Ресурсбук България. Данни за избрано лице

 

Ясен Бояджиев

Ясен Бояджиев

Други подобни ресурси
Лица:     Радио,Телевизия
Сайтове: Медии, телевизии, радия


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  -
 
  Идентификация
 
  Титла:
  Професия: Журналист
  Основна дейност: Информация,Реклама
 
  Линкове към Ясен Бояджиев
 
W18 Информация, Реклама Фирми Раздел    
W15 Информация, култура Стоки Раздел    
W15 Информация, справки Сайтове Раздел    
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Виж :
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Един над 10-годишен модел на управление си отива    
__ 1 __

05/04/21
22:49:49

Окончателните резултати от тези избори, разбира се, още не са ясни, но с голяма доза сигурност може да се каже, че след тях вече нищо няма да е същото. Един над 10-годишен модел на управление си отива. Вероятно (поне за известно време) заедно с някои от водещите му лица. Какво ще ги замести обаче още не се вижда. Тъй че - тези избори започнаха генералната промяна, от която обществото отдавна има нужда, но не я довършиха. Ето как и защо стана така.

Партиите на досегашното статукво

За ГЕРБ, партията, която от 2009-а насам, с кратко прекъсване, управлява страната повече от 10 години в една или друга комбинация, тези избори донесоха една добра и две лоши новини.

Добрата новина е, че тя отново е първа политическа сила - при това с голяма разлика пред втората. Този резултат е впечатляващ (а донякъде и трудно обясним) като се има предвид срива в доверието към партията през миналата година покрай грандиозните скандали, масовите протести и очевидния ѝ провал в справянето с коронавирусната криза.

Първата лоша новина е, че в сравнение с предишните избори ГЕРБ получава около 8 процента по-малко - разлика, която се измерва с близо 400 хиляди гласа. По-неприятна за партията обаче сигурно е втората лоша новина - тя вече няма да има с кого и как да управлява както досега, доколкото почти всички останали участници в 45-ото Народно събрание декларират, че не искат да се коалират с нея.

За БСП добра новина от тези избори няма. Почти двойният спад в броя на спечелените от нея гласове и пропадането ѝ до третото място са гръмовен провал. Той показва, че, извън все по-смаляващото се нейно твърдо ядро, избирателите не припознават тази партия като алтернатива на статуквото, а по-скоро като част от него. Това е резултат от вече доказаната ѝ неспособност да извърви пътя към модерното европейско прогресивно ляво. Вместо това тя все по-отчетливо се заявява като национал-консервативна, соцносталгична и проруска сила.

От своя страна оригиналните националисти също се провалиха. Първата очевидна причина за това е, че този път се явиха поотделно и, конкурирайки се за един и същ електорат, се потопиха взаимно. Сигурно е обаче, че резултатът им е израз и на натрупаните негативи от 4-годишното присъствие в управлението.

В количествено отношение ДПС леко подобри резултата си в сравнение с предишните избори, но в друг смисъл загуби много повече. Движението е единственият поливалентен играч в бъдещия парламент, който вероятно с готовност би се включил в най-различни властови комбинации. Проблемът му обаче е, че няма да има кой да го покани. Същевременно вече няма да има и възможност да участва скрито във властта както досега.

Новите играчи

Реалните победители в тези избори са партиите на протестния вот. В най-голяма степен това се отнася за "Има такъв народ", която идва буквално от политическото "нищо", а вече е втора политическа сила. Нейният успех обаче е олицетворение на отдавнашна характерна черта на една, както изглежда все още твърде значителна част от българските избиратели - готовността да се гласува за партия, чиито конкретни политически виждания и намерения тънат в дълбока неизвестност. Сега от тази неизвестност съвсем пряко ще зависи дали и какво управление ще има България.

Твърде различни са избирателите на другите две "протестни" партии -"Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!", които очевидно търсят ясните, конкретни и последователни политически послания. Особено впечатляващ е успехът на "Демократична България", чийто резултат значително надхвърли предварителните прогнози.

Кой ще управлява?

Както става ясно от разпределението на мандатите в бъдещия парламент, за да се състави управляващо мнозинство в него, ще са необходими най-малко 3 партии. Заради крайно непримиримите предварителни декларации на повечето партии обаче практически всички математически възможни варианти за съставяне на управленска коалиция изглеждат невъзможни от политическа гледна точка. Както стана дума, например, ГЕРБ е напълно изключвана като партньор от всички с изключение на (може би) ДПС. И трите нови партии в парламента пък отхвърлят БСП като възможен коалиционен партньор.

Като че ли по-реалистичен изглежда някакъв вариант на правителство от типа експертно, програмно или "на националното спасение", ползващо се с широка парламентарна подкрепа с ограничен във времето мандат, в името на спешни задачи като преодоляване на пандемията, подготовка и задвижване на възстановителния план и, да кажем, корекции в изборните правила.

Този вариант обаче също би влязъл в тежко противоречие с предварителните декларации на партиите и би изисквал компромиси, които за някои ще са на ръба на политическото самоубийство. Тъй че няма да е никак чудно, ако след някой и друг месец се окажем изправени пред извънредни парламентарни избори.

Най-неприемливият вариант

Разбира се, не бива напълно да изключваме още един вариант - някой/и тихомълком да се отметне от досегашната си непримиримост. Досега сме се нагледали на неспазени предизборни клетви и обещания, както и на пазаруване на отделни депутати и цели парламентарни групи. Тогава очакваната генерална промяна ще се отложи още повече.
 България не може да си позволи избори до дупка    
__ 2 __

13/05/21
20:17:34

Отиващото си 45-о Народно събрание започна обнадеждаващо (особено на фона на своя предшественик). Но партиите в него бързо осъзнаха, че се намират не толкова след, колкото преди избори. И така парламентът се превърна в дразнеща какофония.

Избори до дупка?

Нещо като няколко предизборни митинги, провеждани едновременно на едно и също място. Надвикващи се агитки от глухи, повечето от които дори не направиха опит да разговарят помежду си и да се чуят. Така се оказа невъзможно да се формира някакво мнозинство, обединено поне около някакъв минимум от задачи и приоритети, което да излъчи някакво поне кратковременно управление.

Твърде вероятно е като състав и съотношение на силите следващото Народно събрание доста да прилича на сегашното. То обаче няма как да си позволи лукса да продължи по същия начин. Теоретично, разбира се, са възможни и "избори до дупка" - докато някой не спечели толкова парламентарни мандати, че да прави каквото си поиска, без да се съобразява с никого от останалите. Има страни по света, където това се случва, но България със сигурност не може и не бива да бъде като тях. Защото не разполага нито с ресурсите, нито със здравите институции, необходими за това. Още повече, че освен за държавата този вариант ще е катастрофален и за партиите, на които ще им е трудно да обяснят на част от избирателите си защо не могат да вземат и "поправителния изпит".

За разликата между партиите и хората

Иначе затрудненията им са разбираеми и аз донякъде мога да им вляза в положението. Защото:

Ако питате мен, никога и за нищо на света не бих говорил с БСП - заради мутрите, лъжите и пропиляните възможности на 90-те, заради Виденов и Румен Гечев, Тройната коалиция и Станишев, Орешарски и Пеевски, заради отблъскващото съчетание между ляв популизъм и десен национал-консерватизъм...

Ако питате мен, никога не бих говорил и с ДПС - заради "хидроинженера" Доган и Пеевски, заради "депесарския шут", "обръчите от фирми" и "порциите на властта", заради КТБ, Сараите, Росенец, Цацаров и Гешев...

За ГЕРБ пък - и дума да не става. Заради корупцията и рекета, чекмеджетата, кюлчетата и 500-евровите пачки, "Мишо Бирата" и "Мата Хари", Пеевски, Цацаров и Гешев, смачканото върховенство на правото, унищожените институции и неизвършените реформи, безкрайните лъжи и дебелашката простащина...

Сигурен съм, че мнозина споделят същите мисли и чувства. На всички нас обаче ни е лесно: с кого ще си говорим и с кого няма да си говорим - това си е лично наша работа. При партиите не е така: тяхната работа е друга, тяхната отговорност е пред обществения интерес. Затова в следващия парламент те ще трябва да се научат да си говорят, дори с риск това да не се хареса на някои от избирателите им.

Макар и с отвращение

Това важи с особена сила за т.нар. партии на протеста. Тяхната отговорност е по-голяма, защото именно от тях се очаква да дойде промяната. Първо те ще трябва да говорят помежду си, за да построят мостове и да намерят възможните опорни точки за взаимодействие.

Освен това обаче по всяка вероятност ще трябва (макар и може би с отвращение) да разговарят и с останалите, за да не се повтори днешната патова ситуация. И да договорят, открито и ясно, подкрепата на поне една от т.нар. стари партии за макар и ограничено като времеви хоризонт и задачи управление. Тоест, новите избори дават на партиите още време да свършат онова, което досега не пожелаха или не успяха.

Иначе на нас, обикновените избиратели, ни е лесно. Ако питате мен, аз не бих разговарял и с партия, налагаща вредни според мен идеи като мажоритарна избирателна система или 1 лев на глас партийна субсидия. Не бих разговарял и с партия, отдала се на див популизъм, каквато е например идеята за намаляване на заплатите на всички в управлението. Партиите обаче не могат да си го позволят.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  348       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   05/04/21