Ресурсбук България. Събитие / обява

 

Парламентарни избори 2021

Парламентарни избори 2020 г.

 
  Снимки на събитието / обявата
 
 
  Линкове към Парламентарни избори 2021
 
W16 Администрация Фирми Раздел    
 
  Контакти
 
  Фирма - организатор:  
  Обект:  
  Лице за контакти:  
  Телефон:  
 
  Адресни данни
 
  Област: София-град
  Община:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код:
  П.Кутия:
 
  Място и време
 
  Място на събитието:   България
  Дата и час от:   28/03/21
  Дата и час до:   28/03/21
 
  Идентификация
 
  Тип на събитието: Политическо събитие   >>>
  Количество: 1
  Стойност:
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Две фирми подадоха оферти за доставка на машини за гласуване    
__ 1 __

23/12/20
01:41:39

Само две фирми подадоха оферти за обществената поръчка по договаряне на Централната избирателна комисия (ЦИК) за закупуването на 9300 машини за гласуване на прогнозна стойност 36 млн. лв. без ДДС за предстоящите парламентарни избори. ЦИК допусна до участие в тръжната процедура общо шест дружества, но до крайния срок - 18 декември, оферти подадоха само "Сиела Норма" АД и "Лекс.БГ" ЕАД, съобщава "Капитал".

Двете дружества се свързват с адвокат Иван Тодоров. Той е краен собственик на "Сиела", но формално няма връзка със собствеността на "Лекс", които поддържат сайт за правни новини и поддържат най-голямата база нормативни актове със свободен достъп.

Предстои комисията по обществената поръчка първо да разгледа техническите параметри на офертите на двете фирми и след това ценовите им предложения, както и да проведе преговори с кандидатите. Окончателният победител се очаква да бъде обявен в дните между Коледа и Нова година. Неофициално от ЦИК казват, че и двете дружества предлагат устройства за гласуване на мултинационалната компания "Смарт матик", с каквито се гласуваше на европейските избори миналата година. Тогава обществената поръчка беше спечелена от "Сиела Норма", която достави под наем 3300 машини за гласуване, произведени в Тайван.
 Триото, Манолова, Трифонов, ДБ: готова ли е опозицията за изборите    
__ 2 __

23/12/20
02:01:10

След като на антиправителствените протести не им достигна критична маса, за да съборят управлението, остана въпросът как и доколко протестната енергия ще се капитализира политически. Отговорът изглежда лесен - влиза се в протеста заедно, излиза се по отделно.

Разноликия протест го спояваше самото безвъпросие за "после" - не редим управленски коалиции, сваляме нетърпими управници. Когато свалянето не се случи и редовните избори почукаха на вратата, остана единствено възможното: левите - вляво, десните - вдясно и изобщо кой откъде е.

Какви са опциите пред българите?

Затова никак не е изненадващо, че организаторите на протестите - Отровното трио, накрая си останаха със старата "извънбрачна връзка", която сега официализират - Мая Манолова.

Не е тайна и другата "извънбрачна връзка" на Манолова - с Димитър Делчев и неговата партия "Движение България на гражданите", оглавявана преди това от Меглена Кунева. Вероятно с тази партийна регистрация ще се явят на изборите гражданската платформа на Манолова "Изправи се БГ" и гражданското Отровно трио.

Трудно е да се прецени какви са ресурсите на новото обединение. Триото Бабикян, Хаджигенов и Минеков, с безспорните му заслуги за организирането на многомесечната гражданска акция, със сигурност е спечелило свои привърженици, но те едва ли са значителна част от протеста - повечето излязоха на жълтите павета със старите си партийни пристрастия.

Мерилото за силата на Мая Манолова са местните избори миналата година, когато тя спечели като кандидат-кмет на София близо 124 000 гласа на първи тур (на който се броят собствените гласове, на втория тур идва и подкрепа от чужди, които са "срещу"). Но и тези гласове хич не са "собствени" - в огромната си част те са на БСП, която не издигна свой кандидат и застана зад бившата съпартийка. Според социологическите сондажи, ДБГ на Делчев пък е с едва забележимо електорално присъствие. Така калибърът на новото обединение към момента вероятно е под и около 4-те процента на изборната бариера.

Ако обаче влезе в парламента, тази формация може да играе важна роля. Още през есента, когато Триото призова опозиционните партии да се съберат в обща платформа за гарантиране честността на парламентарните избори, откликнаха само Манолова и Слави Трифонов. Отдавна не са тайна политическите симпатии между двамата, а и според електорални изследвания, Манолова може да бъде припозната за посестрима от немалка част от привържениците на "Има такъв народ" - формацията, която без да участва в протеста, според социолозите спечели най-много. Така че след предизборното е съвсем логично и едно следизборно сътрудничество между формациите около Манолова и Трифонов.

От протестната енергия може да напомпа мускули и "Демократична България", която е най-последователният критик на тежките дефицити на правовата държава у нас и която с акциите си край летния Доган сарай в Росенец даде сериозен тласък на протеста. Не е ясно обаче доколко с изтляването на протеста е спаднала и подкрепата за ДБ, която все повече се олицетворява с Христо Иванов и неговата "Да, България", докато консервативният крак на коалицията - ДСБ, тъне в тишина поради слабо лидерство. Но дори и да получи нов тласък до вота, ДБ едва ли може да изплува до главен претендент за властта срещу ГЕРБ - след като това не стана при "големия прилив" лятото.

Старият главен претендент - БСП, която пък успя да понесе електорални загуби дори когато симпатизантите ѝ протестираха на площада за пръв път редом с десни, едва ли ще може да вземе властта, дори да победи на изборите. Социалистите са в тежка изолация, а не им остава време до изборите за трасиране на следизборни коалиции. Управленски коалиции ад хок след вота пък вещаят силен трус, който директно би изхвърлил Столетницата от А група.

Каква е равносметката от всичко това?

Равносметката е, че и след протестите опозицията не е готова за изборите. Президентът Радев обяви, че няма да ги бави и ще ги насрочи на възможно най-ранната дата - 28 март. Реториката за бавенето е демагогска, доколкото всяка дата в конституционния двумесечен срок от края на март до края на май е навременна.

Президентът очевидно си прави други сметки - в късна есен трябва да има избори за държавен глава. При неосъществено предсрочно сваляне от власт на ГЕРБ и в края на зимата при ковид криза, вещаеща ниска избирателна активност, не се очертава ясна властова алтернатива - независимо кой с какви проценти ще е отгоре.

Така след изборите е твърде възможно при вероятно изчерпване на парламентарната рулетка Румен Радев да поеме нещата в свои ръце - първо със служебно правителство лятото, после - с едновременни президентски и нови парламентарни избори наесен, на които той, борейки се за втори мандат, ще е естествен обединител на "всички срещу ГЕРБ". Радев се опита да изиграе тази роля в началото на протеста, но му беше трудно - действащ президент, на ръба на закона, а цялата реална власт срещу него. Като президент в предизборна кампания, а и след неуспеха на "всички поотделно", може да има по-големи шансове.

И все пак - добре би било поне през 2021 година гражданите да решат ясно въпроса за властта - ако трябва и на втори протест, и на втори парламентарен вот. А политиците само да поемат щафетата и успешно да я занесат до финала. Иначе държавата ни пак ще е само с пребоядисана фасада.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>>   Отвори формата за текст  
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  253       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   23/12/20