Националният антропологичен музей се простира на площ повече от 700 кв.м. Разполага с фоайе, зала за обучение, основна зала, множество малки зали, няколко лабортории и аудитория.
История
Антропологичните изследвания в България, започнали в последните десетилетия на миналия век, включват населението на страната ни и костен материал – първоначално от манастирски и църковни костници, а след това получен и от археологически разкопки.
Резултатите от антропологичните изследвания на българското население и на хората, населяващи днешните български земи в миналото, показват техните антропологични типове и дават информация за здравето и болестите им. Тези резултати, известни на ограничен кръг специалисти, не са широко достояние за нашата общественост. Създаването на Национален антропологичен музей към БАН цели да способства разпространението на антропологичните знания.
Многогодишните усилия на чл.кор.проф. Йордан Йорданов се увенчават с успех на 21 март 2007г. когато се открива Националния антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН. Той е и първият директор на НАМ в периода 2007 – 2010г., след което се пенсионира, но остава да помага със знанията и опита си.
Той е създаден на 21 март 2007 г. като част от системата от музеи към Българската академия на науките.
Експозицията в музея е подредена в хронологически ред – Праистория, Античност, Средновековие и Възраждане.
В музея има много възстановени образи на хора, живели по българските земи в различни исторически епохи. Възстановките са дело на проф. Йордан Йорданов, който е единственият антрополог в България, използващ методологията на М. М. Герасимов за възстановяване на меките тъкани по черепа на човек. Във витрина в началото на експозицията са представени отделните етапи на работата по подобна възстановка.
Към музея има и национална костница, където се събират и съхраняват антропологически материали, открити при археологически разкопки от територията на цялата страна. Тази база данни се ползва от учени и изследователи. По нея се изучават хората, живели по българските земи от древността до наши дни.
Пресъздаден е и образът на жреца, положен в гроб №43 във Варненския некропол (където е открито най-старото обработвано злато в Европа). Интересен експонат е и образът на тракийската принцеса, положена в гробницата, открита в Могиланската могила в центъра на Враца.Други интересни експонати в музея са възстановените образи на българските царе Калоян (1168 – 1207 г.), Самуил (неизв. – 1014 г.), както и на чъргубиля Мостич.
В музея могат да се видят още образите на възрожденците Захари Стоянов и Георги Раковски, както и на други видни борци за освобождението на България.
Задай въпрос, добави коментар >>>
Отвори формата за текст
Брой посещения: 291
Гласували: 0
Оценка: 0.00
Последна редакция: 01/05/22