Предполага се, че е останка от големия средновековен град Лютица, който е съществувал в периода IX-XVIII век. Доц. Бони Петрунова я нарича "Великолепната най-голяма родопска мраморна крепост". Определя я като "град крепост с цитадела, гъсто застроен вътрешен град и подградие" и като "значим християнски център през Средновековието". Тя прави извода: "Очевидно епископия Лютица играе важна роля в политическата история на средновековна България, на Византия и на Латинската империя." При археологически разкопки са открити многобройни находки от всички епохи - предмети от бита, въоръжение, монети, керамика, накити и др. Най-голям интерес предизвиква керамиката, която е идентична на тази от Плиска и Преслав. Това е доказателство, че крепостта е била българска и е била център с високоразвита култура. Сред по-интересните находки са 5 бронзови панички /екзагии/, с които през Средновековието са се измервали злато, сребро, монети. Заедно с тях е открита и златарска везна. В типичния си стил ...

Крепостта е на 1 км от гръцката граница над село Мезек и според някои учени е от времето на хан Крум, макар според други мнения да се е появила близо 300 години по-късно. Има девет 10-метрови кули, от които стражи са охранявали голяма територия между реките Арда и Марица. Средновековната крепост Мезек предлага жива и интересна среща с миналото. На различни, видни и скрити места из нея се крият воини, оръжие, шатри, коне, фургони...

Александровската гробница е открита през 2000 г. при разкопки на могилата Рошавата чука, разположена в западните покрайнини на село Александрово, на около 20 км източно от град Хасково. Построена е през втората половина на IV век пр. Хр. Служила е за последен дом на богат тракийски владетел, чието име остава неизвестно. Стенописите на гробницата са уникални и сравнително добре запазени. Архитектурата на гробницата също е впечатляваща. Височината на могилния насип на Рошавата чука е 15 м, а диаметърът му надхвърля 70 м. Гробницата има коридор, дълъг 15 м, а входът й е от изток. По коридора се стига до правоъгълна камера с размери 1,92х1,5 м. След нея следва кръгла камера с диаметър 3,30 м и височина 3,40 м. Сводът й има камбановидна форма и започва още от пода. До южната й периферия е изградено каменно ложе, което е било разрушено още в античността. Счита се, че гробницата има два периода на използване. За това свидетелстват двете подови нива на кръглата камера – едното от ка ...

Гробницата при Мезек (4 - 3 в. пр. Хр. ) е най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Запазена е изцяло в оригиналния си вид. Отвън е покрита с внушителен могилен насип с височина 14-15 m и диаметър при основата 90 m. Изградена е от дялани каменни блокове, свързани на места с желeзни скоби. В гробницата се влиза през коридор (дромос) с дължина 20,65 m, широчина 1,55 m и средна височина 2,50 m. Следват две правоъгълни предверия (с триъгълен свод - като този на дромоса). От коридора последователно се влиза в правоъгълни предверия, а след тях в кръгла погребална камера с формата на пчелен кошер. Помещението има диаметър 3,30 m и височина до върха на купола - 4,30 m., а в него се намират каменен саркофаг и две каменни корита (урни)(2). В гробницата са открити голям брой предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика, които са изложени в музеите в София и Хасково. Сред тях има златни накити, обеци, нагръдник от желязо, сребърни, з ...