Катедрален храм „Успение Богородично“ в град Пазарджик е в близост до моста на река Марица. Построена е през 1836 - 1837 г. Легендата гласи, че някога мюдюрът (турски - управител на малък град) е позволил българите да си построят църква, но тя да е голяма колкото волска кожа и не по-висока от джамията. Но те пък разрязали кожата на малки лентички и направили с тях върху земята фигура, която да изглежда като пода на църквата. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки.
Друг любопитен факт е, че по-голямата част от църквата е вдълбана в земята,заради условието на мюдюрът относно височината. Няколко пъти опожаряван и разрушаван той е завършен в този си вид през 1837 г.
Църквата е прочута със своя дървен иконостас, изработен от орехово дърво и забележителен със своята високо художествена ажурна дърворезба в стила на Мияшката школа.
Камбанарията на западната фасада е изградена в основи през 1906 г., а завършена през 1932-34 г. Църквата е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.