Лъджанският манастир „Св. св. Константин и Елена“ или (Ивайловградският манастир) е български манастир в Ивайловградска духовна околия на Пловдивска епархия на Българската православна църква.
Манастирът е основан през 13 век, впоследствие е разрушен и възобновен в 1846 г. През втората половина на 19 век се оформя като ансамбъл от два двора-монашеско-поклонически и стопански. В първия от тях имало корпус с монашески килии, хранителен блок с магерница, фурна и трапезария и голяма двуетажна гостоприемница. Във втория двор са били изградени обори и сеновали.
Около средата на 20 век всички постройки с изключение на храма рухват. Понастоящем манастира след някои строителни дейности осъществени впоследствие представлява комплекс от трикорабна черква, съвременна жилищна сграда, както и старинна чешма от 1846 година. Обграден е през 1970-те години с голяма каменна стена и архитектурата му днес коренно се отличава от тази на другите родопски манастири. Манастирът е обявен за паметник на ...
Устремският манастир „Света Троица” се намира на 8 км югизточно от Тополовград в землището на с. Устрем. Той е разположен в подножието на стръмно възвишение, а край него тече малка река наречена Манастирска.
Според османски документи Вакъвският манастир (на името на село Вакъв, днешно Устрем) води началото си от Втората Българска държава. През XI-XII век на около 500 метра над манастира съществувала скална църква наречена „Вехтата църква”, за чиято връзка с манастира съществува следната легенда.
По време на иконоборството във Византия (725-843 г.) в пещерата тайно се събирали на молитва християни от района и криели в нея две икони на апостолите Петър и Павел и на Светата Троица. Един ден старец козар сънувал, че при него идва Свети Петър, носещ в ръце ключове и го попитал защо държат иконите в пещерата. „Тук се събираме и се молим. - отвърнал козарят и добавил – А ти кой си?” „Аз съм Свети Петър, който отваря и затваря църквите”. „Дай и на мене един ключ и аз да отворя една цър ...
