Автомагистрала „Струма“ е автомагистрала в България, която свързва София с ГКПП Кулата и по този начин при завършването ѝ се осигурява автомагистрална връзка от столицата до границата с Гърция. Магистралата се строи на мястото на част от съществуващия първокласен път I-1.
Трасето на бъдещата автомагистрала е с дължина 172 km. Строителството на участъка през Кресненското дефиле е проблематично, тъй като се планира магистралата да премине през една от най-важните територии за защита на биологичното разнообразие в България. След ГКПП Кулата магистралата продължава в Автомагистрала А25 на Гърция към Солун.
С решение на МС от 27 декември 2018 година автомагистрала „Люлин“ престава да съществува като самостоятелна магистрала и става част от АМ „Струма“.
Евро комисия     |
__ 1 __
25/06/20
14:37:40 |
Европейската комисия ще започне разследване в рамките на EU Pilot, за да установи дали избраният от правителството вариант за АМ "Струма" през Кресненския пролом спазва европейската Директива относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури.
В писмо, подписано от Франс Тимерманс и еврокомисаря за околна среда Виргиниюс Синкявичюс до коалиция "Да спасим Кресненски пролом" се изброяват установените досега нарушения при планирането на участъка от магистралата през дефилето и се припомня, че независимо от източника на финансиране, а България оттегли искането за еврофинансиране, проектът за автомагистрала "Струма" следва да се изпълнява в пълно съответствие с правото на ЕС, включително законите в областта на околната среда.
В писмото на Еврокомисията се напомня, че проектът за строеж на Лот 3.2. от АМ Струма е в нарушение на Европейската директива за местообитанията, а комисията е започнала двете наказателни процедури за НАТУРА 2000 от 2018 г. и 2019 г.
От коалиция "Да спасим Кресненски пролом" посочват отново, че проблемът с безопасността на участъка между Симитли и Кресна е сериозен, а нарасналият трафик представлява опасност и за хората, и за животните. Гражданите на Кресна настояват пред Европейската комисия час по-скоро да се построи единствената законна алтернатива, която решава всички тези проблеми - магистрала извън пролома. Изцяло източен вариант на магистралата или вариант с тунел осигуряват пътна безопасност и регионално шосе за жителите на град Кресна, като нямат унищожително въздействие върху уникалната природа на Кресненския пролом и най-ценните земеделски земи и лозя в околността.
|
| Цялата магистрала Струма ще е готова най-рано около 2030 година |
__ 2 __
12/09/21
15:39:10 |
Цялата магистрала "Струма" може да е готова в най-добрия случай в периода 2028-2030 година, това казва служебният министър на транспорта Георги Тодоров, в отговор на въпрос на депутата от "Демократична България" Мартин Димитров. Срокът може да бъде удължен, ако бъде решено частта през Кресненското дефиле да мине по различен маршрут от сега избрания, заради екологични съображения, тъй като в района попадат две зони от мрежата Натура 2000.
Най-трудният и спорен участък от "Струма" е с дължина 26 километра, като е разделен на два лота. Определени са изпълнители на обществените поръчки, но подписани договори няма, тъй като още не е осигурено финансиране. Плановете са пари да се търсят по програма "Транспортна свързаност" 2021-2027 година.
Преди това обаче трябва да се разработят нови мерки за опазване на зоните в Натура 2000, като ще се наложи и ревизиране на екологичната документация на участъка. Най-неблагоприятният сценарий, който може да забави пускането на цялата "Струма" за неопределено време, е да е нужно ново техническо проектиране на участъка и нова оценка за въздействие за околната среда.
"Имаме избран изпълнител за лота в посока София. Обаче нямаме разписани специфичните консервационни цели за тази територия, която попада в "Натура 2000", и съответно няма как строителството да започне. Защитените зони са факт от години, но няма разписани цели. И нямам информация дали скоро ще имаме", обясни в интервю за "Капитал" преди седмица служебният министър на регионалното развитие Виолета Комитова.
Както е известно, правителството избра проект за изграждането на трасето през Кресненското дефиле, при което трафикът се разделя на две части - в посока Гърция през съществуващия сега път през дефилето, а в посока София - по нов път източно от дефилето. Срещу това трасе се обявиха редица неправителствени организации. Те предлагат целият път да се изнесе източно от дефилето, а сегашният да остане локален.
През октомври 2020 година от Европейската комисия информираха България, че за лот 3.2 на "Струма" няма да се отпуснат европейски средства заради преминаването на трасето през защитени територии и предлагане на график за изграждане и сума, които са необмислени или грешни. Няколко месеца по-късно България оттегли апликационната форма, с която искаше евросредства за строежа на тази част от автомагистралата. Формулярът за кандидатстване за финансиране на лот 3.2 от магистрала "Струма" от Кохезионния фонд на ЕС беше подаден за одобрение на 9 август 2019 г. С него се искатха 267 млн. евро, които се оценяват на 41% от стойността на целия проект.
Свлачища бавят пускането на частта край тунел "Железница"
Междувременно проблеми има и в един от двата участъка на магистралата, които са в строеж. При изградения на 74% тунел "Железница", както и при аварийната връзка от тунела към стария път са открити активни свлачищни процеси. Изпълняват се укрепителни дейности, които не са предвидени по проект и е възможно това да доведе до забавяне на пускането на строящия се нов участъка с дължина 17 километра (от края на магистрала Струма в момента до Крупник). Към момента очакваното завършване е през март 2022 година, което е с година по-късно от планираното първоначално. Освен заради свлачищата, причина за него е и срутване, станало при строежа на тунела през лятото на миналата година.
Общата дължина на магистрала "Струма" е 172 километра. Първият участък от нея е открит на 31 декември 2007 година. Автомагистрала "Струма" е разделена на четири лота до момента готови са лот 1 - от Долна Диканя до Дупница; лот 2 - от Дупница до Благоевград, и лот 4 - от Сандански до пресичането на гръцката граница при Кулата,като общата им дължина е около 130 километра. Както вече стана дума в строеж е участък от 17 километра.
Частта през "Кресненското дефиле" е най-сложна за реализация както от екологична, така и от чисто техническа гледна точка, тъй като в района има свлачища и срутища, а зоната е с висок сеизмичен риск. |
| ВАС отхвърли жалбата на еколози срещу пътен възел Кресна |
__ 3 __
20/05/23
21:59:38 |
Върховният административен съд остави без разглеждане искането на "Сдружение за дива природа Балкани" за спиране на строителството на пътен възел от автомагистрала "Струма". Причината - върховните магистрати приемат, че оспорващото сдружение няма качеството на заинтересовано лице.
В началото на седмицата регионалният министър Иван Шишков връчи на българо-португалски консорциум разрешението за строеж, с което започна доизграждането на пътен възел кресна и обходния път около града. Това в никакъв случай не предопределя трасето на магистралата в Кресненското дефиле, категоричен беше министър Шишков, но прави процеса по завършването ѝ необратим.
Според протестиращите, които няколко пъти блокираха движението в Кресна, това е силово налагане на варианта с разделянето на две трасета, едното от които ще използва сега съществуващия път през дефилето. Те настояват за източния вариант, в който цялата магистрала да бъде изнесена извън защитената територия.
|
|
