Ресурсбук България. Данни за избрано лице

 

Велизар Енчев

Велизар Енчев е дипломат, университетски преподавател, журналист и бивш офицер от външното разузнаване.

Служи в Първо главно управление на Държавна сигурност от 1985 до 1989 г. и в Националната разузнавателна служба от 1990 до 1996 г. След политическите промени от 1989 г. участва в политическия живот на страната. През есента на 2014 г. в резултат от изборите за 43-то народно събрание влиза в парламента от партия НФСБ, която с ВМРО е в коалиция „Патриотичен фронт" (ПФ). Напуска парламентарната група два месеца след избирането му и от 1 декември същата година става независим депутат, обвинявайки ръководството на ПФ, че е изневерило на партийната програма и обещанията пред избирателите, давайки подкрепата си за кабинета на Бойко Борисов и антисоциалната му политика.

Велизар Енчев е роден на 7 януари 1953 г. в град Гълъбово, Старозагорска област. Завършва „Журналистика“ (1973 – 1978) и двегодишен факултативен курс по реторика и международни отношения (1977 – 1978) в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава докторат по международно право и международни отношения.


От 1978 г. работи три месеца във в. „Работническо дело“, след това в секция „Периодичен печат“ към Комитета за култура, а в края на същата година става редактор във в. „Отечествен фронт“, където отговаря за сектор „История".

Назначен е като щатен служител в Югославския сектор (към 17-и отдел) на Първо Главно Управление (ПГУ) през ноември 1985 г. Този отдел работи по социалистическите страни Югославия, Китай, Албания и Румъния. През юни 1986 г. успешно завършва разузнавателна школа при ПГУ.

На 23 януари 1987 г. Енчев е изпратен зад граница под прикритието на кореспондент на в. „Отечествен фронт“, „Отечествен вестник“ и БНТ в Белград. До 1993 г. работи в Белградската резидентура на ПГУ, което след 1990 се нарича Националната разузнавателна служба (НРС), където отговаря за разузнавателната работа в Македония и Косово и е водещ офицер по активните мероприятия (АМ) на югославска територия.

Паралелно с работата си като служител на разузнаването предава всекидневни кореспонденции за БНТ и БНР от бойните полета на гражданската война в Хърватия и Босна и Херцеговина (1991 – 1993). На седмичните пресконференции в югославското външно министерство и в Международния пресцентър в Белград редовно поставя въпроси за антибългарската кампания на СФРЮ в международен план, реагира на антибългарски публикации в сръбски и македонски медии, влиза в публични полемики с югославски политици по спорните въпроси в българо-югославските отношения.

Вестник „Нова Македония“ (Скопие) определя поведението на българския кореспондент в Белград като „агресивен великобългарски шовинизъм“. През 1992 г. организира първото официално посещение в България на лидерите на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски и Доста Димовска, по време на което македонските опозиционни политици и бъдещи премиер и вицепремиер на Република Македония са приети от президента д-р Жельо Желев, председателя на СДС Филип Димитров и зам.-председателя на БСП Георги Първанов.

През периода 1994 – 1995 Велизар Енчев е външнополитически коментатор на Българската национална телевизия. Уволнен е от тази позиция от генералния директор на БНТ Хачо Бояджиев през юни 1995 г. Повод затова е воденото от Енчев критично предаване „Международен коментар“, насочено срещу балканската политика на правителството на БСП и по-конкретно – заради показан в предаването документ на сръбската дипломатическа мисия в Женева, претендиращ за наличие на шопско малцинство в България. В предаването Енчев обвинява ръководеното от Георги Пирински външно министерство, че укрило изпратената от посланика в Женева Валентин Добрев информация за тези сръбски претенции заради идеологическата близост на БСП с режима на Слободан Милошевич. Медийната комисия на Народното събрание обсъжда казуса, като депутатите от СДС, ВМРО и БЗНС подкрепят Енчев, а народните представители от БСП порицават поведението му като тв водещ.

От Националната разузнавателна служба Велизар Енчев, с чин капитан, е уволнен през юли 1996 г. от тогавашния ръководител на службата ген. Бриго Аспарухов, по личното настояване на министър-председателя Жан Виденов след като порицава премиерското изявление, че: „Западните покрайнини трябва да се наричат Източна Сърбия, а в Егейска Македония вече не живеят българи“.

Велизар Енчев е назначен за посланик на България в Република Хърватия през 1997 и остава на този пост до 2002. Назначен с указ на президента Петър Стоянов по предложение на служебното правителство на Стефан Софиянски. Като ръководител на дипломатическата мисия в Загреб създава българско лоби сред хърватската интелигенция, научните среди и Католическата църква, с помощта на което се противопоставя на македонизма в Хърватия. Подкрепян от председателя на Хърватската академия на науките и изкуствата акад. Иво Падован, кардинал Франьо Кухарич и епископа на Джаково Марин Сракич, Енчев успява да постави български паметници в Джаково, Задар, Загреб, Хърватска Костайница и Самобор. Счита се, че с този акт хърватите признават българската народност на Братя Миладинови и изцяло българския характер на техните „Български народни песни“, издадени през 1861 г. в Джаково от епископ Йосип Юрай Щросмайер – признат благодетел на южните славяни. Велизар Енчев успешно преговаря с хърватските институции за сключване на споразумение за редакция на учебниците по история и география в Хърватия с цел премахване на антибългарските им страници, останали от югославския период, в които под натиска на Скопие и Белград за „македонци“ се обявяват цар Самуил, Климент Охридски, Братя Димитър и Константин Миладинови, Гоце Делчев, Яне Сандански, Никола Вапцаров и др.

След 2003 г. Велизар Енчев е университетски преподавател по балкански проблеми. От 2013 г. във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“ той води курс под заглавие „Договорната база на спорните и малцинствените въпроси на Балканите“.

Доктор по международно право и международни отношения (докторска дисертация на тема „Югославската идея и нейната реализация – държавно-правна и международна“). Научен ръководител му е доц. Йордан Величков. Рецензент на докторанта е проф. Кръстьо Манчев. Рецензент пред Висшата атестационна комисия (ВАК) е проф. Благой Видин.

В периода 2003 – 2014 г. е и коментатор по външна политика в БНР, телевизия „Европа“ – водещ на предаването „Дипломация без маски“, телевизия „Седем дни“ – водещ на предаването „Днес“, телевизия „СКАТ“ – водещ на предаването „Дискусионно студио“.

След като в края на 2014 г. става независим народен представител, на 4 април 2015 г. във Велико Търново Велизар Енчев учредява Движение за радикална промяна „Българската пролет“ и става негов председател.

Енчев открито подкрепя декриминализирането на медицинската марихуана, позовавайки се на факта, че в 18 държави от ЕС тя е легализирана за терминално болни, както и за болни от множествена склероза, диабет, СПИН и за онкоболни, подложени на химиотерапия. Народното събрание на два пъти отхвърля неговото предложение за легалната употреба на този препарат в България за посочените категории болни, въпреки доказаната полза от неговото приложение в много други страни.

На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за президент заедно с Биляна Велева-Грънчарова. Двойката е издигната от Движение за радикална промяна „Българска пролет“.

На 20 януари 2018 Енчев се произнася относно Договорът за добросъседство с Република Македония, като го нарича "исторически провал, подписан под диктата на НАТО.

Други подобни ресурси
Лица:     Радио,Телевизия
Сайтове: Медии, телевизии, радия


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  -
 
  Идентификация
 
  Титла:
  Професия: Журналист
  Основна дейност: Общество и политика
 
  Линкове към Велизар Енчев
 
W16 Администрация Фирми Раздел    
W23 Общество и политика Сайтове Раздел    
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Виж :
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 ЗАЩО БЪЛГАРСКИ ДИПЛОМАТИ ЛОБИРАТ ЗА МАКЕДОНИЗМА?    
__ 1 __

09/11/20
19:51:08
"Затварянето на вратата към ЕС за Северна Македония може да постави България в международна изолация. Подобен ход работи изцяло в полза на македонизма и генерира сериозни антибългарски настроения в югозападната ни съседка. Компрометират се собственият ни приоритет по време на председателството на Съвета на ЕС за присъединяването на Западните Балкани към блока...

Това изявление по БНР не е на македонски, сръбски или гръцки коментатор, а на дипломата от кариерата Любомир Кючуков.
Кое скандалното в позицията на българския дипломат?

Кючуков или не познава „македонския въпрос“, или съзнателно изопачава добре познатите му факти. Той обаче е длъжен да знае, че България отдавна е в международна изолация по вековния „македонски въпрос“ заради агресивната пропаганда на Скопие както на дипломатическия, така и на научния фронт. Това се видя от декларацията на Европейския парламент за България, в която макар и под черта под черта се легализира ОМО „Илинден“ и „македонското малцинство“ в България, при това със съдействието на български евродепутати.

На научния фронт нещата са още по-неприятни за нас. След 30-годишно лобиране в Европа, САЩ, Канада и Австралия Скопие успя да открие катедри по македонистика в много европейски, американски, канадски и австралийски университети.

Отдавна не е тайна, че зад дипломатическите и научните удари на скопския македонизъм стои Службата за външно разузнаване на Македония, тясно координираща своята работа с македонското външно министерство.

Българското разузнаване отдавна е вдигнало бялото знаме, а нашето МВнР спорадично реагира на македонистката експанзия. Тази капитулантска политика започна през 2001 г. В деня, в който НДСВ пое външната ни политика, българските посланици по света бяха инструктирани от МВнР да загърбят откритите въпроси със съседите в името на бъдещото ни членство в НАТО и ЕС и заради евроатлантическите ценности. Което означаваше едно – никакво конфронтиране с антибългарската пропаганда на македонските дипломатически мисии.

Затова не е изненадващо, че днес български дипломат лобира за македонизма, пак в името на ценности, които обаче не важат за македонската външна политика.

Връх на непрофесионализма е да твърдиш, че блокиране на членството на Скопие в ЕС ще генерира антибългарски настроения в Северна Македония. Та и децата знаят, че антибългарската кампания там никога не е преставала, а в последните дни тя се пренесе в Берлин.

Ангела Меркел през ден разговаря с президента Пендаровски и премиера Заев, след което звъни на Борисов, за да го принуди да даде „зелена светлина“ за еврочленството на Скопие.

Според Кючуков българската неотстъпчивост пред македонизма силно компрометирала собственият ни приоритет по време на председателството на Съвета на ЕС за присъединяването на Западните Балкани към блока...

Точно обратното – отстъпим ли сега пред Скопие, както малодушно им осигурихме безусловно членство в НАТО, македонизмът не само ще продължи антибългарската си политика, но тогава ще я води под синия флаг на Евросъюза.

Впрочем родните лобисти на Северна Македония е добре да декларират конфликт на интереси и да обявят как и откъде се финансират техните НПО-та?
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  310       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   09/11/20