Симеон Сакскобурготски подкрепи протестиращите и нападна властта     |
__ 1 __
21/09/20
20:20:53 |
Бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски подкрепи протестите с искане за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, като разкритикува властта за неглижирането на исканията на протестиращите.
България без съмнение е сред страните, съумели да опазят човешкия живот, без да блокира икономиката си и резултатите са налице. Въпреки очаквания спад на икономическата активност, у нас последиците от пандемията са несравнимо по-леки от тези в други страни. Вместо да привлечем вниманието с този добър пример и да се акцентират възможностите, които предлагаме в една все по-глобална Европа, ние изпъкваме с нестабилна политическа среда! А както знаем, капиталите се страхуват от непредвидени политически обрати и послания за неконтролируема корупция.
Когато част от гражданите смятат, че е нарушен общественият договор с управляващите за спазване на демократичните правила, те са в правото си да излязат да протестират.
Презумпцията, че някои от участниците са платени, както и наличието на провокатори, не означава те да бъдат неглижирани. Видимо е, че големият процент протестиращи са млади хора. Много от тях протестират и в чужбина, където учат или живеят. Чувам, че те не би трябвало да имат мнение за процесите у нас, но забравяме, че повечето от тях подпомагат финансово семействата си тук, които трудно биха преживявали сами с размера на една българска пенсия. Реално тези хора допринасят за държавата и нейните финанси и то не малко.
Като бивш изгнаник, винаги съм апелирал сред българските общности в чужбина за по-скорошното им завръщане в Родината, която се нуждае от тях. Ще ги върнем ли, като им казваме, че тяхното мнение е без значение? Със сигурност в сегашната ситуация има провокативни интереси. Въпреки това, тези многодневни вече протести изразяват обществени настроения, в които управляващите е редно да се вслушат. Общественото негодувание е коректив на управлението и начин гражданите да изразят исканията си. Възможността да се чуят различни мнения, свободно да изразяваме различни тези е привилегия на демокрацията. Европейският съюз ни дава пример за политически плурализъм като основен принцип за разбирателство и съжителство. Заглушаването на критичните гласове е типично за тоталитарните режими, които ние преживяхме, осъдихме и оставихме с радост назад.
За всички е ясно, че е време за промяна. Не толкова на личности, колкото на стила на управление и политически практики. Не можем и не бива да затворим очи пред множеството нередности във функционирането на администрацията. Не можем да подминем и очебийни корупционни явления или необходимостта от модернизация в съдебната власт.
От огромно значение да не заблуждаваме Европа, да не потулваме тромавото и неефективно усвояване на кохезионните фондове, да не украсяваме докладите за напредък в дадена област.
Това означава най-вече да лъжем себе си. Ето и сега, ЕС ще ни предостави близо 30 млрд. евро, 7,7 млрд. от които безвъзмездно, но срещу конкретни изисквания, не просто подарени пари - инвестиции чрез проекти в области като екология, дигитална трансформация, устойчива заетост. Все политики, за които младите апелират.
Според него недоволните протестиращи имат право да искат промяна и управляващите е редно да отговорят с адекватни мерки. Ако просто се смени един кабинет с друг, без обаче да се премахнат вредните политически практики, които опорочават демократичния процес у нас, дълго време ще губим енергия в политически кризи. |
| Светла Маргаритова: Решението по делото Сакскобургготски срещу България |
__ 2 __
12/09/21
16:15:32 |
Решението по допустимост по жалбата Симеон Сакскобургготски и други бе постановено на 20 март 2018 г. и в него бяха обединени за общо разглеждане три жалби, включващи не само Симеон Сакскобургготски и неговата сестра Мария Луиза Хробок, но и други петима наследници на Фердинанд. Жалбата на последните бе обявена за недопустима. Съдът допусна за разглеждане оплакванията по две жалби - №№ 38948/10 и 8954/17)
В решението от 7 септември 2021 г. съдът хронологично проследява всички събития в исторически аспект от коронясването на Симеон II, през събитията след 1944 г. , приемането на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, решението на Конституционния съд от 1998 г. за обявяване противоконституционността на този закон и това от 2009 г. за мораториум върху разпореждането с имотите, за които жалбоподателите са претендирали, че са тяхна собственост, както и отписването на част от имотите от областните управители и възстановяването им на "правоимащите" жалбоподатели.
I. Съдът се произнася по отделно относно допустимостта на оплакванията за отделните имоти, които са предмет на настоящата жалба.
На първо място той подлага на анализ претенцията относно отказа на властите да признаят двамата жалбоподатели за собственици на имението "Ситняково" и комплекса "Саръгьол". Той отбелязва, че тези имоти са възстановени по административен ред (чрез отписването им от регистрите за частна държавна собственост от областните управители - бел. а.). Но националната съдебна практика на административните съдилища е последователна, че този факт сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че жалбоподателите са имали "притежание".
По-нататък съдът изследва въпроса дали жалбоподателите са имали "легитимно очакване" да бъдат признати за собственици на претендираните два имота. Той посочва, че националните съдилища са достигнали до два извода в хода на съдебните производства - че наследодателите на жалбоподателите не са придобили тези имоти в качеството си на частни лица, а те са били предоставени на Интендантството (което е било държавен орган), както и че решението на Конституционния съд от 1998 г. не би могло да ги легитимира като собственици. Съдът припомня, че националните съдилища са тези, които имат право да тълкуват законодателството и фактите и не е негова работа да се намесва в тази им дейност. Приемайки техните аргументи, въз основа на които са постановени съдебните решения, отхвърлящи претенциите на жалбоподателите, Европейският съд достига до извода, че последните не са имали "легитимното очакване" да станат собственици, поради което жалбата им за тези два имота е недопустима ratione materiae.
По повод оплакването за нарушение на чл. 6§1 във връзка с водените дела за горепосочените имоти съдът намира, че изводите на националните съдилища не са произволни или явно необосновани. Те са разгледали и отговорили подробно на доводите на жалбоподателите като са се позовали на съответните разпоредби на вътрешното право. Ето защо той достига до извода, че оплакването е недопустимо поради неговата необоснованост.
Oплакванията, свързани с последиците от наложения мораториум от Народното събрание през 2009 г. върху всички имоти, възстановени по административен ред на жалбоподателите, са по чл. 1 от Протокол 1, чл. 6§1, чл. 13 и чл. 14. Съдът отбелязва, че самият мораториум включва два компонента - а/ забрана за всяко прехвърляне на имотите, които жалбоподателите твърдят, че са придобили, и б/ забрана за всякаква търговска експлоатация на същите имоти. Ето защо той подлага на анализ всеки от тези два аспекта на възможно нарушение по отделно.
По повод забраната за прехвърляне на собственост и повдигнатото оплакване по чл. 14 съдът достига до извода, че то е недопустимо поради неизчерпване на наличните вътрешноправни средства за защита, които той намира за ефективни, но те не са изчерпани (той има предвид възможността да се претендират вреди по Закона за защита от дискриминация).
Оплакването по чл. 1 от протокол е анализирано с оглед допустимосттта му по отношение на всеки отделен имот.
По повод имението "Ситняково" и комплекса "Саръгьол" съдът достига до извода, че доколкото вече е установил, че жалбоподателите не са имали нито "съществуващо притежание", нито "легитимно очакване" за придобиване на собственост, претенцията, че са претърпели вреди от наложения мораториум е недопустима ratione materiae.
Не е установено нарушение в този аспект от последиците от мораториума и по повод имотите в с. Баня, Врана и Бистрица, тъй като жалбоподателите не са предявили никакви искове за справедливо обезщетение въз основа на пропуснати ползи от търговската експлоатация на имотите, докато те са направили такова искане по отношение на горската земя. Ето защо оплакването по чл. 1 от Протокол 1 е прието за недопустимо ratione personae.
II. Във връзка с основателността на повдигнатите оплаквания, Европейският съд изрично уточнява, че доколкото е обявил за допустимо единствено това, свързано с експлоатацията на земите от горския фонд, той ще се произнесе само по него.
С шест решения на поземлената комисия, респективно - на Службата по земеделие и гори в Самоков на жалбоподателите и други наследници на Фердинанд са възстановени общо около 1654 хектара земи от горския фонд. Тези решения не са обжалвани, влезли са в сила и жалбоподателите са въведени във владение. През 2005 г. Изпълнителната агенция по горите одобрява плана относно управлението и икономическото използване на горите на жалбоподателите. Впоследствие те започват да извършват сеч. През 2007 и 2008 г. продават част от парцелите на трети страни.
Решението на Народното събрание от декември 2009 г. забранява каквато и да било експлоатация и търговска дейност на реституираните имоти, включително и на земите, попадащи в горския фонд. Поради това съдът заключава, че е имало намеса в правото на собственост на жалбоподателите, изразяваща се в "контрол върху ползването на собствеността". Той приема, че тази намеса е законна и е преследвала легитимна цел, основавайки се на аргументите, изложени при обсъждането на въпроса относно налагането на мораториум и преди всичко този за наличието на риск голяма част от горите да бъдат безвъзвратно унищожени в резултат на извършваната сеч, което неминуемо води до наличието на обществен интерес.
В случая въпросът опира до преценката доколко тази намеса е била пропорционална на преследваната цел. В този аспект съдът отправя няколко забележки към възраженията на Правителството. На първо място, не е било доказано, че извършваната сеч е в нарушение на одобрения план от Агенцията по горите и че е незаконна, а освен това съществуват достатъчно законови инструменти, включително и наличието на наказателна отговорност в случаите на незаконна сеч. Правителството не е оправдало приемането на такова глобално решение за пълна забрана на всякаква търговска дейност, а съдът отбелязва, че той следва да вземе под внимание съществуването на всякакви алтернативни пътища за постигането на легитимната цел.
На второ място, ако се окаже, че държавата е собственик на спорните земи, то няма пречка тя да претендира да й се заплати за нанесените вреди и пропуснатите ползи. На трето място,Съдът отбелязва продължителността на намесата, която продължава и към настоящия момент, макар че първоначално идеята е този мораториум да бъде временен до приемането на специално законодателство. Така жалбоподателите са поставени в ситуация на несигурност относно края на намесата, от която се оплакват.
Важно е също така, че властите не са положили усилия през този продължителен период да оценят положението на жалбоподателите (които не са имали право на компенсация) и ефекта от спорното ограничение. Не на последно място жалбоподателите не са имали възможност да оспорят спорното ограничение или да поискат отмяната му. Правителството счита, че жалбоподателите са успели да защитят правата си в националните съдебни производства. Съдът обаче посочва, че това производство, в което държавата предявява иск rei vindicatio срещу жалбоподателите (то все още е висящо), засяга собствеността върху горската земя, а не нейната евентуална търговска експлоатация и ограниченията по нея.
На основание всички тези аргументи съдът достига до извода, че намесата в правото на собственост на жалбоподателите е била непропорционална на преследваната цел, поради което в този аспект е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Относно оплакванията по чл. 6§1 съдът подчертава, че чл. 6 не гарантира правото на достъп до съд, който да има правото да обезсили или да отмени закон, приет от законодателната власт. Прочее жалбоподателите не повдигат и подобно оплакване. Те се оплакват, че решението на Народното събрание от 18 декември 2009 г. не подлежи на съдебен контрол от съд или друг орган по силата на самата Конституция. Съдът не приема довода на правителството, изложен по повод земите от горския фонд, но еднакво валиден и за всички останали имоти, че съдебните производства относно спора за правото на собственост са различни и те не осигуряват ефективен достъп до съд по повод оплакванията за наложения мораториум. Ето защо Европейският съд достига до извода, че е налице нарушение на чл. 6§1 по повод достъпа им до съд.
По повод претенциите за вреди и пропуснати ползи, доколкото те касаят имуществени такива във връзка с наложената забрана за търговска дейност върху земите от горския фонд, Съдът намира, че не е готов да се произнесе и приканва страните да постигнат споразумение и да го уведомят в срок от шест месеца от влизането в сила на настоящото решение.
Коментар: Намирам, че решението е балансирано, аргументирано и се основава на подробен анализ на вътрешното законодателство, предприетите действия от българските власти и мотивите на националните съдилища. То е обективно и в този смисъл ми се струва, че няма основание да се сезира Голямото отделение с искане за преразглеждане на делото. |
| Симеон Сакскобургготски: Ако някой е дал нещо за България, мисля, че съм аз |
__ 3 __
13/09/21
17:23:26 |
Бих посъветвал днешните депутати да мислят за България преди всичко. Това заяви Симеон Сакскобургготски в отговор на журналистически въпрос след освещаването на дворцовия параклис във Врана днес.
В коментар на политическата ситуация у нас и предстоящите трети избори за парламент, той заяви:
"Нормално е след избори да има правителство. И да се надяваме, както във всички други страни, всеки да постъпи малко, да погледнем на нещата по един прагматичен, реалистичен начин и да бъде за добро на всички"
Сакскобургготски коментира пред БНТ и решението на съда в Страсбург, че Мораториумът върху царските гори е нарушил правата му и тези на неговата сестра Мария-Луиза.
"Едно нещо е да се защитава на човек и да държи на правото, а друго е да съди България и никой да не си позволява такава работа, защото ако някой е дал нещо за България, мисля, че съм аз. Така че, да не бързат веднага с такива намерения и изказвания. А, като му дойде времето, ще се произнеса и за решението, защото това са 52 страници, 12 години са проверили всичко това съда в Страсбург, така че ще трябва вече да се обсъди и както самият съд предлага - 6-месечен период, за да се договорим с държавата. Но, намирам, че е много грозно след всичко, което изтърпях тези 12 години, от лишенията, които ми наложиха изцяло несправедливо, да се говорят такива работи", подчерта Сакскобургготски. |
|
