Ресурсбук България. Данни за избрано лице

 

Иван Кръстев - политолог

Политолог, ръководител на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена.

Роден е на 1 януари 1965 г. в гр. Луковит. Баща му Йото Кръстев е журналист, а по-късно член на ЦК на БКП и завеждащ отдел „Средства за масова информация“ при ЦК на БКП. Майка му Латинка Кръстева, учителка по български език и литература.

Кръстев получава средното си образование в 114-а гимназия с преподаване на английски език в София. Завършва философия във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1991 г. специализира за една година в колежа „Сейнт Антъни“ на Оксфордския университет със стипендия на „Отворено общество“.

Председател е на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“. Той е в международния редакционен съвет на списанията „Europe's World“, „Journal of Democracy“ и „Transit – Europäische Revue“.

Бил е изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на българското издание на списание „Foreign Policy“ (2005 – 2011).

Класиран е на 85-о в класацията на Foreign Policy на стоте най-влиятелни интелектуалци в света през 2008 г.

Негови статии излизат редовно в българската и чуждестранната преса. Автор (и съавтор) е на около дузина книги, публикувани на няколко езика.

Носител на Наградата за европейска есеистика „Жан Амери“ (2020).

Други подобни ресурси
Сайтове: Общество и политика


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  -
 
  Идентификация
 
  Титла:
  Професия: Социология
  Основна дейност: Общество и политика
 
  Линкове към Иван Кръстев - политолог
 
P5982 Политически коментатори групи лица Индекс
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Апокалиптичната политика на популистката десница Общество и политика 15/11/20 Виж : 484
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Иван Кръстев: Как заразата отново ме превърна в българин    
__ 1 __

06/01/21
21:24:03

Призовават ни да спасим човешката цивилизация, като си стоим вкъщи и си мием ръцете. Като в модернистичен роман, в който цялото действие се разиграва в съзнанието на разказвача. В моята собствена равносметка за ерата на Ковид-19 ще останат само тези физически обекти, които си струват да бъдат споменати: неизползвани самолетни билети и използвани предпазни маски.

И въпреки това в мига, в който излезеш на улицата, веднага забелязваш колко много неща са се променили. Врати затвориха не само моите любими кафенета във Виена и в София, но и любимата ми книжарница във Вашингтон. Ковид-19 разруши нашия начин на живот подобно на неутронна бомба - без да уврежда материалния свят. През по-голямата част от 2020 година летищата бяха едно от най-тъжните места на света - празни и тихи, подслонили само шепа пътници, които като призраци се лутат из терминалите.

Вкъщи е България

През последните три десетилетия свободата на придвижване непрекъснато се разширяваше, за хората от най-различни социални класи ставаше все по-лесно да се смесват, а това се превърна в могъщ символ на глобализацията. Днес тази свобода вече е в историята - или поне са ѝ наложени продължителни ограничения. В същото време публичните призиви към хората да си стоят вкъщи предизвикаха нещо като метафизична рефлексия: "вкъщи" е мястото, където искаш да бъдеш, когато си застрашен от сериозна опасност. И в мига, когато аз и семейството ми разбрахме, че ни предстои дълъг период на социално дистанциране, ние взехме едно решение, което изненада и нас самите: да се върнем в България.

Това решение определено не беше рационално. В продължение на десет години ние живеем и работим във Виена. Обичаме този град, а и австрийското здравеопазване е много по-благонадеждно от българското. Тоест, върнахме се в България единствено поради убеждението, че трябва да си стоим "вкъщи". А за нас "вкъщи" е България. В това кризисно време искахме да бъдем по-близо до хората и местата, които сме познавали през целия си живот.

Това важи не само за нас: по същия начин постъпиха и 200 000 други българи, които живеят в чужбина. В своята родина многобройни хора потърсиха не само закрила - те намериха и утешение в майчиния си език. В моменти на най-голяма опасност ние несъзнателно проговаряме на езика, с който сме отраснали. В своето детство в България научих нещо много ценно от руските филми за Втората световна война: един от най-опасните моменти за съветската шпионка в хитлеристка Германия е раждането на дете, защото раждащата жена неизбежно крещи на майчиния си език. Да, да си останеш вкъщи означава да останеш в майчиния си език, да останеш на сигурно място.

Парадоксът на пандемията

Глобализацията през 21 век произведе и една голяма оптическа измама: че само мобилните, трансгранични хора, които познават много летища по света, могат да бъдат истински космополити, че само онези, които се чувстват у дома на няколко различни места, могат да запазят една универсална перспектива. Но нека да си припомним, че класическият космополит, философът Имануел Кант, никога не е напускал родния си Кьонигсберг, който в различни периоди принадлежи към различни империи. Кант въплъщава същия парадокс като пандемията от Ковид-19, която води към по-глобален свят, макар че точно заради нея националните държави слагат гранични катинари на глобализацията.

Защото именно самоизолацията и социалното дистанциране дадоха простор на европейския дух. Ние затворихме границите между държавите от ЕС, затворихме хората по домовете им, но тъкмо в резултат от това те станаха по-космополитни от когато и да било преди. За всички онези, които имат достъп до съвременните комуникационни технологии, пандемията прекрати не глобализацията, а локализацията. (...) Това може да се окаже просто преходен исторически момент, на въпреки всичко няма как да отречем, че все по-добре разбираме какво означава да живеем в един-единствен общ свят.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  499       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   15/11/20