Само в Демократичен Абсурдистан     |
__ 1 __
02/08/20
17:52:16 |
В Гърция изкарват багерите и парализират цялата държава. Във Франция жилетките палят и обръщат коли. В САЩ чупят витрини и грабят магазини, рушат паметници...
За разлика от тези несъвършени демокрации, в България, известна в цял свят с непостижимите за другите нации демократични стандарти, затвориха няколко кръстовища и изведнъж избухнаха хиляди граждани с нарушени права.
Само в Демократичен Абсурдистан гражданите си търсят правата от други граждани и си мълчат, когато държавата им ги отнема. И в никакъв случай не бива да има предсрочни избори, защото народът не може да се пита току така, преди да му е дошло времето.
Спомням си една карикатура дето след климатичен апокалипсис единият от двамата оцелели край пещерния огън казва на другия: "е, все пак осигурихме за нашите акционери добри печалби."
Та и у нас: може да не остане и един нормален във властта, читав бизнес или млад човек. Но е важно да има редовни избори. Организирани от същата държава. С най-високите демократични стандарти - вие какво помислихте?
|
| Битката за оставане във властта е за контрол върху изборите |
__ 2 __
25/09/20
14:31:57 |
От самото начало на протеста е ясно, че стратегията на Бойко Борисов е да оцелее до избори, които да са под негов контрол. Всичко друго - идеите за нова конституция, Велико Народно събрание, радикални промени в противоречие с правото или здравия разум, кадрови рокади - са просто тактически прийоми.
Защо е важно да са под негов контрол? На първо място, за да могат негови подчинени да влияят върху организацията и процедурата на самия избор. Може би най-важните институции са МВР, ЦИК и "Информационно обслужване". Като ключова предпоставка за успеха на стратегията е да бъде направено всичко възможно да не се допусне единствено машинното гласуване, а да се осигури "избор" между тях и хартиените бюлетини, който на практика да минимизира ползването на машините. Така ще се приведе в действие любимия похват на "сбърканите протоколи", който е евфемизъм за кражба на гласове.
Но всичко това ще е вече добавка към гарантираните гласове. Кои са те?
На първо място, това е държавната администрация от около 120 хиляди души, които заедно със семействата си ще осигурят вероятно до 150-200 хил. гласа. Към тях ако прибавим и общинските администрации в общините управлявани от ГЕРБ тези гласове може да достигнат до 200-250 хиляди.
На второ място е корпоративният вот - това са държавните фирми и фирмите от големи работодателски организации, чийто бизнес е силно свързан с обществени поръчки, лицензи, концесии, приватизационни ангажименти, акцизи, ДДС и т.н. Към тях може да се добавят и много бизнеси в по-малките общини, които са принудени да помагат, ако искат еврофондове или не искат НАП, НОИ, ХЕИ и пр. проверки. Вероятно служителите на тези бизнеси могат да осигурят 100-150 хиляди гласа.
Третата група е купеният етнически вот, където МВР има ключова роля. През последните избори този вот е обикновено "споделен" с ДПС, но вероятно може да се очакват между 50 до 100 хил. гласа.
И последната група са хора, които гласуват за техните представи за "дясно" или "да не дойдат комунистите". Там са вероятно сигурно между 100 до 150 хил души.
Така ГЕРБ ще могат да разчитат - преди "сбърканите протоколи", на между 450-600 хил. гласа, което се равнява на между 50 до 70 депутата.
Но при днешното положение само "броенето" може да им осигури статута на първа политическа сила и пол позишън за нов техен кабинет. Оставането в опозиция не е опция, защото без властта и ръката върху кранчето на бюджета - опасности за лидера бдят отвсякъде.
Затова битката е на живот и смърт.
|
| На Запад казват 'Ние, Народът', на Изток - 'Аз, държавата' |
__ 3 __
29/09/20
16:04:51 |
Балканите и България в частност са една особена граница между два свята:
На Запад от нас парламентът прави законите, а правителството изпълнява; На Изток един човек или група прави законите, а Парламентът ги приема/изпълнява.
На Запад парламентът обсъжда мотиви за промяна на законите, обсъжда техния ефект, вреди и ползи преди да ги приеме.
На Изток първо се решава какъв закон е нужен на Човека или групата и след това се облича в мотиви.
На Запад се правят конкурси и процедури за най-полезно изразходване на общите пари в полза на всички. На Изток - ако въобще се налага процедура - се определя кой клан/група/човек до Вожда ще вземе парите и се организира процедура за получаването им.
На Запад, всички в управлението служат на народа/данъкоплатците;
На Изток - народът/данъкоплатците обслужват Вожда/Групата.
На Запад всички отчитат публично всяка похарчена пара на данъкоплатците, които я дават; На Изток - народът трябва да е благодарен на Вожда, ако реши да я даде - парАта.
На Запад казват "Ние, Народът", на Изток - "Аз, държавата".
Днес на площадите се решава от коя страна ще бъде България. |
| Евгений Кънев: За дебатите в Европейския парламент за България |
__ 4 __
06/10/20
16:38:50 |
ЕНП в най-добрите практики на Real Politik заряза приказките за ценности в техните документи и се подравни по призива на ръководството си да брани клептокрацията в България.
Заради едни 5-6 депутата в групата им. И тесните лични отношния на председателя им с лицето на тази клептокрация.
Естествено, политическият пакетаж на този позор ще бъде внушение за някаква имагинерна борба ляво-дясно у нас, която им е подадена като индулгенция за споделения позор.
И щом едно от най-приемливите евролица на ГЕРБ ни успокоява, а може би съвеста си, че Групата на ЕНП ще е твърда срещу "левите" попълзновения, то е ясно, че има нещо гнило не в Дания, а в самия ЕС.
Защото ЕНП прави същото, каквото евросоциалистите по времето на Орешарски като премиер - на амбразурата за защита на "нашите".
Или либералите с ДПС.
"Ляво-Дясно" май стана последния смокинов лист на срамната реална политика на лични интереси.
Българските евродепутати в ролята на класическа ДС операция Aberratio Ictus. ДПС - ВМРО спретнаха "дебат" помежду си сякаш не са чули темата на реалния дебат.
И решиха за удачно да ни занимаят с малцинствата, паспорти, езика на предизборната пропаганда...цирк
Но думата корупция и главен прокурор са табу.
|
| Защо средната заплата в България е най-ниската в ЕС |
__ 5 __
24/11/20
16:38:00 |
1. Системата на валутния борд "внася" всички валутни ефекти на динамиката на еврото при международните разплащания извън Еврозоната. Така например в периоди на неговото поскъпване единственият начин да останат износителите конкурентоспособни е да се "поберат" в международната цена. И понеже голяма част от материалите и енергията в себестойността на стоките са вносни суровини и енергоносители, основният начин това да се случи е с намаляване на фонд работна заплата или поддържането му на сравнително ниско ниво. Това е т.нар. ефект на вътрешна девалвация, който компенсира липсата на възможност за девалвация на националната валута с цел по-голяма конкурентоспособност на нашия износ.
2. В тази връзка е и втората причина за ниските заплати - невъзможността да диверсифицираме вноса на енергоизточници и така купуваме от една държава почти целия обем горива, който потребява държавата. Като следствие в периоди пък на поевтиняване на еврото, респективно вноса на горива, икономиката не може да усети този благоприятен ефект заради монополния характер на енергийните доставки. Ако имахме възможност да купуваме горива от различни достачици, износителите щяха да имат повече възможност да запазват и увеличават работните заплати.
3. Макар че износът с по-висока добавена стойност нараства през последните години, България като цяло е специализирана в производство и износ на продукти с ниска добавена стойност. С други думи, икономическата база за растеж на заплатата е ограничена, защото по-голяма част от добавената стойност на крайния продукт отива в чуждестранни бизнес партньори на нашите износители. Същото важи в голяма степен и при услугите : туризъм, аутсорсинг и др.
4. България е притегателна за чуждестранни инвеститори именно защото предлага най-ниската цена за квалифициран труд, най-ниски разходи за строителство и най-ниски преки данъци. Ако някой от тези компоненти се промени съществено, това може да направи тяхната продукция неконкурентна, т.е. да се закрият и работни места.
5. Ниските заплати са продукт на ниската производителност на производствата, които работят за вътрешен пазар, както и на сравнително ниското потребление извън най-големите градове. Голямата конкуренция между малките бизнеси за ограничено потребление прави ниската цена и ниските заплати зад нея основен фактор за оцеляване на малкия и среден бизнес.
6. Ниските заплати са сързани с непрестанно увеличаващия се дял на неквалифицирани и деквалифицирани трудови ресури, вследствие на бързо променящи се изисквания за квалификация, на които все по-малко хора отговарят. Ерго, няма база за увеличение на работната им заплата.
7. За преобладаващия дял на стоките и услугите с ниска добавена стойност основна отговорност имат и слабоквалифицираните предприемачи, особено тези, които стартираха своя бизнес през 90-те години като възползване от държавни или местни политически протекции или слаба конкуренция - особено в областта на търговията на масови стоки, където маржовете, следствие именно на конкуренцията - постоянно намаляват.
8. Слабата държавна политика за образование и насърчаване на предприемачеството във високотехнологични сектори особено остро си личат днес, когато липсват ИТ специалисти, ерго, това е сериозна пречка към разрастване на този и свързаните с него сектори и по-висока заплата за по-голям брой хора.
9. Бизнесите, които стигнат определено ниво на развитие като средно големи - които би трябвало най-лесно да увеличават заплатите - започват да се сблъскват с нелоялни конкуренти с политически чадър или стават директно обект на административен рекет, намаляващи техните перспективи, респективно възможностите за ръст на заплатите.
10. Устойчивото увеличение на заплатите може да се случи само с ръст на производителността и увеличаването на добавената стойност на продуктите. Това може да стане чрез изкачване на веригата на доставките до крайния клиент, чрез налагане на брандирани продукти, чрез съдружия с чуждестранни партньори, чрез иновации. И постоянно обучение и преквалификация.
11. Най-голямата пречка за подобряване на заплащането у нас е завладяната държава. Тя пречи за провеждането на смислени икономически реформи, които да направят България атрактивно място за инвестиции, труд и задържане на талантите. |
| През 2020 държавата изостави бизнеса |
__ 6 __
21/12/20
22:31:45 |
Изминалата година беше невъзможна за предвиждане и докара тежка криза. Как оценявате случилото се и какво можеше да бъде избегнато в икономическо отношение?
- Предвид управленския капацитет на това правителство, случилото се като реакция на пандемията едва ли може да се нарече изненада. Едно е да си добър в тактическите отигравания на кризи, за да поддържаш рейтинг, съвсем друго е да вземаш и носиш отговорност за решения, чийто ефект ще си проличи след месеци или дори години и засягат всички хора и бизнеси отвъд конкретния политически мандат.
Още през март при наложената карантина някои икономисти предупреждавахме, че финансовата помощ за бизнесите в беда трябва да е бърза, таргетирана и адекватна, за да се съхранят данъкоплатците. В края на годината сме свидетели, че не само че това не се случи, но дори и много от мерките останаха на книга. Нещо повече, предвидената помощ в бюджет 2021 е нищожна, сякаш пандемията е вече история. Това изоставяне на бизнеса можеше да бъде избегнато.
Използвани ли бяха всички буфери срещу кризата - и в България, и в световен мащаб?
- От икономическа гледна точка, финансовата помощ в световен мащаб е безпрецедентна. В повечето страни тя доближи и дори надхвърли двуцифрено число от БВП. А по-голямата част от нея се дължеше на програмите на централните банки.
На този фон, предвид ограниченията в реакцията на БНБ заради валутния борд, значението на бюджетните мерки у нас беше относително много по-голямо спрямо други страни и затова техният неуспех ще се отрази тежко на нашата икономика - както свидетелстват днес и работодателските организации. Иронично, самите те казват, че най-полезни за бизнеса са били мерките на банките по мораториума върху изплащане на бизнес кредитите.
Потъна ли българският бизнес "под вода"?
- Трябва да разграничаваме видовете бизнес. Ясно е, че тези бизнеси, които са част от дигиталната икономика и предлагат своите продукти, услуги и решения онлайн дори може да са отбелязали растеж. Но почти всички бизнеси, където продажбите изискват присъствие на потребителите, както повечето бизнеси в ресторантьорството, заведенията, туризма, търговията на дребно сигурно са пострадали. И не само те, а и техните доставчици.
В този контекст, смятам най-популярната мярка 60-40 за тромава и неадекватна, защото тя не може да помогне на бизнеси, изгубили повече от 20-25% от оборота си - каквито са повечето от изброените. Но със сигурност ще помогне на фирмите със слабо засегнати приходи, като тези с обществени поръчки, където платец е държавата, най-сигурният в кризата. Ето ви пример за неадекватна и зле таргетирана мярка.
Вие лично познавате ли бизнесмен или компания, които се възползваха от обявените правителствени помощи от бюджета и това им помогна да оцелеят?
- Не, повечето бизнеси всъщност се опитват да се справят сами и се надяват, че поне епидемичните мерки няма да ги засегнат. Особено такива, засягащи транспортните потоци, както беше при пролетната карантина. Доколкото ми е известно, единствено помощта до 10 хил. лв от мярката за микропредприятия е достигнала до бенефициенти.
Допусна ли правителството грешки при управляването на кризата? Какви?
- Вече споменах, че обобщено мерките не бяха бързи, таргетирани към най-нуждаещите се и адекватни като размер на помощта. А в криза като тази, навременната помощ е двойна помощ. Може да имате най-скъпата линейка с най-добрите доктори, но ако тя не пристигне навреме при пациента, няма смисъл от нея.
Извън конкретните икономически мерки, самото управление на епидемията създава хаос с променливите послания, които позволиха да бъде изтърван контрола върху нея към края на годината. А няма как да се управлява икономиката без да се управлява епидемията.
Направено ли беше всичко възможно за хората, които се самоосигуряват и за малкия и микро бизнес?
- Доколкото ми е известно, България е една от трите страни в ЕС, заедно с Хърватия и Кипър, която е отказала европейска помощ за самонаетите. А това са едни от хората, които създават висока добавена стойност в икономиката. Дано поне помощта по мярката до 10 хил. лв стигне до максимално много малки бизнеси.
Кое ви изненада като развитие в тази криза или решенията към нея?
- Изненада ме липсата на желание в нашето, а и други правителства по света да се учат от успешните примери за справяне с епидемии в миналото (както при испанския грип), както и от успеха на други страни, като някои в Азия и Скандинавия. Наложи се философията, че политиката трябва да търси баланс между епидемиологични и икономически мерки. И така се флиртуваше с различни групи избиратели.
От днешна гледна точка е ясно, че само стриктният контрол върху разрастването на епидемията може да осигури успех на каквито и да било икономически мерки.
Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?
- Разбира се, нали клишето гласи, че всяка криза е възможност. Ускорената дигитализация на икономиката, въвеждането на нови решения и модели са позитивните ефекти, каквито очакваме. Бързината и ефективността на този процес ще определи мястото на една икономика през 20-те години на този век.
Коя е думата на 2020 според вас?
- КОВИД.
|
| 2021 - възможно е кризата да се задълбочи след изборите |
__ 7 __
10/01/21
02:20:22 |
Прогнозата на доктора по икономика Евгений Кънев за 2021 г.
Кога икономиката ще излезе от кризата на 2020 г.?
- Ще започнем да излизаме от кризата, когато достатъчно много хора прекарат заболяването или се ваксинират и така да ограничат разпространението на заразата. А за достигането до нивото на БВП от 2019 г. вероятно ще са необходими няколко години в зависимост колко тежко икономиката и бизнесите са пострадали.
Задава ли се нова криза през 2021 г. и как ще се прояви в България?
- Ние вече сме в здравна, икономическа и социална криза. Възможно е тя да се задълбочи след изборите и с политическа криза, ако не бъде излъчено управление, адекватно на потребностите на държавата. От това ще зависи как ще посрещнем следващата година.
Какъв ще е ефектът от поредното повишение на минималната работна заплата?
- Повишаването на минималната работна заплата в този момент е пример за неадекватна икономическа политика. Ясно е, че целта сега би трябвало да е запазването на заетостта, а не увеличението на доходите при нищожна инфлация. По принцип увеличението на минималната работна заплата затруднява допълнително поставените под огромен стрес работодатели и е твърдо вероятно да доведе до още по-голяма безработица.
Но изглежда предвид идващите избори политиката е да бъдат ухажвани огромен брой ниско платени работници, държавни служители и пенсионери - чиито доходи е предвидено да растат.
Каква е прогнозата Ви за инвестициите?
- България отдавна е неприветливо място за чуждите инвестиции, особено тези, които разчитат на своята възвръщаемост от вътрешния пазар. Все още сме атрактивни за тези инвеститори, които работят на чужди пазари и могат да намалят себестойността на своите продукти и услуги благодарение на ниските преки данъци и сравнително ниските възнаграждения за квалифицирана работна сила.
Ако обаче дойде след изборите управление, което посегне на преките данъци, можем да очакваме нов отлив не само на инвеститори, а и на наши квалифицирани кадри към чужбина.
Новото правителство ще вдигне ли данъците?
- С голяма вероятност ще има повишаване на някои, най-вече косвени данъци, а ако имаме управление с лява политика - и на преките данъци. А също и ще бъде изтеглен нов дълг, защото бизнес данъкоплатците - ударени от кризата и неадекватните помощни мерки - няма да могат да плащат данъци както преди и дефицитът трябва да бъде някак си покрит.
Какво няма да се промени според Вас в бизнес средата в България през 2021?
- Да отговоря обратно: докато не се овладее епидемията и докато политическите решения не станат държавнически, не можем да очакваме позитивни промени. А дори и поддържането на сегашната бизнес среда може да се окаже невъзможна задача. |
| Има ли справедливо (не)равенство |
__ 8 __
05/02/21
19:10:43 |
Темата за несправедливостта в обществото е необятна. Има различни разбирания що е несправедливост, но общият знаменател засяга неравенството на възможностите.
Първата разделителна линия е относно дали несправедливостта касае разлика във възможностите между индивидите или между социални групи като класите. Много дълго време - чак до 20-и век - обществените науки третират несправедливостта само по отношение на резултата от различните възможности и неслучайно акцентът е върху справедливостта при разпределение на обществения продукт.
В този дух класите се възприемат като нещо естествено и на тази база от началото на 19-и век се търси някакво по-справедливо разпределение на икономическия резултат между тях - което дава живот на марксизма и различни леви движения, идейни предци на днешната левица. За тях несправедливостта е междукласова и затова има социална несправедливост.
И до ден днешен - примерно смятаният за новия Маркс, френският икономист Пикети - левите, но и повечето икономисти измерват (не)справедливостта като дял на труда ( класата) спрямо този на капитала в БВП и търсят причина за проблемите на човечеството.
В края на 19-и век. - като контрапункт на Маркс - се появява австрийската школа, където индивидът става фокус и както казва един от най- видните й последователи Хайек - "няма социална справедливост, тя е винаги индивидуална".
Всъщност философската база за такъв извод е известна много преди това. Един от най-големите писатели на всички времена, Достоевски, изследва този проблем в своя роман "Бесове". Отначало е симпатизирал на социалистите с техния възглед, че хората се раждат равни, но обществото им дава различни възможности - основа за неравенството и несправедливостта - и затова обществото трябва да се промени. ("Философите само по различен начин са обяснявали света, задачата обаче е той да бъде изменен" Маркс).
Обаче преживява катарзис в затвора, преди да бъде подложен на изпълнение на мнима смъртна присъда - когато бидейки в една килия с хора от най-ниските слоеве, осъзнава, че не е възможно хората да се раждат равни. И в "Бесове" атакува идеята за радикална промяна, реинженеринг на обществото чрез победа на една класа над друга класа.
Всъщност двете идеи - за радикална промяна на обществото, така че "трудът" да придобие своя справедлив дял в БВП (който според марксистите е 100%) и че същестуващото неравенство е естествено и следователно справедливо - заемат двете крайности на политическия спектър.
Едва през втората половина на 20-ти век политическият център, по-често наричан днес "либерали" - започва да налага идеята за адресиране на неравните възможности през равния достъп до образованието. Но не както комунистите - всички да получават еднакво (идеологически натоварено) образование, а еднакво висококачествено образование - примерът на Финландия. Така се смекчава нервенството в комплект с доходната преразпределителна политика на държавата и към днешна дата вероятно представлява най- добрия модел за равни възможности в едно общество.
Но все пак си остава - основа на консерватизма - естественото неравенство на способностите и справедливото на тази база неравенство. Както се казваше в началото на прехода от социализъм към капитализъм у нас: "Да преминем от несправедливо равенство към справедливо неравенство". Равенството може и трябва да бъде само едно - пред закона.
И така, лявата визия за света търси справедливостта през преразпределение на икономическия резултат с цел постигане на равенство; дясната през равенството само пред закона; а центърът в комбинация от двете плюс акцент върху равенството при достъпа до качествено образование.
Изглежда само на пръв поглед, че това са възможните опции. Но още не знаем дали биотехнологиите и революцията в генетичната наука няма да доведе и до относително равенство на способностите.
Тогава проблем вероятно ще стане неравенството в достъпа до тези технологии. |
| Трите глобални явления, които ще забавят глобализацията |
__ 9 __
09/02/21
22:51:57 |
Трите глобални явления, които ще забавят глобализацията:
1. Управлението на пандемията
Икономическата философия разделя държавите на печеливши и губещи, което ще пренареди световните търговски потоци.
Печелившата философия: "Чрез контрол върху пандемията към възстановяване и растеж"
Губеща философия: "Баланс между здравни и икономически мерки".
2. Конфликтът САЩ - Китай
Този конфликт скоро няма да бъде разрешен, защото САЩ няма да позволят да загубят геополитическите си предимства - особено при продължаваща експанзия на 5G, субсидиране на износа и кражбата на технологии от Китай.
Но за разлика от Тръмп, Байдън иска да продължи битката заедно с американските съюзници в Европа и в Тихия Океан. САЩ искат от своите съюзници да се присъединят в съюз "Clean Network" ,т.е. комуникации без китайски технологии. Освен че Байдън подновява Тихоокеанския пакт за търговия и инвестиции, много е вероятно и завръщане към сключване на подобния пакт и с ЕС ( TTIP).
Което ще забави световната търговия и инвестиции.
3. Зелената сделка
Много е вероятно Зелената сделка на ЕС да забави глобализацията въпреки глобалното Парижко споразумение.
Защото държавите извън ЕС, и вероятно САЩ, имат различна представа, намерения и воля за скоростта и мащаба на прилагане на политики за адресиране на климатичните промени.
И налагането на европейски, и вероятно американски, стандарти, тарифи и данъци при сделки с трети страни да забавят глобализацията.
В резултат е много вероятно да се образува европейско-американски-тихоокеански търговски (демократичен) блок срещу руско-китайски-бразилски (авторитарен) блок.
Решението на Индия къде да се присъедини може да стане определящо за бъдещето и формата на глобализацията. |
| Евгений Кънев: Трите догми на властта |
__ 10 __
26/02/21
22:53:41 |
Общото в езика на допусканите до националните телевизии политически коментатори са три догми, които имат за цел да формират мисленето на електората:
Първата догма е, че България е винаги споменавана в тесния смисъл на държава (state) вместо в широкия смисъл на страна ( country). А българите винаги в широкия безличен смисъл на народ (people) вместо в тесния конкретен смисъл на български граждани с техните права на личности (citizens). Това е тоталитарният рефлекс на властта, където държавата (на тези, които я представляват) е всичко, а единицата от народа нищо. Затова и "клетвите" на политиците винаги са пред българския народ, т.е пред никого. Отношението е винаги вертикално държава - народ, както от памтивека. Оттам и разделението на "ние, властта" и "вие, народа", между които реално няма връзка.
Втората догма е стремежът за "обективност", при което мястото на България в геополитиката е на равно отстояние от големите сили в защита на националните, разбирай държавните (на властта) интереси. Тук място за ценностни предпочитания към нашите политически и военни партньорства няма, защото нашият "национален интерес" е да сме добре с всички, т.е да даваме всичко, което ни поискат. Членството пък в съюзи е само, защото властта трябва да получи нещо, представяно за националния (но реално държавния, т.е на властта интерес).
Третата догма е категоричното нарочване на либерализма за враг на държавата, т.е враг на властта. Защото той може да накара народа да стане граждани, които да си поискат държавата. И правата, с които държавата трябва да се съобразява. Затова върховенството на правото е най-опасната за държавата либерална ценност, защото пречи да се управлява според волята на държавата, т.е на властта, а според Правото, което й връзва ръцете. За тази цел "либералното" трябва да се осмее, да се окарикатури, да се изопачи до перверзност, като синоним на крайности в половите и сексуалните отношения. За да се отврати народът и да не иска да стане граждани. А държавата да не се съобразява с правото.
Съвремието познава два типа държави. В едните най-висшата ценност е Свободата от държавата. Във вторите най-висшата ценност е... Държавата.
Уви, България продължава да е във втората група държави. |
| Нужна ли е лустрация |
__ 11 __
01/04/21
22:23:12 |
Каквито и промени в законите да правим, нищо няма да се промени, ако няма смяна на непочтените с почтени хора в институциите.
Точно преди 7 години имах късмета да присъствам на среща с проф. Джеймс Робинсън - един от авторите на бестселъра "Защо нациите се провалят".
Тогава му зададох въпроса как да се справим с екстрактните институции (които работят само за елита), когато те са "преоблечени" като инклузивни според европейското право. Т.е де юре имаме приобщаващи, а де факто изсмукващи институции. Как може да се разчупи хватката на екстрактните институции, каквито де факто (де юре инклузивни) преобладават в България?
Проф. Робинсън обясни, че върху България тегне патерналистичната държава от османско време, в която властта се упражнява чрез сделки, а не чрез правила и това не може лесно да бъде променено. Ключовият фактор за промяната е създаването на широка коалиция от интереси, които искат управление чрез правила.
Кои партии в България искат управление чрез правила и може ли да създадат такава коалиция, която да промени институциите?
Според нобеловия лауреат по икономика Дъглас Норт институциите са формални (закони, наредби, правилници за поведение и др.) и неформални ( манталитет, традиции, обичаи и др).
Обаче неформалните институции са определящи. С други думи, каквито и промени в законите да правим, нищо няма да се промени, ако няма смяна на непочтените с почтени хора в институциите.
Затова е нужна лустрация.
Но не просто за принадлежност към ДС, защото това е само табелка, петно в биографията, което може и нарочно да е поставено от ДС.
А за професионалните и личностните достойнства и моралните качества - проверка за интегритет на личността.
Защото обикновено почтените хора спазват правилата; непочтените предпочитат сделките.
Много корпорации правят такива тестове на своите служители.
Крайно време е такава проверка да се прави и за всички държавни служители. |
| Трябва да изберем асфалт и стиропор или дигитализацията на икономиката |
__ 12 __
17/04/21
22:45:00 |
Трябва да се превърнем в страната на предприемчивите хора. Tова коментира докторът по икономика Евгений Кънев. Той участва в дискусията "Каква България искаме" и за това каква трябва да е посоката, която страната да поеме след парламентарните избори.
Управлението трябва да работи активно за смяна на инвестиционния имидж на България. България, освен че се свързва с корупция, което в икономически план означава недоверие и политически и икономически риск за инвеститора, се свързва и с евтиния труд. Нашият бранд трябва да е свързан с нашия човешки капитал, с нашите иновации, които не са малко, но няма познание как те да станат бизнес модели. Проблемът не е, че нямаме иноватори, проблемът е, че няма изградена екосистема как иновацията да се превърне в бизнес успех и това е големият проблем в България.
В момента е изключително важно в управлението на страната да влязат смели реформатори и мислещи хора, за да може да има успешен преход от аналогова към дигитална икономика и успешен преход от карбонова към зелена икономика.
В зависимост от това какъв тип управление имаме, ще можем да кажем дали то ще се справи с предизввикателства които има ЕС и дали ще бъде в състояние да направи нужните реформи с парите от ЕС или те отново образно казано ще бъдат в асфалт и стиропор. Трябва да кажем какво предпочитаме асфалта и стиропор или софтуера и дигитализацията на цялата икономика.
Нужни са по-сериозни усилия за привличането на българите в чужбина за развитието на България. Големият проблем на България е, че има прекалено малко европейци, прекалено малко хора с модерно мислене и оттук идва голямата задача как да се направи така, че българите в чужбина или да се върнат или да имат платформа, благодарение на която те да са част от България, защото те са тези, които могат да предвижат България напред. |
| За политическата култура |
__ 13 __
28/04/21
22:31:41 |
"Политическа култура означава да владееш умението да преговаряш с всяка друга партия, с която можете да формулирате общи цели."
45-ото Народно събрание приближава към своя край.
За мен причината е основно една.
Не е, че партиите на протеста нямат мнозинство.
Не е, че ГЕРБ е токсичен и никой не иска да управлява с него.
Не е, че БСП не е припозната като опозиция.
Причината е липса на политическа култура.
Политическата култура означава да си реалист как е възможно да си постигаш целите. Не е политическа култура да искаш да постигнеш всички и само всички цели, за което ти трябва собствено мнозинство. Такива мнозинства няма почти никъде при пропорционалните избирателни системи.
Политическа култура означава да владееш умението да преговаряш с всяка друга партия, с която можете да формулирате общи цели. Това не значи пълно съвпадение на целите, защото тогава няма да има смисъл от различни политически партии.
Политическа култура означава да можеш да водиш дебата, т.е лидерство, без да те е страх, че твоите ценностни позиции губят гласове. Защото политическата култура включва и комуникационни умения как да управляваш очакванията на твоите избиратели.
Още преди изборите беше ясно, че Единственото възможно правителство на политическа, а не корупционна основа е програмно правителство на трите протестни партии и БСП.
Имаше ли някакво съвпадение на целите? Абсолютно. Моделът ГЕРБ нямаше да бъде унищожен, но силно обезсилен за следващите избори. За целта обаче не са достатъчни парламентарни тематични мнозинства, а програмно правителство.
Точно като това на Димитър Попов през 1991 г, което стартира пазарните реформи, защото Статуквото не искаше да ги прави, а СДС нямаше мнозинство. Но достъпът на СДС до ключови министерства показа на бял свят безобразията на БСП, въпреки че БСП участваше (!) в управлението. А сега дори не иска (!).
И въпреки че после СДС се разцепи на три части, пак най-голямата от тях спечели изборите през есента. Но това нямаше да е възможно, ако Луканов беше останал премиер, както Бойко Борисов сега.
Единственият шанс да има живот това събрание е "Демократична България" да получи мандат и да седне да преговаря с всички без ГЕРБ и ДПС - да се сглоби програмно правителство за макс 1 година, което да работи по програма за разграждане на модела; за справяне с тежките последици на епидемията и за Публично-частно партньорство
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Просто се сяда на една маса и се търсят допирни точки. Апропо, БСП си каза думата, нямаше неизпълними претенции.
Но тази наслоена омраза и плакатна политика...
Това програмно правителство щеше си е свършило работата, ако ГЕРБ бъде сведен до под 500 хил. души на следващите избори.
Сега през юли това е малко вероятно. ГЕРБ ще вземе малко по-малък резултат, но по-голям ще имат ДПС и БСП, партията на Слави по-малко, а "Изправи се! Мутри вън" може и да не влязат, за разлика от патрЕоти и Божков.
Уви, 45-ото Народно събрание можеше да е реалност, ако "Демократична България", а не Слави беше втори. Защото са нужни политици, които ценят политическото време.
Защото са нужни държавници. |
| За знанието и знаещите |
__ 14 __
25/05/21
22:17:44 |
Историята на човечеството е история на пътя на знанието до все повече хора.
Отношението към знанието е отношение към живота. Знанието създава стойност на личността и осигурява нейната независимост. Имущество може да се открадне, но знанията не. Великият психоаналитик Ерих Фром го е формулирал "Да имаш или да бъдеш". Когато нямаш нищо в теб, имаш нужда от блага, като екстензия на себе си, които да покажат твоя Аз. Лъскавият автомобил, скъпата къща, марковите дрехи... Но ако имаш знание, нямаш нужда от такива блага за твоя Аз.
Векове е имало битка между тези два пътя в живота. Едни хора придобиват знание, което да им осигури блага; а други - чрез вграждане в йерархии и мрежи - да ги получат чрез преразпределение. Първите искат правила за всички и предвидимост, за да могат да създават или придобиват нужните блага. А вторите са предпочитали хаос и/или беззаконие, за да разчитат на други хора, които да осигурят в тяхна полза преразпределение на благата.
Разбира се, тук не става дума за тези, които поради рождение, болест или старост имат нужда от солидаростта на обществото, за да могат да живеят, а за тези, които съзнателно са предпочели втория път.
Историята на човечеството е история на пътя на знанието до все повече хора. Така се е увеличавал броят на хората, които искат свобода и ред, за да произвеждат с придобитото познание, а останалите са се организирали да се сдобият с продукта на първите. Едните са се борили за управление чрез закони, а другите - за управление от група или един човек, до които имат достъп. Но с разпространяване на знанието, човешките права са се разширявали от социалните върхове към низините, а отговорността пред закона - от социалните низини към върховете.
Хората на знанието искат все повече знаещи хора, които да оценят техния продукт и така да получат по-висока стойност, а хората с "връзките" искат по-малко знаещи хора, за да могат по-лесно да стигнат върха на социалната йерархия и така да придобиват стойност.
В това е драмата на знаещите хора - че разчитат основно на себе си и са лесно побеждавани от високо-организирани малцинства на "втория начин", но с ясна обща цел - преразпределение на чуждия продукт.
Само солидарност на знаещите ще спаси стойността и защити техния труд и продукт.
Честит празник на знанието и знаещите! |
| Още една причина за бедността ни |
__ 15 __
24/06/21
23:36:33 |
Има още една разлика между развити и недоразвити общества: начинът, по който се управлява най-разходоемкия, скъпия ресурс на една система.
Да вземем пример със здравеопазването. Защо никога не стигат парите? Защото системата е направена да харчи, а не да спестява пари. И тук нямам предвид само корупционната мотивация. Просто системата е настроена за производство на максимален брой болни, за да се усвояват пари.
А никой няма интерес от превенция, така че да не се харчи обществени ресурси за лечение. В развитите страни диагностиката все повече се изнася към аптеките като вход на системата с цел да не се отива на следващо ниво и да се пести ресурс. А при нас парите никога не стигат - заради липсата на превенция.
Или друга болна система у нас - енергетиката. Тя изцяло е организирана около вегетирането на няколко ТЕЦ върху гърба на АЕЦ "Козлодуй". А държавната ТЕЦ ги обслужва. Моделът на продажба на скъп ток от тях е възможен единствено заради ниската цена на тока от изплатената вече АЕЦ "Козлодуй", като така се държи поносима цената на миксирания ток. И така се крие злоупотребата, но загубите за обществото се трупат в БЕХ.
Ако това беше очевидно, обществото ни щеше да търси решения още преди 15 години, когато се създаде БЕХ да отложи превенцията на тези практики.
И сега нямаше да се ядосваме на Европа, че иска от нас зелен преход.
Последно, да вземем публичната система - политика, прокуратура или администрация. Първият най-голям дефект е липсата на ефективна цедка за човешкия ресурс, с който се захранва публичната система. Няма как хора без успехи в друга сфера, без интегритет - да предлагат качествени публични услуги.
Грешките тук отново са в милиарди. Нашето общество още не се е научило на превенция на такива хора на публични позиции.
Толкова много неефективност на управление на най-скъпите ресурси - никое богато общество също не може да понесе. Или ако я понесе - няма да бъде богато. |
| Каква икономическа политика ни е нужна |
__ 16 __
31/07/21
13:30:08 |
Чудесно е, че се разгръща дискусия за бъдещата икономическа политика на правителството.
Общо взето, дебатът е дали да продължаваме с политиката от 1997 г., наложена от МВФ - на бюджетен остиритет, консолидация на разходите, балансиран бюджет, нисък държавен дълг, минимална държава и минимално участие на държавата в икономиката.
Или след четвърт век да отчетем промяната в икономическата среда вследствие на двата световни икономически шока от 2008 и 2020 г., довели със себе си радикални икономически, технологични и социални предизвикателства.
Идеологически ли е дебатът
Първата грешка в такъв дебат е да го разположим по оста "дясно - ляво". Това е прима виста влизане в идеологическия канон.
Икономическата политика търси най-ефективно решение на даден проблем с микс от всички икономически инструменти, една част от които са фаворити, а друга част - табу за "десните" икономисти и обратното за "левите" икономисти. Добрият управленец обаче не бива да се лишава и да има предубеждения към нито един инструмент, към нито една политика и не трябва да робува на идеологически предразсъдъци.
За малката и голямата държава
Лявата икономическа мисъл издига в култ държавата, държавната намеса в икономиката, държавната собственост, големите бюджетни дефицити, високите данъци. Дясната обратно - низвергва всичко, свързано с държавата, и издига на пиедестал "мъдрия" частен сектор. Всяка крайност, знаем, е погрешна.
Да, вярно е, че в условията на криминален преход държавните разходи хранят корупцията. Левите игнорират този факт, но десните забравят, че корупцията е невъзможна без участието на частния сектор. Постановката, че понеже държавата е слаба и корумпирана, парите, които минават през нея трябва да бъдат намалявани, не издържа критика.
В условията на липсваща правова държава частните монополи и олигополи изместват самата държава при влошаващи се пазарни условия за потребителите. Енергетиката е страхотен пример. В много други сектори на икономиката има неявни частни монополи или олигополи: алкохол, горива, строителство, транспорт и т.н. На практика - почти няма вътрешен сектор на нашата икономика, който да работи на принципите на свободната конкуренция.
Защо се случва това? Дори да имаше политическа воля за налагане на правилата (а тя, знаем, по-често липсва), една от причините за системния регулативен провал на държавата е в липсващите държавни инвестиции в електронна инфраструктура, в обучение на кадрите, в технологичната модернизация на държавата.
Вземете пример със здравната каса: опитите за нейната електронизация датират от 2000 г., но оттогава се "провалят" - за да продължи течът. Тогава какво - да намалим парите за здравеопазване, за да не се крадат ли? Или да проследим къде отиват?
На практика близо и над 90% от бюджетите на министерствата, включително МВР, отиват за заплати. Така държавата е място за трудоустройване, а не за ефективна държавна дейност. Но увеличаване бюджета на някои министерства не е непременно левичарското вдигане на разходите, то може да е за сметка на преструктуриране на бюджетните разходи.
Също така необлагаемият минимум на данък общ доход е намаляване на данъците и не е "лява" мярка. Прилагането на закона към голяма компания в сектора на горивата, за да плаща данъци, не е "дясна" мярка. Но са пример колко много е изкривена идеята за справедливо разпределение на данъчната тежест и оттам на доходите. Прекрасна среда за задълбочаване на неравенствата.
Тогава колко голяма да е държавата
И друг път съм писал, че е важно не държавата да е "малка" ( измерена като публични разходи/БВП), а да е силна/ефективна. Най-малките държави по този критерий в света са Сомалия и Афганистан, а най-голямата вероятно Северна Корея. Значи ни трябва оптимална държава - в контекста на традициите, икономическите възможности и много важно - европейската ни, а не, примерно, азиатска принадлежност.
Проблемът с корупцията не се решава, като намаляваме парите през нея и увеличаваме парите на частния сектор - и най-вече на една малка част от него. А като променяме държавата - като я модернизираме, електронизираме и най-вече европеизираме.
Няма как при тази структура на демографията да намаляваме или закотвяме разходната част на бюджета - но трябва да спазваме Маастрихтските критерии.
Защо държавата е важна за икономиката
Това, което е важно да се разбере още от Голямата депресия е, че държавата има ключова роля да поема големи и системни рискове в кризи, които частният сектор не може да поеме. Частният сектор е или МСП - разчитащ на помощ в пандемия, или добра бизнес среда, която без правовата държава е невъзможна. Ясно е, че не могат да заместят държавните инвестиции.
Или е много големи играчи на местния пазар, които разчитат на слаба, корумпирана държава за своето оцеляване, защото не могат да работят само на пазарен принцип. Те ли ще заместят държавата? Или е големи чужди компании, които искат ред и правила от държавата, за да си гарантират печалбите, или слаба държава, за да не плащат данъците. Но всички зависят от държавата под една или друга форма. Защото държавата е ключов компонент в техния бизнес модел.
Лошо ли е нарастване на доходите през бюджета
Поне в едно направление държавата постоянно ще расте. Искаме или не искаме, държавните разходи за пенсии и социални разходи само ще се увеличават. Но има значение как, кога и по какъв начин това се случва.
Единият начин е - както винаги досега - да са функция на всички други разходи на държавата, защото ги смятаме за "непроизводителни". Или пък обратно - всички разходи на държавата да зависят от минимално ниво на доходите на най-бедните слоеве, като знаем, че тези доходи отиват към българските фирми, вместо внос (примерно чрез ваучъри). Да, стимулирането на търсенето чрез насърчаване на потреблението е ключова икономическа политика, която не трябва да пренебрегваме. Така ще развием вътрешния пазар и няма да разчитаме само на износа (външното търсене).
По-важното обаче е друго - справянето с бедността и огромните икономически неравенства е единственият начин да запазим демокрацията в България.
Държава или пазар
Решения как да решим въпроса с бедността много, но трябва да се промени неефективната държавна политика на инвестиците и доходите. Без да се нарушава Маастрихт. Затова не става дума за изместване на частните инвестиции (дето и сега са кът) от държавните, а за взаимно допълване: дъжавата трябва да изгради ефективна транспортна, енергийна, комуникационна и финансова инфраструктура, а частният сектор да стъпи на нея за своя растеж.
Дилемата не е държава или пазар, а ефективната симбиоза между тях. Не е държавна или частна собственост, а партньорство и взаимно допълване. |
| За лъжата в политиката |
__ 17 __
10/08/21
16:08:03 |
Един от най-големите позитиви на новата информационна епоха е, че Лъжата не може да бъде крита.
Все по-трудно е на фасадните демокрации като нашата да поддържат актьори, преструващи се на политици, загрижени за публичния интерес. Когато човек действа по указания, а не според ценностите си - това много скоро става видно за публиката. Така беше с Орешарски и назначението му в ДАНС, така е сега с назначенията на Слави.
Лъжата още по-силно лъсва, когато се представя за алтернатива на нещо лошо, което трябва да бъде "изчегъртано". И оттам, за да оцелее, заедно с цялата фасада влизат в действие контролираните медии, а по-късно, за да се задържи властта - полиция, жандармерия и службите.
Но остава фактът, че без автентични политици с ценности, защитаващи националните интереси, никаква стратегия за развитие на България не може да се приложи. Защото тя изисква здрави основи, стъпили на истинските национални интереси, включваща всички български граждани, политици с интегритет, които печелят доверие, за да могат консистентно дългосрочно да я изпълняват.
Там, където целта е кражбата, лъжата господства, за да може фасадата да прикрива колкото се може по-дълго самата кражба.
Дали този краткосрочен "модел" в политиката не е продължение на борбата за оцеляване през вековете?
Загнезденият в нас "ген" на оцеляването проектира нашите действия в късия хоризонт на максимум няколко години.
Инвестициите се правят с такъв срок на откупуване; в туризма масовият подход е да приберем сега парите, че клиентите няма пак да дойдат; в селското стопанство пък използваме природата за добиви сега и веднага, като я опустошаваме с препарати, ГМО или антична техника; сечем горите за износ на дървен материал, оставайки пустош след нас; наливаме бетон с цел продажба на квадратен метър, който нашите деца трябва да събарят; лъжем избирателите с ясната идея, че трябва да забогатеем за един мандат, че втори няма да има и т.н . Нали знаете и защо няма маслинена гора в България - не е поради липса на климатични условия.
Този short termism е квинтесенция на нашето битие, а стратегическото мислене е само в документите за Брюксел. Вероятно това е така, защото хората с това мислене преобладават в публичния сектор и държавното управление. Или пък мнозинството предпочита такива хора да ни управляват, виждайки в тях своята мечта. Хората, за които договорката е всичко, а законът, през ден сменян заради нова договорка - нищо. За които мрежата на зависимостите е, която ги държи в живота. Затова се налага да водят съществуване в раздвоение между дела за пред публиката и дела, заради които са в тази мрежа, живот в Лъжа.
Впрочем, заради новите информационни технологии Лъжата е също с много малък хоризонт, а оставането на тези хора в управлението - все по-нелепо и неприемливо. В това е шансът на България, мисля. |
| Има ли защита срещу идващата висока инфлация |
__ 18 __
20/08/21
23:27:13 |
Добрата новина от вчера е, че България има най-голям годишен ръст от над 22% в търговията на дребно в целия ЕС, спрямо юни 2020 г.
Същевремнно инфлацията се ускорява, като само месечната инфлация през юли от 3% е по-висока от годишните норми през последните години.
За високата инфлация има натрупване и преплитане на няколко проинфлационни фактора.
Най-важният е очакваното икономическо възстановяване след срива на световната икономика от пандемията през 2020 г. Още от втората половина на миналата година започна ръст на цените на суровините и на някои основни доставки, както заради повишеното търсене, така и заради нарушените от пандемията вериги на доставки. Поскъпна рязко и морският траснпорт, като основнен канал за движение на стоки.
За България - отдавна страдаща от зависимостта си от нефт и газ - особено неблагоприятно е рязкото поскъпване с 50% на природния газ. Т.е основни компоненти в производството и дистрибуцията на произведениете у нас стоки - като суровини, енергия и транспорт - тласкат цените нагоре.
Вторият неблагоприятен проинфлационен фактор е поскъпването на долара спрямо еврото през последните месеци. Така относително поскъпва вносът на суровини и горива, които се търгуват в долари на световните пазари, а произведените стоки се продават в левове или евро - т.е вносната инфлация се пренася в крайните цени.
Третият проинфлационен фактор е именно силното вътрешно търсене, довело до най-големия ръст на търговията на дребно в ЕС.
Но вероятно най-важният фактор се дължи на т. нар. структурна инфлация. Тя се дължи на липсата на ефективни пазарни механизми, които да позволяват гъвкава реакция на промяна на цени и заплати в един сектор следствие на промяната им в друг сектор. Така например рязката промяна в цената на газа и електрическия ток вследствие на структурни проблеми в предлагането резултира в неконкурентоспособност на цялата ни индустрия спрямо вносители на същите стоки на вътрешния пазар или износители на трети пазари.
Тази структурна инфлация има преди всичко политически характер в отказа от реформи в ключови сектори на икономиката като:
- енергетика (доскоро с модела един купувач),
- здравеопазване (все още с модела един купувач - НЗОК),
- внос на нефт и газ (квазимонополи)
- обществени поръчки: строителство, транспорт, екология и др.
Всъщност целият вътрешен пазар е подчинен на целта за извличане на политическа рента от неефективност и така е с огромен потенциал за инфлация.
Затова икономическите политики, базирани на социални помощи и по-високи доходи през бюджета, няма да решат проблема с високата инфлация.
Фокусът следва да е:
- премахване на монополите и рентиерските модели в икономиката
- изграждането на транспортна, дигитална, енергийна, финансова и регулативна инфраструктура
- свързването на България с други енергийни пазари и внедряване на Смарт грид
- насърчаване на бързото внедряване на нови/ зелени технологии от бизнесите, които да намалят производствените разходи и намалят зависимостта от внос на горива
- електронно управление.
Само подобряването на пазарните механизми ще намали рисковете от висока инфлация в дългосрочен план. |
| Какво ни отличава от европейците |
__ 19 __
29/09/21
23:20:39 |
В изследването на антиваксърството в Европа от "Барометър" най-впечатляващата разлика между нас и средния европеец е спрямо тезата: "Всички трябва да се ваксинират, това е граждански дълг". Там броят на напълно съгласните в ЕС е над три (!) пъти по-голям, отколкото в България (40% срещу 13%), а броят на несъгласните е над два пъти по-малък (16% срещу 34%).
Мисля, че отношението към обществото (общото, общността) е културната пропаст, която ни дели от европейците. Нивото на солидарност между гражданите в нашата демокрация е сред най-ниските, също можем да заключим.
Причините вероятно можем да отнесем чак до османско време, но е факт, че българите са в някаква форма на гражданска война поне от 1918 година и никакво обединение под шапката на някаква идеология не е допринесло за някаква кохезия в обществото. Това не успя да направи и демокрацията, която без правова държава и минимални нива на справедливост чрез закона е изпразнена от съдържание.
Оттам и изключително ниското доверие в държавата и нейните институции и персонализацията на властта с някой вожд, който да ни "оправи", последвано от задължително разочарование и още по-ниско доверие и солидарност.
Според известно изследване на най-богатите 25% и най-бедните 25% от държавите по света, най-важният фактор за разликата помежду им, с тежест от 50%, са институциите на държавата, а с по 10% тежест са фактори като климат, географско положение, природни ресурси, национални особености и др.
Не познавам по-добро обяснение за нашата бедност от именно липсата на солидарност между българите и ниското доверие в държавните институции, които се представляват именно от българи, които не будят доверие (най-често, защото защитават своите и на обкръжението си интереси, а не на цялото общество).
Този порочен кръг може да стане добродетелен само по един начин - когато начело на държавата застанат хора, наясно с тези причинно-следствени връзки и които създадат такава институционална архитектура, която да абортира непригодни за служба на обществото елементи. Както направи институционална система на САЩ със своя бивш "анти-институционален" президент.
Иначе винаги след добрия вожд ще идва лошият цар. Или обратно. И дали ще е темата "Русия", "Истанбулска конвенция", семейството, насилието над жените или ваксинацията - все ще сме на Алековото: "европейци сме, ама не до там" |
| А мерките, които ще пълнят бюджета? |
__ 20 __
25/11/21
22:12:16 |
Акцент на икономическите мерки е изглежда разходната част на бюджета. На фона на ангажимент да не се пипат данъците. И нов поет дълг от 500 млн. лв. вчера от държавния бюджет.
Ето някои важни мерки, които ще пълнят бюджета:
1. Изравняване на акцизите на горивата със средните нива в Европа за сметка на печалбата на производители и дистрибутори.
2. Деконцентрация на собствеността и либерализация на режима за лицензиране на данъчните складове за горива, което ще намали цените им и увеличи обемите на потреблението.
3. Електронно проследяване на цялата търговия с акцизни стоки.
4. Ликвидиране на ДДС схемите чрез засилен контрол върху кухите новосъздадени дружества по веригата.
5. Електронизация на обществените поръчки, прекратяване на директната връзка между възложител и изпълнител чрез създаването на отделни специализирани агенции за финансиране и провеждане на търговете/конкурсите.
6. Забрана за участие в обществени поръчки и във всички форми на стопанска дейност на офшорки без ясни крайни собственици и физически лица, които нямат доказан професионален опит и чисто криминално минало.
7. Всеобхватно електронно управление и съкращаване на 1/2 от държавната и общинската администрация.
8. За всички транзакции над 1 млн. евро - конфискация на собствеността на всички лица, които не могат да докажат произход. Ликвидиране на статута "подставено лице".
9. Отнемане банковия лиценз на всички банки, които финансират "подставени лица"
10. Изравняване на данъчни и пазарни оценки за сделки за недвижими имоти и увеличение на данъците за необработвана земя, за неподдържани сгради и замърсяващи автомобили. |
| Колко евтин е руският газ |
__ 21 __
15/05/22
20:55:46 |
Основният гвоздей на реакцията на подивялата - при вестта за американски газ - Путинска колона у нас е "скъпотията" на втечнения газ. Щом го няма "евтиния" руски газ - народната тънка струна - следва неминуема разруха на българската икономика (в която около едва 20-30 сериозни компании са газови потребители.)
И всичкият, и целият, и единственият речетатив е "цената", който всички медии въртят като стара ръждясала латерна.
Защо този аргумент е измамен?
Първо, спот цената на газовите доставки се движи от търсене и предлагане, а не от формулата себестойност плюс печалба. Е, да, но всички дълбаят именно в тази посока - колко струвал транспортът, втечняването и т.н. Т.е на нас Газпром не ни продава газ съобразно това, колко му струва да го докара по тръбата до България, за да дълбаем в тази единствена посока.
Второ, дори да са дългосрочни договорите като тези на Газпром с Булгаргаз, то те пак се базират на борсовата цена (70%) и 30% осреднена цена на нефтените деривати за последните няколко месеца. Пак няма себестойност в сметката, въпреки да е ясно, че самата борсова цена покрива себестойността на добива.
Трето, американският втечнен газ се експортира основно за Азия, където обаче в момента търсенето е слабо заради КОВИД локдауните в Китай, намаленото производство и доставки в цяла Азия. Нормално е в този момент да има пренасочване на отказани количества към Европа на атрактивни цени - така че напълно е възможно за поне месец юни цената на американския газ да е по-ниска от договорената цена на газа на Газпром.
Четвърто, не е ясна реалната цена на Газпром сега при новите му условия за плащане - има нови посредници в Русия, неясни валутни курсове, неизвестни правни ефекти върху договорите - т.е няма референтна цена на Газпром, с която да сравняваме и да твърдим, че е "по-евтина".
Пето, никога не се коментира ноторния факт, че по руската тръба у нас влиза не само газ, а и огромна политическа корупция. При това положение, дори номинално руският газ да е по-евтин, България е плащала десетилетия и продължава да плаща огромна цена заради част от нашата политическа класа, която ни е лишила от суверинитет в много области, особено енергетика.
Шесто, Газпром може да ни продава на каквато си иска цена, защото сме малък пазар, а с него никога не се договаря просто търговска сделка. Защото руският газ е политическа стока с цена, която съдържа рентата на нашата политическа класа. Която сега е ревнала като малко дете с отнет шоколад - от трибуната на парламента до медиите за загубата на руския газ.
Седмо, както казва президентът на Естония - "ние сме готови да плащаме за друг газ колкото се наложи, защото свободата няма цена."
А ние кога ще имаме такъв държавник? |
| За смяната на чипа и завръщането на конституцията |
__ 22 __
17/10/22
14:38:38 |
Евроатлантизъм и евроатлантически ценности са термини, подложени днес на ускорена амортизация до тяхното пълно клиширане. Както впрочем започна Преходът - с викове, клетви и закани срещу комунизма и неговата идеология, докато бяха постепенно клиширани, за да не бъдат разбрани и осмислени.
В първия случай - натрапващата се през медиите интерпретация от журналисти и анализатори е за безкритичното геополитическо позициониране на България към Запада и САЩ, уж заменяйки един Голям брат или господар с друг и имплицитно вкарвайки така патрЕотичния мотив за предателство към самата България. А евроатлантическите ценности са всъщност в нашата конституция - се представят като антиподни на българските ценности, без някой да обяснява какви са те: върховенство на правото, свободата на словото, правата на човека, неприкосновеност на частната собственост, защита на малцинствата, политически плурализъм, уважение към достойснтвото на личността и пр.
Във втория случай - комунизмът беше изговорен през зверствата на комунистите без анализиране на последствията за човешката психика, която превърна нормалните българи в съветски хора. А именно - как лъжата, кражбата, безприкословното подчинение, безкритичното мислене, раболепието, лоялност към колектива, държавата над всичко и пр. всъщност станаха доминиращите "ценности" в общество на оцеляването - и които ценности на практика опорочиха Прехода.
Така частичният Преход към нов тип общество роди полудемокрация и полупазарна икономика. Грандпричината е, че в духовното пространство ценностите на съветските хора останаха да доминират, а това попречи комунизмът да бъде наистина осъден като вреден за обществото. Заразата плъзна и към следващите поколения, които родиха фронтмените на патрЕотични, крайно десни и леви, а и псевдо атлантически партии и движения за борба или саботиране на атлантическото влияние.
Защото не е достатъчно да си патриот, като хвалиш нашата история и красива природа. Трябва да има с какво да се гордееш заради успехите на днешната българска нация, а там сме на дъното на почти всички европейски класации. А за да се оттласнем са нужни лични усилия, учене, много труд, предприемачество, на които съветският човек не е научен. Така се зароди антагонизмът към евроценностите и опита за завръщане към Евразия.
Последствията от конфликта в духовната сфера се пренесе и в политиката като конфликт за върховенството на правото и борба с клептокрацията, поставяйки така критерия за автентична евроатлантическа принадлежност.
Най-подир, същият конфликт съществува и в икономиката между рентиерите, които изплетоха олигархична мрежа около партиите на клептокрацията и нормалните предприемачи, които търсят успех само през пазара.
Това може да се промени само с визия за България. Възбуждане на обществен дебат за ключовите ценности, които нашето общество трябва да отглежда и насърчава; изучаване в училище и постигане на обществено съгласие да се разясняват и защитават ценностите на конституцията, където те са защитени!
Така ще стигнем до идеята за нужните реформи за тази защита.
- Върховенство на правото - реформа на съдебната система
- Свободата на словото - реформа на медиите
- Правата на човека - реформа на МВР и службите
- Политически плурализъм - реформа на партийната система
- Правата на малцинствата - реформа на образователната система за интеграцията на малцинства от най-ранна възраст.
И за раждане на нови поколения защитници на свободата и демокрацията. |
| Кога ще свърши Преходът |
__ 23 __
10/11/22
16:40:13 |
Христовата възраст на Прехода отбелязваме днес.
Честит рожден ден на втората българска демокрация!
Младата българска демокрация се раждаше както човешкия живот - изключително болезнено. Бяха разрушени хиляди съдби, за да си пробие път новото време. За да успеят новите поколения. Българите днес са близо десет пъти по-богати, отколкото през 1989 г. Но сравненията не с другите до нас, а вече със света носят психологическата травма на изостаналост и националното унижение.
Българският преход може да се раздели по диалектически като Теза, Антитеза и Синтез.
Тезата (1985-1997)
Тя е Преструвката, че ще градим демократичен капитализъм. Тази фаза започна със снишаването на нашите комунисти за гласността и перестройката в СССР; след това приемането на реалността и оглавяването на този процес до пълната му катастрофа с хиперинфлация през 1997 г.
Антитезата (1997-2009)
Това е антитеза на Преструвката и започна с жестоката реалност на реформите, които станаха неизбежни поради изчерпването на ресурсите за преструвка и загубата на власт от БСП. Тази фаза ни увенча с членство в съюзите на най-развитите държави - ЕС и НАТО. Но завърши със завръщането на комунистите във властта и модела на грабеж.
Синтезът (2009-2021)
Той е именно Преструвката, че имаме демократичен капитализъм като наметало на същата порода хора. Преструвка, че комунистите и техните служби не управляват - наложителна, защото ресурсите вече идват не от Изток, а от Запад.
Преходите в България винаги са 40 години.
Точно 40 години след Освобождението, на 3 март 1918 г Русия капитулира пред България и нейните съюзници и така завършва тогавашният Преход - ставаме свободни след като се освобождаваме от нашия Освободител.
Мойсей е водил 40 години евреите в пустинята - докато си отидат евреите живели в египетско робство и дойдат новите свободни поколения, които не помнят робството.
Наближаваме 40 години от началото на Прехода.
А той ще завърши с края на Преструвката.
|
| Ден за почит на двамата най-големи икономисти |
__ 24 __
06/06/23
18:43:50 |
Днес, 5 юни имат юбилеен рожден ден вероятно двамата най-велики икономисти за всички времена:
Адам Смит е толкова голям, че всъщност поставя началото на всички икономически школи на пазарната икономика в епохата на капитализма. Той доказва, че не в трупането на злато се състои богатството ( което много политици и "бизнесмени" още не са разбрали), а в изграждането на предприемачески умения, на морални социално-икономически отношения и на "съвършено правосъдие" в обществото.
Неговата трудова теория за стойността е доразвита от Дейвид Рикардо и Маркс и става основа на работническо-социалните движения през следващите два века. След 1989 г трудовата теория на стойността залиня и изглеждаше влязла в историята. Но драматичното развитие на технологиите, поевтиняването на материалните ресурси и нарастване значението на интелектулната собственост отново я възраждат.
Но Смит дава живот и на друга теория на стойността - за факторите на производството. При нея не само трудът, а стойност носят и земята, и капиталът и затова заслужават доход (аренда и печалба).
Революцията на Джон Мейнард Кейнс в икономическата теория е в поне три насоки:
1. Въвежда държавата като ключов играч в икономиката, но - това което социалистите забравят - като временен играч - за спасяването на капитализма в Голямата депресия.
2. Слага фокус върху търсенето вместо предлагането като рецепта за спасяване на икономиката, като въвежда термина агрегатно търсене, което държавата трябва да стимулира.
3. Поставя началото на модерната макроикономика (връзката с Маркс, който умира в годината, когато се ражда Кейнс - 1883) и държавното управление на макроикономическите баланси след Втората световна война.
Освен това Кейнс е и един от архитектите на световната парична система след войната, която дава на долара и лирата статута на световни валути.
За величието на Кейнс говори фактът за множеството икономически школи на негово име: кейнсианци, посткейнсианци, неокейнсианци и т.н. Парадоксът е, че той самият едва ли би подкрепил тези теории, а дори са го чували да казва, че не се смята за кейнсианец. Именно защото неговото решение - за държавната намеса - е било за временна намеса за стабилизация на капитализма. Но по инерция - смятат Сър Лорд Джон Мейнард Кейнс за ляв икономист.
Трябва да се признае, че светът и след Голямата Депресия (1929) , и след Голямата Рецесия (2008), и след Световната пандемия (2020) - прилага най-вече неговите икономически рецепти. |
|
