Ресурсбук България. Данни за избрана фирма

 

Съюз на съдиите в България (ССБ)

Съюзът на съдиите в България (ССБ) е независима, доброволна, професионална организация, обединяваща съдиите в България и съдействуваща за защита на техните професионални, интелектуални, социални и материални интереси, за укрепване на престижа на съдилищата в България.


 
  Снимки от фирмата или реклама на "Партии и организации"
 
 
  Линкове към Съюз на съдиите в България (ССБ)
 
 
  Контакти
 
  Лице за контакти:  
  Телефон   02 980 58 89
  E-Mail  office@judgesbg.org
  WEB Site  https://judgesbg.org/
 
  Адресни данни
 
  Област: София-град
  Община: София
  Населено място: София
  Адрес: ул. Пиротска 7
  Пощ.код/кутия: 1000 /
 
  Идентификация
 
  Тип на фирмата: Партии и организации
  Подтип на фирмата: Съюзи
  Булстат:  
 
Стоки и услуги доставяни от фирмата

Код Име на стоката Производител Мярка Количество Цена Детайли
Виж
 
 



 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 ССБ предлага конкретни изменения на конституцията    
__ 1 __

23/01/22
23:13:41


Отвореното писмо на Съюзът на съдиите до президента. Уважаеми господин президент, Представяме на вниманието Ви становището на нашата съдийска съсловна организация

Становище на Съюза на съдиите в България и предложение за промяна на Конституцията

I. Смятаме, че въпреки крайно разширителното тълкуване на понятието "форма на държавно управление", направено в Решение № 3/2003 г. на Конституционния съд, е възможно Обикновено, а не Велико народно събрание, да извърши промени в Конституцията относно възможността за разследване на главния прокурор за извършено от него престъпление от общ характер, за статуса и функциите на прокуратурата и за внасяне на корекции в съществуващата структура на съдебната власт, и по-конкретно в органа за администриране на съдилищата и прокуратурата.

Съгласно Решение № 3/2003 г. на Конституционния съд формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се тълкува разширително, т.е. формата на държавно управление трябва да се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република, а в това понятие трябва да се включват също структурата, организацията, условията и начинът на формиране на мандатите на Народното събрание, президента и вицепрезидента, Министерския съвет, Конституционния съд и органите на съдебната власт. Посочено е, че към формата на държавно управление се отнасят и възложените на тези органи правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между властите.

Предложеното разширително тълкуване на понятието за форма на държавно управление обаче следва да се чете внимателно, като се има предвид, че задължителна сила има диспозитивът на решението, но не и неговите мотиви. Тълкуването на диспозитива на Решение № 3/2003 г., съобразено с актуалните социални и политически реалности, води до следните изводи:

- в диспозитива му се посочват елементите на понятието "форма на държавно управление" и се уточнява, че не всяко изменение в тези елементи води до промяна във формата на държавно управление, а само такова, което засяга принципа на народния суверенитет, разделението на властите, политическия плурализъм или независимостта на съдебната власт (т. 2 от диспозитива на решението). Само ако има такова засягане, ще се изисква свикване на Велико народно събрание;

- няма пречка Обикновено народно събрание да промени Конституцията и да предвиди възможност, при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер от главния прокурор, той да бъде разследван от друго длъжностно лице, различно от прокурор, определено ад хок в предвидена процедура и при необходимост;

- от посочения в диспозитива критерий несъмнено следва, че няма да настъпи промяна в баланса между властите, принципите на правовата държава и независимостта на съдебната власт, ако в Конституцията се предвиди нов ред за сезиране на Висшия съдебен съвет за започване на процедура за временно отстраняване на главния прокурор, доколкото не се отнема правомощие на решаващия орган;

- позоваването на цитирания в диспозитива критерий установява и липсата на нарушение на принципите на правовата държава, на разделението на властите и независимостта на съдебната власт, ако бъде задълбочено разделението на функциите на двете колегии на Висшия съдебен съвет, защото става дума за диференциация на функции, а не за тяхното отнемане или възлагане на органите от другите две власти;

- няма да бъдат нарушени критериите, установени с Решение № 3/2003 г., и ако се прецизират правомощията на прокуратурата, защото така те ще се приведат в съответствие с принципите на правовата държава и с конституционно установеното положение, че съдилищата са основен носител на съдебната власт и единствени осъществяват функцията по правораздаване.

Позоваването на Решение № 3/2003 г. за отклоняване на каквито и да е изменения в статуса и функциите на прокуратурата и механизмите за носене на отговорност и отчетност обичайно подценява значението на Решение № 8/2005 г. на Конституционния съд, в което се приема, че всякакви организационни и структурни промени в съдебната власт са възможни, щом не засягат принципа на разделение на властите. В Решение № 8/2005 г. Конституционният съд отхвърля искане за обявяване за противоконституционен на текста, който дава възможност на министъра на правосъдието да прави кадрови предложения. Аргумент за това, че предлаганите от нас промени може да бъдат извършени от Обикновено народно събрание, е и Решение № 5/2009 г. на Конституционния съд, в което се аргументира конституционосъобразност на вливането на следствието в структурата на прокуратурата, както и Решение № 3/2004 г., с което Конституционният съд обяви, че не е необходимо Велико народно събрание, когато Република България се отказва от част от суверенитета си в полза на Европейския съюз.

II. По отношение на възможността главният прокурор да бъде разследван от независим орган за извършено от него престъпление от общ характер

1. Не може да се очаква при настоящата структура на прокуратурата, още повече разгледана в контекста на дългогодишна политическа злоупотреба с нея и въздействието на този процес върху подбора и кадровото израстване на прокурорите и състава на Прокурорската колегия и неговата зависимост от главния прокурор, при наличие на данни за престъпление главният прокурор да бъде разследван обективно, всестранно и пълно от редови прокурор.

Липсата на процесуални гаранции за независимост на редовите прокурори се дължи на централизираната и йерархична структура на прокуратурата на Република България. В чл. 14, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс е предвидено, че прокурорите взимат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Същевременно в процесуалния закон е предвидено задължение на прокурора да изпълнява писмените указания на по-висшестоящия прокурор, като последният може и да отменя актовете на по-нисшестоящи прокурори. На върха на прокуратурата е главният прокурор, който съгласно чл. 126, ал. 2 от Конституцията осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Това правомощие е доразвито в разпоредбите на чл. 136, ал. 4 - 6 и чл. 139, ал. 2 от Закона за съдебната власт, както и в чл. 46, ал. 4 - 5, ал. 7 от Наказателно-процесуалния кодекс. При действащото законодателство главният прокурор има възможност да влияе върху досъдебното производство срещу него, като лично или чрез друг нему подчинен прокурор контролира актовете на разследващия орган и/или на наблюдаващия прокурор.

2. На следващо място нито един прокурор не разполага с функционални гаранции за провеждане на независимо разследване срещу главния прокурор. Ако той се избира дори и с мнозинство от 2/3 от Прокурорската колегия на ВСС, то в този избор участва и главният прокурор, както предвиждаше проектът на правителството. Опитът от работата на Прокурорската колегия на ВСС показва, че почти всички предложения на главния прокурор се приемат с пълно одобрение от останалите членове на тази колегия. Тези резултати изглеждат логично следствие на факта, че повечето от членовете на колегията са били прокурори преди това и им предстои след изтичането на мандата да се върнат обратно в прокуратурата. По този начин всеки прокурор, включително и този, комуто е възложено да разследва главния прокурор, ще бъде в пълна зависимост от него, когато се решават важни за разследващия прокурор кадрови въпроси като атестиране, участие в конкурси и повишение, образуване и провеждане на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание, командироване без или със съгласие - правомощия по чл. 147, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 227 от ЗСВ.

3. Смятаме, че решението на проблема със създаване на механизъм за независимо и безпристрастно разследване на главния прокурор в случай на извършено от него престъпление от общ характер следва да се търси в три насоки:

3.1. предвиждане на механизъм за временно отстраняване на главния прокурор за периода, докато продължава разследването срещу него;

3.2. промяна в структурата и състава на Прокурорската колегия, така че тя да бъде превърната в ефективен инструмент за обществен контрол върху функционирането на институцията, като се постигне ясното принципно отграничение на процеса на кадрово управление, дисциплиниране и обучение на прокурорите и следователите от този на съдиите и се гарантира функционалната автономност на редовите прокурори от горестоящите прокурори при работа по конкретни преписки;

3.3. създаване на процедура за разследване на главния прокурор, която да гарантира максимална безпристрастност и независимост на разследващите органи и да внушава в обществото доверие в убедителността и ефективността на процеса. Това би могло да бъде постигнато, когато разследването на главния прокурор се осъществява от орган, който не му е подчинен функционално и процесуално. Освен това ще се постигне и друг полезен ефект - ще се създаде допълнителна възможност за утвърждаване на прозрачни и легитимни механизми за отчетност и контрол на прокуратурата, включително и когато има основателни съмнения за интегритета на нейния ръководител.

Предлаганите мерки са комплексни и само цялостното им нормативно уреждане и точно прилагане може да доведе до положителен и убедителен резултат.

В Прокурорската колегия общият брой членове е единайсет, като понастоящем петима от тях се избират от Народното събрание, четирима прокурори се избират от прокурорите в страната, един следовател се излъчва от следователите, а главният прокурор е член по право. При тази структура на колегията влиянието на главния прокурор в дейността на кадровия орган е гарантирано, доколкото практиката сочи, че от парламентарната квота се излъчват действащи прокурори, които след приключване на мандата им се връщат отново в прокуратурата. За да може да се гарантира, че съставът на колегията ще даде възможност за осъществяване на реален външен контрол и отчетност на прокуратурата, необходимо е членовете, които не са бивши и/или бъдещи прокурори, да са малцинство. Затова предлагаме: един от членовете на Прокурорската колегия да се избира от прокурорите в страната; един следовател - от следователите; седем от членовете на колегията - от Народното събрание, като изискването за тях е да бъдат излъчени от други юридически професии; един от членовете да се избира от общото събрание на съдиите в страната; главният прокурор да е член по право, но председателстването на колегията да се осъществява от изборен член, излъчен с решение на мнозинството от останалите членове. Участието на съдия в Прокурорската колегия се налага като противотежест на съществуващото правно положение повдигането на обвинението от прокуратурата да е нейно суверенно правомощие, което не подлежи на съдебен контрол, включително при започване на съдебната фаза на наказателния процес след внасяне на обвинителния акт. Подобна организация на обвинителната функция изисква в правната уредба да бъдат предвидени разумни механизми за оценка на качеството на обвинението, които да го превръщат в значимо обстоятелство за кариерата на прокурорите и следователите. Предвиждането на такива адекватни кариерни механизми ще действа дисциплиниращо и ще способства за утвърждаване на ясна ценностна професионална йерархия.

Новите състав и структура на прокурорската колегия ще дадат възможност да се предвидят и нови състав и структура на Съдийската колегия, така че да се създаде мнозинство на съдиите, избрани от съдии. Това е основна гаранция за независимостта на съда, позната в демократичните държави, които са възприели модела за администриране на съдебната власт от съдебни съвети, и е повтаряща се препоръка от органите на Съвета на Европа от повече от десет години. Предлагаме в Съдийската колегия, която се състои от 14 членове, 8 от членовете да се избират от общото събрание на всички съдии в страната, 4 от членовете да се избират от Народното събрание и да не са действащи съдии към момента на избора, а председателите на двете върховни съдилища да са членове по право.

В посочения смисъл следва да бъдат изменени разпоредбите на чл. 130а, ал. 3 и ал. 4 от Конституцията.

4. Освен нова структура и състав на Прокурорската колегия следва да се въведе и процедура за временно отстраняване на главния прокурор, която да гарантира независимост и ефективност на разследването, водено срещу него.

Конкретното ни предложение е да се създаде нова т. 9 на чл. 130а, ал. 2 от Конституцията, която възлага ново правомощие на Пленума на Висшия съдебен съвет със следното съдържание:

"По искане на 1/5 от народните представители или на петима членове на Съдийската колегия на ВСС отстранява временно от длъжност главния прокурор в случай на обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер."

Целта на тази разпоредба е да се създаде институционална и функционална независимост на органите, които ще водят разследване срещу главния прокурор. Предвижданото отстраняване по инициатива на част от народните представители или членове на Съдийската колегия на ВСС не противоречи на приетото в Решение № 3/2003 г. на Конституционния съд, тъй като не променя формата на държавно управление и съществуващите баланси между правомощията на конституционно установените държавни органи. Правомощието на Висшия съдебен съвет да отстранява главния прокурор не отпада, а само се въвеждат нови субекти, различни от прокурора, които да притежават инициативата да искат отстраняване в случаите на основателно подозрение за извършено престъпление. Искането за временно отстраняване от народни представители покрива критерия за обществен надзор върху разследването срещу главния прокурор (каквито са изискванията на решението "Колеви срещу България", както и становищата на Венецианската комисия по въпроса), а необходимият брой на депутатите, които инициират процедурата позволява преодоляване на възможната зависимост от партийните мнозинства в Народното събрание.

5. Третата мярка, която предлагаме е създаване на процедура за разследване на главния прокурор.

Намираме, че най-удачно е функцията по обвинение в такова досъдебно наказателно производство да се осъществява от съдия от Наказателната колегия на Върховния касационен съд (НК на ВКС). Същият ще бъде определян за разследващ ad hoc след получаване на жалба от пострадал от престъпление или сигнал с данни за престъпление, от което няма пострадал в смисъла на чл. 74 НПК. Съдийската колегия ще взема с мнозинство решение за образуване на досъдебно производство, след което ще пристъпи към определяне на разследващ на случаен принцип измежду всички съдии от НК на ВКС.

Така се създават функционални и процесуални гаранции за независимост при наказателното разследване на главния прокурор. Това не изисква промяна на Конституцията от Велико народно събрание, защото не се засяга "формата на държавното управление" дори и според тълкуването на това понятие, направено в Решение №3/2003 г. на Конституционния съд. Разследването няма да се извършва от представител на законодателната или изпълнителната власт, а от представител на съдебната власт, който обаче няма да е в положение на зависимост от главния прокурор.

За целта е необходимо да се промени разпоредбата на чл. 127 от Конституцията, като се предвиди, че в случаите, когато се води досъдебно наказателно производство срещу главния прокурор, Съдийската колегия на ВСС образува досъдебното производство, определя съдия от НК на ВКС избран на случаен принцип за разследващ ad hoc, който да ръководи разследването и/или сам да го извършва и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; да упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки.

Разследващият ad hoc, след приключване на наказателното производство срещу главния прокурор, отново ще продължи работата си в НК на ВКС. По този начин се гарантира пълна независимост на неговата работа поради факта, че както преди, така и по време и след приключване на делото той няма да е в йерархична и процесуална зависимост от главния прокурор и прокуратурата. Наред с това временното отстраняване на главния прокурор обезпечава обективното провеждане на разследването, защото преодолява опасността да се създават пречки от страна на подчинените на главния прокурор прокурори.

Несъмненият висок професионализъм, компетентност и високи нравствени качества, необходими за заемането на длъжността съдия в НК на ВКС, биха били гаранция както за качествено справяне с високото професионално предизвикателство, каквото би представлявало всяко едно наказателно разследване на главния прокурор, така и за независимостта на съдията, който ще трябва да осъществява временно дейността на разследващ ad hoc.

Има престъпления, по които сезирането не може да се осъществи от пострадал, защото няма такъв (например престъпления против правосъдието, длъжностни престъпления или документни престъпления) или не е постъпил изричен сигнал от трети лица, но въпреки това, например чрез медии или по друг начин, публично са станали достъпни достатъчно данни за извършено от главния прокурор престъпление от общ характер.

За такива случаи следва да се предвиди възможност по искане на всеки член на Съдийската колегия на ВСС да се постави на обсъждане разпространената информация и да се пристъпи евентуално към гласуване на решение от колегията за образуване на досъдебно наказателно производство. В случай на образуване на такова от Съдийската колегия на ВСС, то незабавно да се изпраща на НК на ВКС, където на случаен принцип да се определи измежду съдиите разследващ ad hoc, който да ръководи разследването и/или сам да го извършва и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; да упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки.

В дейността си по осъществяване на функцията по обвинение в едно такова наказателно производство прокурорът ад хок (съдия от НК на ВКС) ще бъде подпомаган по реда на НПК от органите на МВР, следствието и ДАНС, като последните ще бъдат длъжни да изпълняват неговите постановления.

Управителният съвет на Съюза на съдиите в България
 
  Задай въпрос, добави коментар >>>   Отвори формата за текст  
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6      
 
  Брой посещения:  383       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   16/04/22

Google