Валерия Велева     |
__ 1 __
25/10/22
01:34:07 |
И се започна една вакханалия. Все грешен. Все сочен. И все търсен. Онези, които му станаха на крака, за да го аплодират за прочувствените му слова, на следващия ден го обругаха. Бил фасада, бил мултак, пиял и ял с олигарси, бил миналото, статуквото, носил петната на прехода... Мрежата се напълни с обиди и заклинания, усърдно подклаждани от определени медии.
За 24 часа от четвъртък до петък Вежди Рашидов извървя пътя от Осанна до Разпни го. Сигурно затова си рисуваше "едни христосчета", докато таблото в парламентарната зала отчиташе гласовете, които го въздигат, и онези, които искат да го сразят със земята. В четвъртък плакаха на думите му: "Върнете се при хората и бъдете добри". В петък забравиха клетвата му: "Аз ще умра на тази земя и за мен тя е свещена, защото думата родина идва от род. А костите на моите родители седят на моята земя". Не му е за първи път. Животът на Вежди е низ от възходи и падения, както на всяка голяма личност - още повече творец, бохем, неспокоен дух, зареден с емоционален взрив. Бил до силните, но и силните са искали да бъдат с него. Притискан от ДС, арестуван от демокрацията.
Все грешен. Все сочен. И все търсен.
Има нещо обаче, което никога не се променя в душата му - отношението му към България и чувството му за род и родина. “През целия си живот не съм си позволил да избягам от държавата − нито през 1985 г., когато ме покръстваха, нито през 1989 г. по време на Голямата екскурзия, нито след това, когато ходех по улиците на Лондон, Париж, Ню Йорк, Токио. Не съм човек, който ще избяга от себе си, камо ли от страната си.“ Каза ми го преди десетина години. А после в книгата си написа: „Боже, пази България! И ако е останало поне малко местенце, запази и мен!“ Често и до днес го повтаря. За да ни напомня, че корените са тези, които ни държат прави. Загубим ли ги - отиваме си.
Защо припомням това? Чета статиите с хулите за него. И недоумявам - това ли е политкоректното днес? Да обругаем всеки, който "не е от нашите". Затова вадят с яростно настървение една част от биографията му. Добре, а защо скриват другата? Защо скриват, че той, сирачето от Кърджали, израсло по сиропиталищата, дошло в София с една единствена мечта "да стане голям художник", печели Ватиканската награда със златен медал на името на Данте Алигиери, преборил се с 500 художници от цял свят! И така тръгва името Vejdi по света!
Бил на масата на Каримански и Илия Павлов. А защо не пишат, че е бил на една маса с Исак Паси, Богомил Райнов, Здравко Петров, Янко Димов, Димитър Казаков, Генко Генков, Иван Черното, с Янко Станоев, Христо Калчев, Миряна Башева, Георги Трифонов, с Дончо Цончев, Христо Фотев, Васил Попов, Виктор Пасков,със Слона, Джагаров и Дечко Узунов? Кой от седящите на 240-те стола в парламента или пищещите пасквили за него може да се похвали с това "богатство"?
Защо забравиха приятелствата му с Теодосий Спасов, Тодор Колев, Емил Стойчев, Йорданка Христова, Лили Иванова, Джоко Росич, Явор Милушев, Татяна Лолова, Радой Ралин, Ружа Маринска? Мога още да изброявам... Защо не припомниха, че за него Радичков – самият Радичков! – беше казал: "Вежди ни „озадачава и смайва“? И това именно се случи в четвъртък, когато депутатите му станаха на крака.
Защо не намериха думите на Антон Дончев, когото днес малцина изпратиха: "Вежди Рашидов е изключителен творец. Защото е певец на тази земя, на тези земи, наричани Балкани"? Защо тези, които се връщат избирателно години назад, не се разровиха, за да покажат какво свързва в онова време Христо Калчев и Вежди Рашидов: "Той е не само мой приятел, той е мой брат. Когато България му нанесе непростимото унижение да смени рожденото му име, ние плакахме заедно. Той – от болка, аз – от срам. Днес моята Родина се готви да нанесе втора непростима обида на един от най-талантливите си и почитани граждани. Питам се защо? Защото подписът му Vejdi предизвиква злоба и завист? Защото е по-прочут от родната си България, която е известна по света с първата си авиационна бомбардировка, с атентата в „Света Неделя"? Защо Вежди?"
Защо не припомниха, че в годините на тоталитаризма, когато в Париж предлагат на Вежди две ателиета и условия за работа, мечта за всеки художник, той отказва. Защото: "Какво значи Родина? Няколко гроба, където един път можеш на година, на пет или на десет години да отидеш и да се пречистиш. Без за това да искаш виза или пък някой да ти забранява. Да отидеш на гроба на брат си или на баща си свободно, това е Родина. Никой не ми е давал по-точно определение за Родина от тогава досега".
Защо не показаха снимките му с кардинали, папи, патриарси? Папа Бенедикт XVI го удостоява с медал, папа Франциск - с грамота, Кардинал Пупар му връчва златния медал на Ватикана, удостоен е и с плакета златен орел на САЩ, връчен му от Рей Мабус. Принцът на Монако Албер II е впечатлен от неговите "пейзажи, истински пътеводител на на превъзходната страна България!" Запечатал е в биографията си мигове на съпричастност с Робърт де Ниро, с Джейсън Стейтъм, с Катрин Деньов, Джон Траволта, Клаудия Кардинале.
Достолепна почит и признание му отдават и в християнския, и в мюсюлманския свят. И вчера, и днес!Пред него отварят вратите си президенти и премиери. Пише си с Вацлав Хавел, хортува си Тургут Йозал, Реджеп Тайип Ердоган и Айнур Пехливанлъ. Приятел е с Нобеловия лауреат за литература Мо Йен. За тях - световните величия, важат оценките на Сезар за Вежди: "той е толкова силен като излъчване, толкова могъщ... Той носи в себе си всичко най-необходимо за един велик творец. Той е човек с такъв невероятен темперамент... с такава сила..."
Това не е ли принос и за България, който трябва да бъде изтъкнат точно сега, когато светът е настърхнал? Защо хроникьорите не отбелязаха, че това е единственият български художник, чиито изложби събират заедно цар и президенти, сини и червени, бивши и настоящи. Че платната му се изкупуват, още преди да са изсъхнали. Че в тях извира чувството за корен, за земя, за народност, и в същото време носят детската чистота и ефирност, способна да лети и да те въздига. И вероятно точно това чувство на издигане усетиха депутатите, когато го аплодираха в четвъртък. Че пластиките му са оценявани по света като "поезия в образи и мистерия; носят уникално, експресивно очарование и драматична пластичност; имат неповторимо, завладяващо излъчване"; а авторът им е определян като "невероятен темперамент, велик творец, неокласик“. Че далеч, преди да се качи на преседателския стол в българския парламент Вежди Рашидов е заел своето почетно кресло в скулптурните колекции на големите музеи и частни галерии по света от Отава, Париж, Рим и Лондон, през Йерусалим, Палма де Майорка и Кайро, до Сеул, Токио, Ню Йорк, и ЮАР, като доказателство, че геният му се цени в съвременния свят на пластичното изкуство. Стотици статии са написани за него по цял свят.
И навсякъде до името Vejdi се изписва името България! С респект! У нас - го тикат в калта на прехода.Сякаш той е виновен за провалените илюзии на един народ.
И го обливат с омраза. За хора без биографии, които си снимат корема, когато в парламентарната зала върви клетвата на депутатите, това е часът на настървената отмъстителност. Останали с единствената възможност да бъдат забелязани със своята сервилност, доносничене и разработване на компромати, те слагат епитети и публична дамга на челото, за да угодят на новите политически клакьори.
Бездарието иска да унижи таланта. Нихилизмът - можещия.За тях Вежди има една мисъл: "Сигурно е трудно на онези, които приемат властта като истина вместо властта на истината". Рисуват го с чаша уиски, а защо не написаха, че това е художникът, който „се препитава“ не от хонорари, а от международни награди", както подчертава за него Любимир Левчев.
Прав е Стефан Цанев, когато пише за Вежди: "Неговият талант, неговата световна известност и неговата извънредна популярност у нас събуждат у някои невъздържана завист, особено озлобени към него са хората, лишени от талант или страдащи от различни комплекси за малоценност. Неговата нетърпимост към несправедливостите, към лицемерието, към политическото шарлатанство е добре известна".
И затова не му прощават. Когато Вежди се обърна към депутатите с призива да бъдат добри, си спомних онзи случай от живота му, когато дарява очите на починалия си брат си на ранен български миньор християнин в годините, когато възродителният процес смрази мюсюлмани и християни у нас.
Знам, че за Вежди Доброто има истински, реални измерения. Както и Лошото. Усетил го е на гърба си: "Няма успех, на който някой да ми се е зарадвал. Това е нашият манталитет. Отначало ми беше мъчно, после разбрах, че в крайна сметка не е толкова важно дали някой ще ми се зарадва, или ще ме отрече. Важно е да си потребен някому".
И какво се случи в петък - обругаваният Вежди стана потребен на цялата политическа класа, за да я спаси от разпад. Той не искаше това. Знаеше, че "политическата омраза създава общност от мразещи хора". Всички видяха изкривените им лица в петък. Тяхната битка е за оставането им на политическата сцена. Водят я на живот и смърт.
Тази битка не е на Вежди. Негова отдавна е в миналото и отдавна е спечелена - докато го докара до един Vejdi. Оттогава много води покрай Вежди се смениха. И политици - също. Никой не помни еднодневките. Преклонените глави остават без име.
Той си остана все бунтарят, все опакият, който скача срещу всяка неправда и брани онова, духовното, което ни държи като нация. Остана си Големият Вежди.
Показа ни го в тези три дни, когато България беше на ръба.
Подаде ръка на всички. Призова за разум. И смирение.
Самият той показа смирение, когато се извини на Нинова.
Политиката променя човека. Но Доброто винаги си пробива път.
Дано онези, които които се водят от омразата в социалните мрежи, осмислят, че Вежди беше искрен, когато каза: "Ще жертвам част от моя живот за България". И може да бъде мостът, по който миналото да мине към бъдещето.
Ако не му попречат.
За да попречат и на България. |
| Между главен мултак и приятел на Борисов: кой е новият председател на парламен |
__ 2 __
25/10/22
21:43:34 |
Средата на април 2002 г. Златоград посреща шефа на "Мултигруп" (официално президент на "MG корпорация") Илия Павлов. Кметът Младен Чаушев е заклал осемстотинкилограмов вол, пише в репортажите на медиите. Поводът е откриването на мината на "Горубсо" (след обявяване в ликвидация дружеството е купено за 1.5 млн. долара от свързания с "Мултигруп" - "Минстрой холдинг"). Павлов пристига заедно лидера на ДПС Ахмед Доган. А към мината в компанията на двамата, бодро крачи склупторът Вежди Рашидов. По това време той е общински съветник в столицата. Присъствието му на тържественото откриване в тази компания не е изненада. Още през 1996г. Рашидов е обявен от Илия Павлов за "главен мултак на републиката".
Повече от 20 години по-късно, Вежди Рашидов зае най-високата длъжност в България, която е парламентарна република. Избран е за постоянен председател на 48-то Народно събрание, след като три дни депутатите не успяваха да намерят друго решение и блокираха работата на парламента. Накрая четири партии (ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход") се обединиха около това най-възрастният (70-годишен) народен представител да остане начело на парламента. Въпреки че ден по-рано той отказа този пост, в петък (21 октомври) го прие.
Рашидов никога не е отричал приятелството си с Павлов и казва, че е бил лоялен към него, както от 2009 г. насам е лоялен към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, като двамата взаимно се определят като приятели.
По-противоречиви и променящи се през годините са отношенията му с ДПС. От видяното в пленарна зала при избора му обаче, пролича че гласуването беше със съдействието на партията с почетен председател Доган и с енергичното участие на Делян Пеевски от първия ред.
Все още не сте били камериерки на Ахмед Доган, когато аз съм го хранил с шкембе-чорба.
В речта си, самият Рашидов казва, че е станал депутат "по случайност" в региона на моите приятели - имайки предвид Кърджали, където беше избран за първи път при влизането на ГЕРБ в политиката.
Кратка визитка
"Аз съм много обичан от хората човек", така се представи почетния председател на парламента в речта от трибуната в деня, в който отказа да е председател и усмири депутатите да се върнат към добрия тон.
Вежди Летиф Рашидов беше министър на културата в първото (2009 - 2013 г.) и второто (2014 - 2017 г.) правителство на Бойко Борисов. Шест пъти е избиран за депутат, като на последните избори на 2 октомври е кандидат от Пловдив. В 44-то Народно събрание беше председател на комисията по култура.
Прави пробив в т.нар. "бастион на ДПС" за влизането с мандат от Кърджали през 2009г. "Свободна Европа" припомня по този повод, че "победата на Рашидов съвпада с бум на туристи, които пътуват от София за Кърджали в изборния ден. От местната организация на БСП тогава обвиняват ГЕРБ, че са приложили "нова уродлива форма на изборен туризъм", за да гарантират победата на Рашидов".
Роден е на 14 декември 1951 г. в Димитровград (след години е избран за почетен гражданин) и е етнически турчин. До седми клас живее в сиропиталище, след като майка му умира, когато той е на 10 години. После завършва Художествената академия, където по-късно преподава и според медийни публикации е любимец на учениците си. Автор е на книгата " Изкуство и власт". Член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) от 2004 г., не успява да стане академик няколко години по-късно. По случай 50-ата му годишнина, през май 2002 г., Рашидов е награден с орден "Стара планина" през 2002 г. от президента Георги Първанов.
Доктор хонорис кауза е на т.нар. библиотекарски университет (УНИБИТ) и академик на Международната академия за култура и изкуство - Москва. Рашидов припомни, че е академик и на Франция и често напомня, че се гордее със своята биография.
Ами сигурно, защото Господ Бог е бил първо и скулптор. Нали все пак преди словото, преди началото е сътворил човека от кал. Все пак ми е бил колега.
Има над 40 изложби в България и чужбина, а преди година откри арт галерия "Вежди".
Връзки с "Мултигруп", арест и приятелство с Борисов
Рашидов е известен като близък до "Мултигруп". По повод на рождения си ден на 14 декември 1996 г. е награден от Илия Павлов с титлата "главен мултак на републиката" (вижте във видеото).
През 2005 г. беше арестуван за побой над полицай пред Столичната община след спор за паркиране. Тогава скулпторът беше общински съветник от формацията "Другите за София". През следващата година Рашидов беше оневинен от прокуратурата, която прекрати това дело срещу него. Въпреки сведетелите и видеозаписа, твърди, че е бил набеден.
През 2003 г. МВР го награди с пистолет по препоръка на Бойко Борисов - тогава главен секретар в министерството. През есента на 2011 г. Борисов и Рашидов бяха предложени за почетни членове на Съюза на българските художници. Рашидов обяви, че Борисов правел скици като Пикасо.
Известен е с остри позиции спрямо ДПС в миналото. В интервю няколко дни след изборите през 2009 г. той казва: "Българските турци са смачкани от обръчите на Доган. В районите, доминирани от ДПС, няма политически, а икономически проблеми."
Отношенията сега изглеждат доста по-топли. В деня на избора му за парламентарен председател, след като изрично заяви пред депутатите да не се карат помежду си и да не тръгват срещу българските турци, Рашидов покани депутата от ДПС Йордан Цонев до себе си на местата за председателя и заместник-председателите. Цонев пък определи Рашидов като заслужил гражданин, творец и политик.
"Как въшката Пеевски стана динозавър?"
Рашидов казва остри думи към Делян Пеевски и Ахмед Доган още година преди събарянето на Корпоративната търговска банка (КТБ).
На 1 август 2013 г. "Пик" публикува разговор, в който Рашидов обяснява: "Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя... на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха." И още: "Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му е...?. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост? Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват?"
След това в интервю за "Дневник" нарича Пеевски "вреден човек за българската държава".
Седмица след затварянето на КТБ Рашидов обяви, че е вложител в банката и губи парите си. Става дума за депозити в лева и евро за общо 2.495 млн. лв. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщава по БНТ: "Снощи ми се обади Вежди Рашидов, който има лични пари там (в КТБ - бел. ред.), и ми каза: Ако не ми върнат парите, ще си посегна на живота."
Последва силна серия от изяви на Рашидов: "Цацаров прокурор на българската държава ли е, или на Делян Пеевски и Ахмед Доган?" - попита той по Нова тв.
Нападна и Пеевски: "Кога въшката стана динозавър? При всички правителства. От царя се започна и при ГЕРБ се нахрани малко, и сега тази никому неизвестна дебела въшка стана един голям динозавър, който управлява държавата."
Рашидов влезе в инициативния комитет на вложителите в КТБ и обяви, че ще съди държавата, затова че е допуснала дестабилизиране на финансовата институция. Заплаши, че ще спре да плаща данъци и че явно трябва да си държи парите на Сейшелите.
Година по-късно Рашидов спря да коментира КТБ и изгубените си пари, а през януари 2016 г- се разбра, че е направил успешно цесия и си е върнал 661 хил. лв и 950 хил. евро. След това критиките му секват.
Изявите му във властта
Рашидов беше министър на културата в първия и втория кабинет "Борисов", а в третия оглави парламентарната комисия по култура, въпреки протестите на медийна организация и общественици.
През 2015 г. като министър на културата организира след 5-годишна подготвителна работа изложба на български културни ценности в Лувъра. Мероприятието поражда скандал в София заради въпроси като командировъчни на журналисти и хонорар на хорист.
Докато оглавяваше комисията по култура Рашидов направи своя изложба на разноски на държавата - на стойност 20 000 паунда.
Голямо медийно отразяване получава задочната му престрелка със скулптора Велислав Минеков - в момента за втори път служебен министър на културата. За него Рашидов казва: "Един човек, десет години ме играе, като идиот, недоносен, дегенерат. Лошото е, че подменя истината. Играе ме с чаша уиски. Аз никога не съм пил уиски, аз пия малка водка, това е страшно обидно за мен." Минеков отвръща: "При всеки скандал Борисов пази Рашидов".
Знаете, културата винаги е малко все така някъде след кюфтетата.
По това време критици на министъра на културата биват уволнявани. През 2016 г. възниква силно обществено недоволство след открито писмо на Рашидов, в което той се изказва за журналиста Георги Ангелов, че "също е на държавна ясла". Следват искания за оставка и отказ тя да бъде подадена. |
|
