Среща на Китай с Източна Европа в София

Китай се събира с държавните лидери от Централна и Източна Европа за среща на върха в събота(7 юли 2018). Сред 16-те европейски държави, които участват в срещите на върха, са членките на ЕС България, Хърватия, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения, както и страните извън ЕС Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия. ЕС ще има статут на наблюдател на срещата на високо равнище. Гърция, която не е част от 16+1, също беше поканена.

Повече от 250 китайски компании и 700 бизнесмени от Централна и Източна Европа присъстваха на специален икономически форум, който се провежда заедно със срещата на най-високо равнище.

Страните от Балтийско море до Балканите ще се срещнат с китайския премиер Ли Къцян на седмата среща на върха във формат 16+1 в София, надявайки се на свежи пари от китайски компании, подкрепени от държавни банки.

Събирането, което идва по-малко от 2 седмици преди годишната среща на върха на Европейския съюз с Китай в Пекин, е непопулярно в Брюксел, който го смята за опит за разделяне на ЕС. От Брюксел смятат, че като преговаря поотделно с част от страните членки и се възползва от неприсъединилите се към блока, Китай се стреми да си осигури инвестиции и участие в проекти, без да бъде засегната от строгите изисквания на ЕС.

Китай отрича да се стреми да подкопае ЕС. Той e притеснен от търговските политики на САЩ и първите изстрели в търговската война с наказателни мита, и се опитва да успокои Брюксел, че няма подобни планове, но и да получи негова подкрепа.

Първоначално проведен във Варшава през 2012 г., форматът беше прегърнат още отначало, тъй като Китай обеща милиарди долари като заеми и инвестиции за страни, които зависят от фондовете за развитие на ЕС. Или в случая на по-бедните Западни Балкани отчаяно нуждаещи се от външни средства за изграждане на железопътни линии, пътища, летища и електроцентрали.

Но някои държави започнаха да се оплакват от липсата на резултати, финансовите и договорни условия, понякога включващи използването на китайски труд и материали, пораждащи трудности със стандартите на ЕС. Програмата за срещата на върха този път е по-скромна, отчасти защото се провежда само 7 месеца след последната среща в Унгария през ноември.

Защо Китай и Източна Европа се срещат точно сега

Срещата беше обявена още миналата година по време на срещата в Будапеща, без да бъде фиксирана конкретна дата. Дипломатически източници посочиха, че българската страна се е активизирала сериозно, за да успее да осъществи планирания форум. Това, че форумът е в първата половина на годината, веднага след председателството е победа за София. Затова и форумът е организиран от министерството на българското европредседателство, което приключи в края на юни.

Разликата с предишни години е, че Китай в момента търси съюзник в лицето на ЕС и настоява те да работят заедно срещу протекционизма и политиките на президента Доналд Тръмп - дори с искане за съюз срещу действията на САЩ. Това е чувствителна промяна в сравнение с последните две години - преди ЕС беше този, който търсеше подкрепа от Китай с общи комюникета, а сега ролите се разменят.

Явно събитията в търговската война със САЩ, както и желанието за засилване на контактите с Европа са изиграли роля за активизирането на китайската дипломация.

Китай ще се отвори за инвестиции и ще уважава правилата на ЕС

Китай иска да се съобразява с правилата на Европейския съюз за прозрачност и обществени поръчки, докато развива бизнес отношенията си с Централна и Източна Европа, а успехът на региона е важен за един "отворен и проспериращ ЕС."

Това бе основното послание в обръщението на китайския премиер Ли Къцян, който е в София за срещата на върха със страните от Централна и Източна Европа - шеста поред от 2012 г. насам.

"Бихме искали да видим отворен и проспериращ ЕС и интеграция в цяла Европа, защото "това е в интереса на Европа и Китай... когато (Европа) има по-силни позиции и по-силен съюз, вярваме, че другите власти ще искат по-силна синергия в по-силен свят и ще насърчават международните оотношения в по-свободна търговия и икономика," каза още Ли.

В приветствията си Ли заговори за темите, които притесняват Европа в китайския подход към бизнеса в региона. Той настоя, че процесът на бизнес сътрудничество "трябва да е прозрачен, както и търговете. Китай се надява да види конкурентен процес на обществени търгове за бизнеса, да успеят да се възползват от този процес и да бъдат най-конкурентните."

По думите му Китай "активно действа по отношение на подобна конкуренция" и ще се възползва от процеса, установен в ЕС "при равни условия".

Критиците на китайския подход към бизнеса в Източна Европа и най-вече в страните, които все още не са част от ЕС, твърдят, че китайските компании не се съобразяват с правилата за обществени поръчки и търсят договаряне с властите на най-високо ниво, за да гарантират участието си в големи проекти.

При откриването Бойко Борисов няколко пъти натърти, че целта на "16+1" не е да разделя, а да укрепва Европа. "Той не ни разделя, напротив. Целта му е да финансира проекти, за които няма пари от ЕС или не са интересни за съюза. Искам да успокоим всички, които смятат, че тези срещи не са полезни за Европа".

Всъщност реалностите сочат, че подобно на всяка голяма икономика, Китай предпочита да търгува с по-малки обединения, за да може по-лесно да налага своите правила. Европейският търговски блок е твърде голям и силен партньор, както доказва и съгласието на китайската държава, огласено в София, най-накрая да започне да играе по европейските правила за обществени поръчки.

"Съгласихме се с Борисов, че трябва да проучим правилата и законите на ЕС", каза Ли Къцян. Двамата с българския премиер обявиха, че ще се създаде глобален център за партньорство, в който китайските компании да се учат да спазват европейските процедури.

Дипломатически източник посочи, че всички заключения на форума са били предварително съгласувани с ЕК, за да няма разминаване преди голямата среща с Китай в края на месеца. На нея освен за митата ще се говори и за отварянето на китайската икономика за инвеститори в дадени затворени сектори и за търговската война със САЩ.

Ли Къцян призова за споделено развитие на страните от формата „16+1"

По време на срещата Ли Къцян заяви, че ако страните отстояват отварянето, сътрудничеството и взаимна изгода, това ще доведе до по-нататъшно развитие и утвърждаване на формата „16+1". Той посочи, че форматът вече е показал своята жизненост и значимост.

„Радостен съм да видя, че от създаването на платформата „16+1" развитието на икономическите отношения между Китай и страните от ЦИЕ показва голям напредък. Независимо от слабото възстановяване на световната икономика, търговията и инвестициите между нас показват потенциал за растеж. През първите пет месеца на тази година нашият икономически обем е нараснал с близо 25%. Това е изненадваща цифра и показва огромния икономически и търговски потенциал на връзките между Китай и ЦИЕ".

Ли Къцян предложи по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството между Китай и Централна и Източна Европа, като страните съдействат за свободната търговия и се противопоставят на протекционизма и унилатерализма; работят за инфраструктурното си свързване; засилят контактите в енергетиката и инвестициите; и задълбочат регионалното и културно сътрудничество.

Сътрудничеството в инфраструктурата, транспорта, образованието и туризма също дава добри резултати, които носят ползи на страните, съдействат за общото развитие и благополучието на хората.

Ли обеща и че Китай ще работи за купуването на повече селскостопански продукти от Централна и Източна Европа, а ще предлага и индустриални продукти, в които има "конкуретно предимство", тъй като те са "висококачествени и евтини". "Китайското равителство ще продължим да насърчава конкурентоспособността за откриване в ЦИЕ на нови фабрики за тези продукти за отговаряне на местните нужди в ЦИЕ."

По-голям акцент върху Балканите, по-малък - върху страните от ЕС

Регионът е част от глобалния проект на Китай "Един пояс, един път" за свързване на страната с европейските пазари.

Повечето инвестиции дойдоха в държавите, които не са членки на ЕС, заради липсата на правила там. Докато европейският се основава на регулиране, чиято цел е да гарантира честна и открита конкуренция, китайският модел отхвърля регулирането в полза на преговори на двустранно политическо равнище зад затворени врати.

По ирония на съдбата именно тази несъвместимост с практиките на ЕС засилва привлекателността на китайските инициативи сред някои централноевропейски елити. Финансовите средства от блока идват със силни изисквания за прозрачност и отчетност, докато парите на Китай се дават "без ангажименти". Това не само намалява досадната работа с документи, но и означава, че средствата от Пекин могат по-лесно да се влеят в корупционни мрежи.

Единственият голям проект, влизащ на територията на съюза - линията Белград - Будапеща, се е натъкнал на пречки заради регулаторна проверка от страна на ЕК.

Успехът на китайска компания, придобила контрола над пристанището в Пирея, кара Пекин да търси достъп до европейския пазар през Средиземноморието.

Какви са ползите за България?

България се включи във формулата 16+1 с постепенно растящ ентусиазъм. Лишена от големи западни инвестиции, София искаше да привлича такива от втората по големина икономика в света. Оказа се, че това не е особено лесно.

Вчера на среща с българския премиер Бойко Борисов китайският му колега Ли Къцян каза, че страната му се интересува от строителството на железопътна линия, свързваща България с Егейско море, магистрала Север-Юг и АЕЦ "Белене".

Страната ни се интересува от износ на тютюн за Китай и изграждането с китайска помощна база край село Доброславци. Ли пое лично обещание пред Борисов Китай да изкупува българска тютюнева продукция.

В Пловдив може да се появи завод за електрически камиони.

Китай поиска в България да бъде създаден "изследователски център", който да проучва законите и правилата на ЕС и да помогне на китайския бизнес да натрупа познания за Европа.

Китай ще инвестира в жп връзката между Дунав, Черно и Егейско море

Китай има интерес да участва с инвестиции в проекта за изграждането на високоскоростен железопътен коридор, който ще свързва река Дунав, черноморското крайбрежие на България и северогръцките пристанища в Егейско море.

Целта е за създаването на мултимодулно транспротно трасе, обслужващо Егейско море, Черно море и река Дунав. Проектът ще съчетае железопътна и пристанищна инфраструктура, като свърже българските пристанища и жп гари Русе, Варна и Бургас с гръцките Александруполис, Кавала и Солун. Предвижда се изграждането на високоскоростни жп линии между тях, а основната връзка ще е през Свиленград. Идеята е да се съчетае пътния, железопътния, речния и морския транспорт, така че да се осигури максимално бърз превоз на стоки. Според проекта във всеки от градовете ще има голям логистичен център за съхранението и транспорта на стоките.

Така България на практика ще изиграе ролята на транспортна връзка между Европа и Азия, като стоките лесно ще могат да достигнат от Германия и Австрия до пристанищата на Черно и Егейско море. България и Гърция подготвят проекта от няколко години, а миналата есен подписаха меморандум за разбирателство за развитието му, но им липсваше необходимото финансиране. Сега това ще се промени с участието на Китай и евентуално други международни инвеститори.

Снимки на събитието / обявата

Линкове към Среща на Китай с Източна Европа в София

W2340	Среща на Китай с Източна Европа в София	Новини	money.bg	Виж ~
W2341	Китай е новият властелин на Източния блок в Европа	Новини	money.bg	Виж ~
W2342	Сътрудничеството Китай и ЦИЕ отговаря на европейския интерес	Новини	24 часа	Виж ~
W2343	Дойде, видя, обеща: един ден на Китай в София	Новини	capital.bg	Виж ~
W2344	Китайско чудо за два дни в София	Новини	capital.bg	Виж ~
W2345	Китай ще инвестира в жп връзката Дунав, Черно и Егейско море	Новини	news.bg	Виж ~
W2346	Китай създава инвестиционен фонд от €10 милиарда за ЦИЕ	Новини	money.bg	Виж ~
W2347	Ли Къцян призова за споделено развитие на страните от 16+1	Новини	24 часа	Виж ~
E1146	Индекс на политическите събития	Политическо събитие	София	Виж ~