Разположена на територията на природен парк „Персина“, далеч от идеята за индустриализирана храна, нашата ферма спокойно приютява в обятията си над 350 овце от породата “Лакон". Под звуците на вятър и кучешки лай те свободно живеят в дивите, непокътнати пасища около река Дунав.
Ние сме братята Христо и Димитър Николови, заедно управляваме и развиваме малкото ни стопанство, недалеч от родния ни край. Горди сме, че вече 12 години полагаме усилия да облагородим местния селскостопански живот, и че сме неразделна част от енергията на малкото градче Белене, познато със своите овчарски традиции.
Разположихме фермата си в местност Трояне, намираща се в НАТУРА 2000 и в непосредствена близост до лозов масив и акациева гора. Стартирахме своето начинание с идеята да направим малка бутикова ферма, отговаряща на съвременните стандарти за натурално отглеждане на животните.
В момента отглеждаме над 350 броя овце, от породата Лакон. Животните почти целогодишно имат достъп до естествените ливади и пасища на защитената местност, богати на ароматни треви, а когато е необходимо ги храним с добито от нас ливадно сено и люцерна. С огромно желание се впуснахме в идеята да осигурим свежата им храна и „за черни дни“. Когато освен да блеят в тавана ближейки сол, вече могат да се насладят и на супер салатка от свеж ечемик, поднесена с дехидратирани билки и зърнени храни.
КАК СТИГНАХМЕ ДО ТУК?
Покрай вече съществуващия ни ресторант за фермерски продукти „Багри“ се срещнахме с много съмишленици, с които открихме че споделяме идеята за чиста и честна храна. За наша радост смело можем да ги наречем и приятели. Например, екипът на Биоселена, който ни помогна в реализирането на поредната ни мечта – мини мандра, с безмъзместно финансиране по Българо-Швейцарски проект.
И дядо Антон от близкото село Ореш, с неговите над 60 години опит в правенето на българско саламурено сирене, който превърна чудесното мляко в традиционното сирене, което опитвате днес. И много, много други. Страстта ни към занаятчийските продукти ни помогна да създадем отлежали, ръчно месени кашкавали, сирена и пълномасленото ни кисело мляко.
УСТОЙЧИВОСТ
Градим бъдещето с поглед към устойчивото развитие. Отлгеждаме различни култури, които приготвяме с любов в собствената ни фуражна кухня. Билковото сено събираме в края на лятото, а редовната паша на животните се състои от над 11 вида билки, от които лайка, сладък корен и магарешки бодил. Екипът ни се състои от над 15 души, с които заедно оформяме една по-сигурна общност в малко градче. С радост работим усилено за облагородяването на нашия край и подкрепяме различни инициативи, с които помагаме местния бит и култура.
Ресторант „Багри” беше цветното петно на малката централна софийска улица „Добруджа”. Семпло топъл и уютен интериор, с концепция за нулев отпадък и бавно хранене – място с дух и собствен почерк. Казваме „беше”, защото новите реалности насочиха собствениците му към аргументираното решение да го затворят и да концентрират усилията си изцяло към по-старото им занимание – ферма за млечни продукти, носеща същото име. Тя се намира в люлката за рода на управителя Димитър Николов – Белене, стартира преди 13 години като лозов масив с цел производство на вино, а няколко години по-късно предприемачите пренаписват концепцията и превръщат земята си във ферма за отглеждане на овце и производство на млечни продукти.
Влизаме в познатото пространство на „Багри” и заварваме Димитър и колегата му Никола Колев (търговски представител на марката, който отговаря и за логистиката) тъкмо да подреждат и приготвят за транспортиране части от обзавеждането – предстои да освободят мястото за нов ресторант. Мекият уют в момента е разбъркан с опаковани в найлон маси, но духът все още си личи, „Багри”-те са буквално навсякъде.
През цялото време между отварянето и закриването му обаче във фермата в Белене работата не само че не секва, ами и се разгръща, дори се наемат още служители. Тя функционира от края на 2007 г, а ресторантът, който отваря врати в началото на 2016 г., предлага продукцията ѝ. „Ние се движихме паралелно, но заради това, че бяхме в София, нещата на другото място вървяха много бавно.” Първоначално използват земята за лозов масив, но след две – три реколти решават, че като за малка винарна трябва да имат различен тип предлагане и се насочват към отглеждането на овце. „Овцете са добро допълнение към лозов масив, защото тяхната тор е много полезна за земи като нашата – в разлома на река Дунав. Преди дигите територията е била заблатена и почвата много богата.”
Спират се на френската порода лакон по няколко причини. „Типична порода за нашия край е плевенската черноглава. Но при нея качеството и на млякото, и на месото, са по-ниски в сравнение с френската.” Макар да са сред хората, стартирали младежкото Slow Food движение в България (Slow Food е култура, свързана с храна, добивана само от региона, в който се приготвя и консумира, като акцентира върху традиционната регионална кухня), те предпочитат да изберат по-качествената продукция и взимат стадо от чуждата порода. „От нейното мляко се правят рокфорните сирена, обясняват още те. Маслеността му е отлична, добра е и като месодайна порода, има интермускулна мазнина, която се развива с растежа на животното.” Засега нямат необходимата документация, за да продават и месни продукти, затова „Багри” в момента предлагат само овчи млечни продукти.
Когато ресторантът затваря и Димитър влага усилията и времето си във фермата, нещата в нея потръгват, сякаш машината само това е чакала, за да заработи. От тогава до първите поръчки минава по-малко от месец и половина. Започва процес по пренареждане на ангажименти, свързване с различни контакти, трансформиране на комуникацията.
Митко разказва: “Създадохме нова фейсбук страница, преправихме страницата на ресторанта. Получихме голяма помощ от хората, изработили сайта ни. Всъщност получихме подкрепа от къде ли не. Ресторантът ни запозна с много хора и всички те, като видяха, че го затваряме, проявиха симпатия към нас. Фирмата за уебсайта ни направи огромна отстъпка. Рекламната агенция, с която работехме, ни даде един месец безплатна реклама – те го направиха за няколко малки бизнеса, с които работят. Изобщо ситуацията със затварянето на редица бизнеси заради пандемията пробуди емпатия у много хора и сякаш ги направи по-сплотени.”
Задай въпрос, добави коментар >>>
Отвори формата за текст
Брой посещения: 551
Гласували: 0
Оценка: 0.00
Последна редакция: 21/11/20