Как ли би изглеждал един голям град без паркове и градини, без скрити в зеленина местенца, където да отдъхнеш от шума и трафика? Сигурно ужасно. Но София не е такъв урбанизиран ад. Столицата на България може да се похвали с огромни паркове, като най-големият започва в самия център на града и се простира на километри далеч. - Северен парк + Парк "Заимов" - Парк "Гео Милев" - Борисова градина - Южен парк + Зоопарк + Парк "Света троица" + Природен парк "Витоша" - Западен парк + Парк "Овча купел"

Водата пада от 120 метра, като първото стъпало е на 80 метра от върха.

Триградското ждрело е пролом, който се намира на 1,5 километра северно от село Триград. Общата му дължина е 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км. Трето по дължина е в България, след Буйновското ждрело и Трънското ждрело. Ждрелото представлява отвесни варовикови скали, които ограждат течението на река Триградска. Реката влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 м след това излиза като голям карстов извор. След това се слива с река Буйновска. Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м, а източната достига до височина от 300 - 350 м. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 м, но в по северните части става близо 100 м. . В източния склон на ждрелото се намира друга известна пещера - Харамийската пещера. Ждрелото е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Печат в хижа „Триградски скали“.

Дължината на пролома е около 10 km. Това е един впечатляващ с красотата си природен кът в Родопите и привлича посещението на много туристи. Ждрелото се извисява величествено над Буйновска река близо до село Тешел. Реката прорязва варовитите скали, а отвесните скали са в непосредствена близост една до друга. Мястото, където скалите почти се допират е наречено от местното население „Вълчия скок“. Жителите на съседното село Ягодина разказват, че на това място зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за да нападнат кошарите им. Буйновското ждрело е известно и с голямото разнообразие на растителни и животински видове, голяма част от които са защитени. Ждрелото е обявено за природна забележителност през 1971 г. В близост до буйновското ждрело се намира Ягодинската пещера, известна с красивите си пещерни форми. Ждрелото е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Печат в Ягодинска пещера.

Проучванията на пещерата започват през 1963 от спелеоклуб Чепеларе с ръководител Димитър Райчев, като първоначално са проучени 8500 метра, а през 1982-1986 се извършва повторно картографиране на пещерата и се откриват нови галерии и участъци като дължината й достига 10500 метра, а възрастта й е 275000 години. На 4 метра след естествения вход на пещерата (първо ниво) е открито Енеолитно жилище - местен керамичен център, единствено в Европа запазено в естествения си вид. Открити са находки на керамични съдове, оръдия на труда, овъглено жито, керамична пещ, хромели (ръчни мелници). Останките датират от каменно-медната епоха (IV-то хилядолетие пр. Хр.). Тази част от пещерата може да се разгледа за време от 20 минути, с беседа и отделна такса. Със своите 10500 метра Ягодинска пещера е третата по дължина в България и най-дългата в Родопите. Образувана в протерозойски мрамори, тя е на три основни нива и две междинни. Третият етаж е благоустроен през 1971-1982, като туристическото ...

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега - изход), наподобяващ дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в Българските пещери след входната зала на Деветашката пещера - в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 м о ...

Пещера Ухловица се намира на 1040 метра надморска височина, на 3 км. североизточно от село Могилица, в крайграничната зона в западната част на Родопския горски масив. Тя е една от най-старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Прочута е с много скални водопади и интересни пещерни образувания. Впечатляваща е с каскадите на пещерните си езера. Температурата в нея е 10-11 градуса през цялата година. Пещерата е частично благоустроена. Пещерата е на няколко етажа. На горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на четири дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който се достига по стръмна метална стълба. Пещерата завършва със 7 красиви езера, които рано напролет се пълнят с вода. Най-атрактивното образувание е големият каменен водопад, искрящ в бяло.

Снежанка е пещера, разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от град Пещера. Открита е през 1961 година случайно от пещерняци, които за първи път влезли в нея в 9 часа сутринта и излезли късно вечерта, запленени от красотата ѝ. Снежанка е една от най-малките пещери в България, но е много богата на сталактити /най-големият е с дължина 1,27 метра/, сталагмити, сталактони и драперии. Особен чар й придават петте синтрови езерца, в които могат да се видят пещерни бисери. В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранно - желязната епоха и кости на животни. Има предположения, че траките от племето беси са я ползвали като убежище. Тази приказна пещера, разположена в Баташката планина, била открита случайно на 3 януари 1961 от трима алпинисти от туристическо дружество "Купена", Пещера, които влезли вътре в 9 часа сутринта, а я напуснали късно вечерта, запленени от нейната хубост. Същата година пещерата била проучена и от специали ...

Бачо Киро“ е името на една от най-посещаваните пещери в България. Пещерата е разположена западно от Дряновския манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка и е с дължина 3500 m. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата - „Преддверието“. В нея са открити оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния (150 000 до 30 000 г. пр. Хр.) и късния (150 000 до 12 000 г. пр. Хр.) палеолит. Бачо Киро е една от основните туристически забележителности в района. Разполага с разнообразие от вторични карстови образувания — сталагмити, сталактити, сталактони, драперии. Температурата във вътрешността на пещерата е постоянна — 13 градуса, влажността е 95%. Пещерата е образувана от водите на река Андъка. Открити са следи от човешка култура и кости от домашни и диви животни. Намерен е и скелет на мечка с височина 3 метра. Интересни за туристите са карстовите образувания в пещерата, наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца ...

Лещерата носи името на братята овчари Съю и Съйко, които я открили случайно. Проф. Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по-късно. Първи сериозни проучвания и картировка са извършени в периода 20-21 август 1932 г. от Н. Атанасов и Д. Папазов и 10-13 юли 1935 г. от А. Стефанов и Н. Атанасов. Отново проучвана от БПД през 1946 г. и от научно-изследователската пещерна бригада "Т. Павлов" през 1949 г. Детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968 г. от Вл. Попов от Географския институт на БАН. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност[1], а през 1967 г. е благоустроена. Пещерата е уникална със своите цветове — зелено, кафяво и бяло. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний. Затворена е през 1990 г., разграбена през 1996 г. и отново осветена през 2004 г. Днес се стопанисва о ...

Пещера "Леденика" е една от най-красивите и посещаеми пещери в България. Пещерата се намира в Стрешерският дял и е на разстояние от 16км. от Враца. Входът и е на 830м. надморска височина. Състои от няколко зали, първата от които е позната с името Предверието. Тя е най- ниската част на пещерата и през зимата и пролетта възхищава с ледено кристалните си образувания, дали името на пещерата. След Предверието минавайки през ниският проход “Плъзнята” се стига до малка почти кръгла зала, а след още едно стеснение се достига до Голямата Концертна зала. В нея могат да се видят величествените образувания- Главата на Великана, Соколът, Дядо Коледа, къщичката на баба Яга и др. От Голямата зала през железни мостове се преминава през малката и голяма пропасти, през коридора “Завеските”, за да се стигне до не по малко красивата “Бяла зала”. Достига се също до едно малко синтрово езеро с дълбочина не повече от 0,50см, за което легендите разказват, че е “вълшебно” и изпълнява желания. Tук може ...

Тя е сред най-големите пещери в България – общата дължина на галериите ѝ е 2,5 km. Най-голямото по площ вътрешно езеро в България се намира в непосредствена близост до пещерата – Рабишкото езеро. Пещерата и районът около нея са обявени за природна забележителност.В разклонение на пещерата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия - много близки до тези в областта Шампания. В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени. Включена е към 100-те обекта под №14.

Белоградчишките скали се разпростират на приблизително 30 км дължина, 3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Най-величествените скали обграждат Белоградчик : Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. На 4 км от града около пещерата Лепеница има друга голяма скална група, където най-внушителната фигура е на Динозавърът. Около с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък. От терасата на прочутия Мислен камък може да се наблюдава безкрайната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина. Флората около скалите включва много ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други. От Белоградчик тръгват няколко пътеки, виещи се край Белоградчишките скали, подходящи за разходки с велосипед.