Музеят „Дом на хумора и сатирата” е уникален културен институт за хумористично и сатирично изкуство с международно и световно значение. Създаден на Международния ден на шегата – 1 април – през 1972 година, той е горд наследник на местния фолклорен хумор и веселите карнавални традиции на Габрово – българската столица на хумора.
Под девиза „Светът е оцелял, защото се е смял” Домът развива многостранна дейност – той е и музей на смеха, и галерия на световното хумористично изкуство, и информационен център, и място за развлечение, и туристическа атракция за малки и големи. Целта на музея е да събира, експонира и популяризира хумора на народите в областта на изящните изкуства, литературата и фолклора, фотографията, плаката, веселите празници и маскарадни традиции по света.
Домът на хумора и сатирата разполага с 10 изложбени зали, библиотека, звукозаписно студио, конферентна зала, щанд за сувенири, безплатен паркинг. Той предлага на своите гости постоянни експозиции, гостуващи изложби ...
През 1835г. в Габрово е открито първото в България светско училище. Идеята е на Васил Априлов. Музеят е настанен в сградата на Априловската гимназия – първата пълна българска гимназия, построена със доброволни дарения на габровци и на Васил Априлов. Пред нея се намира паметникът му, направен за сто годишнината на училището, което е било предвидено да се превърне в университет.
Еволюцията на нашето образование е подредена и представена в 4 зали, от измислянето на славянската азбука до края на 20ти век. Също така е показана българска писменост от времето преди кирилицата, която прилича на рунически знаци, както и опити за писменост създадена от гръцки и латински символи. Изложен е и първият препис на Паисиевата История Славянобългарска, направен от Софроний Врачански през 1762г. Показано е и неговото произведение Неделник – първата книга написана на говорим български език, отпечатана е през 1806 година.
Има изложени още и учебници, помагала, оригинален Рибен буквар, наречен от уче ...
Руините на ранновизантийската крепост „Градище“ се намират на 3 km югоизточно от град Габрово.
Нейната поява се отнася към 4-6 век. Като част от римската провинция Долна Мизия, организирана на територията между Дунав и Стара планина. Това било типично укрепено селище за онова време. При археологически разкопки са намерени останки от 45 помещения, които са били плътно долепени едно до друго. При тези проучвания били открити различни предмети от ежедневния живот и бит на хората — стари монети, накити, украшения, които разкриват културата и традициите на неговите жители. Днес те се съхраняват в историческия музей в Габрово.
Запазени са останки от крепостна стена на крепостта, пазела подстъпите на Шипченския проход, както и основите на храм, в който са били съхранявани мощите на светец. През 80-те години на ХХ век са извършени разкопки и реставрация на част от стените на крепостта. При ясно време се виждат отвесните скали на Витата стена и връх Ботев.