Национален Исторически Музей. Национален Археологически музей. Национален Природонаучен музей. Музей Земята и хората. Национален Военноисторически музей. Музей на физическата култура и спорта. Национален църковен музей.
Търговски комплекси. Магазини за техника, за авточасти, за ел.уреди, за хранителни стоки. Супермаркети. Мебелни магазини. Аптеки.
Хотели и мотели. Ресторанти и сладкарници в България.
Производствени обекти. Складове и сервизи.
Архитектурни, исторически и природни забележителности. Паметници на културата. Туристически обекти. Градове музеи в България. Голф клубове.
Манастирите и църквите в България.
Офиси на фирми. Банкомати. Бензиностанции.
Ж.П. Гари. Маршрути и спирки на градския транспорт.
Учебни заведения. Кина и театри. Болници.
Преди векове се ражда селище под звучното име Банско. Новозаселниците свиват гнезда на удивително място: до река Глазне, под самия покрив на Пирин.
Разхождайки се по тихите улици на Банско, човек усеща спокойствието идващо от Пирина, което е обхванало целия град. Множеството малки и оживени механи, ресторанти, дискотеки и кафета, правят престоя на всеки посетител в Банско едно изключително и незабравимо преживяване. Снежната магия на Пирин удвоява населението на Банско с гости от чужбина и всички краища на България.
Една от най-атрактивните забележителности на Банско е църквата "Света Троица”. Тя е построена през 1835г. и е една от най-големите трикорабни църкви без купол, издигнати в българските земи по това време. В двора на църквата се издига 30 метрова кула с часовник.
Банско е не само сбор от хотели сред красива природа, а и уникална атмосфера създадена и поддържана от историческото, архитектурното и културното наследство, своеобразна кухня и неизброимите места за развле ...
Витоша е разположена в центъра на Югозападна България между Стара планина и Рило-Родопския масив. Тя е единствената купеста планина у нас, като билото и е образувано от най-високите и разположени близко един до друг върхове - Черни връх и Резньовете. Типични за нея са каменните реки(2), образувани от изветрянето на скалите и бавното им придвижване към долините в резултат на гравитацията на течащите води.
На територията на парка са устанавени 1 489 вида висши растения (от които 25 български ендемита, 31 балкански ендемита, 47 вида включени в Червена книга на НР България), 500 вида гъби, 500 вида водорасли, 300 вида мъхове и 200 вида лишеи. Срещат се множество безгръбначни и гръбначни животни, сред които 800 вида пеперуди, 40 вида мравки, 10 вида земноводни, 14 вида влечуги, 114 вида гнездещи птици и около 50 вида бозайници. Въпреки близостта до милионния град парка запазва условия, необходими за съществуването на видове като мечката, благородният елен, сърната, дивата свиня, лисица ...
Античният театър на Филипопол е сред най-добре запазените антични театри в света.
Зрителните места на театъра са ориентирани на юг - към античния град в низината и планината Родопа. В план театърът е полукръг с външен диаметър 82 м.
Откритото зрително пространство - кавея, включва 28 концентрични реда мраморни седалки. Те са разделени от пътека – диазома на два ранга. Зрителните места обграждат сцената – орхестра, която е с форма на подкова и диаметър 26,64 м.
От южната страна на орхестрата е сценичната постройка – скене. Тя е триетажна сграда, която в източния и западния си край завършва с издадени към кавеята проскении, в които са поместени стълбите за етажите. Сценичната площадка (проскений) е висока 3,16 м. с фасада към орхестрата, декорирана с йонийска колонада от мрамор, която е увенчана от триъгълни фронтони.
Според открит строителен надпис върху фриз-архитрава от източния проскений, построяването на театъра е станало по времето на римския император Марк Улпий Траян ( ...
Най-големият карстов извор в България - Клептуза - се намира на десния бряг на Чепинска река, до планинския склон в квартал Чепино, Велинград. Намира се в югозападния край на Велинград, вляво от пътя за язовир Доспат.
Местността е обявена за защитена. Цялата площ на защитената територия е 412 хектара и обхваща териториите между Циганското дере и вододелното било. Изворът има дебит 580-1180 л/с. Той е един от символите на Велинград.
Големи количества от водата му се ползват за питейни нужди, другата част от водата образува две красиви езера, които след това се вливат в Чепинска река, а от нея — в Марица и Бяло море. От карстовия извор на юг се простират вечно зелени борови гори, превърнати в естествен парк, който се посещава от жителите на курорта и от неговите гости, особено през лятото. Паркът е изграден със собствени средства от бившата селска община с. Чепино – Баня, като първото езеро е установено през 1933 г.
гр. Копривщица е разположен в планината Същинска Средна гора. През 1952 г. е обявен за единствения град музей в страната, а от 1971 г. е архитектурен и исторически резерват, разполагащ с 388 архитектурни, исторически, художествени и етнографски паметници. През 1978 г. е признат за национален архитектурен резерват с международно значение и за селище на международен туризъм.
Копривщица е създадена в края на Второто българско царство (края на XIV в.).
Архитектурата на Копривщица е свързана с цялостното историческо развитие на българската възрожденска архитектура, запазена и до днес. В първите етапи на своето изграждане тя е близка по характер на архитектурата в селища като Жеравна, Трявна, Самоков, Етрополе, Тетевен и др.
През 1956 г. в Копривщица се създава Дирекция на музеите с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града. Сред музеите и местните забележителности са Ослековата къща, Лютовата къща, музей „Тодор Каблешков”, музей „Димчо ...
Няколко хилядолетия се побират на терен от 130 декара. Къщи от неолита и халколита, статуя на тракийската богиня Кибела, гробници и мини езеро, дворец на Севт ІІІ и паметник на цар Иван Асен I и много други. Това е проекта, наречен „Исторически парк", който се строи край село Неофит Рилски, община Ветрино.
Това е първият по рода си културно-исторически комплекс у нас, където ще бъдат показани най-значимите личности и символи на няколко минали епохи през последните 8000 години, включително реплики на златното съкровище от Варненския некропол, тракийската култова сграда Хероон край Поморие, тронната зала на Царевец и около 60 статуи.
Зад идеята стои Ивелин Михайлов, изпълнителен директор и основен акционер, за когото няма нищо мегаломанско и преувеличено. Всичко ще бъде направено максимално естетично, качествено и в духа на съответната епоха, така че да не се превърне „Исторически парк" в евтин пластмасово-тенекиен имитиращ продукт.
Очакват се поне 400 000 посетители на година. ...
Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” е изградена е през 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен от османско владичество. Паметникът се издига на самото бойно поле, в Скобелевия парк-музей в югозападните покрайнини на града. Освобождението на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война от 1877-1878 г.
Сградата на паметника (1) е изградена и довършена за 11 месеца. Тя е с форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена опасват цялата сграда и символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете - блокадата на града.
Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” се състои от четири зали: уводна, панорамна, диорамна и заключителна. В уводната зала шест живописни платна с размери 4 на 3,60 метра отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г.
Панорамната зала (2) е с диаметър 40 м. По стената й е монтирано панорамното платно, дълго 115 м и широко 15 м, което илюстрира драматичните събити ...
Един интересен проект, роден от желанието на инвеститорите Стюарт Майлс и Даниел Маринов, и архитектите за съвременна реализация на оригинална българска къща, характерна за региона.
Тракийско светилище Пещера Утробата датира от XI - Х в. пр.н.е.
Храма се намира близо до с. Ненково в местността „Тангардък кая“, на около 20 km северозападно от град Кърджали.
Пещерата представлява естествен хоризонтален процеп в скала, който е бил допълнително изсечен и оформен от човешка ръка, наподобяващ на вулва.
Височината на отвора е 3 m, ширината 2,5 m, а дълбочина около 22 m.
В дъното на пещерата се забелязва издълбан олтар, който е висок малко повече от метър. В горната част на пещерата има пукнатина, през която за няколко минути всеки ден в 12 часа влиза слънчев лъч. В деня на пролетното равноденствие, слънчевият лъч се уголемява и влиза точно в дупката на олтара, като се задържа потрепвайки няколко минути. Действието олицетворява оплождане, свещеният брак между Земята и Слънцето, възраждането на живота.
Музеят на минното дело в Перник е създаден през 1986 г. Той е част от подземна минна галерия, в която между 1891 и 1966 г. са се добивали кафяви въглища. Музеят е единствен по рода си на Балканския полуостров.
Открит на 26 август 1986 г. Разположен е в запазените галерии на първия български рудник „Старите рудници“, който е открит през 1891 г. В него се добиват кафяви въглища до 1966 г., когато залежите му са изчерпани и е закрит. През 1980-те години по подобие на солната мина „Величка“ в Полша, се взима решение да се направи музей на минното дело в Перник.
Музеят се помещава в две минни галерии с дължина 630 m, в които са показани около 30 експозиции, представящи развитието на минното дело в България. Чрез автентични експонати се проследява развитието на техниката за добив на въглища. Представени са различни съоражения за укрепване и осветление. Проследява се развитието на транспортната техника — локомотиви и пътнически вагонетки.
В музея има мултимедийна зала, в която се пр ...