Ресурсбук България. Данни за избрано лице

Евгени Дайнов

Политолог, председател на УС на фондация "Отворено общество".

Майка му е от семейство на активни борци против фашизма и капитализма. Баща му Александър Дайнов завършва икономика в Ленинградския институт, специалист по пропаганда и агитация, кореспондент на "Работническо дело" в Москва и Лондон.

През 1979 г. младият Евгений е бакалавър по нова история и съвременни езици в колежа "Корпус Кристи" на Оксофрдския университет.

Служи в ШЗО Враца, после в Карлово.

Жени се за съветската гражданка Аня Юриевна Майорова - дъщеря на завсек в ЦК на КПСС.

1982 г. е аспирант по "История на комунистическото и работническото движение в Западна Европа след 1945 г.". Четири месеца изучава в Париж Френската компартия. Защитава и дидсертация по проблема и става кандидат на икономическите науки. Става научен сътрудник в Института по история на БКП.

След 10 ноември специализира в САЩ. После заминава за Великобритания.

И до днес често дава примери какви са моделите и практиките в Англия, обича да говори за тачъризма...

...Критиките му към управниците са за "арогантността и корупцията сред държавния апарат", "самовъзвеличаването, непрозрачността и наглостта на някои средни и дребни чиновници из финансовите и приватизационните среди", "мутризацията на СДС".

Дори обяви, че може да извади запис как депутат взима подкуп. После уточни: "Ако го направя, ще ме гръмнат"...

...През 1991 г. Даянов написа серия статии срещу отваряне на досиетата. Как не трябвало да се знае кой какъв е и да се даде шанс на националното помирение. Шест години по-късно той каса: "Дойде време да се знае кой кой е."

в-к "24 часа"/31.07.99 г. - "Шамана хваща Балкана", автор Георги Милков.

Други подобни ресурси
Сайтове: Информация, справки


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  
 
  Идентификация
 
  Титла: КИН
  Професия: Историк
  Основна дейност: Публицистика
 
Линкове към Евгени Дайнов
 
W18 Информация, Реклама Фирми Раздел    
W15 Информация, култура Стоки Раздел    
W15 Информация, справки Сайтове Раздел    
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Бракониерът стана горски и демонтира демокрацията Общество и политика 29/06/20 Виж : 326
Бракониерът-горски,който демонтира демокрацията-2 Общество и политика 30/06/20 Виж : 246
За безобразията, бетона и мутрите български Общество и политика 05/07/20 Виж : 194
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Евгени Дайнов. Българският народ не е толкова прост, колкото Борисов си мисли  
__ 1 __

05/07/20
14:22:31
В България няма политика. Политиката е прозрачно упражняване на властта пред погледа на публиката и в рамките на ограниченията, налагани от закона и Конституцията. Ние имаме властване. Решенията се вземат тайно и затова ударите са със секретни компромати.

Властта, която виждаме, няма общо с политиката, а с мафията.

От цялата върхушката, сглобена в една мафиотска групировка, единственият, който не е под директен контрол, е президентът Румен Радев. Когато управляваш само в името на това да властваш и да присвояваш, естествено много те тормози, когато някой стърчи отделно и не ти се подчинява. По тази причина е нормално, че искат да ликвидират Радев преди изборите.

Президентът можеше да е заплашителен, ако разбираше от политика.

Диктатурите, а ние вече имаме диктатура, защото нямаме конституционни ограничения върху волята на властта, са много по-крехки, отколкото изглеждат.

Бойко Борисов може да се мисли за вечен, но изобщо не е. Премиерът е боязлив човек, а в последните години попадна в обичайния капан, в който попадат всички кандидат-диктатори - да вярва на собствената си пропаганда колко е велик и вечен.

Неговата боязливост се компенсира с неговото вкопчване в това, че е еманация на българския народ, който е прост, и той, Борисов, е прост и затова ще са заедно завинаги. Българският народ обаче не е толкова прост, колкото Борисов си мисли.
 Евгений Дайнов. България е в хаос  
__ 2 __

10/07/20
13:28:49
С опита си да застане на българска държавна земя около "сарая" на Доган Христо Иванов постави началото на третата, заключителна фаза на разпадане на властта на олигархията. Как се случва това е описано още от Аристотел.

Българската олигархия не знае как да прикрие кражбите си

Олигархия - това е управление на група могъщи мъже (жени никога не се допускат), които действат единствено в своя полза. Това е най-крехката и нетрайна форма на управление, пише Аристотел. Днес, близо 2300 години след смъртта му, ние можем да го допълним така: олигархията е особено крехка в онези държави, в които не е успяла да се прикрие зад популистка идеология. Българският случай е точно такъв. Олигархиите в страни като Унгария, Полша, Русия или Турция успяха да развият идеология, с която да скрият от очите своите кражби. Това не се случи в България. И когато погледнат към българската управляваща олигархия, гражданите виждат само краденето.

За да се върнем към Аристотел: според него разпадането на олигархичните управления преминава през три основни етапа:

Олигарсите първо грабят, после се сбиват. Накрая народът ги изхвърля.

Първият етап е появата на конфликти вътре в олигархията. Тъй като живее от крадене на общи ресурси, на олигархията никога не ѝ стига присвоеното. Винаги трябва още. А ресурсите не са безгранични. Рано или късно се стига до момента, в който олигарсите започват да се ритат по кокалчетата заради недостига на ресурси за всички. Настъпват вътрешни раздори. Едни се съюзяват, за да изгонят други и да им вземат богатството. На мястото на изгонените се поставя някой по-сговорчив.

В България този етап започна в момента, в който се сблъскаха Валентин Златев и Кирил Домусчиев. Златев изхвръкна от олигархията, а Домусчиев влезе на негово място. Последва вял опит за изгонване на Ковачки, който не успя. Изгонен беше обаче Васил Божков. През последните години сътресения вървят и в редица местни олигархични групи.

Вторият етап започва тогава, когато сътресенията вътре в олигархията станат видими. Тогава по-млади, по-гладни и по-зли кандидат-олигарси, държани вън от същинската олигархия, започват да опипват почвата дали имат силите да разритат старата олигархия и да се наместят на нейно място. В България тази роля играе Иван Гешев, който нахлува в установената олигархия със своите претенции и със своите хора.

Историята учи, че сътресенията във и около олигархията започват да тресат и властта. В държавата настъпва хаос, всеки прави каквото си иска - обикновено защото маневрира, за да стане или остане олигарх.

Трусовете започват да усложняват живота на обикновените граждани. Тогава идва третият етап на разпад на олигархичния модел на управление: на гражданите им писва, грабват тоягите и прогонват всички олигарси.
 Ев.Дайнов.Протестът не е 'ляв' или 'десен'  
__ 3 __

28/07/20
13:42:10
► Политическо ли е управлението на ГЕРБ?

То прави ли единствено това да обсъжда и да работи за общото благо? Или прави нещо друго - като например да обслужва благото на отделни личности за сметка на общото благо?

Отговорът е вече ясен дори на онзи среден българин, които никога не се е докосвал до Аристотел. Не е ясен единствено за онези "десни", които са изпаднали от политиката, тъй като са се удавили в тресавището на антикварни идеологии, оформили се във времето, когато брадите на Маркс и на Енгелс не са били още побелели.

► Управлението на ГЕРБ етично ли е?

То прави ли така, че хората в България да водят добродетелен живот? Или прави така, че печалбата да е за онези, които нарушават всички добродетели: лъжат, крадат, присвояват, тормозят, мамят, газят законите? Дава ли ГЕРБ личен пример за добродетели или всекидневно подстрекава и окуражава онези, които преследват благото си с наглост и сила и за сметка на останалите?

И тук отговорът е ясен и лесен, защото въпросите са правилно поставени. Извод: управлението на ГЕРБ вреди на общото благо, тъй като не е нито политическо, нито морално. А това означава липса на справедливост. А тази пък липса означава, че - по думите на Св. Августин Блажени - държавата по нищо не се отличава от шайка въоръжени разбойници.

► Кой нормален гражданин иска да живее в това?
 Един европейски народ настоява да живее в 21-ви век  
__ 4 __

18/09/20
21:33:21
За последното десетилетие българското общество заживя с манталитетите на 21-ви век, но продължава да бъде управлявано от хора от 90-те години и то – от най-лошата версия на 90-те, бандитската. И обществото просто иска да се освободи от тези хора, за да заживее като „нормална западна страна”.

Това е тайната на сегашния български протест: бъдещето въстава срещу миналото.

Един европейски народ настоява да живее в 21-ви век, в който нещата са подредени, ясни и лесни. Затова се опитва да се освободи от една власт, съставена от криминални елементи, останки от бандите на 90-те години.

Цивилизация застава срещу варварство, редът – срещу безредието, почтеността – срещу корупцията. Това е същината на българския протест на 2020-та.
 Как ГЕРБ изгради Путинско общество в България  
__ 5 __

21/09/20
14:26:59
Докато с половин ухо слушах един човек да ми свежда опорката, че който и да "дойде" след Борисов, ще ни върне обратно "към руснаците", се запознавах с последните прозрения на Тома Биков.

Според този виден теоретик на онова, което навремето наричаха фашизъм, а в момента се рекламира като "консерватизъм", Европейският парламент и европейските медии не бива да бъдат вземани на сериозно. В парламента било пълно предимно с комунисти и с платени индивиди, обслужващи протестите в България. Медиите в Европа също били купени от същите тези протести.

Как искат да ни убедят, че истина няма

Тайната е заровена в типичното за съвременен Кремъл отношение към истината. Според Кремъл, такова животно няма. Или, както преди време отново ни обясни Биков: "В политиката няма истина".

А там, където няма истина, обществените отношения не могат да се структурират върху нищо друго, освен - върху голата сила. Където няма съгласие, решения пак се вземат, но на друга основа - на подчинението. Просто се подчиняваш на по-силния, за да си нямаш проблеми.

Именно такъв тип общество изгради ГЕРБ в България; и именно срещу него е сегашният бунт. Че власт-имащите не спазват никакви закони, а просто налагат силата си - това е очевидно за всички. Кражбата на обществени ресурси, изсичането на горите, бетонирането на дюните, пресушаването на язовирите, превземането на чужди бизнеси от партийни активисти - всичко това става не с инструментите на правото, а с инструментите на силата.

Един позорен акт на насилие

В политиката, обаче, силата убива. Това лъсна - отново - в случая с Бююк. Избягал от диктатурата на Ердоган, снабдил се с две решения на български съд, че не може да бъде връщан обратно в лапите на сатрапа, Бююк бе отвлечен от българските служби и предаден на турските.

Този позорен акт, публично оправдаван от тогавашния МВР-министър Румяна Бъчварова, не беше въпрос на право или на факти. Беше въпрос на сила и насилие. Правото казва - "Не пипай!". Силата казва: "Удряй!". Като в прословутото тефтерче на Златанов, с неговите графи "да се удари" и "да се остави".

Бююк, както разбираме, е все още жив. Колко от десетките като него, предадени от българите на Ердоган, са живи днес?

Силата се настани дори в законодателната власт. Депутатите гласуват така, както им нареди или изпълнителната власт (която, по принцип, би трябвало да изпълнява техните указания), или прокуратурата. В миналия парламент, над 200 български депутати демонстрираха, че са подчинени на Главния прокурор, когато отхвърлиха реформата на Христо Иванов. В днешния парламент се гласува онова, което каже Бойко Борисов или някой негов приближен. Накрая, онзи ден, българският парламент гласува текстове, които имат за цел да ликвидират самата Конституция - т.е. основата, върху която можем да имаме общество, в което не силата подрежда нещата, а правото.
 Управляващите са просто некадърни  
__ 6 __

25/10/20
16:32:09

Не е задължително историята да се повтаря като фарс. Понякога тя просто си се повтаря.

Напоследък се присещам, как започна истинският взрив на негодувание против управлението на Жан Виденов. Недоволни имаше през цялото време. През късната есен на 1996 година започнаха и протестни шествия, организирани от профсъюзите. Но взривът в съзнанието, онзи момент, от който нататък цялото общество искаше Виденов да се махне, беше появата на плакати "Некадърници" по витрините на магазини в центъра на София.

Това "Некадърници" беше израз на внезапното просветление, че виденовци не бяха просто лоши управляващи. Те бяха автентично некадърни. Не можеха да свършат нищо като хората, дори да искаха. Просто не можеха.

Дежавю?

С публикуването на последния републикански бюджет на ГЕРБ, отново стигнахме до този момент. Възмущението на обществото вече не е просто заради това, че група натежали мъже с лоясали погледи ползват властта за своя облага, отнасяйки се към Републиката като към законна плячка. Възмущението днес извира от ясното разбиране, че управляващите са, освен алчни и зли, просто некадърни. Не биха могли да свършат нищо полезно, дори и да искат.

Това е цената, която плащаме за опита на Бойко Борисов решително да демодернизира българското общество. Да събере всички власти и ресурси в един юмрук, за да рестартира България като феодална конструкция, управлявана не със закони, институции или протоколи, а с непредсказуемата воля на съответните феодали.

Началният резултат от този модел, видим още в края на "Борисов-2", беше превръщането на институциите на държавата в частни наказателни отряди, обслужващи точно определени феодали и бандитски главатари. С това си поведение институциите подкопаха върховенството на закона и препречиха пътя на инвестициите. Не е случайно, че рухването на законността и рухването на чуждите (както и на вътрешните) инвестиции съвпадна по време.

Хаосът се превърна в норма

Не след дълго се стигна до очаквания от всеки политолог резултат. Поради ликвидирането на институционалното поведение на държавата, навсякъде настъпи хаос. Свикнали да работат единствено по разпореждане "отгоре" в полза на някой въздебел мъж с лоясал поглед, институциите загубиха способността си да вършат дори онази рутинна работа, която създава подобие на ред и различава цивилизованите от варварските общества, в които хаосът е норма.

Признак за постигането на това състояние е изумителният хаос по повод "втората вълна" на Ковид-19. В действията на нито една институция не личи някога да са били разработвани закони, протоколи или процедури за системно действие в подобна ситуация. Всички действия на властите са въпрос на хрумвания, които бързо биват заменени от други, по-сетнешни хрумвания.

Привеждането на управлението в режим "хрумвания" не е нещо, което виждаме само повод заразата. Всичко е хрумвания. Хрумва им да правят нова конституция с хора, чието висше образование е под въпрос. Хрумва им да купят още самолети от САЩ, за да изтъргуват "Турски поток". После им хрумва да паркират нов реактор в АЕЦ "Козлодуй", макар уж да са се посветили на АЕЦ "Белене". На Караянчева ѝ хрумва да кани външни наблюдатели за изборите, макар по отдавна установен протокол това да е прерогатив на министъра на външните работи.

Метаморфозите на Борисов продължават

Накрая им хрумва да направят бюджет тип "Венецуела", в който да обещаят раздаване на пари на всички, освен на лекарите и на медицинския персонал. Междувременно, по стар социалистически обичай, апелират за доброволци в болниците, защото нямали ни лекари, ни друг персонал. Това също е елемент от хаоса: когато не можеш да поддържаш елементарно, всекидневно ниво на управление, почти веднага си принуден да минеш в режим "грабвайте телата" - да се опиташ, по стар руски образец, да заринеш проблема под камара от човешки тела.

Тези хора, дори да поискат, вече не могат да свършат нищо полезно. А дори и да можеха, това няма никакво значение, тъй като са загубили всякаква легитимност. Никой няма да се включи в тяхното вършене, нито някой ще им изпълнява разпорежданията, колкото и разумни да са те. Защото са в позиция "Некадърници".

Беше време, когато Борисов се беше превърнал в Орешарски. В момента той е вече на кота "Виденов". Преходът завършва така, както започна: с катастрофи, причинени от некадърност.

Затягайте коланите. Пак ще друса.
 2020 - превземането на чужд бизнес стана още по-видимо  
__ 7 __

27/12/20
14:11:25

Отговорите на Евгений Дайнов.

Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?

- Очаквах подкрепата за Борисов да продължи да спада с нарастващ темп, докато по същото време Корнелия Нинова да прави всичко възможно, така щото на фона на БСП всяка друга партия да изглежда по-добре, включително ГЕРБ. Това се случи.

Излъгах се да вярвам, че след прословутото си председателство на Съвета на ЕС правителството на България ще продължи да води спокойна и градивна политика към Западните Балкани - и най-вече устойчиво да подкрепя Северна Македония в усилията й да стъпи на пътя на присъединяването към ЕС.

Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?

- Кризата в и около управлението вече беше започнала. Двама приближени олигарси - Валентин Златев и Васил Божков - изхвъркнаха, което беше сигнал за нестабилност във властващата олигархия. Под напора на всякакви протести министри биваха сменяни като хартиени носни кърпички - още един знак за нестабилност. Неочаквано беше внезапното събиране на всички недоволства в едно цялостно протестно усилие.

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?

- Протестите пренаредиха политическата сцена и съотношението на силите в нея. За пръв път от 1997 година София не остана сама в протестите си, а беше подкрепена навсякъде из страната. Това беше всенародно движение и, отново за пръв път от четвърт век, исканията му бяха подкрепени от почти 70 на сто от цялото население.

Така протестите принудиха Борисов да се затвори в джипката, за да не общува с гражданите. Протестите пренаредиха и външнополитическата среда, като привлякоха вниманието на Европа (и САЩ) към българските проблеми, традиционно замитани под килима от институциите на ЕС. И на тази сцена Борисов се оказа изолиран и самотен.

Как оценявате поведението на президента през изминалата година?

- Президентско поведение. Солидаризирайки се с исканията на протеста, той изпълни конституционно описаната си роля да бъде изразител на единството на народа. В случая - на народа, обединен в искането, формулирано от самия него като "Мутри - вън!".

Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?

- Изненада ме липсата на оставка на правителството. Вече разклатено отвътре, когато бе подложено на натиска на всенародния протест, правителството изненадващо се заинати и се вкопчи във властта като един колективен Тръмп, без да мисли за политическите си перспективи.

Политически далновидното поведение щеше да е - подаване на оставка на принципа "не искам окървавени глави на жълтите си павета". При това положение ГЕРБ щеше да запази много повече репутационен и политически капитал, отколкото има днес.

Изненада ме и безразсъдното поведение по "македонския въпрос". Тук виждаме същата политическа слепота, като при неподаването на оставка навреме.

А какво не Ви изненада?

- Не ме изненада това, че процесът на превземане на чужди бизнеси ставаше все по-интензивен и видим. Това развитие е закодирано в самата идеология на плячкосване, доминираща при това управление.

Не ме изненада, по аналогични причини, засилването на натиска на главния прокурор върху несъгласните с властта: и тук интензификацията на процеса е закодиран в неговата същност. Не очаквах, обаче, онова въоръжено нахлуване в сградата с надпис "Президент", от което стартира интензивната фаза на протестите.

Коя е думата на 2020 според Вас?

- Ковид-19. В разгара на лятото изглеждаше, че може и някоя друга дума да я изпревари, но не би.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?

- Позитивите от политическата криза вече описах. Позитиви има и от пандемичната криза. Не само се подобри нивото на лична хигиена, но и започна да си пробива път разбирането, че хората зависят един от друг и дължат солидарност един другиму.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

- Покрай протестите гражданското общество в "широкия смисъл" се установи като важен играч на политическата сцена и успя да я преподреди по нов начин. В "тесния смисъл", т.е. съвкупността от неправителствени организации и инициативи, гражданското общество продължава да е в тежко състояние, превзето от и подчинено на властта и на нейните задкулисни практики. Видимо живи са най-вече екологичните организации, който влезнаха в устойчива битка за горите и за южното Черноморие.
 2021 - ДПС вече иска власт пред кулисите  
__ 8 __

11/01/21
21:53:28

Прогнозата на Евгений Дайнов за 2021 г. преди новата година.

Какви са надеждите Ви и какви опасенията за 2021 г.?

- Надявам се пандемията да отшуми и хората да се върнат в обичайното си състояние на групово живеещи (и общуващи) същества; не сме пригодени да общуваме и живеем през екраните на лаптопите.

Опасявам се от ефекта върху българската политика на истерията по повод "македонския въпрос". Вече (почти) няма будали, които да гласуват за Борисов, за да ни пази от комунистите. Опасявам се от появата на будали, които да гласуват за него, защото натри носа на македонците.

Предстоят парламентарни избори през март. Каква е прогнозата Ви?

- Крайно шарен парламент с наглед невъзможни за съставяне мнозинства. Ако, разбира се, ГЕРБ и техните съюзници не измислят начин за мащабно фалшифициране на резултатите. Че са способни на такова нещо - сигнали за това сме виждали в миналото. Пример е "Костинбродската афера", при която незнайно защо за почти милион бюлетини, отпечатани от ГЕРБ и разпределени по области, в крайна сметка виновни излезнаха "комунистите".

Дясното ще направи ли пробив на предстоящите парламентарни избори?

- Очаквам "Демократична България" да е в парламента с до двадесетина представители. Ако изборите бяха през лятото, щяхме да говорим поне за 30 и повече депутати. Може би това е една от причините да нямаше оставка в летните месеци.

Слави Трифонов, Мая Манолова, "Отровното трио" - нови политически играчи загряват на тъчлинията. Ще влязат ли в мача?

- "Отровното трио" няма как да участват в изборите като някаква формация, вписана в бюлетината. Очаквам формациите на Трифонов и Манолова да успеят да влезнат в парламента, Трифонов с доста голяма група депутати. В последните месеци Трифонов успява да привлече разочарованите гласоподаватели на ГЕРБ (и "Атака") от хинтерланда - селата и малките и средните градове.

Каква ще е ролята на ДПС след изборите?

- ДПС вече заяви, че ще иска да е официален коалиционен партньор на управляващата формация. Очевидно ДПС е събрало вече максимума от задкулисната власт и иска да събира предкулисна такава. Най-малкото като част от управляваща коалиция по-лесно ще може да стигне до "зелените" пари на ЕС.

Каква ще е политическата съдба на Бойко Борисов?

- Все същата: "изгнил" политик (терминът е на Методи Лалов) с угаснал поглед, в отпуснато, лишено от воля тяло. Дори да стане чудо (а покрай македонския въпрос всякакви чудеса са възможни) и да бъде отново премиер, това му сегашно състояние няма да се промени. А ако не бъде премиер, ще остане (като Тръмп) значима политическа фигура за известно време, но без всякакви перспективи.

Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи?

- България ще плаща все по-висока цена за безразсъдното си поведение по повод Северна Македония. Международният натиск върху България ще се засилва, което ще се отразява на вътрешнополитическата ситуация по непредсказуем (отсега) начин.

След пандемията очаквате ли животът да потече по старому? Какво ще е различното?

- Тъй като хората са животни, живеещи в общности и общуващи си вътре в тях, те ще възстановят обичайното си общностно живеене. Ще има, разбира се, разлики с периода преди Ковид: все повече хора ще се махат от градовете, за да живерят в села и да работят дистанционно; все повече професионални занимания ще преминават в интернет среда; все повече хора ще разбират връзката ни с природната среда и ще "позеленяват" откъм идеи и практики.

Десните популисти в Европа на този фон доста бързо ще отшумяват, тъй като няма да се вписват. Покрай македонската истерия нашите десни популисти може и да поостанат още малко.

Помъдря ли човечеството след тази гигантска криза според Вас?

- Очевидно е, че помъдря, както прави след всяка своя екзистенциална криза. Въпросът, както винаги, е: Помъдря, но за колко време?
 Четете книжки, хора!  
__ 9 __

21/02/21
22:22:22
Тия дни пуснах телевизора. Гледам - двамина политолози. Видима възраст: около пет години по-млади от сина ми. "Аха", казвам, "да чуем нещо модерно, прогресивно и европейско."

В първите пет минути не разбрах какво ми обясняват тези хора. Какво ли разбира драгият зрител, запитах се, който не е политолог? Насилих се да вникна в разговора. Ще рече: казах "шът" на околните, увеличих звука на телевизора, спрях фоновата музика (жертвах Питър Грийн – онзи бял британски блусар, за когото Б. Б. Кинг споделя, че е единственият, когото някога е виждал като опасен конкурент по китарлък). Вторачих се в екрана, наострих уши. И чух.

Какво чух? Учебниците по политология, издавани в Путинова Русия в последните десетина години (имам ги почти всичките). Зад изричаните на екрана думи проблеснаха онези базисни схващания за властта и за хората, които разпространяват мислителите на Путин. Не долових просветената и прилична мисъл, гушеща се от над хилядолетие из долините и пристанищата на Европа. Чух онова скандиране и тропане на ботуши, което кънти из безкрайната евразийска степ.

В името на общото или на личното благо?

Според Путиновите политолози политологията е "наука за завземането, употребяването, съхранението и усилването на властта". Звучи логично? Да, но само в една концепция за света, която съвършено се отличава от онази, в която живеем – европейската или "западната". Ние, европейците, от 2 300 години следваме схващането на Аристотел, според което политиката е "служене на общото благо", а политологията е науката, която изследва, как властта служи (или не) на общото благо – на благото на всички. Според схващанията, доминиращи от блатата на Санкт Петербург до просторите на външна Монголия, целта на политиката е да докопаш властта, а целта на политологията - как да ти помогне никога да не я пуснеш.

Има разлика. Това е разликата между два свята, стъпили върху съвършено различни схващания за това, що е то човек. За нашия свят е важен всеки човек, тъй като всички в равна степен са включени в общото благо. В евразийския свят важни са хората с власт. Останалите са безлична масовка (в най-добрия случай) или съпътстващи жертви (в най-лошия).

Единствено на основата на евразийското разбиране за политика и политология може да се изведе съждението, което чух от български политолози по телевизията, че задачата на всяка парламентарна група е да налага дисциплина върху своите членове. Тук, очевидно, иде реч за запазване и усилване на собствената власт, а не - за работенето за общото благо.

Добре, какво вършат партиите, че питате? На нас, европейците, в случая ни помага не само Аристотел, но и Едмънд Бърк, основател както на консерватизма, така и на съвременното схващане за партиите.

"Партията", пише Бърк през 1770 година, "това е група хора, обединени в името на отстояване на националния интерес посредством своите обединени усилия, стъпили върху някакъв принцип, по който те всички са се съгласили". Съответно, попаднала в парламента, тази партия продължава да прави същото: да работи за националния интерес, стъпила върху някакъв ясен принцип. Нито партията, нито нейната парламентарна група съществуват единствено, за да налагат дисциплина върху своите членове. И партията, и парламентарната група съществуват, за да постигат общото благо на нацията си. Правят същото дори тогава, когато успеят да сформират правителство.

Според Путиновите политолози политологията е наука за завземането, употребяването, съхранението и усилването на властта. Тази концепция за света съвършено се отличава от онази, в която живеем - европейската.
Според Путиновите политолози политологията е "наука за завземането, употребяването, съхранението и усилването на властта". Тази концепция за света съвършено се отличава от онази, в която живеем - европейската.

Нима това е естественото състояние?

Чели ли са тези наши политолози, запитах се, путинските учебници по политология? Ако да, тогава защо са им повярвали? Те наистина ли смятат, че целта на властта е самата власт, а не (да речем) вършенето на полезни дела за гражданството?

Тъжният отговор е, че най-вероятно – дори не са чели. Както 25-годишните днешни журналисти могат с лекота да пишат по онзи лакейски и придворен начин, по който се пишеше преди 1989 година без да са чели „Народна армия”, която в казармата четяхме, за да си правим майтапи. Не са чели, но безпогрешно възпроизвеждат онези образци на слугинаж на властта.

Откъде идва това? Как хора, които не помнят падането на Берлинската стена, безпогрешно възпроизвеждат най-отвратителните мисловни и поведенчески модели на "реалния социализъм"? Да не би това да е естественото състоянието на всеки човек? Да не би хората по природа да са лакеи, с лекота обслужващи най-близко стоящия до тях партиен вожд?

Отговорът на този въпрос е от съдбовно значение. Защото, ако човеците по природа са подли и лакействащи, това обяснява, защо в цяла Източна Европа (и не само там) виждаме възраждане на мисловните модели и практики на "реалния социализъм". Просто е било прекратено усилието, което да поддържа хората в състояние на лично достойнство и критично мислене - и човеците са се свлекли обратно в природното си, т.е. лакейско и недостойно, състояние.

"Всички са маскари" и други

Не знам как е в Унгария и в други подобни авторитарни страни, но за българския случай имам хипотеза. По природа българите са мнителни. Мислейки единствено лоши неща за другите, в крайна сметка те си представят човешкото същество като лошо по природа. Оттук произтичат типично български обобщения, като например:

1. "Ако не става дума за пари - става дума за много пари." Че може да става дума за съвсем други мотивации на поведението, като например обич, благородство, себеотрицание, следване на кауза или принцип (по Бърк) – това изобщо не фигурира в картината за другия. Той може да бъде тласкан единствено от себични и лоши мотиви. Каквото и да ти говори - говори така, защото са му дали едни пари да говори така.

2. "На всеки някой му дърпа конците". Това обобщение, разбира се, отрича самата възможност човеците да имат свободна воля, т.е. сами да решават какво мислят, говорят или правят. Всички са крепостни на някой друг и всичко, което правят, е резултат от неговите инструкции.

Да се върнем на темата: "Целта на всяка парламентарна група е да запази дисциплината на своите членове". От телевизионния екран се даде пример с внасянето на калпав закон. Калпав, калпав, ама всички от групата трябвало да го подкрепят, за да се постигне висшето благо - вътрешната групова дисциплина. А всъщност, според нас - европейците, работата на парламентарните групи е да внасят такива закони, които да обслужват общото благо (по Аристотел) и националния интерес (по Бърк).

Взети заедно, дори само горепосочените три български обобщения обясняват не само, защо живеем в общество, подобно на кочина, но и защо в това общество хората, убивани от или поради властта, нямат значение. Всеки е купен. Всеки е кукла на конци. Всеки се подчинява на някакъв началник. Никой няма нито свободна воля, нито достойнство, нито онова въображение, което да очертае по-добро бъдеще за всички.

"Четете книжки!"

Изходът от тази кочина? В края на "реалния социализъм" из софийските подлези се появиха графити, писани с един и същи почерк: "Четете книжки!". Някой светъл дух, отчаян от тогавашната свинщина, отчаяно призоваваше: Четете книжки, за да престанете да бъдете такива, каквито сте! Ще ви стане по-добре!

Минаха се 30 години. Хора, които тогава са били в горната група на детската градина, днес предлагат анализите си от телевизионния екран. А тези анализи не се различават съществено от анализите на телевизионните глави от, да речем, 1987 година.

Четете книжки, бре хора! Не сте длъжни да сте лоши. Колкото сте по-лоши, толкова по-лошо ще живеете. След толкова години това не стана ли ясно?
 Когато партиите се крият зад граждански квоти  
__ 10 __

04/03/21
20:10:45

Отрадно е, че най-сетне в публичното пространство тръгна някакъв разговор относно "гражданските квоти" в листите на политически партии. Това е един признак за това, че демократичните идеи продължават да улягат на българска почва, въпреки разрухата, стоварена върху демокрацията в последното десетилетие.

Проблем за обсъждане има. Защото: какво ни казват партиите - особено управляващите такива - с обявяването на кандидати от "гражданската квота"? Всички чуваме, на полу-неосъзнато ниво, следното съобщение: "Ние, партийците, сме общо взето негодници; но ето, привлекли сме и някакви прилични хора, не ни обръщайте гръб"...

Това е, разбира се, продължение на общата философия "всички са маскари в политиката" и като такова работи против самата политика, т.е. против идеята за съществуването на общо благо и против практиките на неговото отстояване. В крайна сметка подобни умонастроения обслужват единолични авторитарни режими, по природата си присмехулни към идеята, че изобщо има общо благо, за което политиците са призвани да жертват време и усилия.

Докато това умонастроение не бъде пречупено, условията за продължаването на сегашната авторитарна кочина в България, както и на безпътицата в ЕС, ще са налице. Затова всеки разговор за основни елементи на демокрацията е полезен, стига да бъде чут от достатъчно хора.

Има нещо дълбоко нередно, дори неблагодарно в това, да призоваваш свои партийни членове и симпатизанти да жертват времето (и често - парите) си, работейки за каузите на партията ти, а когато дойде време тази твоя партия да навлезе в реалната власт, да кажеш на работните си пчелички: Няма ти да си във властта, та да ползваш нейните лостове за постигането на нашите каузи; вместо теб ще вкараме един певец (футболист, скачач, лекар, фокусник) от гражданската квота...

Човекът, жертващ свободното си време за работа по партийната кауза, е вече политик, дори да е доброволец. Той обслужва някакъв аспект от общото благо. Но не той ще влиза в реалната политика, а някой певец (скачач и пр.), за когото изобщо не е ясно, разбира ли от общото благо и готов ли е да работи за него.
Така стоят нещата при класическите партии. Напоследък обаче те са на отмиране. Затова нека огледаме партийния пейзаж, за да разберем, с кого си имаме работа.

В момента из Европа бродят поне три основни вида партии.

Първият е именно класическият тип - онези партии, които Иван Кръстев удачно нарече "педагогически". Педагогическите партии са ангажирани в постоянно усилие да възпитават своите членове, симпатизанти, избиратели и общества в ценностите и каузите, които тези партии следват, за да постигнат общото благо. Появата на "гражданска квота" по времето, когато тези партии бяха стандартът, би произвело буря от негодование и от недоверие. Какъвто и певец (скачач) да си, преди да бъдеш издигнат за кандидат-депутат, ще трябва да си доказал не само своята принадлежност към съответните ценности и каузи, но и своята готовност да работиш за тях.

Тези партии обаче в момента отстъпват, заривани от пясъците на историята. Част от тях се превърнаха, преди вече едно поколение време, във втория тип партии, бродещи из Европа - т.нар. партии - картели. Накратко: партиите от този тип не схващат себе си като представители на гражданите (и на тяхното общо благо) във властта, а обратно - виждат себе си като представляващи властта, от която се чувстват постоянна част, в средите на гражданите.

Веднъж мутирали в картели, дори най-класическите партии престават да бъдат педагогически организации. Просто нямат ценности и каузи, в които да възпитават последователите си. Тяхната цел е да са винаги част от властта. Това намерение трудно се облича в дрехите на кауза или ценност. Мотивацията вече не е над-индивидуална, а лична и кариеристична. Докато партията е по някакъв начин във властта, нейните по-изявени членове ще могат да се надяват на възходяща кариера, завършваща с добра пенсия.

Това е на светлинни години от истинската политика.

Тя опира до служене и, в повечето случаи, води до доста бързо прегаряне, последвано от връщане към основната професия. В общия случай терминът "политическа кариера" е, в истинската политика, невъзможен. Кариери успяват да правят само най-издържливите от издържливите, а и те имат кариера до първия си изборен провал или публично значим скандал.

Тъй или инак, мутирането на традиционните партии в картелни прекрати педагогическата работа на партиите в обществото. Резултатът беше намаляващо разбиране, сред гражданството, защо е важна политиката. А съсредоточаването на картелните политици върху своите лични кариери доведе до спад на доверието в партиите и стремително намаляващ процент гласуащи.

Има и партии, родени във властта, които директно стават картели, без изобщо да са минали през "педагогически" етап. Такива, у нас, бяха партията СДС (да не се бърка със съюза СДС) и НДСВ, както и множеството техни осколки, появили се в последните месеци на тяхното управление. С падането си от власт, подобни партии бързо изчезват, тъй като не са успели да се вкоренят в средите на гражданите.

Доминацията на картелните партии накара гражданите да им обърнат гръб.

Това бе последвано от илюзията, че гражданите вече не се интересуват от политика - т.е. от общото благо. Партиите въдъхнаха с облекчение, но се оказаха подведени от собствените си анализатори. Гражданите бяха обърнали гръб на картелните партии, но не и на политиката. Напротив, те търсеха нов тип свои политически представители.

Това търсене породи третия тип партии, днес бродещи из Европа - племенно-лидерските партии. За разлика и от класическите, и от картелните партии, племенно-лидерските партии не са цялостен, сложен организъм. Те са просто дрехата, обвиваща тялото на лидера. На членовете и симпатизантите не се предлагат национални каузи (такива, обикновено от квази-фашистки тип, се предлагат на електората). Предлагат се кариери, основани на безусловна вярност лично към вожда.

Самите партии се напълват с еднакви хора, за разлика от класическите и от картелните партии, в които все пак виждаме доста разнообразно присъствие. Тези еднакви хора стават все по-еднакви и все по-некомпетентни, тъй като компетентността им не е фактор, подпомагащ кариерното развитие. Накрая не остават никакви физиономии, които да привличат някаква обществена симпатия. Затова племенно-лидерските партии започват

ударно да рекрутират външни хора за попълване на "гражданската квота".

Именно това виждаме тия дни при ГЕРБ и ВМРО.

Има из Европа и четвърти тип партии, чието политическо бъдеще е все още недокрай ясно. Това са партии, които се опитват да се върнат към класическите корени - партии, които следват ясно изразени каузи, чрез които се стремят да обслужват общото благо. Това са и подчертано педагогически организации, опитващи се да образоват активистите, гласоподавателите и обществата си. Такива са предимно различните зелени и нови леви партии от либерален тип, които направиха пробив на изборите за Европарламент от 2019 година. Междувременно, опитите за възстановяване на класически партии чрез някакви нови социалистически формации от типа на "Сириза" или "Подемос" се оказаха нетрайни.

Накратко: ако политическите партии са истински носители на каузи и функционират като пегадогически организации, те нямат нужда от "гражданска квота", тъй като самите те са пълни с активни граждани. Зад "граждански квоти" имат нужда да се крият точно партиите, които са най-вредни за обществото - картелните и племенно-лидерските.

Възстановяването на демокрацията - и по-важно, на политиката - в Европа не минава през граждански квоти. Минава през измитане от сцената на картелните и племенно-лидерските партии и заместването им с партии от класически (педагогически) тип. След като в политическата система отново се появят партийни актори, следващи общото благо, ще може да последва и следващата крачка: отнемане на институциите от превзелите ги мутри, кариеристи и мафиоти и подчиняването им отново на обществения интерес.

Съвременна Европа е направена от партии; и от възстановяването на партиите може да започне излизането на Европа от сегашните й кризи и задънени улици.
 Сервилност и продажност: Как тези хора се залепиха за ГЕРБ  
__ 11 __

19/03/21
23:18:35


Отдавна е време да поговорим сериозно за авторитетите и за последствията от тяхното публично самоубийство.

Въпреки неразвитата си социална структура, липсата на плътност на историческия опит и рудиментарната си политическа култура, в националното съзнание на българите е закодирано уважение към хора, които са придобили собствен авторитет по независим от властта начин.

Това са така наречените "учени", които баба ми с второ отделение образование настояваше да уважавам. Става дума за личности, придобили уважението на обществото не покрай притежанието на власт, а покрай успеха си да се издигнат над общото равнище без опора във властта или дори въпреки нея.

Традиционните типажи от репертоара на баба ми бяха лекари, учители, журналисти, адвокати, музиканти, университетски хора. В нейния свят "ученият" човек съвсем легитимно не се бъхта в полето в пек и студ, както правят неуките. Този човек няма нуждата да прави това, защото обществото му осигурява поминък, без да иска от него "да се рови в земята". Ако е наистина учен, българите нямат нищо против той да не е до тях в жетварската жега. Неговият път е друг - да помага на хората или да ги възвисява. Оттук и принципа: "Учен човек - уважаван човек".

Сервилност и продажност

Баба ми беше наясно и с други черти на българите например: да се умилкват около властта и да сервилничат пред властта или парите. Тази черта тя обобщаваше с две сентенции: "Дай му власт и му гледай сеира"; и "Пари ми даваш - на маймун се обръщам".

Уважението на българите към "учените" уравновесява тази тяхна сервилност и продажност. При отслабване на авторитета на "учените" обаче се засилва именно продажността. Водещият принцип става: "Пари/власт ми даваш - на маймун се обръщам." Няма трето, не и у нас.

Тъй като съм наясно с народа си, още преди две години започнах да бия тревога, че авторитетите изчезват и единствено сервилността остава. Тогава ставаше дума за това, че на принципа "пари/власт ми даваш", огромно количество мои "учени" колеги, радващи се на уважението, дължимо на независимите авторитети, се залепиха към режима на ГЕРБ.

Моят народ обаче не е толкова глупав, колкото понякога изглежда. Той доста бързо отбеляза как публични фигури, довчера уважавани като авторитети, за броени седмици преминаха към принципа "на маймун се обръщам". Престана да им вярва - но и започна да губи увереността, че изобщо може да съществуват независими авторитети.

След като тези авторитети се обърнаха на маймуни, вече нямаше причина други публични фигури да не сторят същото. Именно това наблюдаваме вече година покрай пандемията. Уважавани медици един след друг загърбваха онова, което ги правеше уважавани, за да изпълняват указанията на Бойко Борисов. А той, както рано или късно се случва с всички авторитарни типове, често действаше на принципа на случайната приумица - изобщо не като "учен".

Така стигнахме до сегашното положение, при което на 15 март медицински авторитет тръби, че положението е под контрол, а на 16 март споделя, че системата се срива и трябва спешно да затваряме всичко отново освен (доколкото може да се разбере) цирковете, които пък отвори със специална заповед.

Обръщането на анализатори на маймуни тежко увреди духа на българите. Обръщането на медицински авторитети на маймуни уврежда и убива - чисто физически, в най-буквалния телесен смисъл - хиляди хора.

Падението на най-добрите е най-непростимо

Когато обществото те признае за авторитет, това не е повод за песни и танци. Това е повод да си дадеш сметка, че дължиш нещо на призналите те хора. След като са те признали, те ти плащат масрафа - не сееш жито, за да ядеш хляб, тъй като някой друг го прави вместо теб. А той прави това, защото очаква от теб да му дадеш знания, ценности и личен пример; както и вярата, че изобщо е възможно да има знания, ценности и личен пример.

Когато, бидейки авторитет, решиш да действаш на принципа "Пари/власт ми дай - на маймун се обръщам", ти убиваш не само себе си. Убиваш - духовно и физически - хора, които нищо не са ти направили. Напротив, хранили са те и са те обличали, защото именно ти си им показвал, че е възможно човеците да не се обръщат на маймуни.

"Падението на най-добрите е най-непростимо", пише Аристотел. Вече виждаме пораженията върху обществото от самоубийството на авторитети. Предстои да видим цената, които самите авторитети ще платят за това, че се обърнаха на маймуни.
 Сребролюбието на българите  
__ 12 __

23/03/21
18:34:37

Преди време писах за страха на българите. Още тогава си преставях поредица от статии, в които в крайна сметка да очертая реалистичен образ на съвременния българин - със слабите и силните черти на характера му. Не стана точно така, но е време да се заема с една българска черта, която върви в пакет със страха, а именно - сребролюбието на българина.

В българското съзнание парите заемат много по-голямо място, отколкото в откровено капиталистически (т.е. на теория - подчинени на парите) страни като Великобритания или САЩ. Сред многото възможни мотивации на човешкото поведение, българите избират парите като водеща мотивация. Това отношение към света е синтезирано както в автентични стари поговорки като "не ми давай акъл, пари ми дай", така и в сравнително новата мантра "ако не става дума за пари - става дума за много пари".

Защо някой човек би направил нещо? Какво би го мотивирало, вместо да си "бърка в носленцето" (по Васко Кръпката), да прави нещо?

Списъкът възможни мотивации е доста дълъг. Човек може да е мотивиран от неща, за които не си дава сметка, като нагони, инстинкти, нагласи, традиции, заварени правила. Може да е мотивиран от осъзнати ценности, като например приятелство, обич, лоялност, дълг, милозливост, съпричастност. Може да е мотивиран от постигането на някакви цели в бъдещето. Може да е мотивиран от стремежи - към слава, признание, успех. Може да действа поради подчинението си на нагони, обичайно признавани за грехове, като например мъст, завист, гордост или чревоугодничество.

Може, накрая, човек да върши нещо, мотивиран от стремежа да придобие влияние върху другите, т.е. да може да им нарежда, какво да правят. Този точно стремеж

обикновено минава през две мотивации: власт и пари.

Сред цялото това разнообразие от мотивации, българинът се фокусира върху парите. Някой казал нещо? Някой направил нещо? Някой помогнал някому? Е, ясно защото го е направил - платили са му. "Зелените" пазят природата, защото им плащат швейцарците. Неправителствени организации се занимават с със закрилата на жени и деца, защото им плащат американските джендъри. Разни хора говорят за някакви човешки права, защото им плаща Сорос. Някой написал статия? Е, някой му е платил да я напише и, естествено, му е казал, какво да пише

Доминиращо е убеждението, че никой нищо не би правил, ако "не играе парата". Стига се до истински смешни ситуации.

Преди години, преди вратите на сутрешните телевизионни блокове да се окажат захлопнати за мен, заварих следната дискусия в кръчмата на село Миндя. Една група мои съселяни разпалено обясняваше, че ме "дават по телевизора", защото си плащам да ме дават. Друга група, с не по-малка убеденост разясняваше, че - напротив. Аз съм бил ходил често "в телевизора", защото тия от телевизора ми плащат да ходя при тях. Така и не разбрах, кой победи в този спор, но картината е ясна. Моите появи в сутрешните блокове бяха свързани, според моите съселяни, единствено и само с пари. Дали аз ги давам или на мен ми ги дават - това е подробност.

На какво е израз тази наистина маниакална втораченост в парите?

Преди години, под ръководството на Васил Гарнизов правихме изследвания и провеждахме наблюдения, които имаха за цел да изяснят този въпрос. Не стигнахме до някакви окончателни отговори, но някои неща се поизясниха.

Фасцинацията с парите е характерна за хората с манталитета на бедняци. След като поколения наред си нямал пари (или - което е същото - си живял с убедеността, че нямаш пари), то при появата на възможността да имаш пари се фокусираш само върху тях. Тяхното имане се превръща в самата същност на живота, в неотменима убеденост, че единствено парите водят до осмисляне на битието ти.

Онова, което наистина ни направи впечатление в тези наблюдения беше, обаче, начинът, по който хората с бедняшки манталитет си представяха придобиването на пари. На практика не установихме хора, според които придобиването на пари да е крайният резултат от добре организирано, упорито и дългосрочно трудово усилие. Универсалното убеждение беше, че парите се появяват изведнъж, изненадващо и еднократно. И, най-важното - тези пари, големите пари винаги някой ти ги дава. Не си ги изработваш сам. Оттук, житейските планове на хората, които изследвахме, се свеждаха до това

да чакат някой да им даде изведнъж много пари.

Чакането на този момент обяснява, между другото, фрапиращата липса на инициативност у масовия българин (който всички, напомням, носим в душата си в някаква степен). Житейските стратегии са изчаквателни, а не настъпателни. Защо да правиш нещо, ако никой не ти е дал пари, за да го правиш? И обратното: всеки, който прави нещо очевидно е получил пари, за да започне да го прави. Тази изчаквателна стратегия обяснява и това, защо непрекъснато се оказва, че "няма хора". Дали ти трябва някой да свърши университетска работа, или ти трябва някой да ти изкопае трап на двора, оказва се, че хора, които искат и могат да свърша тази работа - няма. Наоколо е пълно с народ, но всички чакат отнякъде върху им да падне торба с пари.

Щастливи ли са обаче българите, оказали се с наистина много пари? Преди да застане на едната (неприличната) страна на политическата барикада, социалният антрополог Харалан Александров често обясняваше, че в България няма богати хора - просто тук-таме има бедняци с много пари. Парите са налице, но манталитетът остава бедняшки; и те не се ползват, за да генерират още пари. Дошли са изневиделица и, в крайна сметка, там се връщат.

Спомнете си, например, онези телевизионни предавания, които се появяват понякога и ни представят живота на тото-милионер няколко години след получаването на милионите. Пред камерата застават типични бедняци, седнали във влажни кухнички пред маса, постлана с лепкава мушама. Имало е големи пари. Вече ги няма. Къде са отишли? Вдигане на рамене...

Колко пари, според вас, има в момента Делян Пеевски, да речем?

А колко пари са минали през него и после са отишли обратно в небитието? Колко пари имаше Илия Павлов, шефът на "Мултигруп" и водещ се за най-богатия българин, когато го застреляха? Не ще да са били много, защото месец преди това го видях да се друса, заедно с мен и с още 20-ина простосмъртни, в един силно проветрив съветски самолет "Антонов" по трасето София-Варна...

Работата е там, че появата на големи пари, за които знаеш, че не си изработил, а си придобил с някаква шашма, отваря вратата към друга една черта на масовия българин: суетата. Важното е всички да разберат, че имаш много пари и че вече никой не може да ти излезне насреща. Купуваш си тлъст джип, правиш си сарай в защитена местност, пъхаш пура във физиономията си и започваш да се оглеждаш, какъв да станеш, та да те дават по телевизора и да те канят на сбирки на подобния на теб български "елит".

Миналата седмица обсъждах с един мъдър българин-мохамеданин автопарка пред общината в Кърджали: мутромобил до мутромобил и то такива, каквито и в София рядко може да види човек (да не говорим за Рим, Берлин или Токио). "Всеки от тези", каза моят събеседник, "освен автомобил за стотина-двеста хиляди има и сарай за половин милион, най-вероятно - във вододайната зона на язовира. Ако тези пари ги беше вложил в някакво производство - ако така бяха направили поне 10-15 човека - икономиката щеше да се размърда. Но това изобщо не им идва на ум. Усвоили пари - похарчили пари..."

Масовият българин, прочее, се намира в положението на онези евреи, които, като видели гърба на Моисей, обърнали и те гръб на Йехова и започнали да се кланят на статуетка на Златния телец. Причините са, общо взето, същите: морален и нормативен вакуум, получил се след отричането на някаква предишна етика и липсата на утвърдила се нова.

При българите ситуацията е дори по-сложна.

По времето на "реалния социализъм" властта се опита да изкорени традиционния селски морал, регулиращ живота и мотивиращ действията на хората, за да го замести с някакъв нов, "социалистически". Традиционният морал беше ликвидиран успешно "Социалистическият" обаче така и не успя да се вкорени. След 1989 година, останали без него, българите нямаха възможността да се върнат към отдавна убитата традиция. Но и се оказа, че докато са се занимавали с текезесета и тежка индустрия, са изпуснали онова развитие, характерно за европейските страни, което е довело до появата на съвременна морална система.

Лишен от традицията си, обърнал гръб на "реалния социализъм", но в същото време не успял да развие моралната система, характерна за модерната епоха, българинът попада в морална и мотивационна пустиня. И се вкопчва, като удавник за сламка, в най-видимото: парите. Те, ако са много, ще му решат всички проблеми, както с морала и поведението, така и с щастието и признанието. И така, след още няколко години, масовият българин породи сегашното управление, което е мотивирано единствено и само от присвояването (и пилеенето) на големи пари по системата на шашмата. И което, разбира се, е убедено, че всички останали са същите и затова раздава пари от прозореца на джипката.

Изход, разбира се, има. Той е във възстановяването на достойнството и на съпътстващото го самочувствие на човек, който може да постига неща и така да стане "автор на живота си".
 Новата власт трябва да изтръгне България от ръцете на разбойниците  
__ 13 __

16/04/21
15:48:39

В рамките на последните 48 часа от властването на ГЕРБ стана ясно, че:

- на последното си заседание Министерският съвет е гласувал да даде на концесия последния незавладян от мутрите емблематичен плаж: този на река Велека в Синеморец;

- без да е налице съответната документация или да е премината съответната процедура, някакви смъкнали се от север хищници разорават плаж Смокиня край Созопол, за да построят огромно заведение тип "Слънчака". Това ще осигури плацдарм за настъплението на юг на цели орди мутри, изгладнели покрай потъването на "Слънчака";

- на страницата на повереното му Министерство на околната среда и водите министър Емил Димитров се хвали как нарушава защитения статут на парк Рила, като навлиза в него с цял взвод моторни шейни, напълно забранени в такива територии.

В чии ръце е България

Тези новини следват по петите други новини от предната седмица - като например опрощаването на концесионна такса на концесионера на летище София, потайните опити да бъдат сменени директори на емблематични болници, както и бетонирането на хора на ГЕРБ в енергетиката и другаде.

Имаме нов парламент, който може и трябва незабавно да спре поне тези безобразия и да инициира преследване на виновните. Защото това е тест. Окопалите се навсякъде мутри открито демонстрират, че реалната власт остава в тях, независимо от всякакви избори. Изборите обаче излъчват нова власт, поне в демократичните държави. И тази нова власт е длъжна да се противопостави на мутренските метастази на старата. Длъжна е да демонстрира нагледно, пред всички граждани, че властта е в ръцете на суверена, а не в ръцете на бандити, разбойници и обикновени измамници.

Нещо повече. След като се оправи с тези последни нахалства на Борисовите хора, новоизбраната власт е длъжна в най-кратки срокове да премине към решително контранастъпление на принципа "законът срещу нарушителите". За по-голяма нагледност ще дам пример с Черноморието как може да изглежда това.

В последните години настъплението на мутрите и на бетона бе забавено и на практика спряно на юг от Бургас. Колкото по-дълбоко на юг се намира човек, толкова повече запазена природна среда вижда. На север от Бургас картината е точно обратната: един безкраен "Слънчак", започващ от северните квартали на града и продължаващ без прекъсване (с изключение на едни 300 метра преди Ахелой) до Обзор. Голяма част от строителството в този безкраен бетонен ред е незаконно. Голяма част е нищожно поради нищожността на първоначалната сделка - актуването на публична държавна собственост в частна такава, с оглед последващо предоставяне на мутрите.

Контранастъплението на новоизбраната власт можем да си представим така: тръгва се от Резово и се разчиства в северна посока, докато се стигне до Тюленово. Всичко незаконно да бъде изравнено със земята, като природната среда бъде възстановена в първоначалния ѝ вид за сметка на нарушителите. Прецедент има. Природната среда се е възстановила напълно край Варвара, където допреди няколко години се издигаше незаконното вилно селище "Златна перла".

Представете си сега същото във всяка друга сфера: енергетика, инфраструктура, горите и земеделието, правосъдие и вътрешен ред, здравеопазването, разходването на публичните финанси, включително европейските. И така нататък.

Такава държава по нищо не се различава от шайка разбойници

Както пише Августин Блажени: Една държава, в която няма справедливост, по нищо не се различава от шайка въоръжени разбойници. А "въоръжените разбойници" са все още на власт и го демонстрират всеки ден, предизвиквайки както закона, така и новата власт, посочена от суверена.

Време е за справедливост. Държавата трябва да бъде изтръгната от ръцете на "разбойниците" и превърната в арена на справедливостта. Това е големият тест пред новия парламент и новото правителство, каквото и да е то.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  294       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   29/06/20