Ресурсбук България. Данни за избрано лице

 

Йордан Йовков

Йордан Стефанов Йовков е български писател, класик на българската литература. Избран е единодушно за член на Съюза на писателите от 1920 година.

Роден на 9 ноември през 1880 г. Йовков преминава детските и юношеските години в родното си място (Жеравна). Там, както и в Котел получава основното си образование (1895). Завършва гимназия в София (1900). Учителят му по литература – поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател. Има много известни творби и сега.

След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва семейството му. През 1900 г. се преселва в село Долен извор. Завършва школата за запасни офицери в Княжево 1902 – 1904, като по време на обучението си публикува първата си творба – стихотворението „Под тежкия кръст“. В началото на 1904 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му.

Есента на 1904 г. Йовков се завръща в Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 г., когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота в 41 пехотен полк. През юни 1913 г. е ранен по време на битката край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин.

След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание „Народна армия“, където в бр.1 публикува очерк за Балканската война – „Утрото на паметния ден“. След като списанието престава да излиза, Йовков е принуден да търси работа и с помощта на Григор Василев е назначен за библиотекар и редактор на списание „Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве“ в Отделението за социални грижи и благотворителност.

Остава на работа до есента на 1915 г., когато отново е мобилизиран и изпратен в град Ксанти, a година по-късно е командирован в редакцията на списание „Военни известия“. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в Букурещ. През 1920 – 1927 г. е редовен сътрудник по печата; постоянно е понижаван в длъжност, поради което в края на 1927 г. напуска легацията.

Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак на стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това – апандисит. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в израз на народна любов и признателност.

Творчество

Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“. Сборниците „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“, „Ако можеха да говорят“ се определят жанрово като цикъл от разкази.

Майстор на късия разказ, така наричат големия български писател Йордан Йовков, като 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици. Йовковите творби имат своя свят, своята атмосфера. Тя идва от времето, което Йовков изобразява.

Други подобни ресурси
Сайтове: Информация, справки


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  -
 
  Идентификация
 
  Титла:
  Професия: Писател, Поет
  Основна дейност: Изкуство и култура
 
  Линкове към Йордан Йовков
 
W17 Изкуство и култура Фирми Раздел    
W30 Сувенири и бижута Стоки Раздел    
W34 Изкуство и култура Сайтове Раздел    
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Виж :
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Учител предрича писателска кариера на Йордан Йовков заради домашно    
__ 1 __

09/11/20
15:47:25
Учителят по литература на Йордан Йовков в Първа мъжка гимназия в София предрича бляскавата му писателска кариера по Коледа през 1897 г.

Любопитната случка е разказана от най-задълбочения изследовател на писателя - Иван Сарандев, в книгата му "Йордан Йовков - жизнен и творчески път", издадена от академично издателство "Марин Дринов".

Днес, 9 ноември, се навършват 140 години от рождението на класика на българската литература.

Точно преди коледната ваканция учителят по литература Иван Грозев дава за домашно съчинение на тема "Обичаи при Бъдни вечер". Всеки ученик от пети клас (днешен девети) е длъжен да разкаже за обичаите в родния си край и дом. По това време повечето възпитаници на гимназията са от провинцията.

В първия час след ваканцията Андрей Сарафов, моли учителя да накара Йовков да си прочете домашното. Стеснителният Йордан чете "Бъдни вечер в Котленския и Добруджанския край". Известно е, че той е роден в Жеравна, но баща му купува чифлик в Добруджа, където семейството по-късно се премества. Така че Йовков познава обичаите и в двата края. Ето какво разказва Сарафов:

"Помня, че започна с трапезата, отрупана с всички произведения на труда на българина; с традиционния ошав, колака, върху който гори свещ, кадилница с благоуханния тамян и прочие. После започна описанието за огнището с бъдника, над който клокочи менче с кървавица Всичко това бе така описано, с такива хубави, правдиви и точни слова, сякаш бяха нанизани бисерни зърна на една прекрасна и скъпа огърлица.

Представи ни Йордан цялата трапеза, заобиколена от цялото домочадие, начело с най-стария от тях, държащ кадилницата в ръка и след молитвата, прочетена от най-учения в семейството, да започне благословиите и благопожеланията за здраве и любов в семейството, за братска обич между синове и дъщери, между снахи и зетьове, между внуци и роднини... Благословии за конете в конюшните, за говедата в оборите, за овцете в кошарите, за кокошките и петлите в курниците, за пчелите, за бубите... Благословии за берекет в нивите, в градините, в лозята и бостаните; благословиите за милите пролетни гости - пойните птички, за щърка и лястовиците, за всичко, що е във връзка с бита на българина.

Той - Йовков - не забрави да опише и проклетиите към всички гадини, болести и природни стихии, които спохождат човека и добитъка, да се пръждосат през море, в пусти гори тилилейски! Йордан Йовков изказваше тези благословии с една жива простонародна реч, толкова правдива, искрена и с толкова наивна вяра за осъществяването им, че ние, съучениците, докато Йордан четеше, с умиление слушахме и често избухвахме с глас в смях.

А нашият преподавател, седнал на стола до катедрата, опрял лакти на нея, подпрял глава на ръце, с очи полупремрежени, унесено слуша разказа на Йордан Йовков."

Когато четенето на домашното приключва, учителят Иван Грозев казва: "Я дайте разказа си! Той заслужава да бъде прочетен и в другите класове. Драги ученици, вие имате в класа си бъдещия писател, който е надарен с тънка и дълбока наблюдателност и език с жива изразителност."

"От този момент Йовков сякаш порасна в очите на класа" - завършва разказа си Сарафов.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  250       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   09/11/20