Ресурсбук България. Данни за избрано лице

Анна Кръстева

- професор по политически науки в НБУ

- Doctor honoris causa на Университета Лил 3, Франция

- Гост-професор в Института за политически изследвания в Париж и Лил, Института за европейски изследвания, Университет Париж 8Университета в Мец, Ecole normale superieure, Лион, Institute for Advanced Studies, Nantes.

- Главен редактор на международното списание Southeastern Europe (Brill)

- Председател на Международния научен борд на Висшето франкофонско училище по администрация и управление

- Председател на Международния научен съвет на Дома на науките на човека в Дижон, Франция

- Член на Борда на Дипломатическия институт

- Съ-основател и член на борда на Балканската асоциация по политически науки

- Член на международните научени съвети на Домовете на науките за човека в Париж, Кан, Бордо.

- Председател на AMOPA-Bg (Association des Membres de l’Ordre des Palmes Academiques)

Други подобни ресурси
Сайтове: Общество и политика


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  anna.krasteva@gmail.com
 
  Идентификация
 
  Титла: Професор
  Професия: Политик
  Основна дейност: Образование
 
Линкове към Анна Кръстева
 
W57 Обучение / курсове Фирми Раздел    
W47 Учебно заведение Обекти Раздел    
W36 Наука и образование Сайтове Раздел    
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Виж :
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 2020 - След като приватизира държавата, Борисов посегна и на конституцията  
__ 1 __

28/12/20
23:49:30

Отговорите на проф. Анна Кръстева.

Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте? Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?

- Постдемокрация и подигравка с конституцията са двете лица на кризата у нас. Първата наблюдавам от години, втората ме втрещи.

Постдемокрацията е тенденцията на постепенно, но задълбочаващо се ерозиране и подкопаване на демокрацията. Институциите й формално съществуват, но са празна черупка, изпразнени от съдържание и подчинени на корпулентни бизнесмени, чекмеджета, хазартни босове...


След като приватизира държавата, Бойко Борисов посегна и на конституцията. Пародията с новата конституция беше не просто червена лампичка, а сирена за непрогнозирана опасност - че постдемократичният елит вече не се спира пред абсолютно нищо, че посяга на самите основи на демокрацията, на темелите на правовия ред.

Социалните мрежи се забавляваха, че след като премиерът забрани на правосъдния си министър да пише във "Фейсбук", в освободеното си от "Фейсбук" недомислици време той написа конституция. Политолозите с известна изненада констатирахме какви имиджови щети са готови да понесат управляващите от подобен фарс, за да дочакат и се хванат за златния Брюкселски дъжд.

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?

- Протестите постигнаха изключително много. Първо, скрепиха развода между върхушката на прихваната държава и най-активното отговорно гражданство. Както чудесно резюмира млад протестър: "За нас мутрите, олигарсите и корумпираните политици не са герои. Ние се отнасяме към тях с погнуса или насмешка."
Формираха се две коалиции - коалицията на критиката и коалицията на гражданствеността.

Коалицията на критиката има три стълба - Вашингтон, Брюксел и мнозинството на българските граждани. Те говорят с един език. Вашингтон е експлицитен - "ендемична корупция", площадът - още по-категоричен: "Мутри вън". Брюксел с по-дипломатичен език продължава да подчертава системните проблеми в съдебната система, правосъдието и правовата държава. Мнозинството от българските граждани - над 60% - подкрепи исканията на протестиращите.

Коалицията на гражданствеността събра най-високото в българския дух, диаспората и младите. Най-високото в българския дух - Георги Господинов, Теди Ушев, Явор Гърдев, множество достойни български творци и интелектуалци - разбиха на пух и прах опорките на властта. Диаспората в много европейски градове се мобилизира срещу прихванатата държава. Мислещите и ангажираните млади пожелаха: "Искам бъдеще" и "Искам да искам да остана в България".

Протестите демонстрираха, че са основният антидот срещу пълзящата постдемокрация. Ярката им проява, но слабият им политически ефект изкристализира в два парадокса. Сред младите протестъри има истински потенциал за ярко визионерско лидерство, но не и желание да се нагази в калта на родната политсцена Управляващата върхушка - и без легитимност, и без капацитет - се огъва, но не отстъпва.

Джипът на премиера символизира ХХ век, интернет на протестърите - ХХI век. Разминават се и в ценностите, и във времето.

Тук говоря само за масовите протести през късното лято, чиито лица - и като преобладаващ профил, и като енергия - бяха младите, образованите, ангажираните.

После младите отлетяха или се отляха от площада, протестиращите намаляха, а политическите амбиции на организатори започнаха да стават по-видими. От този етап нямам включени впечатления, а и той е предмет на друг анализ.

Как оценявате поведението на президента през изминалата година?

- Любопитна е гъвкавата геометрия на политическата дистанция на президента спрямо гражданите, особено протестиращите граждани. Един от топосите на протеста е именно площадът пред президенството - откъдето и тези пространствени понятия.

Дистанцията президент - протестиращи беше скъсявана от два противоположни източника. Първият е самият президент, който се самоопредели на страната на протестиращите: слизаше при тях - със свит юмрук или не, говореше с лозунгите на недоволството - "Мутри вън".

Парадоксално, другият източник беше противоположен - най-върлите критици и на президента, и на протестите, ги обвързаха неразривно в една путиновско-конспиративна завера, в които на младите на площада, родени след комунизма и отнасящи го към миналото на родителите си, а не към своето бъдеще, беше приписан криптокомунизъм.

Логично, дистанцията беше реалистично увеличена от самите протестиращи. По два категорични начина. Дори когато не одобряваха масираното прокурорско нахлуване, те подчертаваха, че защитават институцията, а не непременно самия президент. Протестърка - студентка по право, ясно формулира разликата: "Определено не споделям прокрадващата се идея, че протестът е в подкрепа на г-н Радев. Протестът е в подкрепа на президентската ИНСТИТУЦИЯ и против потъпкването на принципа за разделението на властите. Но за мен г-н Радев не е с нищо по-различен от управляващите ни в момента и не ми се иска да ставаме пионки в неговата политическа стратегия."

Втората форма на дистанциране е позицията, че протестиращите не искат да заменят един бащица с друг, премиер с президент, нито който и да е, поискал да си присвои от протестърската енергия: "БСП, ДПС, Божков, Слави, Мая, Цветанов.... Не се опитвайте да ни яхвате! И вас не ви щем!"

Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?

- Кой стана най-ентусиазираният защитник на върховенството на закона и правовата държава? С искрена изненада открих нашия премиер в тази неочаквана роля. Не че започна да гради правова държава и върховенство на закона у нас, но колкото повече ги разгражда тук, толкова по-пламенно ги защитава в Брюксел. Умело - и напълно успешно - ги превърна в магическото "Аладин, отвори сe", за да му открият входа към Ковид-евро-милиардите.

Назначил си е гласовит депутат, който гръмовито да лее собствените си открити - и на назначилия го по-прикрити - адмирации към Орбан. Но на срещите в Брюксел родният премиер се кълне в Меркел, фон дер Лайен и коалицията на праведните.

А какво не Ви изненада?

- Тандемът премиер-прокурор става все по-арогантен. Юристи ясно доказват двойния аршин - при един и същи тип записи премиерът се оказва чист като агнец, президентът - удостоен с показни силови акции на прокуратурата. Обединените усилия на Венецианската комисия, Христо Иванов, юристи, нарастваща маса от граждани засега не успяват не просто да разбият, но да осигурят поне малко приличие в неприлично близките отношения премиер-правителство-прокуратура.

ГЕРБ отне постдемократичното лидерство от ДПС. Процесът на приватизиране на държавата тече отдавна, но до сравнително неотдавна най-яркото й партийно лице беше ДПС. Самото ДПС никога не е криело, точно обратното, парадоксално се брандира с постдемокрацията - от обръчите на фирми на Доган до публичните хвалебствия на Мустафа Карадайъ относно известен бизнесмен депутат.

Новото в нашествието на постдемокрацията е вече откритото й обвързване с ГЕРБ. И 700-те милиона невнесени данъци при широко затворените очи на финансов министър и премиер, и пачките в чекмеджета, и къщите за тъщи - ГЕРБ вече е неоспорим лидер в приватизирането на публичния ресурс.

Национал-популистката трансформация на ГЕРБ или малкият партньор като по-голям. Падна смокиновото листо и ГЕРБ започна да отстоява външна и вътрешна национал-популистка политика, диктувана от националистическите му партньори.

Коя е думата на 2020 според Вас?

- Конспирация. Тя е невероятно мощно, всеобхватно и ефикасно празно означаващо. В САЩ успява да приюти милиони "фейк" гласове, които дори "личното" републиканско мнозинство на Тръмп във Върховния съд не съумя да види. У нас не остана сфера, която да не попадне под всеяждащата универсалност на конспирацията - от вируса, специално създаден за таргетирано поражение през ваксините - със същата цел, до протестите....

Конспирацията усвои Covid-19 по подобие на джендъра - микс от страхотии, зли глобалисти, пъклени планове. Фактът, че джендърите не успяха да откраднат децата ни, а ковидът отнема животи, не успява да разклати конспиративните кули.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

- Продължават с мощна сила опитите за превземане отвътре на гражданския сектор - роят се НПО, създадени от близки до властта, за усвояване на фондове и за размиване на истинските граждански гласове.
Жизнеността на автентичното гражданско общество има две лица - на немногобройни, но устояващи във все по-враждебната среда граждански организации около разнообразни каузи и социални дейности; на доброволци и ad hoc инициативи и мобилизации - зелени, хуманитарни и други.


Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?

- Кризата на постдемокрацията намира израз в активно търсене на нови партийни субекти, на които гражданите да възложат доверие и мандат. Предлагането все още е далеч от търсенето.

Кризата на пандемията приоритизира истински важното - здравето, солидарността и отговорността към близките и другите, докосването като дар.
 Туитър умря! Да живее Туитър!  
__ 2 __

10/01/21
02:24:25
Цяла епоха се вмести в часовете без Туитър на Тръмп, в което Америка и светът чуха мислите си. Първи размисли за турбулентния брак популизъм - власт.

Тръмп и Републиканската партия (РП). Популистът не иска просто да оглави партия, той иска да я приватизира, да я обсеби, да я трансформира по свой образ и подобие.

В часовете преди бунта, Тръмп младши, винаги нахъсан да е една степен по-агресивен от Тръмп старши, докато подгряваше гнева, за да превърне протестърите в метежници, за пореден път им обясни целта: "Нека да им покажем, че Републиканската партия не е тяхна, тя е на Доналд Тръмп." Същото послание, че тълпата трябва да влее сила в слабите колебаещи се конгресмени и сенатори вече беше формулирал Тръмп. Колебание, в интерпретацията на Тръмп, бяха резервите на множество консервативни избранници да отхвърлят резултатите на спечелите от конкуренцията избори.

Зестрата на Тръмп беше "America great again". Турбулентният брак лиши РП от целия й властови ресурс - Тръмп успя да загуби президентството, Конгреса и Сената.

Домочадието е многобройно, но тотално разделено - едните харесват лудия баща, другите - по-умерената майка, и трудно живеят под един покрив.

Самата фамилия е орел, рак и щука: едни контестират изборите, други подкрепят имлийчмънт, трети успяват да използват импийчмънта като единствената "усмирителна риза", с която да укротят възбудения от метежа и да докарат някакво приличие - закъснялото уверение за преход към новата президентска администрация.
Америка и светът се взираме в най-наблюдавания брак. А той е на кръстопът, пред три еднакво проблематични пътя:

• Тръмп създава нова партия - вариант на чаената партия, опряна на сектата QAnon - активен участник в метежа. Знаехме малко за сектата, впечатлихме се от колоритните й фигури - гол до кръста татуиран мъж с огромна кожена шапка с рога. Трудно си представяме регулярна политическа формация с екстравагантни и екстремистки фигури, вариантът не е особено вероятен, но и Тръмп никога не е обещавал да бъде предвидим, регулярен, "вероятен".

• РП започва да превързва раните от разделението между комплотисти и консерватори, невярващи и вярващи в изборите, живеещи в обичайната или в алтернативна реалност.

• Тръмп продължава борбата за овладяване на РП. Така се и обърна към децата & феновете си: "Нашето пътешествие едва започва."

Какво става с една партия и държава след авторитарноно популистко лидерство е въпрос, резониращ от САЩ до Унгария, от Бразилия до Беларус.

Тръмп и Върховният съд. Популистът не иска да се подчинява на съдебната власт, иска да подчини съдебната власт.

Броени дни преди изборите Тръмп назначи трети конституционен съдия - безпрецедентен брой в рамките само на един президентски мандат. Върховният съд беше подготвян за решаваща роля в решителната битка - президентските избори. В словото си новият върховен съдия Amy Coney Barrett заяви, че правото е могъщо, но не всемогъщо, че има големи проблеми, които само обществото и политиката могат да решат. Слушах тази блестяща консервативна юристка и ми беше ясно, че говори за предстоящите избори и като всички тръпнех каква позиция ще заеме Върховният съд. КС, както и цялата съдебна система, зае страната на закона. Съдилищата твърдо и категорично устояха на пороя недоказани обвинения за изборни злоупотреби. Те станаха стената, която раздели двата свята - света на фактите от света на конспирациите.

Тръмп и "Туитър". Ако "Туитър" не съществуваше, Тръмп щеше да го изобрети. Перефразирам Сартр: "Ако евреите не съществуваха, антисемитизмът щеше да ги изобрети", за да илюстрирам, че Тръмп има същата интимна, дълбока, афективна връзка на любов-омраза с "Туитър" както антисемитизмът с евреите.

Тръмпизмът е туитъризъм в най-тоталния смисъл - пряко, спонтанно, несресано от съветници, експерти и медийни гурута общуване, изграждане огромна мрежа на екзалтирани привърженици.

Много късно и много за малко - така беше оценено ефемерното оттегляне на "Туитър" от комуникационния вулкан Тръмп.

Въоръжен с "Туитър", Тръмп е готов да продължи с тръмпизма

***
Послеслов, или тайфунът и тръстиката

Блез Паскал мисли човека с красива мегафора като мислеща тръстика.

Демокрацията е като тръстика - силно се огъва, изглежда сразена от тайфуна на авторитарния популизъм, но устоява. Нейната гъвкава сила е в нейните институции - многопартиен парламент, съдебна власт, държавни служители, които избират да служат на държавата си, не на временния й лидер.

Този урок тепърва предстои да усвояваме у нас, където лидерството може да не е достигнало до екстремностите на американското, но хватката върху съд, парламент и институции може да предизвиква завистта на Тръмп.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  47       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   10/01/21