Проф. Нели Огнянова: Дългите мандати могат да бетонират неспособни за позицията     |
__ 1 __
01/03/21
13:50:09 |
Интервюто с проф. Нели Огнянова, експерт по медийно право и преподавател в СУ Св. Климент Охридски.
Безспорно Законът за радиото и телевизията (ЗРТ) се нуждаеше от изменения и допълнения, които да го синхронизират с европейското законодателството и с новите изисквания на цифровия аудио-визуален пазар. Постига ли тези цели проектът на Министерския съвет, който беше експресно внесен в Народното събрание месец преди закриването му?
- През декември 2020 г. България въведе последната ревизия (Директива 2018/1808) на европейското медийно законодателство с изменение на ЗРТ. В технологично отношение законът вече съдържа новите европейски изисквания за цифровите медийни услуги и услуги на платформи.
През март 2021 г. друг проект за изменение на ЗРТ очаква приемане в последните дни преди парламентарните избори. Проектът има две цели според заповедта на министъра на културата: да приведе ЗРТ в съответствие със Закона за публичните финанси (ЗПФ) и да въведе в българското право Съобщението на Европейската комисия за държавната помощ в радиото и телевизията. Както се вижда, предмет е финансирането на обществените медии:
• Съответствието със ЗПФ по разбирането на Министерството на финансите (МФ) в случая се свежда главно до закриване на Фонд "Радио и телевизия", което министърът на финансите Владислав Горанов иска още от 2015 г., когато подобен законопроект на МФ беше спрян. Сега МФ очевидно не отстъпва, затова се предвижда закриване на фонда.
• Съобщението на ЕК за държавната помощ изисква БНР и БНТ да получават толкова финансиране, колкото е необходимо за изпълнението на обществената им мисия. Въвеждането на Съобщението означава промяна на начина, по който се определя финансирането на БНР и БНТ - вместо на принципа на "час програма" двете медии трябва да се финансират "според обществената мисия".
Изготвеният текст отговаря на тези две цели. Има проблематични моменти, но те са преодолими.
В Доклада на Министерския съвет по законопроекта е отделено специално внимание на дефинирането на обществената мисия на БНР и БНТ и конкретното определяне на услугите и дейностите, чрез които тя ще бъде изпълнявана. Като експерт виждате ли предложения, които гарантират защитата на обществения интерес и контрола за изпълнението на тази мисия?
- Има пълно съгласие за необходимостта да се изостави в миналото принципът на "час програма". Според изискванията на ЕК първата задача пред всяка държава е да определи защо съществуват обществените радио и телевизия, защо трябва да бъдат финансирани с публичен ресурс - или с други думи, да е определена обществената им мисия.
Законопроектът извършва това. Определянето на мисията е специализирана задача, изискваща познаване в детайли на вътрешната организация на БНР и БНТ. Въвеждането на Съобщението за държавната помощ не може да е кабинетно упражнение. То изисква участие на хора с много опит от БНТ и БНР, както и на експерти от надзорните медийни и финансови органи - което прави законопроекта уникален и труден за изготвяне.
Финансирането на обществените медии е най-добрата гаранция за тяхната независимост. Досега БНР и БНТ получаваха годишни субсидии, гласувани от Народното събрание, но и двете медии се чувстваха ощетени, а тяхната дейност - недофинансирана. Сега бюджетите им ще бъдат определяни на базата на нетните разходи за осъществяване на техните услуги и дейности. Пред "Тоест" генералният директор на БНТ Емил Кошлуков определи тази формула като по-успешна и по-справедлива. Защо?
- Първо, "час програма" досега има усреднена стойност, записана в тарифа на Министерския съвет. Усреднената стойност не говори нищо за качеството и структурата на предлаганите програми.
Второ, при този начин на определяне на размера на финансирането обществените медии имат интерес да се развиват екстензивно, с все повече и повече програмно време, за да получават все по-голямо и по-голямо финансиране. Всички сме чували въпроса "Как е възможно да имаме повече програми, а да не получаваме по-голямо финансиране?". Възможно е: никой не е длъжен да финансира все повече програми. Ще се финансират тези услуги, които са необходими за изпълнение на обществената мисия.
Трето, финансирането се определя според програмното време, но медийното съдържание не е само в линейните услуги (програмите). Нелинейните услуги и онлайн съдържанието на сайтовете на БНР и БНТ в момента не се финансират от държавата. А трябва. По-голямата част от аудиторията има интерес или скоро ще има интерес точно към това съдържание, което не се финансира по модела на "час програма".
Има и формална причина: първото съобщение за държавната помощ е от 2001 г. - вярно, тогава България е преговаряща държава, но от 2007 г. е член на ЕС. А едва сега, 20 години по-късно, се създава текст, който да постави финансирането в съответствие с тези изисквания.
Защо се предлага от закона да отпадне Фонд "Радио и телевизия"? Само защото той през годините така и не успя да бъде създаден, или има и други съображения?
- Според МФ заличаването на фонда е императивно изискване на ЗПФ.
Въпреки общественото недоволство срещу идеята мандатите на генералните директори на двете медии да бъдат удължени от три на пет години, това предложение влиза в законопроекта на Министерския съвет. Съответства ли то на практиката в европейските обществени медии и какво гарантира в повече този удължен управленски мандат?
- Съответства. Сравнителният анализ потвърждава наличието на по-дълги мандати в Европа. Личното ми мнение е, че по-дълга перспектива може да се дава чрез комбинация от кратки мандати с възможност за преизбиране (така би имало контрол поне при всяко преизбиране). Дългите мандати, съчетани с гаранциите за ненамеса в работата на медиите, имат потенциал да бетонират в управлението лица, които се оказват неспособни за тази позиция. А по повод недоволството ще кажа все пак, че закон не се изготвя с оглед на конкретни лица - законът трябва да предвиди какво е добро и работещо по принцип.
От разгорещената публична дискусия през есента стана ясно, че има други идеи за управлението на БНР и БНТ и за избора на членовете на СЕМ. Включени ли са тези идеи в сегашната версия на законопроекта?
- Частично. В проекта са включени разпоредби, свързани с управлението на БНР и БНТ. Не се включват предложения за нов брой, състав и начин на формиране на регулатора. Не защото такава дискусия не е необходима. Но законопроектът има точно определени цели и разконцентрирането може да доведе до включване на екстравагантни разпоредби, да забави драматично изготвянето му и при лош късмет - да го потопи.
Има ли шанс законопроектът да мине през комисиите в Народното събрание и да бъде гласуван поне на първо четене?
- В последните дни има много разнопосочни сигнали, разбързването на Министерския съвет е последвано от двукратно отлагане на първо четене в парламентарната Комисия по културата и медиите. Очакването за лош късмет става все по-основателно. |
| Проф. Нели Огнянова: Трябва да се изостави практиката на ГЕРБ за бартер с медиит |
__ 2 __
09/12/21
00:33:50 |
Сградата на в. "Труд" беше запечатана заради неплатени наеми. Работещите там заговориха за "политически репресии". Александър Детев от "Дойче веле" разговаря с проф. Нели Огнянова за медийната ситуация в България. Заглавието на интервюто е на "Дневник".
Вчера служители на Министерство на културата и полицията запечатаха сградата на в. "Труд" заради неплатени наеми. Работещи във вестника, начело с главния редактор Петьо Блъсков, обявиха гражданско неподчинение и заговориха за "политически репресии". Какво ни казва този случай за състоянието на медиите в България?
- Казва ни, че част от производителите на новини са в привилегирован режим и по отношение на тях определени системи за контрол не работят. Впрочем през последните месеци станахме свидетели на удивлението на служебния министър на финансите от факта, че много от системите за контрол в държавата не работят.
Може да се разсъждава защо се получава така в медийния сектор, но бих посочила една от причините. Много опити за налагане на обичайни в демократичния свят стандарти се неутрализират от тези, по отношение на които се очаква стандартите да действат. Гаранциите за правото на информация и медийния плурализъм отпадат или не се въвеждат, за да не засегнат икономическите интереси на близки до властта субекти в медийния сектор. Това положение трябва да се промени.
От ГЕРБ поискаха извънредно заседание на парламента заради казуса. Като експерт по медийно право виждате ли основание за такова?
- Отношението на ГЕРБ към медиите не е особено последователно. Когато ГЕРБ беше на власт, лидерът на партията Борисов беше категоричен, че "върху свободата на словото не посяга властта, а посягат собствениците". Да отидат на свободния пазар, да теглят кредити, ако направят добър вестник, "след пет месеца вестникът ще е най-четеният и ще си изкарат парите", съветваше Борисов.
По-късно стана ясно, че не е съвсем така и че е имало кръг от приближени на ГЕРБ медии, между които и "Труд", получили милиони необезпечени кредити от банката на властта КТБ чрез търговски дружества - големи кредитополучатели като "Сайга Консулт". Прекратяването на привилегированото отношение се отрази неблагоприятно върху покровителстваните медии: "Преса" и "Тема" вече ги няма, "Стандарт" не е всекидневник, "Труд" е неизправен длъжник.
Откакто ГЕРБ е опозиция, тезата на Борисов за свободния пазар е изоставена. В 46-ото Народно събрание ГЕРБ внесе т.нар. законопроект Блъсков за отдаване на имоти - частна държавна собственост, без търг, а сега, както разбирам, се търсят и други форми на намеса в полза на Блъсков. Новите управляващи се очаква да обърнат внимание не на конкретни наемни отношения, а на необходимостта да се изостави практиката на ГЕРБ за бартер с медиите: привилегии и публичен ресурс да се предоставят в замяна на проправителствено отразяване.
Финансирането на печатните издания е проблем в цял свят, но в България той е особено изразен. Какви стъпки трябва да се предприемат, за да се гарантира както количество, така и качество на пресата в страната?
- В момента се търси решение и на наднационално равнище в ЕС, очаква се подкрепа на медиите с финансовите инструменти на съюза.
У нас не всички печатни медии имат основание да очакват подкрепа. Не следва повече да е възможно публичен ресурс, в частност европейски средства, да се насочват към издания, печатни или електронни, с антиевропейски и антидемократични позиции. Бъдеще следва да има само качествената журналистика. Ето защо предварителен въпрос е определянето на критериите за качествена журналистика. По мое мнение между тях е спазването на изискванията на журналистическата етика.
На прага сме на ново правителство в България, което обещава да скъса с порочните практики от миналото. Могат ли медиите също да се надяват на добри новини? Има ли такива индикации?
- Когато ГЕРБ получи доверието на хората през 2009 година, вече беше направен опит да се сложи ръка върху медийния сектор, изгряваше звездата на Ирена Кръстева, а чрез ред операции собствеността върху мултиплексите беше концентрирана, за което по-късно България беше осъдена от Съда на ЕС. Имаше очакване победителят в изборите да се отнася към медиите по прозрачен и недискриминационен начин. Нищо подобно не се случи.
Сега отново има очаквания за налагане на европейските демократични медийни стандарти. В обсъжданите публично сектори през миналата седмица не се чу много за медийна свобода и медиен плурализъм, но да се надяваме, че това са ценности по подразбиране.
Важно и за нас е, че се подготвят законодателни актове в ЕС в подкрепа на свободата на медиите. Проект на Законодателен акт за свободата на медиите се очаква в средата на 2022 година. |
|
