АЕЦ „Белене“ е атомна електрическа централа (АЕЦ) в строеж на 3 км от град Белене и на 11 км от град Свищов.
Замислена е още през 1980-те години, но реализирането ѝ е замразено през 1990 г., а опитите за продължаване на проекта са неуспешни и през 2012 г. проектът е спрян с решение на парламента. През 2013 г. е проведен национален референдум по развитието на ядрената енергетика в България.
Хронология
Площадка „Белене“ е утвърдена за изграждане на втора АЕЦ в България с Постановление № 9 от 20 март 1981 г. на Министерския съвет. В съответствие с работните проекти усвояването на площадката започва в началото на 1982 г.
Полагането на основите на бъдещата електроцентрала през 1987 г. по проект на „Атоменергопроект“ – Киев и „Енергопроект“ – София, предвиждащ изграждането на 4 блока WWER-1000/V 320. През 1990 проектът е замразен, а на площадката се извършват единствено консервационни работи.
На 20 декември 2002 Министерският съвет взима решение за продължаване работата по изграждането на АЕЦ „Белене“. В началото на 2003 г.
Със заповед на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси от 7 май 2003 е създадена експертна работна група във връзка с изграждането на централата. На 4 юли 2003 година е приета програма за дейността на експертната комисия.
След последователното изпълнение на всички законови изисквания на 8 април 2005 г. правителството на България решава, че изграждането на ядрена централа на площадка Белене с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 мегавата е най-добрият вариант за посрещане на растящите нужди от електроенергия на стабилни и прогнозируеми цени при опазване на околната среда.
През декември 2006 г. АЯР утвърждава площадка Белене за строителство на АЕЦ върху нея.
На 24 април 2007 проектът получава сертификат за съответствие с техническите изисквания на европейските експлоатиращи организации (EUR) за леководни реактори от трето поколение.
На 3 юли 2008 г. АЕЦ Белене получава разрешение за строителство от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На 30 юли 2008 г. започва подготовка на площадката за строителство на бъдещите ядрени съоръжения.
На 3 септември 2008 премиерът Сергей Станишев дава официален старт на строителните дейности на площадка Белене. Срокът за построяването на първия блок съгласно графика е 6,5 години, а на втория – 7,5 години.
Техническият проект, разработен от главния проектант „Атоменергопроект“, е одобрен на 28 януари 2010 г. на Технически съвет на НЕК.
На 28 март 2012 г. 41-то Народно събрание потвърждава взетото преди това решение на правителството на ГЕРБ за спирането на проекта. В подкрепа на спирането гласуват партиите ГЕРБ и Синята коалиция, против – БСП и Атака (с един въздържал се), а ДПС не участва в гласуването.
Решението на Арбитражния съд в Женева, което е оповестено през лятото на 2016 г., постановява Република България да изплати изработеното дотогава оборудване на изпълнителя „Атомстройекспорт“: около €620 000 000.
Българският министър-председател Бойко Борисов очертава три сценария във връзка със съдбата на оборудването: то да бъде продадено на друга страна; да се приватизира проектът; правителството да продължи изпълнението на проекта, което означава данъкоплатците да поемат разходите.
Други подобни ресурси
Стоки: Елекро,Енерго,Топло
Сайтове: Елекро,Енерго,Топло
Демокр.България     |
__ 1 __
26/06/20
17:09:55 |
От Демократична България са категорични, че е крайно време АЕЦ "Белене" да спре окончателно, а енергийният министър Теменужка Петкова да си подаде оставката. Това заявяват те в позиция до медиите.
Те напомнят, че досега многократно са заявявали, че трябва изцяло нова процедура по съгласуване на проекта "Белене" с ЕК.
По думите им министър Петкова е твърдяла, че нотификацията (съгласуването) от ЕК от 2007 г. за проекта е в сила. Те отбелязват, че това е било опровергано през ноември 2018 г. в писмо от ЕК до евродепутата Светослав Малинов. Станало ясно, че през 2019 г. ЕК е изпратила писмо до министър Петкова, в което изрично я е уведомила, че евентуалното възобновяване на проекта представлява нов инвестиционен проект и цялата процедура трябва да започне наново.
България дори не е поискала ново лицензиране...
Крайно време е за окончателно прекратяване на "Белене" и спиране източването на парите на данъкоплатците в неефективни и морално остарели проекти. Предоставянето на площадката за индустриална зона ще бъде възможност за връщане на част от направените досега инвестиции, категорични са от ДБ.
На 7 юни 2018 г. бе вдигнат мораториума върху изграждането на втора атомна електроцентрала в България - АЕЦ "Белене".
В парламента се наложи предложението на ГЕРБ за размразяване на работата по АЕЦ "Белене", като проектът трябва да е на пазарен принцип и без държавни гаранции, но със стратегически инвеститор. |
| Петкова: Проучваме за 7-и блок на Козлодуй , но не се отказваме от АЕЦ Белене |
__ 2 __
14/10/20
17:54:30 |
Държавата не се отказва от АЕЦ "Белене" и процедурата продължава. Разходите по проекта до момента са над 3 млрд. лева.
По отношение на АЕЦ "Белене" правителството е направило най-доброто за България. Реакторите стоят на площадката на централата, извършва се периодично преконсервация на оборудването и няма риск за неговото качество.
Българската електроенергийна система разполага с лимит от базови мощности, които са приблизително 4000 мегавата въглищни централи и 2000 мегавата АЕЦ "Козлодуй". "Имайки предвид трайната политика на ЕС, която предвижда енергетиката да е беземисионна, това означава, че въглищните централи трябва да отпаднат от енергийния микс на ЕС., т.е. 4000 мегавата ще излязат от системата ни. Трябва да кажем с какво ще ги заменим. Вариантите са два - ядрена енергия и възобновяеми енергийни източници. |
| Енергийна политика с протоколни решения |
__ 3 __
11/04/21
21:16:48 |
Историята на проекта АЕЦ "Белене" , особено през последните 10 години, е повече печална, отколкото нещо друго, а отношението на правителството към него се люшка от едната до другата крайност и обратно:
- До 2016 г. това е един "гьол", който за нищо не става, по думите на премиера, като през 2012 г. проектът е прекратен;
- След арбитражното решение срещу НЕК от 2016 г. до 2018 г. проектът се споменава с половин уста и то в контекста на това какво да се прави с двата реактора, закупени в резултат на арбитражното решение;
- До 2020 г. проектът е най-хубавият на света, дори се обмисля да стане балкански, като се привлекат акционери от съседни държави, а неизбежното му строителство се обяснява с това, че "АЕЦ "Козлодуй" ще работи още десет години", а електроенергията от въглищните централи ще е скъпа заради цената на въглеродните емисии, по думите на премиера.
Цялото лъкатушене е съпроводено от гръмки изказвания и громене на политически опоненти и така около 10 години.
Миналата година обаче в дневния ред на редовно заседание на Министерския съвет в средата на октомври се появява т. 30 "Доклад за одобряване на Доклад на министъра на енергетиката за предприемане на подготвителни действия и проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на одобрената със Заповед № АА-04-30 от 21 февруари 2020 г. на председателя на Агенцията за ядрено регулиране площадка № 2 в Атомна електроцентрала "Козлодуй" в контекста на постигане на целите на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. и диверсификация на енергийните ресурси".
На първи поглед това е странно по ред причини:
- Става без особени фанфари;
- Свързано е с проект, от който през 2015 г. новото тогава правителство неформално се отказва, като една от причините е, че той е съставен от предходното правителство;
- Това противоречи или на енергийната стратегия и Интегриран план в областта на енергетиката и климата, в които е предвидено строителство на два нови блока от по 1000 МВт, или на мандата за изграждане на "Белене", който предвижда използване на наличното оборудване.
Освен приемането на доклада обаче Министерският съвет възлага на министъра на енергетиката да "предприеме необходимите действия и да разреши на "Български енергиен холдинг" ЕАД да влезе в преговори с компании от Съединените американски щати, развиващи нови ядрени технологии за граждански цели, включително малки модулни реактори, с цел проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка № 2 в Атомна електроцентрала "Козлодуй".
Това, плюс клетвите, че няма как да се откажем от "Белене", навежда на мисълта, че по-скоро се проучват възможности за строеж на над 2000 МВт ядрени мощности, което е в остър разрез с два стратегически документа, приети по-рано същата година.
Новият обрат в сюжета на сагата с продължителност и характеристики на латиноамерикански сериал идва след последното заседание на Министерски съвет, на което се възлага на министъра на енергетиката "да предприеме необходимите действия за пълно използване на капацитета на одобрената със заповед на Агенцията за ядрено регулиране площадка № 2 в АЕЦ "Козлодуй" за изграждане на нова ядрена мощност - ядрена централа, включващо рационалното използване на доставеното оборудване за АЕЦ "Белене", а заедно с това "ще разреши продължаване на действията по проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност чрез използване на нови ядрени технологии за малки модулни реактори".
Тук вече имаме и физичен проблем - няма как с доставеното оборудване за АЕЦ "Белене" да се построи едновременно и тази централа (какъвто е предният мандат на министъра), и нова мощност на площадката в "Козлодуй".
Използването на доставеното оборудване за АЕЦ "Белене" на площадка № 2 в АЕЦ "Козлодуй" е тема, която сме коментирали не веднъж (например тук), но пред нея стоят редица въпроси, които включват:
- Има ли бъдеще проектът "Белене";
- Какво е бъдещето на въглищната енергетика;
- Какви модели ще се използват за преход към нисковъглеродна енергетика;
- Колко време ще продължат да са в експлоатация блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй";
- Кога най-късно трябва да влезе в експлоатация нов блок в "Козлодуй" - трябва да се има предвид, че подобни проекти отнемат около 10 години и без изключение са свързани със забавяне от поне две години;
- Как ще бъде структуриран и финансиран проектът - разходите са пряко свързани с периода на строителство и всяко забавяне ги увеличава;
и куп други, за които няма да ни стигне времето и мястото.
Историята на проекта "Белене" може да се използва като анекдотичен пример за енергийната политика като цяло:
- гръмки изказвания и основно политическо говорене;
- липса на каквито и да е обществени обсъждания;
- липса на ясна обосновка за необходимостта и ефекта от дадена политика (това са част от критиките на ЕК за Интегрирания план в областта на енергетиката и климата);
- обяснения как това е единственият възможен подход;
- отлагане на трудните решения до последния момент, когато възможностите вече са силно ограничени;
И когато опре ножът до кокала - обяснения с половин уста, диаметрално противоположни решения (отново без обсъждане и оценка) и замитане на последствията под килима. |
| Овчаров: Пет години след плащането е получена само част от оборудването за Беле |
__ 4 __
20/06/21
16:48:48 |
Пет години след като България е изплатила изцяло оборудването, поръчано на Русия за АЕЦ "Белене", повече от половината от него не е доставена, а доставеното се "търкаля като старо желязо", заяви министърът на енергетиката и икономиката в две правителства с участието на БСП и дългогодишен депутат от партията Румен Овчаров.
Преди дни съдът върна на прокуратурата обвинителния акт срещу Овчаров и съпартиеца му и бивш министър Петър Димитров за безстопанственост при реализирането на проекта за АЕЦ "Белене". През 2016 г. като обвиняеми бяха привлечени Овчаров, Димитров и наследникът им на поста Делян Добрев от ГЕРБ. Впоследствие Добрев, в чийто мандат е взето решението строителството на втора атомна централа да не се реализира и са платени парите за поръчаното оборудване, е изключен от обвинението, материалите срещу него са отделени в друго производство, за което не се знае нищо. Съдия от Специализирания наказателен съд е определил, че в обвиненията няма посочена конкретна вина на Овчаров. Съдът пита защо третият обвинен министър (без името му да се назовава) не е сред тези, чието обвинение се поддържа.
По този повод Овчаров заяви, че Делян Добрев и премиерът по това време Бойко Борисов са пряко отговорни за 300 млн. евро, които "ги няма". Той припомни, че кабинетът "Борисов 1" през 2012 г. решава да прекрати проекта за строителство на АЕЦ "Белене". Към онзи момент, по думите на Овчаров, Русия е претендирала за недоплатени 27 млн. евро. Кабинетът възложил на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Добрев да организира преговори с Русия по прекратяването. Те обаче не били проведени и месеци по-късно Русия завежда иск в международния арбитраж за 1 млрд. евро. В крайна сметка след 4 г. дела България е задължена да плати 620 млн. евро - частично за вече произведено оборудване и частично - за поръчано, което е в процес на производство. Решението на арбитража не се обжалва по неизвестни причини и веднага се плаща.
По думите му България е получила произведеното към онзи момент оборудване, но и до днес не е доставена онази част, която е била поръчана. Така равносметката е, според неговите изчисления, доставено оборудване за 214 млн. евро и предплатени 340 млн. евро за недоставена до днес продукция.
"Няма ги. Не искам да кажа, че са си ги разделили с руснаците", иронизира Овчаров. Добави, че срокът за производство на една турбина е 36 месеца, а вече са минали 5 г. "Къде е безхаберието, липсата на контрол, а според мен и корупцията?" |
|
