчевата светлина, те влияят и върху селското стопанство и екосистемите.

Доц. Елена Христова от НИМХ
 В парковете и градините на София има близо 100 вида рози  
__ 4 __

03/06/22
10:40:15


В парковете и градините на София има близо 100 вида рози. Различни видове рози вече разцъфнаха, съобщиха от пресцентъра на Столичната община.

Цветовете на благородното растение красят Борисовата градина, парка на НДК, Южния парк, градините пред Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", СУ "Св. Климент Охридски", "Докторски паметник", Градската градина, както и покрай столичните булеварди "България", "Сливница", "Цариградско шосе", "Македония" и на "Моста на влюбените".

В парковото пространство около НДК са разцъфнали над 5900 бели и червени рози. Те са от групите на чайно-хибридните, полиантовите, миниатюрните рози.

Едно от най-пъстрите на цветове места е Розариумът на София. Той беше възстановен по инициатива на кмета на София Йорданка Фандъкова през 2019 година. Розариумът е създаден през 1910 г. от градинаря Йосиф Фрай, който обособява алеи от рози и организира изложби на цветя.

С възстановяването на цветното пространство в центъра на града оживяха и различните видове рози. Тук са цветовете на свързаната с нашата история "Роза дамасцена". Тя е маслодайната роза за популярното българко розово масло. Другата забележителна роза е "Принцът на България" (Rosa Prince de Bulgarie); тя е сорт, селектиран специално в чест на Фердинанд.

В Розариума растат близо 2000 рози, като най-много са полиантовите - 1050, следвани от чайно-хибридните - 700, миниатюрните рози - 120, както и щамбови и увивни рози.

Особено красиви са катерливите рози, които оформят арки. Рози облистват и декоративни стълбове, и заедно с живия плет и фонтана превръщат парка в приятно място за отдих, за срещи и разговори на открито.
 Фандъкова: София ще се кандидатира за зелена столица на Европа  
__ 5 __

08/06/22
13:03:06
София се кандидатура за зелена столица на Европа. Това обяви Йорданка Фандъкова по време на конференция за градските зелени пространства.

Миналата година най-големият град в България беше сред финалистите на конкурса. Фандъкова подчерта, че в момента се работи върху 7 проекта за превръщането на София в по-зелен град.

Тя отбеляза и че продължава разширяването на веломрежата. Работи се и върху изграждането на веломрежа в Люлин и връзката на района с центъра.

Сред инициативите на града за превръщането му в зелена столица на Европа е и засаждането на "Новата гора на София".

"Един от проектите, който е заложен в нашата кандидатура това е пешеходен и велосипеден мост, който свързва двете части на Южен парк над улица "Бяла черква". До дни ще бъде обявен конкурс за изработване на проект за този пешеходен мост".

На практика ще даде възможност за пълна пешеходна свързаност от сърцето на града от центъра пл. Света Неделя през пешеходната зона на булевард "Витоша", парка на НДК и връзката с Южен парк.

 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  167       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   01/05/22