Един над 10-годишен модел на управление си отива |
__ 1 __
05/04/21 22:49:49 |
Окончателните резултати от тези избори, разбира се, още не са ясни, но с голяма доза сигурност може да се каже, че след тях вече нищо няма да е същото. Един над 10-годишен модел на управление си отива. Вероятно (поне за известно време) заедно с някои от водещите му лица. Какво ще ги замести обаче още не се вижда. Тъй че - тези избори започнаха генералната промяна, от която обществото отдавна има нужда, но не я довършиха. Ето как и защо стана така.
Партиите на досегашното статукво
За ГЕРБ, партията, която от 2009-а насам, с кратко прекъсване, управлява страната повече от 10 години в една или друга комбинация, тези избори донесоха една добра и две лоши новини.
Добрата новина е, че тя отново е първа политическа сила - при това с голяма разлика пред втората. Този резултат е впечатляващ (а донякъде и трудно обясним) като се има предвид срива в доверието към партията през миналата година покрай грандиозните скандали, масовите протести и очевидния ѝ провал в справянето с коронавирусната криза.
Първата лоша новина е, че в сравнение с предишните избори ГЕРБ получава около 8 процента по-малко - разлика, която се измерва с близо 400 хиляди гласа. По-неприятна за партията обаче сигурно е втората лоша новина - тя вече няма да има с кого и как да управлява както досега, доколкото почти всички останали участници в 45-ото Народно събрание декларират, че не искат да се коалират с нея.
За БСП добра новина от тези избори няма. Почти двойният спад в броя на спечелените от нея гласове и пропадането ѝ до третото място са гръмовен провал. Той показва, че, извън все по-смаляващото се нейно твърдо ядро, избирателите не припознават тази партия като алтернатива на статуквото, а по-скоро като част от него. Това е резултат от вече доказаната ѝ неспособност да извърви пътя към модерното европейско прогресивно ляво. Вместо това тя все по-отчетливо се заявява като национал-консервативна, соцносталгична и проруска сила.
От своя страна оригиналните националисти също се провалиха. Първата очевидна причина за това е, че този път се явиха поотделно и, конкурирайки се за един и същ електорат, се потопиха взаимно. Сигурно е обаче, че резултатът им е израз и на натрупаните негативи от 4-годишното присъствие в управлението.
В количествено отношение ДПС леко подобри резултата си в сравнение с предишните избори, но в друг смисъл загуби много повече. Движението е единственият поливалентен играч в бъдещия парламент, който вероятно с готовност би се включил в най-различни властови комбинации. Проблемът му обаче е, че няма да има кой да го покани. Същевременно вече няма да има и възможност да участва скрито във властта както досега.
Новите играчи
Реалните победители в тези избори са партиите на протестния вот. В най-голяма степен това се отнася за "Има такъв народ", която идва буквално от политическото "нищо", а вече е втора политическа сила. Нейният успех обаче е олицетворение на отдавнашна характерна черта на една, както изглежда все още твърде значителна част от българските избиратели - готовността да се гласува за партия, чиито конкретни политически виждания и намерения тънат в дълбока неизвестност. Сега от тази неизвестност съвсем пряко ще зависи дали и какво управление ще има България.
Твърде различни са избирателите на другите две "протестни" партии -"Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!", които очевидно търсят ясните, конкретни и последователни политически послания. Особено впечатляващ е успехът на "Демократична България", чийто резултат значително надхвърли предварителните прогнози.
Кой ще управлява?
Както става ясно от разпределението на мандатите в бъдещия парламент, за да се състави управляващо мнозинство в него, ще са необходими най-малко 3 партии. Заради крайно непримиримите предварителни декларации на повечето партии обаче практически всички математически възможни варианти за съставяне на управленска коалиция изглеждат невъзможни от политическа гледна точка. Както стана дума, например, ГЕРБ е напълно изключвана като партньор от всички с изключение на (може би) ДПС. И трите нови партии в парламента пък отхвърлят БСП като възможен коалиционен партньор.
Като че ли по-реалистичен изглежда някакъв вариант на правителство от типа експертно, програмно или "на националното спасение", ползващо се с широка парламентарна подкрепа с ограничен във времето мандат, в името на спешни задачи като преодоляване на пандемията, подготовка и задвижване на възстановителния план и, да кажем, корекции в изборните правила.
Този вариант обаче също би влязъл в тежко противоречие с предварителните декларации на партиите и би изисквал компромиси, които за някои ще са на ръба на политическото самоубийство. Тъй че няма да е никак чудно, ако след някой и друг месец се окажем изправени пред извънредни парламентарни избори.
Най-неприемливият вариант
Разбира се, не бива напълно да изключваме още един вариант - някой/и тихомълком да се отметне от досегашната си непримиримост. Досега сме се нагледали на неспазени предизборни клетви и обещания, както и на пазаруване на отделни депутати и цели парламентарни групи. Тогава очакваната генерална промяна ще се отложи още повече. |
България не може да си позволи избори до дупка |
__ 2 __
13/05/21 20:17:34 |
Отиващото си 45-о Народно събрание започна обнадеждаващо (особено на фона на своя предшественик). Но партиите в него бързо осъзнаха, че се намират не толкова след, колкото преди избори. И така парламентът се превърна в дразнеща какофония.
Избори до дупка?
Нещо като няколко предизборни митинги, провеждани едновременно на едно и също място. Надвикващи се агитки от глухи, повечето от които дори не направиха опит да разговарят помежду си и да се чуят. Така се оказа невъзможно да се формира някакво мнозинство, обединено поне около някакъв минимум от задачи и приоритети, което да излъчи някакво поне кратковременно управление.
Твърде вероятно е като състав и съотношение на силите следващото Народно събрание доста да прилича на сегашното. То обаче няма как да си позволи лукса да продължи по същия начин. Теоретично, разбира се, са възможни и "избори до дупка" - докато някой не спечели толкова парламентарни мандати, че да прави каквото си поиска, без да се съобразява с никого от останалите. Има страни по света, където това се случва, но България със сигурност не може и не бива да бъде като тях. Защото не разполага нито с ресурсите, нито със здравите институции, необходими за това. Още повече, че освен за държавата този вариант ще е катастрофален и за партиите, на които ще им е трудно да обяснят на част от избирателите си защо не могат да вземат и "поправителния изпит".
За разликата между партиите и хората
Иначе затрудненията им са разбираеми и аз донякъде мога да им вляза в положението. Защото:
Ако питате мен, никога и за нищо на света не бих говорил с БСП - заради мутрите, лъжите и пропиляните възможности на 90-те, заради Виденов и Румен Гечев, Тройната коалиция и Станишев, Орешарски и Пеевски, заради отблъскващото съчетание между ляв популизъм и десен национал-консерватизъм...
Ако питате мен, никога не бих говорил и с ДПС - заради "хидроинженера" Доган и Пеевски, заради "депесарския шут", "обръчите от фирми" и "порциите на властта", заради КТБ, Сараите, Росенец, Цацаров и Гешев...
За ГЕРБ пък - и дума да не става. Заради корупцията и рекета, чекмеджетата, кюлчетата и 500-евровите пачки, "Мишо Бирата" и "Мата Хари", Пеевски, Цацаров и Гешев, смачканото върховенство на правото, унищожените институции и неизвършените реформи, безкрайните лъжи и дебелашката простащина...
Сигурен съм, че мнозина споделят същите мисли и чувства. На всички нас обаче ни е лесно: с кого ще си говорим и с кого няма да си говорим - това си е лично наша работа. При партиите не е така: тяхната работа е друга, тяхната отговорност е пред обществения интерес. Затова в следващия парламент те ще трябва да се научат да си говорят, дори с риск това да не се хареса на някои от избирателите им.
Макар и с отвращение
Това важи с особена сила за т.нар. партии на протеста. Тяхната отговорност е по-голяма, защото именно от тях се очаква да дойде промяната. Първо те ще трябва да говорят помежду си, за да построят мостове и да намерят възможните опорни точки за взаимодействие.
Освен това обаче по всяка вероятност ще трябва (макар и може би с отвращение) да разговарят и с останалите, за да не се повтори днешната патова ситуация. И да договорят, открито и ясно, подкрепата на поне една от т.нар. стари партии за макар и ограничено като времеви хоризонт и задачи управление. Тоест, новите избори дават на партиите още време да свършат онова, което досега не пожелаха или не успяха.
Иначе на нас, обикновените избиратели, ни е лесно. Ако питате мен, аз не бих разговарял и с партия, налагаща вредни според мен идеи като мажоритарна избирателна система или 1 лев на глас партийна субсидия. Не бих разговарял и с партия, отдала се на див популизъм, каквато е например идеята за намаляване на заплатите на всички в управлението. Партиите обаче не могат да си го позволят. |
|