Според преданието в района на с. Сяново е имало три манастира, един от които е бил Сяновският манастир "Св. Марина". Съдбата на манастирите е неясна, но се предполага, че са опожарени от турците при падането под робство, тъй като често в областта се намират каменни плочи, човешки кости и хоросанови отломъци.
През 1911г. водата от аязмото в Сяновския манастир блика отново, извора е каптиран и започват да прииждат християни поклонници. През 1943г. за енорийски свещеник на с. Сяново Димитър Мирчев Петков решил да възстанови манастира, след като водата от аязмото излекувала ревматизма му.
Сяновския манастир "Св. Марина" е действащ, но без монаси. Интересното в него е лечебното му аязмо, което е единственото действащо в Добруджа. Всяка година на храмовия празник (17 юли), в манастира се стичат множество богомолци от цялата страна, са да се докоснат до лековитата вода на извора.
