Ресурсбук България. Данни за избрано лице

Владимир Левчев

Владимир Любомиров Левчев е български поет, писател, журналист, политик, активист на „Екогласност“ и преподавател в Американския университет в Благоевград. Син е на поета Любомир Левчев.

Левчев завършва Английската гимназия в София (1976) и изкуствознание във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (1982). Редактор е в издателство „Народна култура“ (1982 – 1989), издател на нелегално отпечатваното преди 10 ноември 1989 г. независимо списание за литература и публицистика „Глас“, зам.-главен редактор на „Литературен вестник“ (1991 – 1994). Член е на изпълнителния комитет на Екогласност и главен координатор на Свободно поетическо общество.

През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Докато се установи като преподавател, работи като хлебар и пощальон. През 1996 г. завършва MFA програма по Творческо писане. Между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в University of Maryland (Балтимор), Montgomery College, George Washington University и American University (Вашингтон), американска литература в една гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език в подготвителен център към Държавния департамент.

От есента на 2007 г. преподава литература и писане в Американския университет в Благоевград.

Разведен е и има един син – Боян.

Други подобни ресурси
Сайтове: Изкуство и култура


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:   Поет
  Телефон:  
  E-Mail:  
 
  Идентификация
 
  Титла:
  Професия: Изкуствознание
  Основна дейност: Изкуство и култура
 
Линкове към Владимир Левчев
 
W17 Култура, Музика Фирми Раздел    
W30 Сувенири и бижута Стоки Раздел    
W34 Изкуство и култура Сайтове Раздел    
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Виж :
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Вл.Левчев. Власт, задкулисие и протести  
__ 1 __

01/08/20
01:25:49
Протестиращите имат две основни искания: оставка на кабинета и оставка на Гешев. Второто ще е много по-трудно да се случи. Но тези искания не са самоцелни. След падането на правителството ще има избори и нов парламент. Надеждата е, че в него ще влязат нови лица. И че този в този парламент ще има воля да се промени статутът на главния прокурор и да се направят истински реформи, които да изчистят страната ни от корупцията , да я направят истинска просперираща европейска демокрация.

Но протестите вече водят до някои реални промени - като решението студеният резерв да се ползва само от държавната ТЕЦ "Марица Изток 2". Важно е и решението на Конституционния съд, че всеки редовен прокурор може да разследва главния. Дано се намери достатъчно смел прокурор!

Дори да не постигнат веднага двете си основни искания, протестите разкъсват фасадата и показват грозното лице на задкулисието. Те са израз на отказа на една младо поколение да продължава да живее под властта му.
 Културата на алтернативните факти (от Доналд Тръмп до проф. Михаил Мирчев)  
__ 2 __

26/11/20
23:51:53

През 90-те години, с въвеждането на интернет и навлизането на цялото човечество в информационната епоха, имаше една надежда, че свободният достъп до информация ще направи хората и света и по-свободни, и по-умни. Това беше особено въодушевяващо за нас, идващите от тъмната страна на "желязната завеса", където информацията се криеше или изопачаваше. Уви, четвърт век по-късно, започва да изглежда, че в глобалното информационно село, където теоретично всеки има достъп до цялата световна информация, светът оглупява.

Информацията не е знание. (И знанието не е мъдрост.) В морето от информация умните хора, тези, които умеят да я превръщат в знание, стават по-умни. Глупавите обаче, тези които не умеят да превръщат информацията в знание, стават по-глупави. Но ние, мнозинството хора, не сме нито съвършено умни, нито съвършено глупави. Или сме по-умни в едно и по-глупави в друго. Има високоинтелигентни индивиди, които са изумително наивни във всекиденвието, като и нискоинтелигентни хитреци с дарба да се възползат от определена информация за лична изгода. Но мнозинството хора във все по-многомилиардния свят не смогват и дори не се опитват да процесират достъпната им информация (примесена с дезинформация), да отсеят фактите, да превърнат фактите в знание и разбиране.

Когато цялата световна информация е в джоба ти, в "умния" ти телефон, имаш измамното чувство, че я притежаваш, че ти си умен. Но информацията, дори да я прочетеш или чуеш, няма никакъв смисъл, не съществува за теб, докато не я премислиш и превърнеш в главата си в знание.

Освен това информационната епоха въоръжи манипулаторите,

промивачите на мозъци по икономически или политически причини, с ядрено оръжие. Дезинформацията, или таргетираната информация, наистина може да бъде оръжие за масово поразяване. Особено с възхода на социалните "медии". Социалните "медии" ни поощряват да не виждаме разликата между факти и лъжи, между информация и лично мнение или пропаганда, между научни теории и често налудни конспиративни теории. Така светът като цяло изглежда не само не поумнява, но оглупява с невиждани досега темпове.

Социалните "медии" изобщо не са информационни медии в класическия смисъл на думата. Там няма професионална журналистика. Всички там сме едновременно създатели, разпространители и консуматори на новини. Или фалшиви новини. И границата между новина и лично мнение напълно е изчезнала. Освен това всеки от нас има илюзията, че общува с целия глобален свят, но всъщност е затворен в един "мехур" от приятели, които мислят като него.

В класическата сериозна преса, независимо дали един сериозен вестник, като "Ню Йорк Таймс" или "Уолстрийт Джърнал", или "Гардиън", е по-ляв или по-десен както редакция, има ясно разграничение между репортажи за домашните и световни събития, т.е. новини, и лични мнения, изразявани от колумнисти, коментатори или от цялата редакция на изданието. "Когато фактите говорят и боговете мълчат." Така поне беше, когато всички приемаха същите факти. Когато нямаше "алтернативни факти" (термин, създаден от съветничката на Доналд Тръмп Келиян Конуей, за да защити едно фалшиво твърдение). Когато имаше

ясно разграничение между факти и мнения. Такова разграничение няма в "социалните медии".

В близкото минало имаше и ясно разграничение между серозна и жълта преса. Жълтата преса, разбира се, от "Нешънъл инкуайърър" до нашите жълти медии, има много по-широко разпространение, чете се от повече хора. Жълтите вестници се купуваха в супермаркетите и в тяк можеше да се прочете коя филмова звезда е изневерила на половинката си и с кого (независимо дали това е истина или не), че марсианци са отвлекли някого в някакво село, че има световна педофилска конспирация с център една пицария във Вашингтон, в която участват папата, Хилъри Клинтън, Том Хенкс и Далай Лама, че Бил Гейтс подготвя масово "чипиране" на света чрез ваксинация, че инцестът и педофилията са официално разрешени в Европа, че с инжектиране на белина можем да се излекуваме от коронавирус

Днес подобни глупости не само че са размесени с реална информация и не само, че циркулират с много по-голяма скорост от реалната информация в световните медии - те вече навлизат и в изказванията на важни политици, дори лидери на световни демокрации, както в лекциите на университетски преподаватели. Едно е да чуваме лъжи и глупости от устата на Ким Чен Ун, както чувахме в миналото от Живков или Брежнев, друго е да чуваме лъжи, чисти глупости и конспиративни теории от устата на лидера на най-глямата свтетовна демокрация, Доналд Тръмп. Или от устата на университетски преподавател в най-престижния български университет - като проф. Михаил Мирчев.

Доналд Тръмп в един момент твърдеше че коронавирусната пандемия е някаква конспирация срещу него. В друг момент казваше, че може би може да се лекува с инжектиране на белина. Сега твърди, че не е загубил изборите, а убедително ги е спечелил и се е случила някаква колосална изборна измама.

Твърдението му не е подкрепено с никакви факти. Но много хора му вярват.

Проф. Михаил Мирчев в университетски лекции твърди, че в Европа има широко движение за узаконяване на педофилията и инцеста, че "тоталният контрол става" чрез масово ваксиниране, чe 5G технологията води до масово облъчване и нарушаване на имунната система на хората (от там - коронавирусната пандемия). Разбира се, всичко това е дело на задкулисното световно правителство, от което може да ни спаси не друг, а Доналд Тръмп.

Разбира се има и авторитарни лидери като Путин, които с охота (и професионално умение, добито от работа в съветските тайни служби) подпомагат разпространението на алтернативни факти и конспиративни теории с цел да се подкопае самата идея за свобода на словото и информацията - този фундамент на демокрацията.

Глупавите или неуките хора винаги са били много повече от умните и образованите. (Всъщност никога не е имало толкова много грамотни хора, колкото сега, макар че грамотността още не е образование или знание.) Но винаги е имало ясно разграничение между сериозна преса и сериозна наука и мълви за таен сатанински, еврейски, хомосексуален или марсиански заговор. Днес изглежда това разграничение е изчезнало. С решаващата помощ на "социалните медии". Но

контракултура на "алтернативните факти" навлиза и в политиката, и в университета.

Това ни е познато от комунистическо време, но тогава, поне в последните декади на комунизма, повечето хора ясно си даваха сметка, че властта ползва медиите и образованието като пропагандни оръжия. Това дори официално се казваше - и то с гордост. И повечето хора вярваха, че има реална информация и истинската свобода на словото, от другата страна на "желязната завеса", в демократичния свят.

По-умни и по-свободни ли станаха хората в информационната епоха, 25 години след въвеждането на интернет и навлизането ни във виртуалното информационно пространство?

Коронавируснатана пандемия ускорява и засилва тези плашещи процеси - нараства ролята на социалните медии, където няма разлика между факт и лъжа, между информация и мнение, между истина и "алтернативен факт". Но също така нараства и броят на хората, дори в развитите страни, които обедняват, губят работата си, чувстват се отхвърлени от системата. Тези хора охотно приемат за истина всякакви конспиративни теории за тайното световно правителство и задкулсната власт - на педофили кръвопийци и рептили, които искат да ни чипират чрез ваксинация.

Алтернативните факти, както фантастичните филми, могат да ни дадат лесно обяснение (и лечение) за собственото ни нещастие. И за чувството ни за отхвърленост от реалния свят.
 Лъжата като оръжие за масово поразяване  
__ 3 __

09/12/20
02:13:52
"Родът човешки не понася твърде много реалност."
Т. С. Елиът

Според Ювал Харари, автора на "Sapiens: Кратка история на човечеството", това, което е превърнало човекоподобната маймуната в човек (вследствие на някаква тайнствена мутация) е способността на човека да разказва измислени истории, в които вярва, и може да убеди и другите да вярват в тях. Шимпанзето според него може да каже на другите шимпанзета "Внимавайте, идва лъв!". Но не може да каже и да убеди другите да вярват, че лъвът е символ на тяхното племе.

Символът не е физическа реалност, но е духовна реалност. На философско или религиозно ниво можем да кажем, че тази вяра в "измислени истории" е всъщност вярата, че духовният свят, невидимият свят, светът на идеите е реален. Това е светът на идеите на Платон, трансцендентното на Кант отвъд възможното знание или представата за отвъдния свят във всички религии.

В този смисъл символното мислене не е точно вяра в измислици и светът на идеите не е лъжа, а свят на чистата логика или на интуицията за трансцендентното. Но когато четем роман например, ние знаем, че авторът рисува една измислена реалност, и все пак се вживяваме съзнателно в тази литературна измислица, сякаш тя е истина. Творческата фантазия и символното мислене за света - това е, което отличава човека от шимпанзето. Това е и предимството на човешкия интеклект пред изкуствения интелект.

Но способността ни да се вживяваме в измислени истори, да превръщаме обекта на вярата, обекта на нашите въжделения в реалност, невидимото във видимо, може да играе и пагубна роля във всекидневието или в политическия живот.

Толкова много хора вярват на телефонните измамници, които създават за тях някаква измислена лична реалност - близък роднина е в нужда от помощ. По време на първата чумна епидемия през 14-и век хората са обвинявали за нея евреите или пък котката, че е сатанинско животно. Да не говорим за горенето на вещици и инквизицията като репресивна властова институция.

Политици и идеолози рисуват пред народа картината на светлото бъдеще. Или зловещия образ на врага. И ако го правят умело - народът им вярва. Хората мислят в образи и картинки (които са символни). Работник и колхозничка - млади и красиви - с издигнати в приближените им ръце сърп и чук. Злият чичо Сам с цилиндър с американско знаме и бомба под мищница И обратно - представата за социализма (дори западният демократичен социализъм) като сталински концентрационен лагер с оковани хора зад бодлива тел. Знаем как тоталитарните държава извършваше идеологическо промиване на мозъци чрез плакатни образи и прости наративи. Разказът, картинното представление на сцена или екран въздейства още по-силно от плакатния образ.

Режисираната картинка на усмихнат актьор с току-що измити сияйни зъби или измислената история (Мария взе това лекарство и вече няма никаква болка в кръста) се ползват и с комерсиални цели в рекламата. Жълтата преса, чиято основна цел е комерсиална - да се продаде вестникът (ако няма и скрита политическа цел), казва на хората това, което искат да чуят - разказва им за извънбрачна авантюра на знаменитост, за марсианци, които слизат в планинско село, докато в друго село се появява вампир.

Лъжата се продава по-добре от истината, ако е достатъчно драматична и шокираща.

Днес обаче, в информационната епоха, лъжата, фалшивата новина или конспиративната теория - измисленият наратив, който обяснява по прост, плакатен или карикатурен начин света - става мощно оръжие. С помощта на социалните медии това може да бъде оръжие за масово поразяване. То се ползва умело например от Путин, политик с професионален опит от съветските тайни служби, в новата студена война между Русия и Европейския съюз или между Русия и НАТО. Ползва се умело и от политици с търговски опит и нагласа като Доналд Тръмп, който знае как да поднесе на своите верни изборатели лъжата, която те искат да чуят, за да бъдат въодушевени или разгневени в изборната борба.

Тръмп например разпространяваше навремето така наречената "birther" конспиративна теория, че Барак Обам не бил роден в Съединените щати и съответно не бил законен президент. Сега, когато е напълно ясно за всички и обявено включително от републикански губернатори на щати, че Байдън е спечелил изборите, Тръмп продължава да настоява, че е изгубил благодарение на някаква (неодказана и неприета от никой съд) мащабна фалшификация. Неговите фанатични последователи вярват безрезервно - защото той им казва точно това, което те искат да чуят. Тръмп използва тази следизборна истерия за фъндрейзинг - за бъдещи избори (след четири години) или за промоция на личния си бизнес или бъдеще в политическия шоубизнес.

Важно е също така да се въплъти в един реален човек абстрактният образ на врага.

Бил Гейтс е новият Джордж Сорос - либералният архивраг. (Либералите са основен враг както за бившите комунисти и путинистите, така и за крайно десните и националпопулистите в западния свят). Мнозина хора с крайнодясна или крайнолява нагласа вярват в конспиративната теория за тайното световно правителство, което иска да пороби всички ни. И за злия гений Гейтс, който се кани да чипира световното население чрез ваксинация. Така, като се ваксинираме за коронавируса, ще станем послушни и достанционно управляеми. Колкото и да е абсурдна и смешна тази теория, има много хора, които й вярват. Има и такива, които съзнателно я разпространяват с някаква политическа цел.

Носенето на маска стана идеологически знак. За националпопулистите отказът да се носи маска е бунт срещу посегателството върху индивидуалната свобода - било от някакво световно правителство, било от Европейския съюз - за националпопулистите в Европа, както и за външните врагове на съюза. Европейският съюз трябва да се сатанизира.

У нас се направи успешно дори една лингвистична фалшификация - около думата "джендър". Дори

Конституционният съд на практика потвърди тази конспиративна теория,

базирана на лингвистична фалшификация. (Думата gender на английски означава "пол" - частично синоним на "sex" - но пол не в сексуален план, а в социален - ролята на мъжа и жената, половите роли в обществото). Според конспиративната теория, разпространявана от нашите националпопулисти и путинистите антиевропейци, Истанбулската конвенция не целяла защита на жените от насилие, а подмолно вземане на властта от някакви "джендъри" - т.е. хора с нетрадиционна сексуална ориентация. Тази лингвистична фалшификация проработи много добре в България.

Редица хора у нас дори вярват, че някакви злокобни норвежци искат да вземат децата им, за да ги дадат за осиновяване от гей двойки. Но "джендърската" теория е на практика едно антиевропейско идеологическо оръжие. В конспиративния наратив на путинисти и ултрадесни евроскептици врагът са либералите, превзели властта в Европа. Затова майсторите в ползването на лъжата като оръжие измислят думи като "Гейропа", "либерастия" и "толерастия". Либералите, както казахме, се явяват най-удобният образа на врага - и за крайната левица, и за крайната десница.

"Пицагейт" е още по-абсурдна конспиративна теория от нашата - за норвежците, крадящи децата ни. Но "пицагейт" също има сексуално-криминална основа - такива наративи са много ефективни с това, че емоционално ангажират, предизвикват гняв и възмущение. Според конспиративната теория "пицагейт" светът се управлява от някакво тайно общество на педофили канибали, в което участват Хилъри Клинтън и други видни демократи в САЩ, видни холивудски актьори, папа Франциск, та дори и Далай лама.

И центърът на тази злокобна световна секта била една пицария в американската столица Вашингтон

Има и още по-налудни конспиративни теории (макар че това за чипирането и "пицагейт" са достатъчно налудни) - например теорията за плоската земя. Видите ли, от Колумб и Галилей насам ни лъжат, че земята е кръгла! А тя всъщност си е плоска. И астронавтите, и космонавтите, които твърдят, че са обикаляли земята, също са вероятно съучастници в този грандиозен (и вековен) заговор да се измами човечеството, че земята е кръгла

Човек е устроен да вижда това, което иска да види, да вярва в това, което му харесва да вярва, независимо от всякакви факти или логически, рационални убеждения. Затова в новата студена война (или множеството нови студени войни) в информационната епоха идеолозите - командири на невидимия фронт, ползват картинки и наративи (фалшиви новини и конспиративни теории). Това е новото оръжие за масово поразяване.

С помощта на социалните мрежи лъжата може да се разпространява като вирусна пандемия. Веднъж приета от нас за истина, проникнала в съзнанието ни, тя трудно може да се премахне от там. Тя вече е станала реалност за нас и никакви факти, никакви рационални доводи не могат да ни излекуват от вярата ни в лъжата.

Само ние сами можем да се излекуваме - ако сме достатъчно критични и самокритични.

Ако не се страхуваме от истината, дори когато не ни изнася, дори когато е болезнена. "Истината ще ви спаси", казва Исус, според Евангелието на .Истината способността да си отворим очите за фактите, дори когато не ни изнасят, е единствената ни защита в информационната война, в която не знаем дори откъде точно идват атаките срещу нашето съзнание - атаки с фалшиви новини и конспиративни теории.

Смятам, че и новото блокиране на процеса на спиране на студената война между България и Северна Македония, студена война започнала още по югославско и съветско време с рисуване на обаза на врага - фашист и татарин, с преувеличени, ако не напълно фалшифицирани исторически наративи и национални митове, се инспирира отвън. Инспирира се от тези сили (очевидно такава е Русия), които не искат Западните Балкани да бъдат интегрирани в евроатлантческото пространство. И у нас, където изведнъж пак започна да се отрича съществуването на македонски език, и от другата страна на границата, където упорито се отрича общата ни история, този конфликт се раздухва от националпопулисти с вътрешнополитически цели. Но както друг път в миналото, националпопулистите съзнателно или не обслужват външни сили, които не мислят доброто на страните им - в случая на България или Северна Македония.

Трябва да си отваряме добре очите, дори когато истината е болезнена, и да не се оставяме да ни облъчват от екрана. А най-успешно ни облъчват с лъжата или емоционално преувеличената истина, в която по психологически причини или поради образованието ни от тотатлитарно време сме предразположени да вярваме. В новата студена война по-лесно се убиват живи хора (като се съсипва авторитетът им в медиите), отколкото се убиват призраците от миналото. Или призрачният образ на идеологическия враг.
 2020 - как орел, рак и щука да поместят общата тежка каруца  
__ 4 __

24/12/20
14:50:59
Отговори на поета, преподавател по литература Владимир Левчев.

Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?

- През 2016 година написах две стихотворения за внезапните "климатични" промени, които настъпиха тогава, за нахлулия студен фронт. Ставаше дума за отплуването на Великобритания от Европа с референдума за Брекзит. Kакто и за победата на националпопулизма в най-голямата демокрация в света с избора на Доналд Тръмп за президент. Тези променит в световния политически климат бяха внезапни - нито политическите "синоптици", нито компютърните модели ги предвидиха. Оттогава и аз се страхувам да правя прогнози.

Все пак тази година се сбъдна очакването ми Тръмп да изгуби изборите в САЩ. Разбира се, пандемията беше невъзможо да се предвиди миналата нова година. Макар че предупреждения, че такова нещо може да се случи в света, се правят отдавна. Все пак очакването на специалистите да се създаде ваксина за коронавируса преди края на годината също се сбъдна. И това стана с невиждани досега в историята темпове.

Очакваше се и нещо друго, което пандемията не предизвика, но силно ускори. Очакваше се все по-масовото ни преселение във виртуалния свят - преминаването "онлайн" на все повече бизнеси, образователни институции, както и на международни организации и правителства. (Макар че у нас за електронно правителство се говори от доста много години, а то все още не се е случило. наскоро се случи поне издаването на електронни рецепти.).

Този световен процес на "виртуализация" беше започнал отдавна. Но пандемията силно го ускори. Няма да има връщане към състоянието от преди пандемията. Каквото е минало "онлайн" вероятно ще остане там.

Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?

- Можеше да се очаква, че ГЕРБ, макар да няма достатъчно силна парламентарна опозиция в лицето на БСП, ще губи все повече популярността си - дори и без скандални записи. Под силна опозиция имам предвид такава, която да се ползва с доверието на мнозинството българи.

А такава опозиция нямаме в парламента, макар че сериозни кандидати има сред извънпарламентарните сили. Както в популиския спектър, с партията на Слави Трифонов, така и в лицето на една смислена дясно-центриска алтернатива на корумпираната власт - като "Демократична България". Има и други кандидати - Мая Манолова и т. нар. Отровно трио и Цветан Цветанов. Но Христо Иванов засега има най-добър шанс. Разбира се, се правят и ще се правят груби опити за дискредитиране преди изборите.

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?

- Протестите имаха смисъл. Това е една основна характеристика на гражданското общество, на прякото участие на всички хора в политическия живот на една демократична страна. Но силата, както и слабостта, на протестите беше в тяхната идейна разнородност.

Гешев със своите груби действия - нахлуването в Президентството веднага след протестната акция на "Демократична България" в Росенец, успя да обедини за протести лявата и дясната опозиция срещу ГЕРБ.

Трудно е обаче да се поддържа единство в едно толкова разнородно политически протестно движение. Знаем Славейковата басня за орела, рака и щуката. Няма как тримата заедно да поместят колата в една и съща посока, колкото и да се мъчат.

Но протестите тази година, както и тези през 2013 г., разбудиха обществото. Лощото е това депресиращо "дежа ву", което преживяваме - през 2013 година пак се протестираше срещу Пеевски, срещу главния прокурор и корупцията в политическата власт. Какво се е променило от тогава?

"Събуждането" на гражданското общество не се ли оказа едно от тези "събуждания" в съня ни сутрин преди училище, които помним от детството? Уж сме станали от леглото и сме се приготвили за училище, дори вече крачим, с тежката чанта, издишвайки пара по още тъмната заснежена улица. Но изведнъж се оказва, че и събуждането е било само насън. И ние още сме си в леглото. Не ни ли се случи нещо подобно?

Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?

- Честно казано, трудно може нещо да ме изненада в политическата среда в България - би ме изненадало успешно и реално (не само на думи - каквито постоянно слушаме) справяне с корупцията. Уви, нямаше такива изненади.

Би ме изненадало приятно и едно успешно справяне с пандемията. Затова имаш големи надежди през пролетта. Но поради хаотичната, непоследователна политика на правителството, което слуша повече бизнес лобистите, отколкото лекарите, през пролетта бяхме на едно от първите места по справяне с пандемията в света, а сега, в края на годината, сме на едно от първите места по смъртност.

Но най-неприятно ме изненада внезапният обрат (и провал) на процеса на затопляне на отношенията ни със Северна Македония. Ясно е, че и от двете страни има сили, които твърдо се противопоставят на този процес на сближаване. Подозирам, че конците на някои се дърпат извън България и Македония, от сили, които не искат да видят първо - разширение на Европейския съюз, и второ - братски отношения между нашите два съседни и сродни народа. В Македония се отрича общата ни история, а у нас - съществуването на македонския език. И на македонска нация. Това са безкомпромисни позиции, които неизбежно водят до провал.

За съжаление, у нас Бойко Борисов изцяло се остави в ръцете на ВМРО, което, според мен, поставя прът в колелото на добросъседството с Македония, за да спечели националистическия вот на пролетните избори. Същото става и в Македония. Не знам дали ще успеят, но провалът на отношенията ни с нашата най-близка в културно-исторически план съседка може би ще се окаже най-големият провал на правителството през тази година. Освен несправянето с пандемията, макар че това, уви, е проблем не само у нас.

А какво не Ви изненада?

- Не ме изненада несправянето с корупцията. И все по-успешното действие на модела Доган-Пеевски-Гешев-Борисов. (Този модел, когато БСП беше на власт за последно, беше Доган-Пеевски-Цацаров-Орешарски.)

Мисля си, че в дъното на този модел не е всъщност Доган (един от най-умните и опасни български политици), а сили извън България. И то в североизточна, а не югоизточна посока. Все пак това може да се класифицира като конспиративна теория, ако не се каже ясно, че е хипотеза.

Коя е думата на 2020 според Вас?

- Думата е пандемия. Но ние живеем във време на две паралелни пандемии. Едната е от короновирус. Тя, уви, се оказва смъртоносна за много хора по света. Другата е пандемията от фалшиви новини и конспиративни теории.

Има конспиративна теория, според която първата, физическата пандемия, е причинена умишлено (или по невнимание) чрез изпускането на някакво бактериологическо оръжие. Но всъщност според мен втората, пандемията от кноспиративни теории и лъжи, е това, което се използва като оръжие в една студена война.

В информационната епоха фалшивите новини и конспиративните теории могат да бъдат опасно оръжие - оръжие за масово поразяване. То поразява както демокрацията в света изобщо, чийто основен стълб е свободата на словото, така и здравия разум на всеки отделен иднивид, заразен с фалшиви новини на които вярва.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?

- Има. Популярна е сентенцията на Ницше; "Това, което не ме убива, ме прави по-силен." Важното е да оцелеем, да не се сринем физически или психически от трудностите и разочарованията. Ако оцелеем, и като индивиди и като общество, и като свят - ще бъдем по-силни. Ще имаме имунитет.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

- Както казах по-горе, разнородността на протестите беше и тяхната сила и тяхната слабост. Трябват общи усилия, за да се помести тежката обща каруца. Но от друга страна, как да я поместят орел, рак и щука, които неизбежно ще дърпат в различни посоки? Трябва да има ясна посока.

Показателно е и това, че този път Бойко Борисов, който (доста умно) е подавал оставка при далеч по-незначителни протести, след което пак е печелил изборите, този път се заинати. Това може да означава или че не очаква пак ГЕРБ да спечели изборите, или че задкулисието не му позволява да подаде оставка. Защото имат да се изпълняват още поръчки.

Състоянието на гражданското общество у нас определено е по-добро, отколкото да кажем в Русия. У нас има демократична, многопартийна система и далеч по-малко брутални репресии. (Да помислим за Алексей Навални или Политковская!) Макар че у нас има перфидни начини за репресия - ако властта се чувства застрашена от теб, веднага прокуратурата и данъчните запчват да те разследват за нещо.

Лошото е, че когато протестите са безрезултатни, рано или късно се появява умора и апатия. Гражданското общество пак задремва. А основната функция на гражданското общество е да бие камбаната, да огласява това, което става в задкулисието, да не позволява то да стане. А това значи да има достъп до информация, тя да се разкрива, да се разобличават действията на задкулисието.

За пролетта на тази година имам две надежди: че с масово ваксиниране ще победим коронавируса и, че с масово гласуване ще успеем да се справим със задкулисието, което успя да се срасне и с тази власт.
 2021 - трябват ни мостове, а не стени. Владимир Левчев за 2020 г.  
__ 5 __

05/01/21
00:50:06


Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2021 г.?

- Надявам се, че ще видим края на пандемията в началото на лятото.

Казват, че ХХ век е започнал с Първата световна война. В края на войната се случва и най-голямата и опустошителна пандемия, която светът помни - грипната пандемия от 1918 - 1920 г., която отнема живота на поне 50 милиона души. Това е началото на глобализацията. Самата война е тъмната сянка на Втората индустриална революция - електричество, телефон, автомобили, самолети (и бомби!), радио, кино - всичко това се е появило в началото на миналия век. Но след войната и пандемията, през 20-те години идва "джазовата епоха" "the Roaring twenties" - едно десетилетие на икономически просперитет, на купони, барове, забава, безгрижен живот и разкрепостено модерно общуване.

Очаквам това да се случи и след края на ковидната пандемия, с която може би започва XXI век.

Нашият век е векът на третата (информационната, компютърната) революция и на четвъртата (на изкуствения интелект). Но знаем, че "джазовата епоха" в края на 1920-те завършва с Голямата депресия, а 10 години по-късно и с Втората световна война. Надявам се, че XXI век, векът на умните машини, ще е по-мъдър от предходния век.

Как се правят прогнози след година като 2020?

- Трудно. Когато настъпи 2020 г., никой не очакваше коронавирусната пандемия. Както и през 2016 г. никой не очакваше резултата от референдума за Брекзит, нито изборната победа на Доналд Тръмп. А тези два избора предопределиха развитието на света в последните години.

Но все пак, ако говорим за прогнози, вярвам, че пандемията ще бъде вече в миналото през втората половина на годината и ще започнем да живеем и общуваме нормално, свободно. Също така се надявам, че тази почти безпрецедентна световна криза ще засили Европейския съюз и изобщо международното сътрудничество. Защото е ясно, че без сътрудничество светът не може да се справя ефективно със световни кризи като тази. Така изолацията, в която сега сме принудени да живеем, парадоксално, ще отслаби позициите на изолационистите и националпопулистите.

Светът е едно цяло. Заедно сме по-силни. Стените не спират вирусите, нито икономическите проблеми. Трябват ни мостове, а не стени.

След пандемията очаквате ли животът да потече постарому? Какво ще е различното?

- Не. Животът няма да потече постарому. Процесът на нашето Велико преселение във виртуалния свят беше вече започнал преди пандемията. Но сега той рязко се ускори.

Ние няма да се върнем към начина на живот, в личен план или като икономически модел, който имахме преди пандемията. Много бизнеси, които можеха да направят това, както и университетите, преминаха онлайн. Ако можете да си позволите да не наемате офис пространство и всички да работят онлайн - това е по-евтино за компанията ви и тя едва ли ще се върне изцяло във физическия свят след пандемията. Ще остане главно във виртуалния.

Това, уви, до голяма степен важи и за личните ни контакти. Те се промениха и "виртуализираха" безвъзвратно. Все пак физическият ни контакт, надявам се, няма да изчезне. Но ще прекарваме повечето от времето си онлайн.

Помъдря ли човечеството след тази гигантска криза?

- За съжаление помъдряването е бавен процес. (Ако изобщо се случи.) То не е като да научиш и запомниш някакви факти. Не е и като да ги осмислиш. Човек помъдрява, когато осмислените факти започнат да влияят положително на начина му на мислене и съществуване.

Надявам се, че човечеството ще помъдрее след тази криза. Както помъдря след Втората световна война. Европа хилядолетия е съществувала в състояние на постоянни войни и разделения. Но ето сега, от Втората световна насам, Европа, или поне тази й част, която се нарича Европейски съюз, живее в мир и сътрудничество въпреки всички проблеми. Това е помъдряване. Оптимист съм, че и сегашната криза ще доведе до помъдряване на хората. Ще видим.

Честита нова година!
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  280       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   26/11/20